Абсолютно!!! Браво!
- Публикувана: 14 май 2007, 16:52 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2007, 00:05 ч.
Обичате ли стихове? - 3
Абсолютно!!! Браво!
Здравейте, мили мами! Искам да споделя с вас едно от любимите си стихотворения :
И все е тъй недостижима
от Янко Владев
Сега, когато уж пристига празник,
животът ми прилича на пустиня.
До днес не се научих да те мразя.
И няма от омраза да загина.
Сега, когато тихо си отиваш,
животът ми прилича на пустиня.
Не те направих никога щастлива.
От щастие аз няма да загина.
Сега, когато и сълзите бликат,
животът ми прилича на пустиня.
Разбирам - любовта ми бе велика.
И аз от много обич ще загина.
от Янко Владев
Сега, когато уж пристига празник,
животът ми прилича на пустиня.
До днес не се научих да те мразя.
И няма от омраза да загина.
Сега, когато тихо си отиваш,
животът ми прилича на пустиня.
Не те направих никога щастлива.
От щастие аз няма да загина.
Сега, когато и сълзите бликат,
животът ми прилича на пустиня.
Разбирам - любовта ми бе велика.
И аз от много обич ще загина.
Не просто пролет
Изригва тревата. Защото се случваш.
Времето тихо къса старите си афиши.
Дните са ни подаръци, цели купчини!
Май е и ти ме учиш отново да дишам.
С теб дробовете ми са цяла вселена.
В мен ухае светът на цветове и озон.
Светлината е гальовно неподредена
като легло подир любене, като стон.
Телата от страст са водни пързалки
и откровения лудо се стичат по тях.
Висока любов, а сме влюбено малки-
зеници сияйни от много обич и смях.
Пеперуда е мракът и с бяла карфица
пробождам душата му, за да блестиш.
И аз съм причина, от слънце искрица.
Че те пяля и паля, дано ми простиш.
След тебе започвам да помня коя съм.
Ти сякаш си взрив предричащ вселени!
Въставам в цялата си предишна боязън
и те каня да светиш завинаги в мене.
Михаела Алексиева
Слънчево дете
Две бляскави очички,
две мънички ръчички,
винаги усмихнато лице,
винаги туптящо сърчице!
Скача, рита, той не спира,
да докосне всичко той напира,
за сън и дума да не става,
на мама и на татко не прощава!
Да са спали те преди
бебенцето сладко да им се роди,
сега по него те ще тичат,
нали безкрайно го обичат!
Това е то – детенце сладко,
най – хубавото за мама и за татко,
безкрайно са щастливи те,
че имат слънчево дете!
Името му е на цар,
на играта господар,
винаги е той засмян,
името му – Калоян!
Две бляскави очички,
две мънички ръчички,
винаги усмихнато лице,
винаги туптящо сърчице!
Скача, рита, той не спира,
да докосне всичко той напира,
за сън и дума да не става,
на мама и на татко не прощава!
Да са спали те преди
бебенцето сладко да им се роди,
сега по него те ще тичат,
нали безкрайно го обичат!
Това е то – детенце сладко,
най – хубавото за мама и за татко,
безкрайно са щастливи те,
че имат слънчево дете!
Името му е на цар,
на играта господар,
винаги е той засмян,
името му – Калоян!
Носете си новите дрехи, момчета!Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре... Утре ще бъда любим...
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдеме честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада...
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.
Не знам от кой е, но страшно много ми хареса, споделям го с вас...
АКО НЯКОГА
Изчезне ли ми в тъмното следата
И сянката към празно повлече,
Останали безгласни се завръщат
Писмата ти с прашасали нозе.
В изречените думи потърси ме ,
Ненужното издухай пласт след пласт,
Във паузите дълги помежду им,
Ще бъда във мълчанието аз.
Най-важното не исках да ти кажа –
Че мъдрите лисици ги боли…
Същественото вижда се с душата…
А притчите са истински – нали?
Ще вляза във тъгата ти на пръсти
До твоите ще свия колене
Крадец ще съм във празната ти къща –
Единственият – влязъл да даде…
Не искам аз да те опитомявам…
Че питомното някога горчи..
Във чашата усмивка ще налея
Събирай ме от моите следи…
Не ме заключвай в своите си вещи…
Посърнеш ли аз знам ще отлетя…..
По писъка от болка ще се връщам
И тайничко със тебе ще тъжа….
АКО НЯКОГА
Изчезне ли ми в тъмното следата
И сянката към празно повлече,
Останали безгласни се завръщат
Писмата ти с прашасали нозе.
В изречените думи потърси ме ,
Ненужното издухай пласт след пласт,
Във паузите дълги помежду им,
Ще бъда във мълчанието аз.
Най-важното не исках да ти кажа –
Че мъдрите лисици ги боли…
Същественото вижда се с душата…
А притчите са истински – нали?
Ще вляза във тъгата ти на пръсти
До твоите ще свия колене
Крадец ще съм във празната ти къща –
Единственият – влязъл да даде…
Не искам аз да те опитомявам…
Че питомното някога горчи..
