Публикувана: 29 юни 2006, 15:03 ч.
Последно мнение: 13 май 2007, 22:02 ч.

Обичате ли стихове? - 2

70 302
749
1

# 720 10 май 2007, 09:16 ч.

Мнения: 9 973

Гробове

Там край града, подредени в полето,
спят си те и не ще ни промълвят.
Птици се реят високо в небето,
под пръстта тревите покълват.

Малки могилки с камъни бели -
старци във мир си почиват,
а до тях и младежи, живота си спрели -
там роднини във черно отиват.

Толкова рано живота приключили,
любовта те дори не познали,
за света толкова много неща ненаучили,
вечността без да знаят избрали.

Тук във града, от две лимузини
бодигардове в черно излизат,
двама във бяло, от филм на Фелини,
всеки с куфар на среща отива.

Полицейски коли с надути сирени,
далеч от местото отпрашват
и лошите хора да бъдат спрени
две наркоманчета сгащват.

В малки могилки с камъни бели,
спят си, не ще ни промълвят
дечица все още, а вече умрели
съвестта ни вечно ще търсят.

# 721 10 май 2007, 09:17 ч.

Мнения: 9 973

След нас

Здравей, приятел! Как я караш?
И аз се радвам да те видя!
Та значи всичко супер, казваш?
Почти готов съм да завидя.

Какво? Синът ти във чужбина
и казваш, че добре се учи,
с медал завършил таз годуина?
Ех, браво! Нека да сполучи!

Да, чух за дъщеря ти, друже.
Видях я даже вчера в джипа.
Късмет голям не и е нужен,
живота си добре го пипа.

Е, малко в локвата ме пръсна,
като форсираше колата,
то знаеш беше киша мръсна,
ала такива са децата.

За моите ли да разкажа?
О, няма нищо интересно.
Работят, учат, как да кажа...
На тях не им е толкоз лесно.

Ти знаеш моите хлапета
си бяха малко калпазани.
Макар да са добри момчета,
ми носят грижи не от лани.

Да, вярно е, не са божи овчици
и неразумнички са твърде,
но те са моите дечица,
не мога да им се разсърдя.

Сега прощавай, бързам, братко,
че чакат моите бандити.
Ще пийнем бира, после сладко
ще си побъбрим за жените.

А ти къде така с торбата
си тръгнал в този студ човече?
Аха, консерви за децата...
И стой от локвите далече!

# 722 10 май 2007, 09:18 ч.

Мнения: 9 973

Наследство

От среща случайна или от любов
дошли без да знаят защо
те срещат живота нелек и суров
в различна среда, потекло.

От люлката още ги учим така,
както са учили нас -
света да владеят със твърда ръка
със лошото да са във час.

а после ги срещаме вече мъже,
жени на по двайсет и пет
света завладяли държат във въже,
и с лакти пробиват напред.

Тогава ний стреснати виждаме как
са минали детските дни.
Доброто настъпват и мачкат със крак,
тъй както ги учихме ний.

Но не всеки може да влезе в това,
което наричаме "лайф",
започва отпърво с малко трева,
а краят - спринцовка в ръка.

Тогава гнусливо извръщаш глава,
проклинаш "таз днешна младеж",
която дарил си с такава съдба -
утайка от твоя стремеж.

# 723 10 май 2007, 09:19 ч.

Мнения: 9 973

Детенце

Детенце красиво със руси къдрици...
Детенце щастливо със сини звездици
с усмихнати устнички, малки тръпчинки
на бузките румени, като малинки,

Не искам да знаеш колко тежи,
колко е страшно и колко боли,
когато сърцето разрязват на две,
половината вземат, а другата не.

Не искам да знаеш бащите как плачат
Как мразят жената, живота не тачат,
когато разкъсва им болка сърцето,
когато и бог е заспал на небето.

Кървяща следа във живота остава,
предпазва от давност и от забрава
и всяка полвина от мойто сърце
ще търси другата, ще я зове,

дордето се срещнат и станат пак цяло.
Дори и синчето да е възмъжало,
кръвта ти напомня, усещаш в сърцето
оная любов на баща към детето.

# 724 10 май 2007, 09:20 ч.

Мнения: 9 973

***

И тоя влак дочаках със надежда,
че пак ще видя твоите очи.
Напразни бяха моите надежди -
след пътниците тук не беше ти.

Край мен лица различни отминават,
банално бързащи във суета.
Тях виждам, светли мисли ги огряват,
а аз оставам тук, облян в тъга.

Оставам сам със пустите перони,
оставам сам, заключен за света.
До мен проскърцват празните вагони,
съчувствено ми шепне вечерта:

- Младежо, ти какво очакваш още?
Защо е тъжно твоето лице?
Девойката на будните ти нощи
не знае що е влюбено сърце.
Иди си в къщи, пей и весели се,
приятелите свои събери,
а после в огледало погледни се
и няма да познаеш, че си ти.

