Мда, малко е късничко вече, обикновено по това време няма никого. 
- Публикувана: 29 дек. 2009, 22:08 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2010, 11:11 ч.
Книга, която не можах да дочета!!!
Историята на любовта от Н Краус. Едвам прочетох 20-на страници, а си я купих след като прочетох страхотни ревюта за книгата. Научих си урока да не купувам книга без да сьм я прегледала.
Другата книга е на една френска писателка http://www.amazon.com/dp/1933372958/?tag=yahhyd-20&hvadid=62 … d_sl_764ocn55gy_e. Бях чела пьрвата и книга и страхотно ми хареса и след като излезе въпросната книга веднага си я порьчах ( отново без да сьм я проверила) и малко се разочаровах. Все пак сьм решила да я прочета един ден, защото стила на писателката много ми допада.
Другата книга е на една френска писателка http://www.amazon.com/dp/1933372958/?tag=yahhyd-20&hvadid=62 … d_sl_764ocn55gy_e. Бях чела пьрвата и книга и страхотно ми хареса и след като излезе въпросната книга веднага си я порьчах ( отново без да сьм я проверила) и малко се разочаровах. Все пак сьм решила да я прочета един ден, защото стила на писателката много ми допада.
В последно време не е имало книга, която да не дочета, макар и на инат.
Забелязвам, че ако някоя книга е силно рекламирана или коментирана (независимо дали в медийте или във форума) обичайно не ми допада, ама хич - чак понякога се комплексирам за това, че не мога да оценя достойнствата на дадено литературно произведение - едвам чета и Куелю, и Охран Памук, да не говорим за така нашумелия напоследък "Пармски манастир".
Забелязвам, че ако някоя книга е силно рекламирана или коментирана (независимо дали в медийте или във форума) обичайно не ми допада, ама хич - чак понякога се комплексирам за това, че не мога да оценя достойнствата на дадено литературно произведение - едвам чета и Куелю, и Охран Памук, да не говорим за така нашумелия напоследък "Пармски манастир".
Нели, то понякога спора е спорт. Особено посред нощ. Важното е накрая да кажеш "Лека нощ" според мен. 
Пия топла вода и гледам как слънцето изгрява. Ей за тази картинка си струва да станеш рано, въпреки че си си легнал късно.
Сега по темата.
Като говорим за трудно прочетени книги - такава беше и една от последните, които прочетох. "Пармския манастир" на Стендал. Голяма мъка. С голям инат стигнах до края, но... стигнах. Отне ми много време. Бях чела преди години на Стендал "Червено и черно" и ми беше харесала. Реших да хвана и тази. Леле - мале. Много разхвърляна. На главния герой, лелята му иззе ролята и тя стана главна героиня. Той милия през цялото време се чудеше дали е направил това или онова, независимо колко важно беше. Понякога в книгата прозираше една ирония, която те кара да се замислиш дали да се посмееш или да се чудиш автора защо така говори за героя си. То бяха едни тежки дворцови интриги, то бяха едни отрови, то бяха едни любови ...
След това томчето ми на Стендал продължаваше с "Италиански хроники". Те се четяха по-лесно и ми бяха по-интересни, но въпреки тях, скоро към Стендал няма да посегна. Явно не съм в Стендалов период.
Лек ден. Аз заминавам на разходка до Златоград!!!
Мир и любов за всички ви!!!
Чочарка, току що темата ме върна, че някой вече е писал. Добро утро. Едновременно сме говорили за "Пармския". Добре дошла в отбора.
Пия топла вода и гледам как слънцето изгрява. Ей за тази картинка си струва да станеш рано, въпреки че си си легнал късно.
Сега по темата.
Като говорим за трудно прочетени книги - такава беше и една от последните, които прочетох. "Пармския манастир" на Стендал. Голяма мъка. С голям инат стигнах до края, но... стигнах. Отне ми много време. Бях чела преди години на Стендал "Червено и черно" и ми беше харесала. Реших да хвана и тази. Леле - мале. Много разхвърляна. На главния герой, лелята му иззе ролята и тя стана главна героиня. Той милия през цялото време се чудеше дали е направил това или онова, независимо колко важно беше. Понякога в книгата прозираше една ирония, която те кара да се замислиш дали да се посмееш или да се чудиш автора защо така говори за героя си. То бяха едни тежки дворцови интриги, то бяха едни отрови, то бяха едни любови ...
След това томчето ми на Стендал продължаваше с "Италиански хроники". Те се четяха по-лесно и ми бяха по-интересни, но въпреки тях, скоро към Стендал няма да посегна. Явно не съм в Стендалов период.
Лек ден. Аз заминавам на разходка до Златоград!!!