Във чашата усмивка ще налея
Събирай ме от моите следи…
Не ме заключвай в своите си вещи…
Посърнеш ли аз знам ще отлетя…..
По писъка от болка ще се връщам
И тайничко със тебе ще тъжа….
Кичур подръпвам, гледам настрани,
разсеяно премествам пепелника,
а ти говориш, впил във мен очи,
със трескавата страст на ученик.
И сякаш във словата си утеха
за моето безстрастие намираш.
Млъкни за малко, дяволи те взеха!
А ти, макар и жалък, пак не спираш...
Не чувствам даже капчица вина.
И жал не чувствам, нищо не усещам.
В сърцето ми отдавна празнина
е зейнала след страстите горещи.
Изправям се и тръгвам мълчешком-
гърба ми сякаш огнен лъч изгаря.
Усещам как с последен, рязък стон
предадената ти любов догаря.
Не искам прошка. Няма място тук
на прошката балсама благотворен.
Щом теб не искам, значи някой друг
сърцето ми във шепа е затворил.
Върни ключа от моята врата.
Вземи и недочетената книга.
По-чужд от непознат си ми сега-
и за омраза любовта ми не достига.
разсеяно премествам пепелника,
а ти говориш, впил във мен очи,
със трескавата страст на ученик.
И сякаш във словата си утеха
за моето безстрастие намираш.
Млъкни за малко, дяволи те взеха!
А ти, макар и жалък, пак не спираш...
Не чувствам даже капчица вина.
И жал не чувствам, нищо не усещам.
В сърцето ми отдавна празнина
е зейнала след страстите горещи.
Изправям се и тръгвам мълчешком-
гърба ми сякаш огнен лъч изгаря.
Усещам как с последен, рязък стон
предадената ти любов догаря.
Не искам прошка. Няма място тук
на прошката балсама благотворен.
Щом теб не искам, значи някой друг
сърцето ми във шепа е затворил.
Върни ключа от моята врата.
Вземи и недочетената книга.
По-чужд от непознат си ми сега-
и за омраза любовта ми не достига.
А на мен много ми харесва това, от което си взех и подписа :
Начин на обичане
Едно сърце желае да гори.
Наивно. Непринудено. Красиво.
Едно сърце отново ще прости.
Усмихнато. И слънчево. И живо.
Спестени рани? Не! Докрай на риск!
Дори това да води до погроми.
Сърцето превъзмогва всеки взрив
и брани всеки свой любовен спомен.
Искра и трепет. В трепета боли,
защото е безмерно всеотдаен.
А поривът препуска и тупти
и прави пулса див, необуздаем.
Искрата носи блясък от сълзи.
И този блясък може да опари.
И сигурно отново ще горчи.
Но...стихват ли сърдечните пожари?
Пламти, разпръсква шемет всеки миг -
вещае неизбежното обричане...
Това е всъщност повече от стих -
това е моят начин на обичане.
Начин на обичане
Едно сърце желае да гори.
Наивно. Непринудено. Красиво.
Едно сърце отново ще прости.
Усмихнато. И слънчево. И живо.
Спестени рани? Не! Докрай на риск!
Дори това да води до погроми.
Сърцето превъзмогва всеки взрив
и брани всеки свой любовен спомен.
Искра и трепет. В трепета боли,
защото е безмерно всеотдаен.
А поривът препуска и тупти
и прави пулса див, необуздаем.
Искрата носи блясък от сълзи.
И този блясък може да опари.
И сигурно отново ще горчи.
Но...стихват ли сърдечните пожари?
Пламти, разпръсква шемет всеки миг -
вещае неизбежното обричане...
Това е всъщност повече от стих -
това е моят начин на обичане.
Кичур подръпвам, гледам настрани,
ellyst, дай още стихове за зажаднелите ни за поезия души! Много хубаво пишеш!
Погледни ме с онези очи,
със които ме гледаше вчера.
Погледни ме. Недей ме мъчи.
Помълчи- думи аз ще намеря.
Би ли слязъл от своя Олимп,
за да вземеш от мен, простосмъртната
диви рими за пламенен химн?
В канонада от звуци превърната
любовта ми към теб се излива
и руши всички каменни мостове
изградени във дневното сиво...
Да обичаш е толкова просто.
И погълната в своя стремеж
да доказвам пред себе си леми
със константа "любов", във копнеж
изравнявам любов и безвремие.
със които ме гледаше вчера.
Погледни ме. Недей ме мъчи.
Помълчи- думи аз ще намеря.
Би ли слязъл от своя Олимп,
за да вземеш от мен, простосмъртната
диви рими за пламенен химн?
В канонада от звуци превърната
любовта ми към теб се излива
и руши всички каменни мостове
изградени във дневното сиво...
Да обичаш е толкова просто.
И погълната в своя стремеж
да доказвам пред себе си леми
със константа "любов", във копнеж
изравнявам любов и безвремие.
Препоръчани теми