- О, Вечер, знам, на тебе ти е леко,
защото нямаш в себе си сърце.
Когато скъпата ми е далеко,
как мога да съм с весело лице.

Останах сам на пустите перони.
Останах сам, далече от света.
Отминаха и празните вагони,
при мен остана само вечерта.

# 725 10 май 2007, 09:22 ч.

Мнения: 9 973

На Нея

Да, влез! Но остави косата!
Там до вратата, в ъгъла я остави.
Ще те посрещна, както се полага
на късен пътник в нашите земи.

Ела, седни, така, да се почерпим.
Ще ти налея чаша с вино от мускат.
Преди да тръгнем, нека си побъбрим,
сестра бъди ми, аз да съм твой брат.

Да споделя със някой близък исках
какво тежи на моята душа,
а тебе чувствам толкоз много близка,
със теб във вино мъката ще утеша.

Нали душата ми, за теб имане,
ще носиш чак до долната земя,
та нека два пъти по-лека стане,
щом с тебе болката си споделя.

Сега ме слушай, няма да разказвам дълго.
Живях с любов и търсех любовта.
Живот изпълнен със мечти и болка,
а исках само малко топлинка.

А исках някой, вечер у дома ми,
след тежък ден във този бурен век
да ме прегърне с думата "Любими",
ех, колко ли му трябва на човек.

Какво ме питаш? Да, да, случваше се често,
но истинско било ли е, кажи,
щом можеше таз дума после лесно
с обидни, тежки думи да я замени?

Знам, ти ще ме прегърнеш откровено,
със истинско желание и страст.
Тя топлината идва не по Келвин,
ни Фаренхайт, а с честност между нас.

Ела, вземи ме в прегръдката си кална!
Ще бъда само твой и верен и след гроб.
Ще бъдеш моя ти, ала защо си жална?
Нима и теб те плаши моята любов?

Хей! Къде? Забрави си косата!
Жена...

---

# 726 10 май 2007, 09:22 ч.

Мнения: 9 973

Любовен спор

Със тебе ужким за любов говорим.
а вече цяла вечност спорим.
Ти малко моралистка ми изглеждаш.
Пороците ми търсиш, в тях се вглеждаш.
Аз мисля, че не ме разбираш -
без секса любовта умира.
Да. Вярно е.
За любовта говоря,
но се налага с теб да споря.
Ти май буквално ме разбра.
Говорех за любовната игра.
Когато споменах борбата,
си мислех за любов в кревата.
А ти ме взе за Трите хикса
(на тебе май това ти липсва).

Сега разбирам, че за теб е проза
жена в леглото си да сложа,
да и нашепвам думи нежни,
да я топя в любов безбрежна,
да и целувам аз очите,
да се потопя в косите,
да я галя,
да милувам,
устните и да целувам,
с мойте устни да я нарисувам.

Ех, какво ли знаеш ти...
Щом в сърце любов гори
и искри край нас щом има,
прозата добива рима,
в песен мигом се превръща,
с топла нежност ни обгръща.

Щом препълна е душата,
и тепиха и кревата
стават ангелско гнездо -
сливаме се във едно.

И на теб ти пожелавам
случка някаква такава.

# 727 10 май 2007, 12:31 ч.

Мнения: 9 973

Добър вечер,приятелю скъп!

Добър вечер приятелю, драг!
Аз отново си мисля за тебе-
ти дохождаш в душата ми -благ
и събуждаш ми чувствата неми.

И незнайно създаваш ми пак
нежна, приказно-бяла магия,
затова,че разбрала съм как
от този балсам да отпия.

Виж как скърца със зъби от злоба
и навява в душата ми хлад
и предрича ми сякаш прокоба
чувството бясно,наречено страх!

Добър вечер приятелю ,скъп!
аз изпращам ти мислите смели-
тях не може дори и страхът
от полет към теб да отнеме.

С тях достигам до теб без крила,
даже пътища тук са излишни,
щом на сърцето ти чувам -гласа
до теб са достигнали моите мисли.

# 728 10 май 2007, 12:36 ч.

Мнения: 9 973

Орисия

От зарана още е засвирило…
Бре цяло село е на мегдана
и весело хоро се е завило,
че лична мома се венчава.

Аз само не пристъпям там,
мене ми е мъка на лицето.
Тоз момък що венчават знам,
единствен бе ми на сърцето.

Нося го, от как се замомях,
още спомням си, към мен засмян,
но да отвърна тъй и не посмях,
ех тоз пусти момин страх и свян.

Що да сторя, път нямам вече?
Ей ги идат, хванали се за ръце.
Гледам ги, тъй скрита отдалече.
Ох, бърже трия сълзи от лице.

