детска градина Веселата къща-съвет

Стефи, напротив, мисля, че точно такива мнения са от полза на мамите.
Така или иначе всеки отива, вижда и си преценява.
Когато търсих ясла за дребното, за яслата в която постъпи имаше и отрицателни мнения, но нещата които едни не ги устройваха, мен пък ме устроиха
Всеки си познава детето и знае какво ще му хареса.

Ние сме тук да си помагаме споделяйки какво ни харесва и какво не.Пък всеки си преценява.

Мисля,че няма нещо,за което въобще е възможно да има само положителни или отрицателни мнения-като се започне от гинеколозите, родилните домове, педиатрите, градините и училищата. Форумът е място за споделяне на мнения, иначе би бил безсмислен.

Иначе аз половин година, преди да отидем, гледах влюбено сайта им и просто бях убедена,че това ще е нашето място, че даже и в бюджета си го бяхме включили,но факт,че се разочаровах до толкова, че да нямам желание да им дам шанс да променят мнението ми. Стефи е права,а и човек рядко греши в първата си преценка. И истината е,че доброто за едни,може да не е добро за други.Знаем,че монетата има две страни.

Stelfy, поздравления за решението да оттеглиш мнението си. Мен не ме смутиха толкова самите факти - разбира се, че трябва да се казват нещата, както са, за да са от полза и за други, а по-скоро тона, подбора на думите, квалификациите към персонала и мястото.

Колкото до ВК, доколкото я познавам (срещали сме се с Цветелина за обмяна на опит) мога да кажа,  че идеите зад нея са добри - както е видно от сайта, а и от мнения на собственичката под тази статия: http://www.blizodobebeto.com/2009/10/12/dagis/comment-page-1/#comment-26251 Аз лично съм впечатлена и от желанието й да помогне на момичето от ромски произход и нейното дете, заради които, доколкото знам, се захваща с тази градина... както и от възгледите й за отглеждане и възпитание на деца - много различни от традиционно приетите у нас, особено сред по-възрастното поколение. Като всяко нещо, явно има нужда да узрее, да мине през серия опити и грешки, да намери най-точните хора... надявам се все пак да вземат предвид и изказаното мнение, макар и вече изтрито, без да се засягат.

Stelfy, и аз те поздравявам за това твое решение, зад свободата стои преди всичко отговорността  .
Естествено, че всеки е свободен да каже какво мисли и е видял, затова е форума. Най-вече в интерес на децата е да се изказват и негативни мнения. Но градивно и обективно, доколкото може. Всъщност аз мисля, че именно родителите сме тези, които да бъдем и коректор и навигатор за едни по-добри условия за децата ни. Даже сме длъжни да го правим. Но много зависи по какъв начин, защото вероятно подобни изказвания на родители са причина в някои детски изобщо да не се допускат родители. Или просто не им влиза в разбиранията - защо трябва да се затормозяват и да се занимават с родители, които да им се бъркат в работния процес и да им гледат нещата отвътре как са, "да ги хванат в крачка ", че и да коментират..  Което на мен ми се струва абсурдно! Да нямаш достъп, да гадаеш, да ти представят нещата за перфектни... И мисля, че тези, които са се осмелили да бъдат по-открити, с риск да се покажат в някакъв не много приветлив вид (а при работата с деца се получават моменти на хаос и извън контрол според мен), заслужават поне някаква коректност. Та това е. Не е до "на кой да се вярва", "за" и "против".

Мисля,че ние като родители постоянно трябва да изискваме  качество и отговорност към децата ни, но и да можем да отвръщаме със същото, да сме съзидателни и активни. Не просто претенциозни и цинични, защото наистина много трудно се гради и лесно се руши.  
А дечицата са страхотни и заслужават най-доброто    

Stelfy, от начина, по който пишеш (чисто синтактично), си вадя определени изводи за теб и твоето мнение добива тежест в моите очи. Не мисля, че е нужно да се премахва, но това е твое право, щом така си решила.
Веселата къща вече не е сред моите избори за градина на сина ми, но това е ЕДИНСТВЕНО поради неудобната й за мен локация. Ако живеех по-близо до това място, със сигурност бих го посетила с децата си, за да си допълня мнението и да преценя дали това е мястото за моя син.

