Февруарската дружина, чака снежната партина!

Ники  е абсурд да му причиня такова нещо с натискането да спи или да си стои в леглото.. просто е в пълен противовес с философията ми за толеранс и свобода в отглеждането.. еле пък че неговия характер е такъв че не дава да го гушат, ограничават или протискат.. не само няма да заспи ами и двамата ще полудеем..
ако искате да си спят в леглата само с уговорки е начина.. също не бух приложила начина на награждаването,защото идва момент в който наградите секват и тогва детето дръпва назад..
съветът ми е да лягате на леглата едно до друго - тя на нейното ти на твоето и да  си четете говорите и каквото си правите.. нека усети че това е хубаво... накарайте ги да го поискат..после леглото в страни от вашето,подавате ръка и така... следва гушкане на играчка но вие сте до леглото и едва тогава когато свикне сама я оставяте..
във възпитанието постепенно и деликатно е начина

Оле, като чета за това неспане и ми натсръхва косата. Пламен беше много малък, когато реших, че всеки трябва да си знае и лелгото и стаята. Не мога да си представя да деля спалнята си, а камо ли леглото с детето. Не, че нещо, но смятам, че за него е по-добре така. Научих го така и сега и да искам не мога да го накарам да спи с мен или при мен в леглото. С Борис също смятам така да действам. Още докато не се е осъзнал да си свиква с лелгото. За сега кошарата му е при нас в спалнята, но това е защото все още понякога се буди за нощно хранене и не искам да будим Пламен, но на пролет живот и здраве, и той си заминава в детската стая. Според мен децата трябва да си имат кътче, което да си е тяхно, да се осамотяват, когато имат нужда, да си полудеят, да си е детско, за правилното развитие. Родителската спалня е за родителите, детската - за децата.
Аз от време на време съм хулена из разни теми във форума за моите методи, но съм дълбоко убедена, че всяко нещо си има строго определени граници!
Режима за хранене, режима за спане, спането в отделна стая, епритеснявам от други хора за мен е предпоставка за едно спокойно дете. Аз не мога да си представя да ли легна да спя и някакви хора, дори било това и родителите ми да влизат, излизат, пускат телевизори, да си говорят, събличат, обличат, скързат гардероби. Еми ще съм изнервена да. И ако съм две-три годишна, ще  рева, ще се тръшкам, ще нервнича.
Може би въпрос на възпитание, понеже аз самата така съм отгледана. Винаги в своя стая, със свое легло, със свое място на масата и до опредлена възраст със свои прибори за хранене. Малко казармен тип на възпитание според моя мъж, но за мен е правилен и на Пламен се отразява добре.

И аз съм от казармaта на wish.
Всеки да си знае стаята и леглото.
Никога не съм приспивала, чела, държала и пр.
Като се легне се загася лампата и се спи. И така са свикнали от съвсем малки.
При Моника следобедното неспане се появи последните 2 месеца, откакто е  вкъщи, но то е защото не си изразходва енергията пълноценно през деня и не се измаря.
Сега като тръгне на ясла съм сигурна, че ще се нормализират нещата.
 

Съжалявам, sky*, ако те разочаровам, но понякога, даже често пъти, не е (толкова просто). Дано не ти се налага да го разбираш от личен опит, а само от разказите на чужди хора! Не мога да кажа дали е до дете, период или цялостен подход, но често противно на очакванията ти (обикновено за неща привидно логични и почерпени от книгите), желаният ефект не се получава и не се получава и не се получава...

Аз съм принципно против насилственото каквото и да било (ефирна въздушна порода), но напоследък разбрах, че Халюшка си е просто инат и по-добре за всички ни е все пак да спи, ако е възможно. Затова пробвах и неща, които не ми бяха по вкуса (няма да навлизам в подробности, но не е кой знае какво). Е, трябва да отбележа че, за мое най-голямо съжаление, ако нещо изобщо се получава при нас, се получава именно по "другия" начин. Внимателният подход не даде плодове.

Друг е въпросът, че ако не ми се налагаше да работя с нея вкъщи, ако си гледках само нея и чат-пат домакинството, щеше да е доста по-различно -- всички щяхме да сме по-спокойни и аз нямаше да имам нужда от свещените й 1-2 часа сън, които така или иначе рядко постигам. Ама ми се налага и се превивам -- понякога някои решения не идват от душата, а от ситуацията.

Вярвам, че съвсем скоро нещата, които сега обсъждаме, няма да имат никакво значение (като ни налегнат училищните проблеми, живот и здраве), както захранването, кърменето и прочие имат все по-малко значение...

wish,  baby_doll, аз не съм ви чула/чела да се оплаквате от неспане, даже единствения проблем дето  wish го имаше, беше свързан с твоето нетърпение, а не с детето. Така че да си правиме изводите. Освен това я да ми обясните кое е по-доброто да го стиснеш (може и да не съм се изразила ясно, той има голямо легло и аз спокойно лягам в него, така че стискането се изразяваше в упорито гушкане да си лежи на дупето, а не да ми скача по главата) и след макс. 15 мин да ти заспи, или да ти скача по главата и след 2 часа да го нашамариш, щот си живо същество и нервичките ти не издържат. Това подейства, вика плака около 10 минути, но през цялото време ме чувстваше до него, а после се отпусна и заспа. Това беше най-бързото му заспиване от както го познавам. Ми точно за постепенно става въпрос, не да го хвърлиш в леглото и да му кажеш от днеска заспиваш сам/а, а постепенно да се свикне, като вече сме объркали нещата. И както твърдо убеждавахме другите/себе си, че нема начин да му осигуриме самостоятелна стая, така бързо ни проработи мозъка и вече имаме план как детето да си има свое местенце.
Сега го слагаме в 8 и до 8,30 заспива. Преди го слагахме в 8 и заспиваше в 10 вечерта, със 5-6 будения през нощта в стил, дай ми чай, искам да ям, или най-честото припълзяване в нашето легло и скачане по главата докъто се намести да заспи.
Да съ включа с темата за псувните. Сигурно не помните колко се оплаквах, че малкия псува. С много конфискуване на играчките (по едно време почти всичките бяха в шкафа с дрехите) малкия спря да псува, обаче баща му не спря. Та един ден баща му за пореден път се изцепва, малкия застава съвсем сериозно пред него и му вика "Тати така не се говоли, ние не говолим глозни думички, ако не сплеш ше ти склия Вила -Малина (любимата му касета с приказка) в шкафа." Та сега повече наказания за татко мислим, малкия си спря.
Бегам едно филмче да погледна, че днеска на баща му е ред да му държи ръчичката.

Аз да кажа, че лично за себе си съм нямала проблеми, защото правилата са поставени и децата са си ги приели такива, каквито са. Въобще никой никога не ми е скачал по главата, пък аз да му се моля да си легне, а и да се стигне до други мерки.. Не разбирам.
Разбира се, че се е случвало 'да се пробват' с искането на вода, ходене до тоалетна, като преди 5 минути са ходили и т.н. но точно и ясно сме си поставили границите с мъжа ми и децата са свикнали с това вече - като се легне да се спи, не се става.
Не го намирам за нормално това, което описваш с лягането с детето
И общо взето съм скептично настроена към всякакви четива и техники за възпитание на деца.

Еми постепенно де. От първия ден до към 8-ми месец вече всичко си беше "регламнтирано" ! 

И така до сега.

Ама пак казвам, че това е според мен, защото може би аз така съм гледана и съм възприела този модел. А с Пламен и проработи на всичкото отгоре. Правило ми е впечатление, че при нарушаване на режима и правилата, когато гостуваме на баби, някъде на почивка сме или е празник с гости, или друга причина, човека се изнервя, става ревлив, крив, мрънкащ.
Същото се случва и когато спи повече от 2 часа следобед.


А относно моето нетърпение - това е главен проблем в семейството ми и не се отнася само за детето а за всичко!

