Публикувана: 14 май 2007, 16:52 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2007, 00:05 ч.

Обичате ли стихове? - 3

57 999
784
1

# 750 14 окт. 2007, 11:24 ч.

София
Мнения: 1 176

ПРАСКОВИ

Под сгушените покриви
на сгради,
накацани от пъстри птици
рисува пламналата
есен
черти на влюбени
и романтици.
Докосва капките
със нежни устни
и ги разлива по листата.
Това е поривът на вятъра,
при който
тревите се целуват във съня си.
Със полъха
на лек парфюм от кестен
и житни класове, размесили боите
измисля дъжд
със аромат на праскови
и го търкулва
по косите ти...

Веселин Иванов

# 751 14 окт. 2007, 17:23 ч.

Мнения: 43

ЧУЖДА ЧАША
Преди да съм докоснал твойте устни,
наляти с огън от небето синьо,
през нощите безумни и изкусни
напивал се е друг от твойто вино.

Оставил ми е две-три капки само
от лудите запои и се плаша...
Дори да стане чудото голямо,
отдавана не допивам чужда чаша.

Жената е лоза и всяка есен,
когато гроздето и пак узрее,
за мене ще намери нова песен
и ново вино тя ще ми налее
Евтим Евтимов

# 752 14 окт. 2007, 18:36 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ
Михаил Белчев

От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от заплетените жици
не намирам своята врата

Откога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна в цвете във ръка.

По първи петли
закъснели следи
преминават през мен
и потъват в очите ми
сутрин.
Прах от звезди
и подкови звънят
на протрития праг
и възкръсва денят ми
сутрин.

От вика на някой буден
от смеха на някой влюбен
ще усетя, че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.

От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна в цвете във ръка.

По трети петли
уморени мъгли
се разкъсват от страх
и се впиват в прозореца
сутрин.
Старият ключ
се огъва от студ
и го няма домът
и я няма вратата
сутрин.

# 753 15 окт. 2007, 14:20 ч.

Колко пъти от теб се отричах
против себе си колко вървях!
Че да стигна до тук- че за всичко
да ми станеш и болка и смях

Че да стигна до тук-да не мога
теб от себе си да различа
Ако трябва ще мина през огън
Щом сме двама ще издържа

# 754 15 окт. 2007, 21:15 ч.

София
Мнения: 1 176

Нощем
тайните
са цветове.
Очите - вкус на близост.

***

Преглътнато:

Тихите
стъпки
на сенките,
ближат рани
отдире ми.
Гръмките
грами
на пулса ми,
нижат спомени
в ъгъла.
Пръсти,
уж драскащи
смисъла,
свалят си
лака от ноктите.
Усмивка,
вчерашно
втасала,
търси
дъгата си в локвите...

Валентин Дишев

# 755 16 окт. 2007, 17:45 ч.

Sofia
Мнения: 4 598

Момичета,
имам една молба към вас.
Ако се отзове някой, ще бъда много щастлива.

Искам да сложа красив стих на възпоменанието за майка ми..
Може и да има тук подходящ, но нямам сили да изчета всичко.

Моля Praynig

# 756 17 окт. 2007, 10:21 ч.

Мнения: 2 212

Притихнало

Оставила на улицата всичката надежда
да я намери някой,
да я приюти
в порив от бездомна нежност,
една жена седи и пише..
"бъди красива, ти това го можеш"
подхвърля думи вятър преминаващ
а ембрионите си нямат идентичност
мислите тревожни я правят неуверена
а белега с форма на риби в луна
на левия и глезен
и..
мразеше мъжете
и..
всичкото това..
и твоите очи
невиждащи тревогата..
и в порив от бездомна нежност
нима я някой приюти..
една жена седи и пише
тревожно и притихнало
с надеждата да я намери
онази идентичност по която
вятърът да я познае и да каже
да, това си ти
и си единствена

# 757 17 окт. 2007, 11:17 ч.

Мнения: X

Погледи
Александър Геров

Погледи, погледи, в мен устремени!
Защо се втренчвате?Какво желаете?
Може би в моите очи зелени
своята младост вий ще познаете.

Може би в моята кръшна походка
своята мъртва страст търсите вие.
Може би искате от мен живота,
който от вас зад цветята се крие.

Хора, приятели-стари и млади-
нищо не искайте!Не обещавам.
Всичко, което ви носи наслада,
по своя воля аз само раздавам.

# 758 18 окт. 2007, 12:52 ч.

Не искай и не обещавай ти да бъде вечна любовта
Невечни сме и с нас навярно невечна е и вечността

Мигът е наш върни се в него
И ще усетиш вечността
Как вика в нас наутолена
и как е вечна любовта

# 759 18 окт. 2007, 14:34 ч.

Защо в живота така се получава
красивите моменти са греховни
понякога сърцето полудява
и тръпне в ритмите любовни.

Не пита редно ли е или не
не иска някой любовта да разрешава
със тебе съм като дете
което света тепърва опознава.

Бих искала да бъдеш мой учител
и заедно да сътвориме любовта
като един мъдрец,мислител
аз знам не може да е грешна тя!