Ами.. мисля, че Емем е права - не в споделеното е проблема, а в това, че тонът и подборът на думите ми не бяха уместни за публичното пространство.  Аз не се отричам от мнението си, но си давам сметка, че по друг начин е трябвало да го формулирам...по-малко емоционално да речем...

Хубав ден и хайде стига спамихме темата

Дълго се колебах дали да споделя личните си впечатление към тази ЧДГ... Винаги съм била на мнение, че когато има позитиви или негативи по даден въпрос, те са по-скоро индивидуално субективни. Това беше и в основата на "дерзанията ми", дали да се  изкажа. Но може би сте прави, че независимо от вида на мнението, то би било полезно.
Не успях да прочета (вече изтритото мнение на Stelfy), но в от другите коментари се досещам за какво иде реч и... си мисля, че ако трябва да дам моята "субективна оценка", тя сигурно много ще наподобява, на вече несъществуващия пост на Stelfy.
Именно поради тези причини ще изброя какво ме привлече, да запиша малкият си син през лятото на 2010г. там, а след това ще посоча мотивите, заради които го отписах един месец по-късно.
И така, след отчаяно висене по опашките за ДДГ (от април 2010), започнах да се замислям за алтернативен вариант поне до септември. Малкият ми син навършваше 3г. през юни и затова, трябваше да започна да проучвам всички възможни варианти за ЧДГ. Търсех уютно, чисто и спретнато място, в което преди всичко да има добър контрол и усмихнато отношение към децата. Бях силно наплашена от престоя на голямият ми син в държавна детска градина и пълното му НЕадаптиране в същата. Исках да избегна повторение на негативите и при условие, че има голям избор мислех, си мислех че е постижимо.
И така плюсовете за ВК бяха:
1.Хареса ми сайта - добре поднесено инфо (малко от сайтовете на каквито и да е институции са изчистени и ясни, та даже по отношение на цените).
2.Посетихме я (заедно с таткото) и ни се стори доста уютно и чисто място. Имат малък, но приятен двор.
3.Говорихме с двете съсобственички - едната доктор, другата психоложка и ни беше афиширано, че за да се постигне плавна адаптация, ние (или друг член на семейството( може да придружава детето, докато то се почувства сигурно и спокойно.
4.Цената - всички вие знаете в какви диапазони се движат таксите на ЧДГ в София. За семейния ни бюджет - тяхната цена беше приемлива и поносима.
5.Местоположението на ВК - удобно ни е като местоживеене и месторабота!
Ето и нещата, които тогава ме "притесниха", но не ме отказаха:
1.Не се изискват медицински документи
2.Имаше само 2 деца и то на възраст под 2г., при условие, че в сайта беше посочена възраст за прием от 3г. до 6г., а по телефона бях уведомена че групата е от близо 10 деца.
3.Двуетажни легла (не съм им фен), малко играчки и обяснението, че храната се готви там на място. (Децата имат постоянен достъп до кухнята.)
Ето и мотивите, заради които го отписахме:
И така, не искам да съм многословна, но за да стигна до причините, поради които го отписах, трябва в кратце да опиша периода, в който детето посещаваше детската градина. В началото оставах с него, докато видя, че е спокоен и после си тръгвах. В края на първата седмица изживях нещо, което не съм си и помислила, че може да се случи - той се разплакваше, като си го взимахме. В края на втората седмица, започна да плаче и да не иска да го оставям. На третата седмица вече си беше един ад да се разделим и аз да отида на работа. Забелязах, че дори Цветелина започна да се ангажира лично да го поеме (дори го завела с нея на покупки до близкия магазин ).
Групата беше с около 7 дечица, той със своите 3г. беше най-големия. На детето му беше откровено скучно. Няма да си позволя да бъда "емоционално пристрастна", затова само ще изредя част от изреченията, които чух по отношение на детото си, а вие сами преценете дори и без да познавате детето ми, доколко един психолог ангажиран с деца, може да си позволи да дава подобни квалификации:
-Той е асоциален, не иска да си играе с другите! (По повод на това, че той търсел внимание, искал да стои и говори само с жените от персонала - двете госпожи, лелята или някоя от каките, т.к. другите дечица бяха много малки и не говореха.)
-Вие сте закъснели безвъзвратно, като сте го задържали до 3г. в къщи! Сега той никога няма да се адаптира и винаги ще му е скучно с другите деца.
-Разлигавен е! Това се дължи на това, че като е най-малък у вас, вие сигурно всичко му позволявате и го обслужвате! (По повод това, че все още не можеше да се облича и обслужва сам.)
-Я ми кажете, той кръщаван ли е? Сега започна да ми вика:"Обади се на мама!", с такава сила на гласа, сякаш е обладан!  (Това е цитат от телефонен разговор с Г-жа Психоложката Марияна (наричана от всички Мери), по средата на деня, в който ме уведоми да отида да си го взема, защото заради него тя не можела "да обработи" другите деца - каквото и да значи това.) 
Признавам си, това ми дойде в повече
Не знам за вас, но на мен ми е трудно да чувам, а сега и да опиша всичко това! После имаше и "извинения за това непрофесионално отношение от Мери", цитат от самата Цветелина (не е моя интерпретация!), когато я уведомих, че напускаме. Обещах да ви опиша това, без емоции и затова не слагам моето мнение, след всяка една от тези чудесни реплики!
Бих добавила към списъка с минуси и редовното наличие на сополиви дечица, текучеството на персонала, липса и на постоянна група от деца (освен Мишо, сина на коментираното момиче, ама той там си живее и идва когато си иска - в прекия смисъл на думата), "интересна кухня" - за мен здравословно не означава просто интерпретации по темата миш-маш, липса на педагогически подход. Не ме притеснява липса на лиценз, но определено там има други липси. Ако има професия, която да изисква отдаденост, то това е именно тази!
За финал ще добавя, че имахме шанса да приемат малчо в държавна градина и разликата е невероятна. За по-малко от месец спря да плаче сутрин. Научи се да се обслужва сам. За 3 месеца се научи и да се облича сам (е, има още какво да се желае )
Отива с желание и с усмивка! Явно вече не е "асоциален" и "разглезен", а понеже е кръстен още на първия си рожден ден, вече няма "обладавания", а аз не се чувствам като "тотално и безвъзвратно изпуснала момента да социализирам детето си!"