Сега ми е влязла друга муха в главата...
Какво мислите за зърнените закуски? От рода на Нескуик? По принцип съм твърдо ЗА здравословното хранене и Пламен е сравнително ограничен от към ядене на боклучави храни, но не съвесм. Както беше писала  Мяучето някъде по-назад в темите, за това, че е част от  на детството(оф беше го написала много по-добре и дълго време ми беше като девиз едва ли не) , все пак му позволявам шоколадче, бонбони, зрънчо. Ми дете е пък... То не може само готвено и плодове. Та закуската на пламен е основно 3 вида - сандвич с чаша прясно мляко, попара и овесени ядки с прясно мляко, като му ги редуваме за разнообразие. Ама много се зацъква в рекламите за зърнените закуски. Преди година му бях взела една кутия нескуик и той беше толкова потресен от вкуса, че се наложи да си я изям сама.... Сега се чудя за друг вд, ама и аз не знам ...

И аз съм в голяма чуденка със закуската. Стоян още го кара предимно на каша или сандвич, но сандвича е рядко предпочитан, чат пат макарони със сирене. А за нескуик и подобните на няколко пъти правя опит, но не му харесват и вече трети вид чака доизяждане от баща му. Но си мисля че са прекалено сладки уж не са със захар вътре, но на мен ми е адски сладникаво това и също не мога да го ям.
 За спането и аз съм от "сбъркалите" дето си спят с детето  обаче въпреки че сме в процес на превъзпитание още не ми стиска да го оставя за през ноща сам. Първо още не сме взели нов бебефон, а стария се скапа и няма да го чуя ако му потрябвам и второ тогава ще трябва и аз да си заспивам сама (баща му пак мина на нощни смени), а аз не съм свикнала - винаги съм гушкала нещо - играчка, куче, гадже, мъж, дете 30 годишните навици са трудни за отвикване

Аз съм по средата май...като идея- казармен стил, но не ми се получава за всичко. Доста компромиси се налага да правя, доста водичка давам вечер, но се старая да се придържам към себе си, както се казва. И аз съм от мнооого нетърпеливите и колкото и да очаквах, че с детето ще се попроменя към добро, май става обратното. Е, поне се успокоявам, че хората са различни и каквато съм-такава  А ние заспиваме или Закуската на Мартин е в яслата...Честно казано не знам какво яде там  Вчера бях на 1-та родителска среща- вече претръпнала (аз), за разлика от др. родители, чиито деца за първа година са в яслата. Питах- ядял...супа, не всякаква, но ядял. Е, не цялата си изяжда, ама  Абе аз си знам детето, какво ми обясняват. Набива хляб и това е...
Много се радвам за Анаджи, дано всичко бъде наред!
За Кирчо се надявам да стигна до някоя Експресбанк да преведа парички...

Ние в момента, дори и да искаме, няма как да отделим Марти в отделна стая. Живот и здраве, като построим къщата, тогава ще си има негово местенце. Заради нощното кърмене на мен ми беше много удобно детенце да си спи с нас, но когато спрях нощното кърмене започна да си заспива в креватчето. Тогава си имаха ритуал с баща си, сега аз пък му чета приказки или заедно с Явор прожектираме филмчета (ако се сещате онези от нашето детство за Гърбарко, Ръкавичката на Тошката и т.н.). Понякога иска да спи при нас. Не се противопоставяме, дори ни харесва. Но нещото, с което аз съм била безкомпромисна е времето на заспиване - не по-късно от 21:30ч. Понякога дори го събуждам от следобедния му сън, ако се поуспи, за да може да си легне навреме вечерта.
Иначе за закуската - Марти основно закусва в яслата. Там всеки ден е различно, малко прекаляват с тестените неща, но като цяло сутрешната закуска и обяда са си здравословни (виж следобедната бих я променила...) Но той сутрин като стане си прихапва я половин банан, я мандаринка, я соленка, зависи какво имаме.
Толкова от мен за сега.

Според мен нощуването на едно легло с децата не е "сбъркано", а просто един друг поглед върху "the big picture" (а специално за мен и допълнително удобство при нощното кърмене).

Повтарям се, за кой ли път, но както всяко нещо си има плюсове и минуси, така и "взаимният" сън. Вие изказахте минусите му, тоест плюсовете на обратното, а аз няма да се потя да изказвам позитивите (много ме мързи, а съм и заета на вс. отгоре). Просто аз така съм решила за моето дете, така си действам и мисля, че постигам това, което съм решила.

Оообаче, всяко нещо е до време. До един момент децата са деца и за мен е нормално да има лигавщина в умерени граници (даже обратното би ме постреснало), да има скачане по главите ни, да има непослушание и (опити за) налагане на волята, както и най-различни маймунджулъци.

Винаги съм смятала, че за възпитанието е най-важно да уловиш точния момент за прилагане на едно или друго, както и да имаш вооолско търпение (и аз като wish далеч не съм го възпитала, а сега вече съвсем го изгубих с тоя тумбак). Опитът ми показва, че съм права -- всеки от проблемите, които сме имали с Калина е отпаднал с времето, за да отстъпи място на друг, който към момента ми се струва най-сериозен.

Брех, че дървен философ съм била -- аман от мен!

Закуската на Калина е мляко с ориз, оБесени ядки, банан и/или ябълка, баница, попара (отдавна не е яла), к. мляко с бисквитки (прясно не консумира), сок от кутия или в много редки случаи, когато няма нищо друго -- кроасан/Данет (гледам на двете с еднаква неприязън, но тя си ги обича, а и аз ги ям понякога). Филии и сандвичи наЩа принцеска не яде (освен филия намазана със сметана, която лиже вместо да гризе). Май я мързи да дъвче, съдейки по гореизброените. В градината им дават пък предимно филии, но тя ходи закусила...

Нескуик-а, който Халята преди повече от година и половина наричаше Нешкови и ни хвърли в паника какво аджеба е това и как да й го осигурим, се консумира само под формата на топчета. "Сготвя" ли го с мляко, си го ям сама. И понеже не си падам -- не го купувам. Иначе не е лоша идея да се редуват другите неща с него.

Цветенце, и Калина яде предимно супите, но нали са си астрални. Грийн, и ние нямаме възможност за друга стая, но и не съм още готова да полагам усилия в тази посока.

Последен щрих -- днес по случайност разбрах (от медсестрата агент), че Халюша цяла седмица не е спала (а се чудех що е такъв лимон). Стана ми криво, но се надявам да размисли.

здравейте,
ще правим ли коледно парти тази година или... всички сте бременни и не ви е до това ...като си помисля миналата година по това време какъв тумбак имах..
с храненето на Дари аз нямам проблеми- в детската си хапва добре, че и допълнително си искала , затова като се прибере не я карам , ако не иска.тези храни тип Нескуик ги яде само така, не иска да й се слага мляко/ и тя прясно мляко не обича- само кисело /.от няколко месеца закусва кус-кус или попара покрай Евгени- да не остане по-назад и пие чай като баща си.
но...не сме махнали биберона , към който е пристрастена- избира си точно кой да дъвче и като си е в нас все си го иска. на няколко пъти й предложих да го дадем на Торбалан, за да не я безпокои 1 месец, но тя не иска

Оххх като ви слушам и ви завиждам, благородно разбира се 
Никол вчера стана в 7:30, на обяд отказа да спи, вечерта търка очички, изкъпах я сложих я, ами заспа в 22:30. От къде намери енергия не знам, преместих я в креватчето и като се събуди през ноща я галих и не я взех с спалнята, ама и тя беше уморена и не нервничеше много.
Аз първо трябва фитнес и диета, иначе няма шанс да се мушна с нея в нейното креватче
Мъка ми е и спането и яденето, съвсем му отпуснахме края. Никол както беше злояда, сега дай и само шоколад, като отидем в магазина и се пазарим. А за закуска сандвич или баничка, друго неще. Купувам охлювчета, кус-кус, кво ли не. Като стисне зъби и нищо неможе да и вкараме в устата. Съблазнява я с бебета картофчета, морковчета, ябълки, кюфтета, по едно време поддаваше, сега пак отказва. А пък оня ден ми скри топката и яде две чинийки кисело зеле 

Здравейте и от мен.Нашият режим слагане в леглото и излизане от стаята се промени като махнахме решетката.Сега се приспиваме двамата ,слагам го после в кревата и по някое време през ноща Симо става с калъфката и идва при нас.Сега съм решила да взема от тези звездички които се лепят по тавана да видим дали ще свършат работа.

O, и Моника си го обича много 
В яслата не се сеща.
Както казва една приятелка за нейното дете, до абитуриентската ще сме го махнали