Спомени и сънища от Магреб - 21 нощи

НЕВЕНЧЕЕЕЕЕ
Как си мила, и благодаря за интересния пост. Пак научих нЯщУ новУ  
МАРСЕЙЙЙ- спри сЪ нИдеЙ така да люскаш рЪнЪтЪ виж ко казва НевенчИтУ. Камилката шЪ паднИ пУд  тебЯ  у пясЪкО
Хади отивам да гладя вече аз и да мятам след това сладкиша, че май гости ще имам за томорроу

добра среща дами - аз по покана на Делта реших и вас да навестя в уютната ви темичка. Дано всички сте в добро здраве и с добро настроение! Да почерпя за първи пост при вас.

Охоо, Хадил добре дошла в нашата темичка. Настани се удобно и се чувствай като у дома си. Мерси за почерпката, ама хайде и от нас....един български тиквеник  



А сега се сетих още една смешка от като бяхме двамата с хабибито в България. Бях се затъжила за типично български неща и реших да си купя лимонада , не бях пила от страшно много време, хем и на него да му покажа какво е това. Дадох му да опита и той моля ви се знаете ли какво ми вика хаха  че било куркума разтворена в газирана вода. МНого се смях  сега пак ми става смешно като се сетя.

ХАДИЛЧЕ ДОБРЕ ДОШЛААААА
Радвам се, че дойде във уютната ни тайфичка. Така, че ставаш най новата Фарашчица
И едно Тирамису за Добре дошла, че тъкмо такова направих преди малко. Ама твоите сладкиши са къде еееееееей-преглъщам, нищо, че ТерамисУтУ дУ менИ
Фарашки, Фарашко, де се загубихтееее

ООО Минчеее, ти си тука Ама твоя момък е прав за лИмУнаТата

Лелееее само като почне други месец активния кулинарен сезон у нас и почна да качуря тука снимките да чуя някой да ми се оплаче, че бил на диета па не знам какво си било станало с иТалията му нали.

Хадилчие, душко тез сладки ся като каква народност имат ако не е тайна. И само не думай, че в София си ги намерила, че отма те окупирам с булката да кажеш от къде са.

Между другото къв е проблема нашите да внасят пресни фурми от Магребско в България не разбирам. Тия смачканите в пакетчетата направо нямат нищо общо с тия дето ги ядох в Тозьор. Там нали ни закараха у някаква плантация и демек ни черпиха ама да ви кажа направо си е друг вкус това нещо. После вечерта аз като излизах на самостоятелно проучване си купих от една сергия къде едно кило, ама тия зверове ми ги изядоха в рейса и донесох само костилките. Ся баба ви хаджийка ги е боцнала туканата у едни саксии па ще видим. Верно бе някой има ли си финикова палма в саксия и как точно я гледа.

Апропопо Хадил така и не разбрах ся тия дървените фурми, дето разказваше за тях в другата тема последно ядат ли ги и как (сигурно се катерят по дърветата и си ги ядат от там направо).

ДЕДЕ-
Аз няма сЪ тръшкам, че ще ми заминИ иТалията. Пляскай тука каквото правиш. Аз направих Терамисото преди малко но утре като го изкарам от хладилника и сложа какаото ако не забравя ще го снимам.
И аз съм се чудила какъв им е проблема на нашите да внасят такива хубави фурми щом от миналата година взеха да внасят картофи от ЕгипетскУ. Ох напълни ми се устата със слюнка, шЪ мА прУщаватИ...

Дядо Хаджи, дървените фурми не се ядат. Те като са си на дървото са меки, но мисля че са по-скоро като тамариндовите фурми на вкус (киселки). Пазят си ги хората да им носят късмет, което е парадоксално предвид историята им. А сладките ги има в повечето арабски магазини в София, а иначе и рецепти за по-голямата част от тях съм дала в кулинарната, ако не се лъжа, ако пък не съм ги дала, ще ги пусна.
Иначе финикова палма се гледа в саксия, не става огромна, расте много бавно и излиза първо като тревичка, така че да не я изскубнете. А и никога не раждат фурми в България. Иначе аз фурми си поръчвам от Багдад  , но и в арабските магазини тук има някои не токова лоши.

дедко, поне знаеш защо ходя дебелка! едно килце ми мига тука от най-добрите и иска да стане курбан като предното, дето замина за два дни! обожавам ги! има едно калъп4е от млени , много ми е удобно за сладки, за пълнеж и не е скъпо ! ама си е друго да се трудиш ръ4но като в доброто старо време, вадиш костилките, ма4каш, мелиш и разбиваш с масло и после мажеш тестото и завиваш! да, кофти за талията!но ти давай!   
тези палми4ки доде ги стигне твоята , отиде  трето поколение хаджии! поне около 50-60 г  май отиват! режат ги и ги кастрят  и ходим по плешивите улици напролет, ей тогава са ми най-люубими,4е правят сянка!