# 760 18 окт. 2007, 15:55 ч.

Мнения: 2 697

Поема

Обичам те по вежда, по коса, препирам се за теб по коридори
страшно бели, там се разиграват пръски светлина,
оспорвам те на всяко име и те изтръгвам нежно като
белег,
в косите ти полагам пепелта от мълния и лентите,
заспали във дъжда.
Не желая да имаш форма, да бъдеш точно
онова, което следва зад ръката ти,
тъй като водата, погледни водата и лъвовете,
когато се разтварят в захарта на баснята,
и жестовете, тази архитектура на нищото,
запалват лампичките си посред самата среща.
И всяко утре е дъска, върху която те измислям и рисувам,
готов да те изтрия, не си такава, нито с тази права
коса, с тази усмивка.
Търся цялостта ти, ръба на чашата, където виното е
и луна, и огледало,
търся онази линия, която кара някой мъж да затрепери
в галерията на музея.

Освен това - обичам те и има време, а е и студено.

Хулио Кортасар

# 761 18 окт. 2007, 22:53 ч.

София
Мнения: 1 176

Ще нарисувам вятър

от прашец на тичинки.

Ще приглуша прибоя,

плисващ от рапана.

Ще се похлупя с дъжд,

ще пробвам да обичам

октавите,

разсипани по залеза.

Ще си измисля езеро

със ситни камъни.

И пясък,

в който да заровя пръсти.

Ще се разлея

в мокрите ти вадички

Ще си намеря път,

от който няма връщане...

Веселин

# 762 19 окт. 2007, 08:54 ч.

tardis
Мнения: 329

Цитат на: every me в чт, 18 окт 2007, 22:53

Ще нарисувам вятър...

every me, давай още...

# 763 19 окт. 2007, 12:00 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: rainbird в пт, 19 окт 2007, 08:54

every me, давай още...

заповядай, този път от Елин Рахнев.

БЛУС 4

Не зная как да се държа , когато ме обичат.
Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам
си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми.
Понякога стоя със часове. И пуша фикуси.
Зениците ми скачат до Зеландия. И по-натам. Тогава търкам
тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам
някой път. Пред будката за вестници.

След това отивам в къщи. Слушам музика. Основно
вехти банди. Говорим си със Юлия. Сънуваме, перем,
поливаме цветята. Не пускаме пердетата. Минават
седмици, сезони, кораби. Поливаме цветята. Сутрин
градът е по-особен, по-епичен. Мирише на млеко и
дюли.

Търкаляме се в подлезите му, по кафенетата.
Четем списания и вестници. Понякога говорим
за България. Крещим. Небето е с хиляди етажи.
Напиваме се рядко. Сресваме трамвайните мотриси,
релсите. Събуваме обувките и продължаваме. На Юлия
червилото й потъмнява. Става гъсто, бежаво.
По-облачно.

Прибираме се вкъщи. Готвим. Поливаме цветята.
Храним се. Поливаме цветята. Спим. Сънуваме сезони,
кораби, дървета, Събуждаме се много рано. Стоим
така събудени. Прозорците са влажни и безпътни.
Понякога не вярваме във нищо. Особено през март.
Когато светофарите са натежали от плод и от
мушици.

Когато ме обичат се срамувам. Движенията
ми се пръскат по стените. Стените са нацапани
с боя и гурли. Купувам си лимони с килограми.
Запомних продавачката. Гримът й е достатъчен.
И даже малко повече. Изпълнила е цялата витрина.
Миглите й са намачкани и тихи. Харесвам тази
аристократичност. И зеленината в погледа.

Понякога не ми достигат часове, за да се
сбъдна. Стоя и слушам музика. Основно мъртви
банди. Когато Юлия я няма, се отнасям. Разхвърлям
синусите си. Мърморя. Нямам израз. Стоя пред
гардероба дълго. Ставам мнителен. Подпухвам.
Играя си с вратата. Не си познавам дрехите.

Дори не зная как да се държа, когато ме
обичат. Цъфтя и губя чувството за отговорност.
Нямам органи. Ехтя. Говоря светло със съседите.
Съседите са ретро. Разплисквам се по някакви
излишни улици. Градът е пълен с антибиотици и
витамини. И с Юлия е пълен. Най-вече с нея.
С обеците й. И роклята.

# 764 19 окт. 2007, 12:41 ч.

Мнения: 742

Разходка в парка

Тая ни есен.. Топлата. Тя ми е на душата.
Сгушена съм до тебе и ми кръжи главата.

Лист подир лист сме заедно.Мушкам ръка във джоба ти.
Рамото ти, познатото, толкова е удобно.
Мокри от студ са пейките. Погледите ни – топли.
Вятърът, скрит сред вейките, тихо надава вопли.
Във аромата на пушеци сладко се губи парфюма ти.
Кучета две се душат. Там две жени одумват ни.
Глупаво се целуваме (малко сме поотвикнали-
женени сме от сумати време и сме си свикнали...)
Спираме край сергията с печени кестени. Дъхави.
В шепите си ги криеш. В моите няколко пъхаш.
Толкова хубава есен е... Бавно вървим. Усмихвам се.
Чувам позната песен. Плисва за миг. Притихва...

Тая ни есен.. Топлата. Тя ми е на душата.
Сгушена съм до тебе и ми кръжи главата.

Последна редакция: пт, 19 окт 2007, 12:59 от ellyst

Препоръчани теми

Обичате ли стихове? - 8

Обичате ли стихове? - 6

Подутини/пъпки със секрет по главата

Обичате ли стихове? - 7

Причина:

Причина: