ХАЙДЕ И ОТ МЕН ДА СМЕ В КРАК С ТЕМАТА ОБОЖАВАМ ТАЗИ МУЦУНКА
- Публикувана: 18 фев. 2010, 01:02 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2010, 16:25 ч.
Майкъл Джексън----DIRTY--SEXY--BABY----всички фенове сме тук!
Ще има да чета, да чета ... 
Доста е дългичко, но ако ви хареса и имате време, бихте ли превели
http://www.onewordsmith.blogspot.com/
Ах, тази усмивка...
А аз си изплаках очите с този клип, сигурно го знаете http://www.youtube.com/watch?v=eHsbUIQopgU&feature=related 2.38 - 3.05
Може би защото ми е носталгичен ден. И обожавам тази срамежливост.
Публиката си трае, докато Майкъл не запее
''And if true love is what you really feel
You can erase a world of sorrow
You will find the love that you really give
Can create a great tomorrow''
И песента ми хареса, мисля че е неиздадена, но аз успях да я изтегля от някъде от самия клип.
Лека нощ...
А, да. И за бонус и аз да се придържам към темата като ви предупреждавам да не забравяте да дишате.... ъм...да, все пак трябва.
http://www.youtube.com/watch?v=ZAEg5YMJp-I&feature=related
Спомени за Майкъл Джаксън
от главен готвач Лари
Бях главен готвач на Дисниленд Хотел в Анахайм и именно там започнах да готвя за Майкъл Джаксън в края на 80-те години, в началото заедно с личния му готвач Mani Khalsa, който работеше в дома му, а след това продължих самостоятелно. По онова време тъкмо бях приет за член на U.S. Culinary Team, престижно постижение, което ми донесе три златни медала от Световната Кулинарна Олимпиада като първият филипинец в тази престижна група готвачи. Кой по-добре би готвил за Майкъл в неговия "втори дом" от един готвач с международни отличия? С Mani координирахме менютата и продуктите по факс (по онова време нямаше електронна поща) така че честите посещения на Майкъл се превърнаха в "моето бебе". Майкъл посети Дисниленд няколко пъти, когато беше на върха на славата си и аз бях благословен с възможността да готвя за "Краля на попа" всеки път, когато той ни гостуваше.
Излишно е да споменавам, че неговото положение изискваше максимална сигурност и грижа. Много знаменитости наемат цял етаж, когато гостуват на хотела, но сътрудниците на Майкъл наемаха етажите под и над неговия. Планирането на всяко негово придвижване беше изумително. От предначертаването на резервен маршрут от и към апартамента му, през различни дегизировки до координацията на пълното обезпечаване с храната. Костваше невероятни усилия да доведеш и отведеш Майкъл в "Най-щастливото място на Земята".
По онова време менюто на Майкъл беше предизвикателство в известен смисъл, тъй като той беше вегетарианец и ние следвахме строги правила в подготовката на ястията. Въпреки това аз с удоволствие му представих няколко блюда с филипинско влияние, сред които Okoy. Всичко трябваше да бъде съобразено с неговия режим. Много плодове, smoothies и пюрета, вегетариански ястия и сандвичи, както и неговите най-любими - енчилади с тофу и кашкавал в сос от зелени доматчета.
Когато Майкъл беше в хотела, аз трябваше да се "разведа" с моята ежедневна работа, за да съм на негово разположение непрекъснато. Отделях специално място за складиране на продуктите, заделях настрана дори кухненско оборудване "само и единствено за храната на Майкъл". Готвех в основната ни кухня, както и в апартамента му, което ми даде възможност да надникна в личния му живот, дотолкова, доколкото можем да го наречем така, с много сътрудници и асистенти наоколо.
Подготвях вечерите в апаратмента му, Майкъл надничаше в кухнята, коментираше и дори дегустираше храната, "колко хубаво ухае и изглежда", отбелязваше той със задоволство. Тогава създадох първите си впечатления, колко мил, нежен и внимателен беше, никога не го видях да изисква, нито забелязах да е самовлюбен. Имах повод, който затвърди тези ми впечатления. Една вечер Майкъл влезе в кухнята, нежно ме хвана за ръката и каза: "Ще дойдеш и ще седнеш с нас на масата". Напълно изненадан и неподготвен за вниманието и щедрия жест в началото отказах, но Майкъл настоя и не след дълго вече седях срамежливо на края на трапезата, побутвайки храната в чинията си, докато наблюдавах Кралят на попа да вечеря.
След като готвих за Майкъл многократно, семейството ми ме помоли да се снимам с него за спомен. Никога не съм бил търсач на автографи, не исках да се изтъпаня пред него и да го моля да ми разпише снимка. Накрая се предадох, осъзнавайки, че трябва да го направя, трябва да запазя спомен от това време. И така, по време на едно от посещенията му, добих смелост и влязох в неговия апартамент с фотоапарат в джоба. Постоянно го вадех, когато виждах, че имам възможност за снимка. Знаех, че Майкъл скоро ще си тръгне и че това е моят шанс, иначе трябваше да чакам да ни посети отново. Той ме срещна в коридора. видя че се суетя и като доказателство за това колко мил беше ме освободи от напрежението с думите: "Хайде да се снимаме!", подавайки апарата на един от асистентите.
