kak da razberem dali sme osinoveni

Не вярвам някъде да остават документи,доказващи осиновяване,пък и не би трябвало.Малко извън темата-винаги съм се възмущавала,когато осиновени тръгнат да издирват биологичните си родители,търсейки корени.Щом са се отказали,не смятам,че са достойни да бъдат наречени родители,независимо какво ги е довело до решението-те са просто инкубатори.

И защо пък толкова се възмущаваш? На тебе какво ти пречи, като ги търсят?
Момичета, извинете ме, че се намесвам, ама ми кипва, като прочета нещо такова. Не искам след някоя година децата ми да бъдат освиркани така от възмутени госпожи.
Донна К.,
много те моля, помисли, преди да се възмущаваш писмено.

Ами на чужд гръб и сто тояги са малко.Мен пък ме възмущава когато някой си пъха носа където не му е работа.

Моля да бъда извинена за по-горе написаното от мен.Постът ми не целеше да създава дрязги,не исках да обиждам никого и за да бъда разбрана правилно ще разкажа случая,който ме провокира да напиша горния текст.Моя близка и до днес приятелка е осиновено дете.Родителите й /покойници вече/бяха много мили хора,но доста по-възрастни от родителите на връстниците й.От близки,момичето беше разбрало коя е биологичната й майка и в пубертетските 13 години реши да й се представи.Не сметна за нужно да информира родителите си,та двете с нея,тайничко ,един ден застанахме пре вратата на Биологичната.Унижението,което изживях тогава,без да съм преко засегната,ме провокира да напиша това,за което ме нападнахте.Финалът на срещата-родителката,блъскаща с ръка в гърдите детето,крещеше,,Ако съм те искала-нямаше да те оставям,,Е,заслужаваше ли си труда да бъде търсена?Отново моля да бъда извинена,ако съм прозвучала грубо,не съм го искала.

от сърце моля пишещите и четящите в този подфорум, нямащи личен опит с осиновяването, да помислят преди да нащракат първата мисъл която прекоси главата им, а после да се извиняват че не искали никого да обидят.
Дона, нито се заяждам, нито наставлявам, . Мненията на хората, които не са засегнати от темата са много ценни за мен , защото ми позволяват да се видя картината от далеч и изцяло, защото  понякога потъвам в детайлите, а това не винаги е полезно.
Но все пак, елементрани задръжки и малко да се поставиш на мястото на другия

И аз щях да захапя Дона за врата, под въздействието на необмисленият и първи пост, но след искреното и извинение се въздържам.
Но все пак за всички останали, които не са изживяли акта на осиновяване, нека се вслушат в съвета и молбата на Fussii и чак тогава да напишат мнението си.

Донна К., и моите родители са прекрасни!Майка ми е най-съвършената майка и жена, която можеш да си представиш!Татко беше най-суперския, разбиращ баща и най-добрият ми приятел!
НО!
Когато се събуждам през последните 26 години чувствам някаква празнина, нещо, което не ми достига, което сякаш е било отнето от мен и през 23години от моя живот не знаех какво е то и защо се чувствам така!
Когато разбрах, всичко ми се изясни!Не спрях да обичам по-малко родителите си!Нито да искам да съм тяхно дете!Не съжалявам, че съм осиновена!
Това, което ме кара да търся не може да се обясни с една дума или изречение!То може да изпита само от човек, който е моята позиция!Преди да разбера и аз мислех като теб!Но когато попаднеш в такова положение много бързо си променяш мнението!
И да знам, че може да е всякаква, но аз не я търся, за да я обичам и тепърва да ставаме някакви!Аз я търся, за да й кажа че съм добре и да я попитам защо не е намерила сили  да ме задържи!?Знам защо ме е оставила!Но искам да й кажа, че не й се сърдя!И съм сигурня, че тя няма да ме изблъска от вратата, но пък и аз имама достатъчно мозък да не й цъфвам в тях!
Не стига, че цял живот трябва да се справяме с хорските приказки, не стига че цял живот сме се чувствали празни и изоставени, не стига че цял живот сме били отхвърляни от хората, заради нещо, за което не сме виновни, ами и накрая винаги се появяват хора, които да ни обвинят, че сме неблагодарни и да ни насадят чувство за вина, затова че искаме да знаем кои сме!
Аз не съм виновна!Ти представяш ли си да станеш един ден и да разбереш, че целият ти живот е бил една голяма лъжа и че всички приказки, че приличаш на този или онзи от родата се окажат един голям фарс!А всъщност да не знаеш на кого приличаш!Да не знаеш дали имаш брат, сестра!Да не знаеш нищо!
Но знаеш ли какво ще ти кажа?Ще ти кажа, че ти не ме интересуваш, защото майка ми е до мен и ме подкрепя и твоите обвинителнителни думи само ме карат да се надсмивам над малките ви душички, които не виждат и не чувстват по-далеч от носа си!
Пожелавам ти никога да не разбираш какво е чувството и никога да не ти се налага да обясняваш на децата си защо са изоставени!
Моята майка е герой!И не смей да я принизяваш до своята дребна душица, която се интересува от хорските болки, за да събере инфо за сеир!Само една велика жена, може да каже такава истина на детето си и да му каже: "С теб съм мамо, ти имаш право да знаеш. Съжалявам, че не сме ти казали по-рано. Ако искаш ще ти помогна да я намерим!"
Това е майка!
А твоята може ли да се сравни с това а?!
Предлагам ти да се преместиш в клюкарника!

