Обичате ли стихове? - 3

  • 57 961
  • 784
  •   1
Отговори
# 30
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Добре ми е...

Не ми омръзваш, не. Не ми омръзваш.
Постой... да те послушам искам само.
Добре ми е така, до мен приседнал
да ме докосваш с мъжкото си рамо...

Не ми напомняй. Зная,че ще тръгваш.
Но разкажи за всичко наболяло...
Часът не зная колко е напреднал.
Добре ми е... и времето е спряло.


magic

# 31
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 За щастието (или серотонина)
Нъ чис бългЪрски

  kalina

Туй щастиету йе измамну нещу.
Уж лъскаву са прай ино таквоз
и цял жувот са мъчаш да гу срещниш,
пък са укажи на нуса ти, чий било.

Ма нАуката другу са изказва.
То проста рабута е кай- идин хурмон.
Кат тий ф нидостиг блъсва та пураза -
дипресия и дрън-дрън нам-си-ко.

Убаче къкту да й. Дан са утплесвам.
У селу додаф да гу 'злъча тоз хурмон,
идин такъс разчорлен и нифчесан -
да мой и двамцата да сми във тон.

Наблягам начи язе най-ридовну
на тос хурмон във вид на шукулад
и после испрустявам са дуволну.
(явление страничну е ф акъла спад)

Ут щастие пунякугиш са углупява
и дофтура да питати - ши ви риче,
чи с шукулада, койту прикалява
акъла му ней баш кат да сиче.

Кугат са фкисна ногу пуумнявам,
амЕн билежа ентелектуален скок
и селскити тиртипи си забраям.
Тугаз серотонина ич ни мий висок.

Е, сЕга питам яз: Ентелектуалну
зако да кисним ф ногу умуве!?
У селу кат прустейм како ний харну...
С акъла не...,
ама с хурмонити сми ф ред!
Simple Smile))

# 32
  • Мнения: 283
Добре ми е...

Не ми омръзваш, не. Не ми омръзваш.
Постой... да те послушам искам само.
Добре ми е така, до мен приседнал
да ме докосваш с мъжкото си рамо...

Не ми напомняй. Зная,че ще тръгваш.
Но разкажи за всичко наболяло...
Часът не зная колко е напреднал.
Добре ми е... и времето е спряло.


magic


МНого ми харесва!!! Hug

# 33
  • София
  • Мнения: 4 423
Звънец кънти,
резето не помръдва даже,
бързай,отвори
може някой там да се покаже...

Шпинката така ни скрива,
краде от личността...
Ту се мърда,ту се свива,
крие образа размазан...същността.

Отварям ти вратата сляпо,изведнъж
тъмно е, но лампа не пали
изтупай дрехите си...с полепналия дъжд...
тук сухо е...но в сърцето ми вали.

Не се събувай.Смисъл няма,
дошъл си, за да изчезнеш
да издълбаеш още малко тази яма,
която в сърцето ми проби...и ще си излезеш...

Не се събувай...Килимът разкъсан е отдавна
стъпките ти още тук бледнеят,
крият тайна нова,колкото и древна
крият,че за мен още те копнеят...

Но...не се събувай,
не искам да рискувам
с килима...и мен да стъпчеш ти,
аз на сляпа пак ще се преструвам,
а ти...кради...после вратата затвори...

Ще събирам пак остатъци във тъмното,
а счупената лампа ще свети с моите сълзи
ще търся ясното във мътното,
а нищожното ми тяло...пак по пода ще пълзи!

Звънец кънти!
Резето не помръдва даже...
Нямам сила пак да те посрещна...
Повече не може той да ме накаже...
защото душата мъртва е отсреща...

# 34
  • Мнения: 494
Боли

О, Боже, как боли, как само къса
Онази болка непреставаща във мен …
Сърцето и душата ми разпарчетоса
И във едно се сляха нощ и ден…

Залъгвам се с измислени приятелства,
Фантазиите изпълвам със безброй любови,
Не забелязвам малките предателства
И всеки ден им давам поводи за нови.

И все така се чувствам аз сама и неразбрана,
И все си лягам с плачеща душа,
И всяка сутрин се събуждам с нова рана
В сърцето издълбана през нощта.

Навън е приказка – искрящо, бяло…
Защо във мен цари пак тъмнина?
Защо се чувствам сякаш е умряло
Нощес във мен детето-светлина?

Повярвала си бях, че съм на пътя,
Че знам в коя посока да поема…
Какво се случи, та отново мътя
Главата си с въпроси за Вселената?

И до кога така ще бъда аз – до края?
Не…Крилете на душата си аз искам да разперя …
Познанието е болка, знам, навярно чак в безкрая
Спокойствие, и мир, и радост ще намеря …

# 35
  • Мнения: 521
***
Аз мога да простя на живота.
За всичко.
Дори за болката.Забила нокти в душата.
Аз мога да вярвам.
На всяка ръка.Намерила пътя към мен.
Аз мога да съм силна.
Съдба-за теб.Проклятие-за друг.
Неумолимо.
Аз мога да обичам.
Отвъд края.Преди началото.
По страстно от мрака.
Аз мога да те разболея.
От любов.От щастие...
От очакване...
Мога.
Но има ли смисъл?

Аз мога да бъда жестока.
Да ударя .Подло.В гръб.
Приятел.(ако ме измами)
Мога да излъжа.
Истински.Честно.(дори себе си)
Мога да открадна.
Мисъл.Душа.Сърце.(било то и на Господ)
Мога да прецакам Съдбата.
Нагло.С финес.(ей така на майтап)
Мога да бъда винаги АЗ.
Необщителна.Лоша.
Толкова близка ...Далечна.(просто АЗ)

Но има ли смисъл?...

# 36
  • Мнения: 521
Автореквием-откъси
      Стефан Цанев
Господи,
пропилях живота си,господи!
Великите ми някогашни намерения
са детски хвърчила
над които-стъпил здраво на земята-
мъдро се смея сега,
без да бъда безумен Икар,
но и без да бъда умен...

Останах честен.Но дали това е достатъчно?
Дървото,което разчита само на своя корен,
не прави компромиси,
не моли за дъжд,
не изяжда ближните си,
щедро се размножава,
не лъже,
не краде,
не убива-
дървото,значи,също е честно.
За съдба на дърво ли мечтах?

Твърде дълго живях-това ми е грешката.
Защото разбрах,че ще живея дълго
и отлагах всичко за утре,за утре,за утре...
А утрето вече е вчера.

Късно ли е да започна отново?

След тридесетата година започват
компромисите
в името на всички полезни неща.

За доброто се готвим постепенно и дълго,
подлеци ставаме изведнъж.
Вместо криле -размахваме лакти.
Наляво,надясно,напред,назад-
и объркваме:
                врагове ли,братя ли?...
Все повече стават моите познати,
все по-малко моите приятели.

# 37
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287

    It's so green...


Така да ми липсваш… Така!
Сънувам как плувам над кедрите.
И моята лятна ръка
над тях те очаква безветрено.

И твоите тъжни очи –
зелен листопад в тишината,
така да нашепват “мълчи”…
В зелено закапа гората.

Така да ми липсваш… Нали
безсмъртни сме с теб? И си спомняш,
че всичко така ни боли
от шиповете на короните?

Зелената ти светлина
е озеленила и мрака.
Зелена задморска вълна
побърква тук летните влакове.

Ужасно ми липсваш. Прости!
Дори да си вече простила.
Отварям студени врати
и всеки път – вятър могилен.

Залипсвала си ми! Сега
не зная къде се намираш.
Ти само за тази тъга
успяваш да ме абонираш.

И вън, слава богу, вали.
Не беше валяло отдавна.
Поспре ли, за нас се моли.
Това е сега всичко главно.

Останалото са концепции.
И мижавички аргументи.
Свести ме като епилепсия
с поднос от тринайсет абсента.

Зелена те искам, зелена!
Нали ще успееш да тръгнеш
с последния впряг еуглени?
Потайно, по чехли. По мръкнало…


Кирил Кирилов

# 38
  • Мнения: 2 212
***
За теб исках да напиша
най-хубавото си стихотворение.
Но листът остана празен.
За пореден път. Бял до прозрачност.
Взирах се търсейки думите,
думите, ...
които да запомниш завинаги,
душата ми чрез тях да усетиш.
Ала бездумие....
Единствено две - не мога да ги прогоня...
буквално заседнали в мозъка ми,
лепнат по устните ми,
когато те целувам.
По върховете на пръстите ми,
когато те докосвам...
Единствени, бели, прозрачни като мен...
забранени две:
Обичам те!

# 39
  • Мнения: 1 283
Апатия

Наоколо е тъмнина,
а ти седиш замислен в тишината.
Извън душата има светлина,
но ти избираш самотата.

Седиш, броиш минутите и чакаш
нещо да се случи, да те спре.
Да те издърпа вън от бездната, да те разтърси
и да ти каже, че така не е добре.

Желаеш някой да покаже, че му пука.
Да разбереш, че той държи на теб.
А не да гледаш хората, умиращи от скука
и борещи се, кой да каже глупост по-напред.

Ти чувстваш, отвратен си,
не ти се мисли вече. Нито миг!
Опитваш да забравиш... да не гледаш
и да не чуваш нищо, ничий вик.

