За обидните думи...за отношението с "нелюбов" - как ги понасяте???

И казвам и показвам и резултатът е почти нулев - обикновенно отговаря, че съм си заслужила такова отношение( т.е. че забележките или резкия тон са заради някое мое действие или бездействие), а в другите случаи, че моето отношение към него било същото и затова той ми отговаря така... а аз от моята гледна точка мога да кажа, че почти винаги се опитвам да съм мила с него и да не му правя почти никакви забележки... но когато той ми наговори разни неща, аз се чдосвам и понеже не мога да си мълча и се чувствам обидена постепенно повишавам тон в опита си да се защитя,защото аз не съм от тия дето преглъщат и мълчат до умопомрачение - тогава той казва "О, я не ми говори така! Ето виждам аз колко е любовта ти и как си позваляваш да ми говориш!" - а той допреди малко да не би да ми е говорил много любовно... И после уж като отмине бурята се опитвам да му обясня всичко с нормален той и уж разбира и се съгласява с мен и така до следващия път... И като влезе във фаза почти не минава ден, в който да не ме разплаче за нещо - а на това пък казва, че били актьорски трикове и че му било омръзнало от истерии да да съм отвала да си лекувам нервите някъде...

Да, питала съм го - отговаря, че това че все още бил с мен било показателно...
Провокацията идва може би от това, че с действията или думите си показва неуважение към мен и най вече от това, че рядко наистина има желание да обърне внимание на начина по-който се е държал - обикновено казва, че и от моя страна има неуважение, че това съм си заслужила и т.н. и аз започвам да плача от безсилие, защото си знам, че не е така, но пък и започвам да си мисля, че може би той наистина така вижда нещата... или си е чиста манипулация от негова страна неосъзната може би - провокирана от егоизма му...
Напр. миналата седмица реших в неделя следобяд да излезна с една приятелка на кафе - само двете без детето( аз все още си я гледам вкъщи сама, без баби и много, много рядко излизам да се видя с някоя приятелка сама, винаго те идват и детето е с нас), но сега понеже преди един месец пак си бях позволила подобно нещо(а преди това последния път даже не мога да си спомня кога беше) той започна да говори как не съм се била наизлизала, аха, ами щом така съм го била намислила и съм нямало да прекарам уикенда с него и детето и той щял за следващия да си заформи нещо( само искам да вметна, че той достатъчно често си излиза с приятели - казах му го, отговора беше - "Е, да ам тогава детето вече спи" ( защото той обикновено излиза вечер - направо се зачудих да се смея ли, ама ми стана криво, че така изопачава нещата...

Познато ми е това отношение...Лично в моя случай мъжа се държи така,основно защото смята че Винаги той е прав,съответно всичко,което е различно от неговото виждане по въпроса е грешно.Вдигали сме такива панаири за глупости,например защо в спаначената супа на детето съм сложила кисело мляко,а не сирене,той нали ми бил казал изрично да сложа сирене, и всякакви подобни.Ако си мълча,минавам само с лекция.Ако се противя, се почва.Ама един два пъти съм полудявала,като почне да ми обяснява за пореден път как съм сгрешила,  кое е най-правилното, та съм скачала да го бия,че е отнасял някой тупаник,докато се усети какво става.Добре че не посяга,че панаира щеше да е пълен.После естествено е невероятно оскърбен от поведението ми..
За женските излизания - той си излиза доста често,а аз недай си боже да окъснея и да се прибера в 8 вечерта,и то съм била при майка ми на гости примерно,и то с децата,и се почва първо по тънката струна, ама как ме чакал,ама как му било криво без нас,ама как не искал да си вечеря сам... опитва се да вменява чувство за вина,нищо че предната вечер е излязъл още преди часа за вечря и се е прибрал мнооого след като и децата и аз съм заспала.Ако и аз почна с това как ми е липсвал,той казава, ами мацко,знаеш колко се натоварвам на работа,имам нужда малко да разпусна с приятели,да се напия дори,че да ми олекне.Това е добрия развой,въпреки че той пак си прави каквото иска.
   Още много мога да пиша,но за себе си съм разбрала, че:                                                                                                                             1. не трябва да се оставям да ме забаламосва с чувство за вина,защото е много добър в това, и още повече че аз излизам един път на два месеца
2. в името на добрите отношения,ако не ми е толкова важно,да не се опитвам да правя напук,например да сложа сирене в супата вместо мляко
3. в името на задравата ми психика като ми дойде в повече да крещя, викам и бия, да се конфронтирам и да не си оставям магарето в калта
  Иначе като е обичлив е страхотен,ама не споделям ли възгледите му или да поставям под съмнение правилноста на действията му, много неща могат да чуят ушите ми

Всички сте много прави. Знам, че и аз имам вина за взаимоотношенията ни, от една страна, че съм по-чувствителна, от друга че трудно понасям да ме тъпчат,а и знам че не всички мои действия са правилни,а от трета почти винаги и аз като mvn съм тази, която прави първата стъпка към помирение, защото ми става мъчно, а и ако го оставя той да е този който ще разчупи леда сигурно ще си мълчим по две седмици, през които от устата му ще се изсипят още незнам колко глупости по мой адрес... Става ми много крива за това, че той като че ли за няма нищо се заяжда, а не защото съм направила нещо според моите разбирания, а не според неговите... напр. онзи ден се прибра от работа и видя, че още не сме излезли с детето на разходка - беше 18.15, а преди това се бяхме чули по тел. към 16.00 и аз му казах, че детето вече е будно, но аз имах да допочистя и после се размотахме със следобедната закуска, защото искаше да яде най-различни неща(а тя е доста злояда и аз използвам всеки момент, в който иска да яде нещо) та иначе по- бързичко излизаме, но този път се замотахме и в момента, в който той се прибра ние бяхме вече на вратата да излизаме - и оттам като започна: защо, толкова късно сме били излизали, какво съм била правила два часа, аааа сигурно щял следобяд докато детето е спяло аз съм висяла на компютъра и чак като се било събудило съм тръгнала да върша нещо, лишавала съм била детето от разходката му и т.н... И това всичкото с много заядлив тон. Да наистина за малко бях седнала на компютъра, но ми стана много криво, защото той за пореден път реагира така все ед но аз нямам нужда от малко почивка през деня и наистина гледам да си я взимам, защото той не пипва нищо вкъщи, и зялата домакинска работа + сервиране, отсервиране вечер, когато вече едва си стоя на краката ми идва доста нанагорно... ама какво ви се обяснявам, сигурно всички от вас, които имат деца особено палави знаят за какво иде реч... друг е въпросът, че ми се иска д асе позанимавам и с нещо по различно от готвене, чистене и гледане на дете и висенето на компа ми е поне малко разнообразие... ето тези неща той изобщо не иска да ги разбере и както и за излизането с приятелки като започне да ми дава едни неподходящи примери за предишни мои действие ме хваща голям яд....Плача защото стига до там, че ако някой отстрани слуша ще каже абе тоя какво още прави при тази жена... и направо незнам как да се измъкна от това положение - как да го накарам да разбере, че и аз имам право на някои неща, че имам нужди и въобще да се научи да ме уважава малко повече като човек????