Мир и любов за всички ви!!!
Чочарка, току що темата ме върна, че някой вече е писал. Добро утро. Едновременно сме говорили за "Пармския". Добре дошла в отбора.
Като говорим за трудно прочетени книги - такава беше и една от последните, които прочетох. "Пармския манастир" на Стендал. Голяма мъка. С голям инат стигнах до края, но... стигнах. Отне ми много време. Бях чела преди години на Стендал "Червено и черно" и ми беше харесала.
Аз скоро прочетох "Червено и черно" и то с големи мъки,още преди да я почна се бях заредила и с "Пармския манастир" и още си ми седи на нощното шкафче в очакване,но така и не се решавам.
След това помня, че стоях на 73та или нещо такова страница поне час...
А се постарах и стигнах до 100 страница, но казах "Стига" 
Никога не съм разбирала четенето на книга на всяка цена - само и само да кажеш после: "чел съм...". И така и не се научих да го правя - не ме ли грабне докъм 20-та страница максимум - зарязвам я. Има две книги ( за толкова се сещам в момента), на които съм дала повторен, че и потретен шанс, но безуспешно 
Класацията ми се оглавява от "Параграф 22" - наистина се опитах, че и постарах, защото е любима книга на много близки мои хора - е, не става. Години след първият ми опит, мъжът ми ме заведе в "Одеон" да гледам филма - едвам го изгледах.
Таз книжка е следвана по петите от "Питър Пан" - обожавам детски книги, чета и препрочитам, имам огромен шкаф, в който пазя почти всичките си детски книги, тази не я разбрах и не я харесах. Същия потрес ме обхваща и с "Мюнхаузен".
Ще допълвам.
Класацията ми се оглавява от "Параграф 22" - наистина се опитах, че и постарах, защото е любима книга на много близки мои хора - е, не става. Години след първият ми опит, мъжът ми ме заведе в "Одеон" да гледам филма - едвам го изгледах.Таз книжка е следвана по петите от "Питър Пан" - обожавам детски книги, чета и препрочитам, имам огромен шкаф, в който пазя почти всичките си детски книги, тази не я разбрах и не я харесах. Същия потрес ме обхваща и с "Мюнхаузен".
Ще допълвам.
Тези, които не съм дочела сигурно са много, но последните са:
"Няма нищо страшно" - Джулиан Барнс - от описанието на книгата ми се стори добра и мой тип, но съм грешила.
"Английският съсед" - Михаил Вешим - много я харесват тук, но на мен не ми допадна, ама никак, нито хумора, нито текста успях да понеса.
Закуска в "Тифани" - Труман Капоти - тази толкова тънка книжка, бях стигнала почти до края, е, не можах да я довърша.
За други, ако се сетя, ще допълвам.
Има други книги пък, които са ми интересни, но твърде обстоятелствени и с повече баластра, та тях малко по диагонал ги минавам. Така навремето четох "Вечната Амбър", цели глави с история пропусках. Сега няма да го направя това, защото обичам историческите факти, но тогавашната ми тинейджърска глава се е интересувала повече от друго.
Така четох и "Паула" скоро, интересна история, но ми беше претрупана, не съм посегнала към друга книга на Алиенде, а тук почти всеки я харесва. Помня, че и с "Името на розата" малко препусках, но не толкова много.
"Няма нищо страшно" - Джулиан Барнс - от описанието на книгата ми се стори добра и мой тип, но съм грешила.
"Английският съсед" - Михаил Вешим - много я харесват тук, но на мен не ми допадна, ама никак, нито хумора, нито текста успях да понеса.
Закуска в "Тифани" - Труман Капоти - тази толкова тънка книжка, бях стигнала почти до края, е, не можах да я довърша.
За други, ако се сетя, ще допълвам.
Има други книги пък, които са ми интересни, но твърде обстоятелствени и с повече баластра, та тях малко по диагонал ги минавам. Така навремето четох "Вечната Амбър", цели глави с история пропусках. Сега няма да го направя това, защото обичам историческите факти, но тогавашната ми тинейджърска глава се е интересувала повече от друго.
Така четох и "Паула" скоро, интересна история, но ми беше претрупана, не съм посегнала към друга книга на Алиенде, а тук почти всеки я харесва. Помня, че и с "Името на розата" малко препусках, но не толкова много.
Престъпление и наказание. Въпреки че ми беше задължителна в училище, дори съчинение писах по нея. Само че добре че имаше христоматия и критики и рецензии. Та имах дори 4 по това произведение (руска система на оценки е от 1 до 5) 
Друга не се сещам.
По повод Война и мир. Това че някой беше споменал че била почвана 20 пъти: стана ми интересно че в сериала Старгей Атлантис Шепард беше се заканил да я прочете, но май так и не дочете.