Седиш на стола в празната си стая.
Вратата е заключена, прозорците ги няма
и всичко тъне в тишина...
Единствената крушка на тавана
не свети вече втори ден, наоколо е тъмнина.

Самичък с мислите си няма как да се спасиш.
Ще трябва нещо да измислиш, някак си да го решиш.
А как да стане нямаш и представа.
"Ще видим", казваш, но... не става...

Супер

# 40
  • Мнения: 1 283
А Бог каза "НЕ"

 

Помолих Бог да вземе моята гордост,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,

от нея се отказват.

 

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,

прикована в леглото от своя недъг,

а Той ми отговори "Не".

Каза ми, че душата й е невредима,

а тялото й е само временно.

 

Помолих Бог да ми даде търпение,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че търпението е резултат от изпитания

и не се дава, а трябва да се заслужи.

 

Помолих Бог да ми подари щастие,

а Той ми отговори "Не".

Каза, че ми дава благословение,

а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

 

Помолих Бог да ме предпази от болката,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че страданието отделя човека

от житейските грижи и го приближава до Него.

 

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че духът трябва да израсне сам,

а Той само ще го подрязва,

за да го накара да даде плод.

 

Помолих Бог да ми даде всички неща,

за да мога да се радвам на живота,

а Той ми отговори: "Не".

Каза, че ми дава живот,

за да се радвам на всички неща.

 

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така, както Той ме обича.

И Бог каза: "Ти най-накрая разбра

за какво трябва да молиш..."

 

Молих Бог да ми даде сили

и Той ми прати изпитание,

за да ме закали.

 

Молих Бог да ми даде мъдрост

и Той ми прати проблеми,

за които се налага да мисля ден и нощ.

 

Молих Бог да ми даде мъжество

и Той ми изпрати опасности.

 

Молих Бог да ми даде любов

и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.

 

Молих Бог да ми даде благоденствие

и Той ми прати възможност.

 

Нищо от това, за което Го молих,

аз не получих даром.

Но получих всичко, от което имах нужда.

Бог чу молитвите ми



Толкова хубаво е написано

# 41
  • Мнения: 2 212
***

автор : (не)извест(ер)ен

Когато денят ми започва
с целувката ти.
А вечер уморените ми дрехи
са целите пропити с твоя аромат...
Заспивам мечтаейки
за точно такова еднообразно,
повтарящо се ежедневие.

# 42
  • София
  • Мнения: 1 176
***

автор : (не)извест(ер)ен

Когато денят ми започва
с целувката ти.
А вечер уморените ми дрехи
са целите пропити с твоя аромат...
Заспивам мечтаейки
за точно такова еднообразно,
повтарящо се ежедневие.


  bouquet Страхотноооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо е!

       
  Сюреализируемо


Дърветата се осмеляват да са голи през зимата.
Духовна порнография е да опознаеш себе си.
Залезът ме събуди. Наплисках лицето си с кръв.
Един човек попита “Колко е часа? Извинете.”

Пресякох нарочно на червен светофар. Бясно.
Дъждът заваля и хората угаснаха. Закъснели.
Един познат ме подмина. Не ме видя нарочно.
Забравих да закъснея за най-важната среща.

Крилата фраза под крилете на една илюзия.
Една старица се качи в автобуса с дъщеря си.
Избирам да се сгромолясам вместо да летя.
Няма кой да ми направи място. Няма спомени.

автор: without_a

# 43
  • Мнения: 2 212
Благодаря много, every me Simple Smile  Hug  Ударило ме е на творческо безсъние напоследък...надявам се скоро да публикувам и още лични неща  Blush

# 44
  • София
  • Мнения: 1 176
Благодаря много, every me Simple Smile  Hug  Ударило ме е на творческо безсъние напоследък...надявам се скоро да публикувам и още лични неща  Blush
айде, чакам с нетърпение...

        На този който не посмя да ме обича

Ти винаги ще бъдеш
моя ласка,
трептящото ми
слово и поема...
И колкото и пъти
да захвърлиш тази маска
ще те играя аз
в пространството и времето...
И образът ти през мъглата
ще изплува,
тънък светъл порцелан...
Мечта ,
която нищичко не струва
останеш ли във нея сам.
Прозорците за теб ще се отварят,
ще влизат дните ти
във мойте дни.
Отрязъци,
които се повтарят
как си идвал...
и вали...вали....
И ще вярвам
колко пъти ме сънуваш
твоите проклятия
на глас ще изричам.
Мъжът
на който често се преструваш...
е този,
който не посмя да ме обича.

Общи условия

Активация на акаунт