milly, съвсем правилно сте го отписали при това положение. Учудвам се само, че не сте се възползвали от възможността да оставате с него в началото, която малко градини у нас предоставят... щяхте да видите може би какво го притеснява. Иначе съм съгласна с ivaiski, че ВК е уникална с политиката си на отворени врати (буквално и преносно), с всичките им плюсове и минуси... на много други места просто ни затръшват варатата пред носа и не знаем какво става вътре... колко плаче детето... какво правят с него... моето дете тръгна на държавна (хубава, съвременна) в предучилищна група и бяха страшни ревове и драми... и също получавах интересни обяснения защо се държи така (обикновено се спрягаше, че дълго си била стояла в къщи - а тя винаги е била в конакт с други деца през това време и общуваше чудесно с тях). Наистина, работата с деца е мнооого трудна работа...

Апропо, на въпроса ми дали родител може да присъства по време на адаптацията на детето, ми беше отговорено, че преди са го практикували, но понеже другите деца много се разстройвали вече не го правят.

milly, постът ти е доста по-различен от този на Stelfy, защото е на базата на нещо по-дългосрочно и преживяно. Лично за мен е много тъжно, когато майка и дете са оскърбени по някакъв начин.  

 Доста мисля и аз тези дни по тази тема. Нещата  за мен излизат от рамката "за и против" една частна детска, а са по-скоро принципни. И бих споделила някои мисли...