Кога ме доближат, ще се засмея,
а после „На добър час” ще изрека.
Жално ми е, ала ще го преживея.
Ах, задоми се кака, моята сестра.

# 729 10 май 2007, 12:39 ч.

Мнения: 9 973

Момиче

Роди се тя през Януари,
на утрото предвесник нов.
Сред зимни бури,страховити хали,
студен и снежен благослов.

Бе крехко,мъничко момиче,
попаднало неволно на света.
В първи клас научи се да срича,
да пише букви и числа.

А после буквите редяха рими,
в стих запрягаше слова.
Така живееше с години,
играейки си с думите така.

Но тревогите на малкото момиче
никой не можа да разбере.
То раснеше в клетка,като птиче
с почти пречупени криле.

Сърцето мъничко бе свито
от някаква ужасна празнота
и цялото в страх обвито,
то чакаше да станат чудеса.

Да може татко да се върне,
да спре среднощните сълзи.
Едно ранено птиче да прегърне,
тъй както правеше преди.

Да може мама да намери
път към детската душа.
С две топли думи да огрее
невръстната си дъщеря.

# 730 10 май 2007, 12:41 ч.

Мнения: 9 973

Спи градът

Спи градът, потънал в мрак,
наблюдават го звездите от високо
и луната го осветява самотна.
Спят всички заедно с градът,
потънали в сънища за новия ден.
Но там човек не спи и сънува,
излязъл на своето любимо място
да се полюбува на звездите.
И там до стената опрял гръб,
замечтал за нещо, самотен седи
и въпрос без отговор го мъчи.
Няма отговор на този въпрос,
с тъжен поглед наблюдава луната.
Протяга бавно ръка към нея,
ето той я хванал, иска да я махне,
свива своя юмрук бавно и го задържа,
бавно отпуска, а там седи луната.
Той свежда глава, въпросът остава
и напуска този таван любим,
към своя дом тръгва самотен,
за да заспи и той, като спящия град

# 731 10 май 2007, 12:51 ч.

Мнения: 239

# 732 10 май 2007, 12:59 ч.

Мнения: 9 973

ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК
Ще потегля със влака на моите тревоги
и по всичките гари ще спра.
Ще събирам сълзи и усмивки от огън.
Бели рози и птичи пера.

Ще поседна на дървени пейки в чакалните
и със поглед ще търся следи.
Най-красивите мигове. Най-нереалните.
Два билета. Море и звезди.

Ще поспра в кафенетата с маси олющени.
Ще поръчам горчиво кафе.
Ще разходя нозете по перони опушени
да си спомня лица, гласове.

Да си спомня, че всяко красиво сбогуване
бе надежда за връщане пак.
Да призная, че всяко съдбовно пътуване
има смисъл с последния влак.

А последният - влакът на моите тревоги -
глухо тътне и тъжно тръби.
Колко много любови ми махат за сбогом.
В други влакове. С други съдби.

(Из цикъла \"Стихотворения за романтиците\")

# 733 10 май 2007, 13:01 ч.

Мнения: 9 973

ТАТКО МОЙ

За тебе, скъпи татко мой
аз пиша тези ридове.
За трудностите ти безброй,
за хилядите бури, ветрове!

Аз зная, трудности безброй си срещал,
но винаги ти гръб си им обръщал.
Несгодите с усмивка си посрещал
и на Живота с обич си отвръщал!

А всяка вечер самотата
те впримчва в своя зъл капан.
И може би, поглеждаш към вратата,
там няма никой - ти все си тате сам!

Поглеждаш своите отрудени ръце,
поглаждаш с тях косите посивели!
Тези силни мъжки две ръце,
от работата вече изкривени!

За мен те сътвориха всичко,
за да е живота ми красив.
Остава да направиш само още мъничко:
ДА БЪДЕШ, ТАТЕ ПОВЕЧЕ ЩАСТЛИВ!!!

# 734 10 май 2007, 13:03 ч.

Мнения: 9 973

БЛАГОДАРЯ ТИ МАМО

Не зная, мамо как да ти благодаря,
за обичта ти силна и голяма!
Дори Земята да ти подаря
не стига за това, което ти си дала!

Сама с живота си се борила
и никога не си се ти предавала
и всичко ти за нас си сторила,
за нас ти винаги си се раздавала!

Благодаря ти, мамо от сърце,
за обичта към нас неизмерима!
И моля Бога, мила майчице
да бъдеш винаги щастлива!

На твойта обич равна няма!
Не мога с нищо аз да я сравня!
За туй аз ще ти кажа само,
че ти си мамо ИСТИНСКА ЖЕНА!

Препоръчани теми

Обичате ли стихове? - 3

Сандански

Лятно слънце грее,мама хубавее,а НОЕМВРИйското мъниче побутва я с ритниче-Тема 7

SUPERNATURAL: Летен прочит на класиките - "Обрулени кайсиеви хълмове"

Причина:

Причина: