Разпадащи се семейства, да се преброим

amanita ако има къде да отидеш за малко на гости напр. при родители не е зле да го оставиш за известно време сам , без да се карате и да му казваш нищо, нека малко да си поседи сам да избудалява пред компа (и моят мъж прави същото постоянно се зомбира пред този комп)да си почине и да започне да му липсваш , но когато ти каже - хайде идвайте си , кажи му - още малко ще поседим , тук ни е много добре .

ей ама се ядосвам, че понякога мъжете приемат жените си като даденост , особено в ситуация когато гледат бебе вместо да ги закрилят те си мислят че вали гърми няма какво да прави с бебе на ръце , моят много се беше отпуснал но съвсем случайно стана свидетел на интерес към мен от друг мъж и веднага  се отрази.

Така е...Но всеки си знае...Всяко нещо има повече от една страна,и различни истини...С което не искам да кажа нищо конкретно,или да обвинявам някого...Просто съвсем скоро бях пускала подобна тема...На моменти и аз се чувствам така...Но както казваш накрая като тегля чертата,все се оказва че чашата не е преляла...Пък и аз имам не едно,не две,а три деца...И сами си се оправяме в живота,който както се сещате напоследък съвсем не е лек,и сигурен...Мъжете колкото и да са силните,са много по-слаби психически,а и от къде да докарат нужното им самочувствие на истински мъже,като в повечето случаи не могат да изхранват сами семейството си,а това е едно от основните нека...Може би и за това този подфорум се е напълнил с такива теми...Проблемите не идват само от нас вътре...Ох...Много сложно стана...

Моето семейство се разпадна миналия ноември, когато в деня, в който аз направих спонтанен аборт в 4 месец с второто ни дете, на другата вечер мъжа ми беше на дискотека. Това беше, в мен всичко се счупи.
През януари той изпадна в депресия, защото имаше бизнес, който не потръгна. Нямахме пукната стотинка, спираха ни тока, буквално нямахме пари за хляб. Намерих си работа, избраха мен от 50 кандидата, в магазин от 9 до 19 часа. Той ме обвиняваше, че работя, че, че съм проста магазинерка, вземам смешна заплата, че никога няма да опре до моите смешни пари и не съм добра майка, защото заради работата си не мога да си прибирам детето от ясла. А той - най-великия баща на света, защото я прибирал всяка вечер от яслата.
През февруари събрах багажите на детето и моя и се изнесохме. Тогава ми открадна 700 лева служебни пари. Как се оправих, от къде намерих, за да ги върна, само аз си знам.
ТОй идваше после да ме моли за 2 лева, за 1 цигара. Закъса го много. Аз продължавах да имам скътани някъде някакви надежди, че има шанс за нашето семейство. Постоянно му пращах обяви за работа, разпитвах познати, давах му пари, виждахме се, опитвах се да говоря с него, за да се съвземе и да си стъпи на краката.
В цялата ситуация тогава, всички негови роднини и приятели застанаха на моя страна.
Сега нещата са малко по-различни. Тоест - работи, уж изкарва някакви пари. Но черешката на тортата я сложи вчера, когато ми се обади да ми поиска парите, които неговите роднини са дали на детето за Коледа, щото нямал!!!
Това беше. Осъзнах, че всичко е безвъзвратно и тотално загубено и няма грам смисъл от фалшиви надежди и борба с вятърни мелници.
Както един мой преподавател каза онзи ден: "Колеги, мъжа е тъпо животно, а най-голямата грешка, която вие, жените превите, е да се опитате да го промените."

хайде и аз да се включа. естествено и ние се разпаднахме 
поне деца няма, добре че ми се размина. до следващия път.

Както четох в едно интервю на Алекс Раева "чакам следващия, който да ми разбие сърцето".
След теми като тази си мисля, че никога няма да срещна свестен мъж, за когото да поискам да се омъжа.
Ама все пак надеждата умира последна.
Пожелавам на всички вас и на себе си една по-щастлива година.

Окончателното решение за раздяла ми отне 2 години размисъл. Лутах се между - няма да се справя сама - и постоянното повтаряне на БНД - крава с теле никой не иска - В момента в който се разделихме разбрах, че има много свободни мъже които са готови да споделят живота си с мен и детето ми. После БНД започна да ми набива в главата, че трябва да се "осъзная" какви тъпотии правя и да се върна защото никой няма да обича сина ми така както го обича собствения му баща. Това обаче само на думи. С постоянните травми които му нанасяше в жалките си опити да ме нарани личеше загрижеността му и обичта му. Не можех да проумея как е възможно нормален човек да се държи така. Опасявах се че всички мъже са еднакви. Очаквах човека който бършеше сълзите ми след всяка истерия в която ме вкарваше БНД да разбие сърцето ми, но стана точно обратното. В момента ми е съпруг. С детето ми се държи така като трябва да се държи един истински баща и ..... догодина може би ще станем четирима.
От личен опит твърдя, че чудеса има само трябва да ги пожелаем.
Пожелавам на всички много късмет и успешна нова година.