Хадил за едни и същи ли арабски магазини говорим - тия дето са на Женския пазар или има и на друго място. Ходих там ама не останах много очаворан - много беден асортимент ми се видя (май бяха сирийски).

Впрочем в Петричко правят опити за отглеждане на финикови палми, даже бяха пуснали една реколта в Благоевград и тъщата беше купила няколко фурми.

Марси - това с фурмите съм го чел и по рецептите в арабската тема, ама не ми стана много ясно само с пресни смляни ли фурми става или може и с тия тука изсушените дето се подвизават по нашите магазини.

Делта това тирамису ще ли издържи горкото в хладилника до утре. Няма ли вероятност някой да го нападне.

да за магазините на женския пазар и най-вече в супермаркета О-Рийф и в магазинчето Бейрут. иначе плънката става и с тези по-сухите фурми, но трябва да ги запържиш с малко масло, кардамом и сусам.

зна4и,тези дето идват до бг, са меко казано и на цвят и на вкус разли4ни, заради обработката за  трайност! аз, затова зор за фурми в бг, не съм имала! тук ми се отвори окото ,та просто са си уникален плод!  то много малко си си взел! крий ги ти! ония, де спат да зяпат руините само?! не знам защо,но тази година са стигнали рекордни цени от близо 10 динара ,а ина4е най-скъпите са около 3.5-4! свекър ми вика този рамадан беше разорителен, добре,4е ви нямаше! ама то пък моят е канил постоянно другари по игри на компа и все тая, 4е и отгоре! сега е ужас с агнетата за аида около 1 декември! такива цени ,4е не знам какво ще се прави ,а хората изобщо ще се нахендрят с дългове  по една година!

Хадил, добра дошла! Та значи за фурмите- по Рамадана за пръв път купихме една торба, като се прибрахме и аз бръкнах в торбата и налапах една фурма, мъжо се затича и вика: плюй, плюй, не се ядат така   Че аз съм яла фурми само в Бг, от тарелките, направо се ядаха, пък тия трябвало да се измият, да се извади месото от люспата. Те по принцип тия фурми, дето ядем тука, са червени и твърди, като се смъкнат от дървото се слагали да престоят под пясък, и да омекнат и почернеят. От тоя същия вид имали в двора си на село две палми, разправя мъжът ми, и като отидел си искал рентата от баба си  
Мигче, за тоя египетски хляб аз още тогава бях отговорила на Пина, ходих специално да питам тука в хлебарницата, много любезно ми обясниха, че рецептата е: бяло брашно, мая и вода   Явно хватката е във втасването и изпичането- друго е тука на тоя горещ и сух климат, и се пече в пещ, с истински огън, подклаждан с дърва.
И аз като Делтича, оплаквания за храна и фигура нямам, каквото има за изяждане давайте  , особено сладко, ей тия чудесии, дето ги шляпна Хадил примерно, мога да ги изям от раз, че и без скрупули, и Тирамисуту за десерт.

ДЕДЕ-
Змея е тука само, ама когато му кажа, че трябва да преспи Тирамисото до утре няма проблем. Дисциплинирано ми е момчето- не напразно ме наричат у дома и Старшина-Мара
МАРСЕЛИНКЕ- верно сега на Аида шА бъдИ мътна и кървава. Хората не се ли простират според чергата си бе Душата?
Виждам сега при нас, преди много козунаци и яйца се купуваха обаче вече не е така, хората се свиха, не, че не искат да купуват. Та затова питам там като е положението като при нас те не се ли стискат малко за да не се натоварват със дългове?
ФАЙМА-Душо,
тоя хляб дето е във пещ печен, че и със дърва преди това нагрята е хляб мечта. Мога да ям само хляб. А тука и да се направи във печката въобще няма да е същото,  а и климата който си добавила като екстра и ляБа ич няма да е същ

еееее, ми къде са сладките на Хадил?     само аз ли не ги виждам?   аз нямам наяждане,та за това толкова страдам сега.

Аз прекарах 2 много хубави дни в Пловдив с любимия. ние имаме апартамент,в който не живеем в центъра на града и баща ми сам предложи да спим там,вместо да ходим по  хотели. разходихме се първата вечер по главната,докато чакахме в едно заведение да ни направят пиле на жар (1 час) и моето момченце така се натъжи,че когато преди е живял тук е имало повече хора,а тогава нямаше почти никой по центъра. когато отивахме към заведението да си вземем пилето, с едни много тъжни очи ми каза: " моля те,нека да не живеем в Пловдив". толкова празен беше града в петък,че се четеше разочарованието в очите му. но иначе той обича Пловдив,защото тук са били най-безгрижните му години. на 2 вечер ходихме на дискотека. ха ха ха олееее, такава пенсионерка съм станала... в началото не можах да се отпусна,защото не бях ходила от доста време. А тази сутрин баща ми дойде да ми докара колата,  и двамата се засякоха пред входа. и нямаше как-ЗАПОЗНАХА СЕ! олееее, всичките ми притеснения,как ли ще ги запозная някой ден,след като баща ми винаги отказва,когато предлагам, се изпариха,защото съдбата си знае работата.  чак подхванаха и разговор за квартири. моя баща му каза,къде имало подходящи за него,а любимия му обясни,че няма да се мести скоро... и така. аз седях стъписана на 3 крачки от тях,а те си говориха. после питах моя баща за мнение и каза,че в първия момент се бил стресирал,че бил доста черен.  е,той ако е очаквал албинос-моля, моля! но каза,че не казва нищо против него,защото не е седнал да го опознае и да има мнение,какъв човек е, каза че не обсъжда сега възпитание, образование, отношение,но просто в първия момент се бил стресирал. аз много му се нацупих на моя баща , пък и ми беше мъчно , че се разделихме (той си тръгна за София)  и не говорихме много. на моя баща му е голям дерт,какви деца сме щели да имаме-и двамата сме мургави (той е по-черен  от мен де) и космати... все ми казва,че щели да страдат горките. ама той си е такъв моя баща- все да си мрънка за нещо . дори,когато се случва нещо хубаво,пак намира кусур и да си създава проблем в главата,за който да мисли.
е,имам и една по-лоша новина де. моето момче ще започне да кара стажа си чак септември месец. и до тогава... ще трябва да се прибере.  каза,че ще отложи тръгването до началото на януари , защото декември имаме поводи (моят рожден ден, годишнината ни, Нова година) и януари иска да пуска документи за постоянно,но след това ще се прибере за 4-5 месеца. и аз,като моя баща, взех да страдам от сега и си викам,не стига,че не сме заедно всеки ден, не стига,че от известно време все се появяват проблеми и се виждаме на 3 седмици за по 2-3 дни, а сега съвсем няма да се виждаме минимум 5 месеца , а по принцип до септември ако не дойде,ще станат 8 месеца. писна ми вече така. искам да сме всеки ден заедно и да видим,дали има смисъл да се надяваме на нещо. може пък да не си паснем,ако всеки ден се виждаме... ама как да го установим?! та мен пак ме хванаха лудите си седя от обяд сама в стаята ми и си лекувам депресията с игри.

Линче, виждаш ли,че и ти си скривала разни неща преди,не от лоши чувства. така че твоя приятел го считам за оправдан  

те пък една рецепта за хляб да не ви дадат. да кажа сега за хлебчетата на снимката, защото май за тях питате (ако пък не, кажете за кой вид и ще пусна рецептата, или пък ще питам, ако аз или майка ми не я знаем). значи не е само бяло брашно първо   - около 2 чаши пълнозърнесто брашно (или 1:1 пълнозърнесто и бяло), 1 чаша вода -топла, 1 ч.л. сол, 1 с.л. суха мая или 1 кубче и половина мая за хляб обикновена. смесвате брашното, солта и маята и почвате да сипвате водата. тестото се получава малко по-меко от това за българските погачи или като него. месите хубаво с юмруци (значи мачкате, биете - хич не го жалете) около 20 минути - ще ви откатят ръцете, да ви кажа от личен опит. оставяте хубаво завито и на топло да втасва около 2-3 часа. после разделяте на топчета, овалвате малко в брашно, посплесквате и печете около половин час на 350⁰ С. ако искате да ползвате само бяло брашно слагате 3 чаши брашно, 1 чаша топла вода, мая и сол като в горната рецепта - обаче тук като втаса тестото след около 2 часа замесвате пак и добавяте предварително сложена в малко вода и захар мая и пак оставяте, но вече както е на топчета, оваляни в брашно да си втасват и печете. Горните пропорции ще ви стигнат за 6-8 хлебчета. казват се "айш балади" или "еш балади" - селски хляб. а ето още сладки за Кралицата на Иран - Паулина: