МНОГОДЕТНИ МАМИ

Честити краченца на Билянка! Да е лека крачката й и интересни пътищата й! Леле как лети времето!

Може ли да те помоля да разкажеш малко повече за работата ти с децата, за подхода, за начините, по които успяваш да предразположиш един тинейджър да сподели проблемите си с непознат.
Със сигурност ще си ни полезна със съвети и примери разни от професионалния ти опит.

Наслуки, честит ти ходещ бонбон!Много върхове да покорят крачетата.  

От сърце ви благодаря за подкрепата
greta.kr., и аз си мисля, че смяната на местоживеенето е една от основните причини за депресията ми /защото на такова ми прилича/. Много ми липсват родителите ми, приятелите и познатите и въобще всичко в София -а не предполагах, като бяхме там, си мечтаех за по-спокойно и чисто място. Тук наистина е такова, но се чувствам някак не на място. Просто животът тук е мн.различен. Сигурно с времето ще свикна
Lilibon, и с теб съм напълно съгласна - така ми се иска понякога да сме сами, но обстоятелствата са така от както родих първата щерка -трябваше да започна работа на 6-ия месец след раждането и имахме нужда от помощ.
любЕТО, ще те послушам, а и майка ми така ми посъветва - ще си направя едни изследвания, поне да съм спокойна, че всичко е наред.
на всички останали- още веднъж мерси за разбирането, и аз мисля като вас, опитвам непрекъснато да се фокусирам върху хубавите неща, дано проработи!
Наслуки, честито и от мен

Здравейте на всички 
На тези  които си спомнят за мене, на тези които са ме забравили по моя вина естественно   и на новите мами !

Наминавам да отбележа че сме живи ...и слава на Бога здрави .
Но ни е понесло едно сиво ежедневие  На работа - в къщи и обранто ...
Вдигнахме малко адреналина преди десетина дни в Аква парка ...и после пак се оставихме на течението да ни понесе
А миналата година....ех, миналата година .По това време вече стягахме куфарите за почивка в Испания .А таз година дали ?????
Да не пропусна да поздравя и проходилия "голям " човек  и  всичките ни бъдещи осмокласници за доброто представяне 
Миши ,тортата приготви ли?
Ще намина утре да се почерпя ...
Цоци , погали младежа от мен  А  временните резултати какви бяха Пеши?

Прегръдки за всички 
 

В тази възраст децата минават през един период наречен Самозащита - те избягват общуването с възрастни хора (най-вече с родители специалисти и учители) и се опитват да се защитават сами (побоища заплахи обиди).По време на този период особено през последните години  17-19 е трудно защото тогава те вече са съзряли и физически. За да накарам някое дете да сподели аз процедирам по следния начи казвам определена дума а детето трябва да ми казва какво мисли или с какво я свързва ( подобно на асоциации). Но има деца при които не действа този метод. Тогава питам детето какво обича да прави най-много, повечете тинейджери казват неща като(да слушам музика,да играя на компа и т.н).Следващия ми въпрос е каква музика и какви игри предпочитат. Повечето деца избират агресивна музика и игри и в повечето случай това са децата тормозени от съучениците си и/или от родителите си или децата които томозят другите. През игрите и музиката  те изкаравт всичко насъбрано и своите чуства. Ще дам един пример: Преди 4месеца  Директорката на училището в което работя ми прати едно момче на 16години  при него подейства  втория метод детето  слушаше метал играеше игри пълни с насилие. След няколко проведени срещи и наблюдавайки действията му  към другите деца . С всяка  следваща среща детето започна да споделя все повече и повече докато един път сподели че баща му когато е бил много малък го е бил. Вследствие на тормоза налаган от родителя детето е започнало да се държи така в съучениците си.    

И аз надничам ...ка сте,що сте!

Отново имам майстори в къщата.Сега слагаме соларите.Не мога да се изкъпя днес и да си направя някои разкрасителни процедури..тцтцтц.....

Наслуки,честито прохождане!Нашата Ани само у дома се пуска ....на вън с обувки -  не смее.Но у дома е много смешна ,пусне се тръгне ,направи няколко крачки и тя като Билянка - хоп и седне на дупе.Големи са сладури сега!

Детелина ,трудна ти е работата.Не е лесно с хора да се работи,още повече деца.Голямо ти е сърцето

Детелина, аз мисля, че всички родители бием децата си. Поне в тази тема доста често сме си обсъждали точно как ни вбесяват и как не успяваме да се въздържим.

Защо само единици все пак стават по-агресивни? И какво точно им говориш, за да спрат да са агресивни? Кажи, моля те?

Аз моите не ги бия! Затварям ги веднъж седмично в мазето за по няколко часа, с тиксо на устите, с вързани ръце и крака, на тъмно и на студено.Ефект-поразителен!После са като буболечки-вкъщи, в училище, на градината.Не проявяват агресия към никого-нито към учители, нито към съученици.
Само дано не попдне тук някой от социалните и да ме хване в крачка.

Lilibon - Зависи от самото дете ако то не иска да му се помогне и да се опитвам нищо няма да стане. Но попринцип след като се открие корена на проблема  започваме да го отстраняваме - среща и разговор с родителя/ученика  посягал на детето и извинение от родителя/ученика. Ако детето е това което е посягало  провеждм разговор с родител/я/ите а после ученика се извинява на съучениците си  които е нагругбил.Първата стъпка за остсраняване на агресията е изивинението. Втората стъпка при мен е че когато им ииде ударят/обидят някой е в един буркан да слага стотинки и ако два месеца  не им е идело да направят нещо такова могат да вземат парите и да си купят нещо хубаво. След това наглеждам даржанието на дето  и всяка седмица говоря с родителите.  

Пепелче, кажи ми моля те, че се шегуваш!
Детелина, разказвай, много ми е интересно.

Задавайте въпроси и ще давам отговори или поне от психологическа страна.

Лъже, Вечи, не и се връзвай - тя като писани яйца ги носи в скута си...Чета аз, чета и внимавам!

О НЕ, НЕ! (аз не пиша чак толкова хубаво ) Авторката е Мая Дългъчева, пише и за деца, ето тук си четете : http://liternet.bg/publish/mdylgycheva/index.html


Лилибон, много си права - точно за сантиментални ревливи майки, кат' мен са тия стихотворения...

Мтея, добре си ни дошла!    Карай го по-спокойно...ами че ти все едно гледаш тризнаци  Добре, че има кой поне да ти сготви...аз като бях с мойте двамата само, като бяха на 2 и на 4 едва успявах с домакинстването...ама това ми помогна да отсявам важните неща, тоест гушкането и следобедното четене на приказки придружено със заспиване...Така, че степенувай дейностите по важност, дишай дълбоко чистия въздух и се усмихвай....тук също се намират разни персони, които могат така да разсмиват, че да ти се види супер-хубав света!

Аз отлитам за сега, че взех да пиша глупости и да трия и нещо не съм в час...!

нищо няма да кажа, хайде...., от мен да мине...

Чудя се какво си изтрила, пикантно ли беше, нещо, което да разпали любопитството ми, и не само моето.Не вярвам, че си писала глупости, ти това не го умееш!
Пишеш толкова хубаво, завладяващо и успокояващо, че вече се пристрастявам към това.Успяваш да откриеш романтиката в препечените филийки и в пепрудите, събрали се покрай уличната лампа вечер.Ееех, завиждам ти.

За кое внимаваш бе, дива?Кажи и ние да наострим окото, ухото и там каквото е нужно, че пак ще пропуснем нещо.

Ти сериозно ли се стресна? Споко бе, твоите няма да ги затварям там, ако още не си се се отказала от гостуването си де.

Нищо де, за сметка на това подът ти блести.Чудя се тия деца как изобщо успяват да се движат по него.На мен ми прилича на лъскава ледена пързалка. Като капан за свекърви...с восък ли го минаваш, преди да намине твоето съкровище?

Тъще, можем да спретнем една среща някъде към 20 юли, а?Ние ще сме на Влас, та можем да се видим, ако искаш де, някъде по средата, май около петдесетина километра е разстоянието? Освен ако не сте отпрашили в чужбинско.


mtea, аз нищо че съм кипра кандидат свекърва, много не обичам да давам съвети.Но пък често споделям моите грешки пред другите и по тоя начин давайки себе си за пример, понякога хората успяват да се огледат в моето огледало.
Преди да се родя Денис, бях вманиачена в изрядността и порядъка, до такава степен, че минавах всякакви граници и добре че се усетих, малко преди да съм изперкала тотално.
Мога да давам примери толкова много, ча да изпиша няколко страници.
Перях чаршафи през два дни, пижамите задължително всеки ден, изприщвах се от косъм в банята, простирах прането със щипки от същия цвят на дрехата, ровейки в кошницата, не давах на децата да разхвърлят играчки, вазата на масата трябваше да стои точно по средата, с нито сантиметър отклонение, прибира се съпругът ми от работа, а аз тичам да му подредя обувките, както на мен ми харесва, под точно определен ред, моят ред, не нечий друг, бършех непрекъснато капките по мивката .
Резултатът от всичките тези дивотии-вечер капнала от умора, кисела и нямаща желание за нищо друго, освен да се пльосна и да почивам.А сега съм другата крайност, но се харесвам повече такава.Две седмици вече децата са си вкъщи по цял ден, вярно е, че не са малки като твоите и ми е в пъти по-лесно отколкото на теб.Сутрин като наредя масата за закуска, си остава в неприличен вид до обяд, седим, говорим си, не бързам да разтребвам, чета приказки, вместо да буча с прахосмукачка, гушкам се с Денис за следобеден сън, вместо да търкам банята и т.н и т.н.
Децата сега имат нужда от нас, сега протягат ръчички за гушкане, после ще ги махат за чао само.

Мен пък ме изумява, че вярваш на това.Сериозно ли?А уж ме видя на живо... Наистина ли ти приличам на герой от филм на ужасите?Трябва сериозно да се погрижа за външния си вид.
Лека и спокойна на всички...