Преди време искахме да си наемем жена, която да ни помага в отглеждането на рАДИНА. Аз разбира се бях твърдо против. Как ще поверя болното си от диабет дете в ръцете на чужд човек. Осъзнавах разбира се, че радина има най-малко нужда от изнервена, недоспала и побъркана майка, та затова се реших да се срещна с една жена по препоръка на мои близки.
Твърдо си бях решила, че след като и кажа, че детето има диабет и тя ми отговори, че ще си помисли дали да приеме, нямаше никога да й поверя детето си. Жената нищо не каза и аз останах с впечатление, че не ме е чула. цялото й внимание беше насочено към запознанството й с ради.
Попитах я дали е разбрала, че ради е болна и дали знае нещо за тази болест. Тя ми отговори, че - да- знае нещо, но се надява аз да й помогна да научи всичко и да се грижи за ради по-най добрия начин.
Днес, три месеца по-късно, рАДИ е толкова привързана към своята лелка, че ни се иска да сме заедно поне до абитуриентската вечер.
мисля си, че не възпитанието на хората играе роля, а тяхната душевност, нещо което е вътре в човека, което дава сила и щастие да обичаш хората, без значение дали те имат физически недъг или са попаднали в лоша среда.