Писмо до моите осиновители

Мили мамо и тате,

Обичам ви. Благодаря ви за всичко, което ми дадохте още от първия миг, в който ме доведохте в къщи. Нуждая се от вашата помощ и разбиране днес. След дълго обмисляне и  душевни терзания, реших да потърся биологичното си минало. Това беше трудно и дълго вземано решение.  Желанието ми да търся няма за цел да ви нарани или неглижира. В желанието ми няма омраза или злоба. Вие бяхте до мен всеки миг от както се помня. ВИЕ  сте моите родители и това никой никога няма да промени.

Нуждая се да открия от къде идвам, да зърна някой, който прилича на мен , имам нужда да чуя рожденото си име. Ако не ми обърнат гръб, може би има шанс да станем близки ...  Най-малкото, моля не ми отказвайте да търся биологичните си роднини.

Трудно е да обясниш внезапно появилия се  копнеж на  осиновените да дирят. Различни хора, различни  истории, различни обстоятелства ... Някои търсят може би по здравословни причини, други тръгват по този път, когато решат да имат собствени деца и не знаят пред какво ще  се изправят. За мен копнежът е по онова липсващо парченце, което съм оставила там далеч в болницата преди 30 години. Търсенето ще е дълго, изтощително и обсебващо преследване на  фантазмите ми. И сега, когато се изправям пред него аз имам нужда от две неща - от вашите родителски подкрепа и разбиране. Не искам пари или усилия ... само още едно  потвърждение на вашата любов, тази която направи от мен прекрасния човек, който съм днес. Вие двамата сте до мен почти от самото начало. Когато лутането ми приключи, едва ли ще получа отговор на всичките си въпроси, съмнявам се че празнината в мен ще бъде напълно запълнена. Има голяма вероятност търсенето ми да отнеме много време, да свърши болезнено – да спра пред надгробна плоча или да ме отхвърлят повторно.

Бяхте до мен и когато пипнах варицела и когато се отърках в отровния бръшлян. Моля ви, бъдете до мен още веднъж, независимо какво ще се случи.

Избърсахте сълзите ми, когато нямах кавалер за абитуриентския бал. Моля ви, кажете ми отново, че всичко е наред.

Бяхте зад мен по пътеката ми към олтара, Бъдете зад мен и по пътеката към моето минало. Разкажете ми всичко което знаете, разкажете ми как се случи.

Избрахте да ме отгледате с любов и нежност, моля ви останете редом, до мен докато търся и започна по-добре да разбирам самата себе си.
Страх ме е и имам нужда от вас - моите си мама и татко. Хората, които търся са мои създатели, но не и мои родители. Те са двама напълно непознати, съчетали генетичните си спирали. Уви, ние не избираме кой да ни доведе на този свят. Те може и да не ме искат, но за вас винаги съм била желана. Моля ви, продължавайте да ме искате както досега

Това е най-тежкото решение, което някога съм взимала. Обичам ви и не искам да ви наранявам. Сега се нуждая от вас, повече от всеки друг път. Моля ви не ми обръщайте гръб. Сигурно, не разбирате защо изобщо правя това. И аз не знам ... просто трябва. Ще бъде най-самотното пътуване, ако трябва да го извървя без вас...


С цялата ми любов,
Ваша дъщеря Тина

http://www.regday.org/pdf/letter_to_my_adoptive_parents.pdf