Надникнах в темата от любопитство, ама много кофти ми стана като ви четях. Нашето семейство е нормално семейство - и се обичаме, и се поскарваме понякога, къща без комин няма. Но се сетих, че леля винаги казваше - след всяка буря и на всяка улица изгрява слънце.
Късмет ви пожелавам, момичета, и сили. Рано или късно все ще изгрее и вашето слънце. Весели празници.

Като разведена от много години, бих искала да споделя, че докато не разбереш,че човека до теб не е този  който те заслужава, няма да вземеш решението да го напуснеш. И не децата са проблем, проблема е страха. Страхът дали ще се справиш  като родител, финансово и т.н. А когато ти прекипи достатъчно, ще си тръгнеш и изобщо няма да изпитваш страх.
Аз си тръгнах с три деца, без пари, на 300 км. разстояние, без работа, без жилище, но без да мисля- не можех да мисля вече, но и не ме беше страх вече.
Сега, след 15 години от раздялата мога да кажа, че това беше най-правилното ми решение. Щастливо разведена съм, децата ми, макар и достатъчно големи са около мен и са щастливи/миналите празници го доказват, и не само/. Никога не съм останала без обожатели или приятели. И въпреки че сама съм си гледала децата съм имала връзки предимно с мъже без минало /ергени/. Т. е. от теб зависи-искаш ли или не. Решението е трудно, но зависи единствено и само от теб.
Успех!!

Ей заради такива и подобни теми ме хваща яд че не забелязвате свестните мъже защото били скромни, бедни или както им викате - залюхани . А още повече се ядосвам като питам някоя жена "защо си с тоя темерут" тя да ми каже " ами с него има тръпка" 

После - що имало толкова изтръпнали 

Оффф,тая тръпка
Find_NEMO,много точно казано!!!

Преди 5 години се разведох точно преди Коледа. Преди една година се омъжих точно преди Коледа. През целия ми живот най-щастлива съм била докато бях разведена. Което не пречи да се опитвам в момента да преодолея недоразуменията и да изградя семейство, но е толкова толкова трудно... Радвай се на свободата и толкова. Децата не пречат, дори напротив - те са радост, те са безгранична и искрена любов, те са неизчерпаем източник на енергия, с която да заредиш след негативните емоции...

Кураж на всички..

Аз съм в същото положение като авторката, още обичам мъжа си ,имаме и едно прекрасно момченце на година и 2 месеца, но се налага да се разделим, защото повече не мога да издържа психологическия тормоз на който започна да ме подлага той под давление на майка си.
Тя ме тормозеше още като живеехме в нейния апартамент, защото не й се подчинявах в домакинството и не й давах отчет за всяка своя стъпка в ежедневието. Той тогава беше неутрален.Докато бях там ,започнах да получавам панически атаки и преминах курс на лечение с антидепресанти.
 Като се преместихме на квартира, тя не се примири, че синът и я напуска и започна интриги:преструваше се на болна и мъжът ми като отиваше там, тя хубаво го подковаваше, че си давал парите за наем и.т.н. той започна да ми вдига скандали за мръсни чинии и за други глупости - като се връщаше от нея, ставаше неузнаваем.  Постепенно вечер взе да нощува при нея и особено сега-по Коледа и Нова година Разбрахме се за развод и ще се задействаме след Нова година, но дълбоко в сърцето си не го искам. А апартаментът на свекървата е огромен, има два отворени входа за навън, иска се просто преграждане с една стена и слагане на бойлер и душ в тоалетната и стават 2 бани. Той е единствен син. Мъжът ми искаше да го прегради и до последно поддържаше тази надежда у мен, но без да е говорил с нея, а когато говорил оня ден тя казала ,чче нищо нямало да се прегражда, и че ако искам да съм там, да съм си променяла характера - сиреч да се примирявам да ми играе хоро на главата -  и да й давам да гледа детето - между другото и бебето използва за манипулациите си. Обвиняваше ме, че не го водя достатъчно често,  аз нямах намерение да го товаря по мръсните рейсове в разгара на свинския грип.
Не мога още да тръгна на работа,детето е малко ,на майчинство от 240 лв. съм -  ще живея с детето в тясната и неремонтирана боксониера на майка ми, която също е разведена, и заради абсолютно същата история свекърва-син.
Всичко зависи от мъжа ми, но той не може да постави майка си на място и явно я цени повече от семейството си.
Понеже нямам представа за тези неща, кой трябва да подаде за "развод по взаимно съгласие", знам,че те имат вина, но искам да се свърши по най-бързия начин? За колко време се задейства процедурата по делото след подаване на молбата? Ако настъпи някакъв обрат, може ли тя да се оттегли?
Сексът между двамата винаги е бил прекрасно изживяване ,никога не е имало друг или друга, давал си е всичките пари вкъщи и от нищо не ме е лишавал,но тази жена е по-лоша  и от отхвърлена любовница.

Обрат ????!! Какъв обрат бе моме !!