Ели беше на 2 или 3 годинки...оправяме се една сутрин за плаж и аз решавам да сляза долу,/нашите живеят под нас/,за да й взема чехлите и....тя заключва след мен- тогава бяхме с брава с ключ отвън и отвътре..и естествено ключа е напреки и аз не мога да вляза..тя се разрева,аз още пове4е...пак слизам долу,въртя на баща ми,да идва да носи стълба или да разбиваме вратата...тогава се сетих- съседите над нас имат по-= малка от нашата тераса- демек от горе може да се слезе в нашата,но пак трябва стълба и да има някой у тях....беж у тях...беше съседа- разправям аз с две думи...ама нямаме стълба,детето долу вика,аз се препотих...баща ми тича със стълбата- аз съм с плажна рокля и се глася да слизам...ама като ми се зави свят- татко вика - недей...та,съседа си предложи услугите и слезе- аз добре,4е съм оставила балконската врата- та мина човека из апартамента и отвори.....елито цялото се тресе и съвсем се ошашка от чи4кото,ама мен ме видя и млъкна...и аз се оправих..ама да не казвам къде ми беше сърцето....та,сменихме бравата с топка отвътре...и не казах на татко й,44ееее направооо...не знам...
Борето- успех,стискаме палци...ще мине бързо,да знаеш....и после ще гушкаш едно малкооо беб4е!!
Тони,къде си бре душата?? дай да се видим;-))