Друга не се сещам.
По повод Война и мир. Това че някой беше споменал че била почвана 20 пъти: стана ми интересно че в сериала Старгей Атлантис Шепард беше се заканил да я прочете, но май так и не дочете.
На първо мислене не се сещам за заглавията на книгите, които никога не съм успявала да дочета... обаче се сетих нещо друго - има книги, които на млади години съм чела с лекота и са ме карали да размишлявам дълбоко, а сега... някои дори не мога да ги започна. Такива са "Иншаллах", "Махалото на Фуко", "Бог знае", "Цар Плъх", само за тези се сещам, но всъщност са много... Чудя се как съм ги чела на времето.
ПП - май никога не успях да дочета "Под игото"
ПП - май никога не успях да дочета "Под игото"
Леле, ще вземете да ме откажете от тоя "Параграф 22". 
В списъка за четене ми е, но пък като чета отзивите ви, може и да ми хареса, обичам психарски истории.
Тая сутрин се сетих за "Войнът на Светлината" на Куелю. Прочетох я до средата и я зарязах и повече нищо на Куелю не съм чела, нямам и намерение. Ще си остана само с "Алхимикът" (който между впрочем ми хареса).
На косъм бях да не дочета "Името на розата" на Умберто Еко, ужасна книга, не я препоръчвам никому, добре че ми беше любопитно да разбера кой е убиеца, това беше единствената причина да я довърша.
И аз така... Май повече руска класика няма да пипна, нищо че имам някои запланувани за четене, все ги избутвам към края на списъка!
В списъка за четене ми е, но пък като чета отзивите ви, може и да ми хареса, обичам психарски истории.Тая сутрин се сетих за "Войнът на Светлината" на Куелю. Прочетох я до средата и я зарязах и повече нищо на Куелю не съм чела, нямам и намерение. Ще си остана само с "Алхимикът" (който между впрочем ми хареса).
На косъм бях да не дочета "Името на розата" на Умберто Еко, ужасна книга, не я препоръчвам никому, добре че ми беше любопитно да разбера кой е убиеца, това беше единствената причина да я довърша.
обаче се сетих нещо друго - има книги, които на млади години съм чела с лекота и са ме карали да размишлявам дълбоко, а сега... някои дори не мога да ги започна. Такива са "Иншаллах", "Махалото на Фуко", "Бог знае", "Цар Плъх", само за тези се сещам, но всъщност са много... Чудя се как съм ги чела на времето.
И аз така... Май повече руска класика няма да пипна, нищо че имам някои запланувани за четене, все ги избутвам към края на списъка!
Няма книга ,която съм започнала да чета и не съм дочела до края.
Има книги,които не са ми били толкова интересни,но съм ги дочитала.Един вид мазохизъм
Истинско изпитание за мен беше"Майстора и Маргарита". Е,няма такава книга.Влачих я повече от година.Паралелно с нея изчетох сигурно над 30 книги.Това е единствената книга,която съжалявам ,че съм прочела и съм убедена ,че съм си загубила времето.Сравнение с нея "Война и мир" ми беше като приказка .
"Параграф22 " ми беше умерено безинтересна
'Ана Каренина" ми е любима
"Престъпление и наказание" също ми хареса.
"Пармският манастир"съм чела като ученичка,нямам пресни спомени,но не съм останала с някакво досадно чувство от нея.
Има книги,които не са ми били толкова интересни,но съм ги дочитала.Един вид мазохизъм
Истинско изпитание за мен беше"Майстора и Маргарита". Е,няма такава книга.Влачих я повече от година.Паралелно с нея изчетох сигурно над 30 книги.Това е единствената книга,която съжалявам ,че съм прочела и съм убедена ,че съм си загубила времето.Сравнение с нея "Война и мир" ми беше като приказка .
"Параграф22 " ми беше умерено безинтересна
'Ана Каренина" ми е любима
"Престъпление и наказание" също ми хареса.
"Пармският манастир"съм чела като ученичка,нямам пресни спомени,но не съм останала с някакво досадно чувство от нея.
А между другото като ви чета отново виждам и осъзнавам, че всеки си има собствен поглед над авторите и книгите. На мен например точно "Името на розата" и "Война и мир" ми бяха ужасно увлекателни, даже си спомням, че първата не исках да свършва 
А "Цар Плъх" ми е в челната 10 ка 
Но аз съм малко странна откъм предпочитания за книги, много обичам дебели книги без много пряка реч
А "Цар Плъх" ми е в челната 10 ка Но аз съм малко странна откъм предпочитания за книги, много обичам дебели книги без много пряка реч