винаги съм искала и на мен да ми бяха казали така,но не са.Точно затова се възхищавам на мамите тук,че говорят така открито със своите деца.По този начин само се печели повече доберие и обич.

Ей,
Ама не му се шашкайте на Дончето, толкова разбира, толкова пише.
След помията, с която ме облива Венециас, вече съм калена и само отразявам до къде стигат хората.


На всички 
Кристи мила  ,
толкова добре си го казала: "не стига че цял живот сме се чувствали празни ..."
Ама няма смисъл да се обяснява.
Който не е в това положение, няма как да разбере, а който е в това положение - няма нужда да му се обяснява.
И аз съм от късметлиите да съм осиновена от неглупава жена, да ми е жива и здрава мама дълги години.

Пак   

Да, ама има една прекрасна мисъл на Лев Толстой, мисля да си я сложа в подписа:

"Който може да не пише, по-добре да не пише"

  и от мен  за всички вас

Не че нещо Мираетка, обаче този цитат е мой Объркала си рейса

и аз щях да кажа че не е мой  цитат,но съм съгласна 1000% с него
за всички

Онзи ден, когато си бях в къщи си говорихме с мама по темата. Тя винаги се разстройва, но аз й предложих подобаващ вариант, който да я успокои.
Казах й, че другите деца винаги искат да знаят как са се родили, как е минало всичко, с най-малки подробности, а понеже тя не ме родила и няма как да знае и на мен това ми е ясно, за мен е интересен всеки факт от първите ми срещи с тях. И тези първи срещи са като разказите з амоето раждане. И тя не трябва да се притеснява да ми разказва, защото е нормално.
Даже накрая се пошегувах с нея, че ми е казвала че ме родила. Тя има операция, която изглежда точно като секцио и винаги ми е казвала, че ме родила със секцио, ам асега ми е смешно и се шегувам с нея: "Ей, оттук съм те родила:)"Какво да прави жената и тя не е искала да става така, ама на!И сега си ме има мен:)Е, може да не ме е родила, но пък това не е достатъчно, за да бъдеш майка, а всичко друго тя си гоима в изобилие:)

Кристи, съжалявам, че не можеш да говориш открито за нещата. Много се надявам някой ден стената да се пропука.
Аз питам за всичко и й разказвам за форумите.Даже и Първична рана чете жената.

Вагабонд, нещо съвсем честно ще ти кажа като родител, който има намерение да бъде до колкото може честен и подкрепящ детето си.
На  Нико(3г. 3м) вече му е разказано как сме се намерили, когато той поиска си разказваме за това. Записала съм данните на биологичната му майка, един ден когато поиска ще направя всичко възможно да го подкрепя и да му помогна в търсенето.
Увертюрата правя, за да ти кажа, че не крия нищо от него, но...
Преди известно време се борим на леглото и той врещи "маааамооооо, стигаааа, престанииии" и аз се чувам как казвам:
"Я престани - ти си си мойто бебе, ще те гушкам и ще те гризкам колкото си искам - аз съм те родила, няма да ми викаш стига" 

не че ще почна да го лъжа ... не ме разбирай криво ... просто съвсем искрено  започвам да си вярвам, че съм го носила 9 месеца и че е бил при мен от първия си дъх 
не мисля, че е много лошо ... пак казвам нямам намерение да го лъжа и да крия от него нищо