 С Емем не случайно си приличаме в изкаванията "работата с деца е много трудно нещо...трудно се гради, лесно се руши.." и сме солидарни с ВК, защото го изпитваме по пътя на родителските кооперативи (път, който поех за себе си след ВК). Защото знаем какво е да тъгнеш с добри идеи и ентусиазъм, а да не можеш да разчиташ нито на много родители, нито на обществото като цяло. Всеки казва "страхотно, браво"...или "страхотен сайт и идеи" - както за ВК. Но малко хора си дават сметка какво значи да може да се случва това реално и че е нужна ежедневна воля, не само на учители, родители, собственици(както в случая с ВК), а на всички заедно. Идеите на ВК бяха/са всъщност много близко до тези на родителския кооператив(не знам за друга частна детска с подобна позиция, въпреки модерните си педагогики - Монтесори, Валдорфска и т.н.), но с тази разлика, че родителите вероятно отиват с очаквания като към стандартна частна детска.
  Точно това ме привлече в идеите на Веселата къща - тази отвореност и нагласа от тяхна страна родителите да участват активно: родители, учители и деца заедно да създадат едно място. Не че бях проучвала други детски или бях някакъв активно настроен човек(сега вече съм след като видях ,че друг начин няма), но това ми се стори много интересно. Не трябваше аз и детето ми да се вписваме и нагласяме в някаква  строго определена среда, а можехме да се чувстваме участници, чрез съвсем дребни неща(които някои хора определят в темата като липси и негативи). Собственичката е интелигентен, отворен, приятелски настроен човек и всичко имаше/има потенциал това да се случи. Група хора, единомислещи да създадат нещо  хубаво за децата, както те го разбират. Може би и в този смисъл са били тези подмятания "тук децата не са случайни" или "подбрани", защото очакваха наистина родители, които да почувстват това място като тяхно,  да са чувстват свободни и активни да участват със занимания, мнение, ентусиазъм, идеи, да си имат доверие (а ако това е така и аз не считам за необходимо например децата да се стресират излишно за изследвания, думата на родителя значи повече). Това са много индивидуални разбирания за всеки разбира се и намирането на съмишленици е трудно. Чувала съм  да си коментират "може би хората и обществото не са готови за това, което им предлагаме, за нашите идеи".
   Затова и ми беше тъжно да чета как сякаш едно нещо, по-нестандартно и може би недотам разбрано от обществото бива описвано с гротеска, въпреки че мнението на всеки един човек, разбира се, е основателно. Докато не се свързах с ВК и не попитах какво се случва реално (не виртуално) и разбрах и че нещата са много добре - групата е пълна и постоянна(има чакащи желаещи деца), екипа е стабилизиран и балансиран (повече от половината го познавам и знам че са много свестни) и родителите участват(с мнение, идеи), което за мен е много важно и хубаво нещо. Родителите да имат право на глас относно това, кои и какви хора да са при децата им; родители, учители и деца да действат и да се чувстват като един екип. Ако повече детски градини, организации или каквото и да е било успеят да постигат подобно нещо, това е път според мен към така красивите идеи, педагогики и фрази, които четем и се прехласваме. Както и по много други въпроси и промени в обществото ни (около раждането например, кърменето и т.н.)
  През годината, когато ние ходехме всичко се случваше реално, както е описано в сайта... но бяха много малко деца и много по-лесно да се реализира това. После имаше период с текучество на деца и неподходящ персонал(една част от които споменати в някои постове тук) и точно това ме накара да потърся за себе си друг път - родителски кооператив. Обратно - първо намираш подходящи хора, после тръгвате към идеите и реализацията им. Сега много се радвам, че това започва да се случва и във ВК след може би близо 2 години търсене (проби и грешки), случва се и при нас, родителския кооператив (също не е лесно). И пожелавам да се случва на много повече места.
  
  Това, което искам да кажа с този дълъг, може би странен или отвлечен пост е, че  между това да формулираме определени ценности и да знаем какво търсим за детето си (да сме харесали в сайт например или някоя друга красива фраза; аз лично директно подминавам вече), и това да ги видим реализирани на практика има едно голямо разстояние, една дупка, която ни чака и нас родителите да я запълним - с постоянство, в градивност, с вяра, че нещата могат и ще станат. Не просто да търсим подходящото-перфектното място за нас и детето ни, а мястото, което ИМА ПОТЕНЦИАЛА ДА СТАНЕ нашето място, с наше участие и доверие в него.  Няма перфектни хора и места, има определени насоки и цели, към които да вървим с подходящите хора.  
   Наскоро прочетох една мисъл, казана от доста младо момиче(журналистка):" На нас българите най-големият ни страх е, че нищо не зависи от нас, а най-голямото ни нещастие е, че всичко зависи от нас "  
  Всичко това го пиша само и единствено от позицията си на обикновен родител. Нямам нищо общо нито с Веселата къща(освен сходните идеи, благодарност и запазено приятелско чувство), а и те нямат и нужда от реклама, нито професията ми е свързана с отглеждане на деца и имам някакви цели. Дано е полезно за някой да си изясни защо може би тази тема е  с така противоречиви мнения и буди дискусия, и послужи за вдъхновение относно това колко много неща ни чакат  да бъдат направени, и от нас родителите  

ivaiski, благодаря за този пост!   

Не знам дали съм достатъчно стар потребител, че да ми вярват всички  (но аз пък вярвам и на нови потребители, защото и те са хора, а пък не всеки е длъжен да живее във виртуалното пространство) и освен това съм пропуснала изказването на Стелфи, но си мисля че трябва първо да споделите притесненията си за хигиената на място със самите хора, може пък да вземат предвид желанията ви или да ви обяснят позицията си. Ако сте го направили, извинявам се.

Аз също при първата среща бях много критична. Но съзнавам че детето ми не може да живее под похлупак, както ми се искаше. Според мене тука има значение и ЕКО идеята, няма да влизам в подробности.

А от скромното ми пребиваване във форума съм останала с впечатление, че най-много се критикуват (включително от мене) хубавите места.

За да не си помислите, че само им правя реклама и нямам никакви забележки - имам, обаче като се разделяхме нямах възможност да го споделя с Мери и да го обсъдим и остана така, реших че не е важно, но пък нали малките камъчета обръщат колата. Сега след прочетеното сериозно се замислям да се върна да поговоря с нея (а и без това ми липсват ВК и хората там и ми се иска да ги видя отново).

ivaiski, много ми допадна изказването ти 

Мунка, доколкото знам, Мери вече не е там.

 

Открих темата с търсачката, защото случайно попаднах на живо в тази Весела къща , хареса ми и исках да разбера повече.
Колко неприемливо е написан първият пост по темата обаче... Не боравя с понятията описващи разделянето на хората на здрави  и " с увреждания". И на сектанти и на ... какви не знам.
Колко жалко!

Ако  въпросът от първият пост се зададе в американска детска градина  дали щяха да приемат такъв родител ?
Колко сме смотани....  Гади ми се.....

Окопитих се, ще напиша няколко сухи факта и няколко емоционални оценки, от посещение , което не целеше оставане на детето ми там (по-голямо е)

Храната към момента е с доставка от кетъринг фирма, в професионални съдове от неръждавейка, нещо което винаги  живо ме интересува (за сравнение някои фирми доставят в полистиролови и полипропиленови кофички гореща храна, както и покриват с ПВЦ фолио, все отровни материали ... ).

Децата бяха много спокойни. Бяха гладни и започваха съвсем групово и едновременно да се хранят, около тях кръжаха 3  жени . Изглеждаха ми големи деца по поведението си.

Педагозите бяха слънчеви, усещането беше като на гости у приятели, точно както е описано по-горе.

В коридора, в който се преобличат децата прочетох и видях толкова мили изисквания към родителите - за сухи дрехи, колко чорапи, панталони, кои тънки, кои дебели.... написано като от грижовен родител за собственото му дете!

Посетихме тоалетната - беше чисто, помещението е огромно. Но не помня дали имаше повече от една тоалетна седалка и колко умивалника, което е от огромно значение.

Излъчването на пространствата е като че ли са в повече - просторно е, интересно... не е схлупено като височина или тясно,  или препъленно, или задушно (все факти от посетени частни детски градини)

Ръководството на градината е ново, от около година.

факт е - вратата на двора беше отключена, както и входната ! Може да е било моментно, но не го оправдавам нито за миг!