Огромният звезден имидж на Майкъл беше създаден по необходимост. Той трябваше да има много асистенти и сътрудници, тъй като това се очакваше от него, но аз чувствах, че имиджът се нуждаеше от всичко това, не Майкъл като личност. Един пример, с който ще подкрепя думите си, е когато забравих сладоледа на Майкъл. След усилено и щателно търсене по-късно го намерихме напълно разтопен. Неохотно съобщих на помощниците му, това беше неговият десерт за вечерта. Един от тях тихо ми каза: "Сладоледът не е проблем, но можем ли да използваме вашата хеликоптерна площадка, понеже ще доставим най-любимият му сладолед за десерт тази вечер." Това е обслужването, което исизкват мега-звездите, но си мисля, че Майкъл веднага би се съгласил на плодова салата или друг вид десерт ако знаеше какви усилия се полагат за да получи сладолед след вечеря.
След като научих за неговата кончина, моята първа реакция беше състояние на шок и просто не повярвах. След като потвържденията заваляха се улових как мисля, че "Най-Големият Артист на Земята" ни е напуснал. Телевизиите излъчваха непрекъснато негови изпълнения. И докато слушах неговия нежен глас, буца заседна в гърлото ми се разплаках.
Майкъл Джаксън, "Най-Добрият На Света", за зла участ беше затворник на собствената си слава. И по тази причина водеше противоречив и бурен живот, заради което мнозина спекулираха и правеха догатки. Тези впечатления често за основани на това кой какво е чул и видял, но рядко на истинно знание. За мен, аз видях Майкъл като мил, нежен и смирен човек, това е той от първа ръка и такъв ще го запомня.
Оригиналът: http://www.bakitwhy.com/memories-michael-jackson-chef-larry
от главен готвач Лари
Бях главен готвач на Дисниленд Хотел в Анахайм и именно там започнах да готвя за Майкъл Джаксън в края на 80-те години, в началото заедно с личния му готвач Mani Khalsa, който работеше в дома му, а след това продължих самостоятелно. По онова време тъкмо бях приет за член на U.S. Culinary Team, престижно постижение, което ми донесе три златни медала от Световната Кулинарна Олимпиада като първият филипинец в тази престижна група готвачи. Кой по-добре би готвил за Майкъл в неговия "втори дом" от един готвач с международни отличия? С Mani координирахме менютата и продуктите по факс (по онова време нямаше електронна поща) така че честите посещения на Майкъл се превърнаха в "моето бебе". Майкъл посети Дисниленд няколко пъти, когато беше на върха на славата си и аз бях благословен с възможността да готвя за "Краля на попа" всеки път, когато той ни гостуваше.
Излишно е да споменавам, че неговото положение изискваше максимална сигурност и грижа. Много знаменитости наемат цял етаж, когато гостуват на хотела, но сътрудниците на Майкъл наемаха етажите под и над неговия. Планирането на всяко негово придвижване беше изумително. От предначертаването на резервен маршрут от и към апартамента му, през различни дегизировки до координацията на пълното обезпечаване с храната. Костваше невероятни усилия да доведеш и отведеш Майкъл в "Най-щастливото място на Земята".
По онова време менюто на Майкъл беше предизвикателство в известен смисъл, тъй като той беше вегетарианец и ние следвахме строги правила в подготовката на ястията. Въпреки това аз с удоволствие му представих няколко блюда с филипинско влияние, сред които Okoy. Всичко трябваше да бъде съобразено с неговия режим. Много плодове, smoothies и пюрета, вегетариански ястия и сандвичи, както и неговите най-любими - енчилади с тофу и кашкавал в сос от зелени доматчета.
Когато Майкъл беше в хотела, аз трябваше да се "разведа" с моята ежедневна работа, за да съм на негово разположение непрекъснато. Отделях специално място за складиране на продуктите, заделях настрана дори кухненско оборудване "само и единствено за храната на Майкъл". Готвех в основната ни кухня, както и в апартамента му, което ми даде възможност да надникна в личния му живот, дотолкова, доколкото можем да го наречем така, с много сътрудници и асистенти наоколо.
Подготвях вечерите в апаратмента му, Майкъл надничаше в кухнята, коментираше и дори дегустираше храната, "колко хубаво ухае и изглежда", отбелязваше той със задоволство. Тогава създадох първите си впечатления, колко мил, нежен и внимателен беше, никога не го видях да изисква, нито забелязах да е самовлюбен. Имах повод, който затвърди тези ми впечатления. Една вечер Майкъл влезе в кухнята, нежно ме хвана за ръката и каза: "Ще дойдеш и ще седнеш с нас на масата". Напълно изненадан и неподготвен за вниманието и щедрия жест в началото отказах, но Майкъл настоя и не след дълго вече седях срамежливо на края на трапезата, побутвайки храната в чинията си, докато наблюдавах Кралят на попа да вечеря.
След като готвих за Майкъл многократно, семейството ми ме помоли да се снимам с него за спомен. Никога не съм бил търсач на автографи, не исках да се изтъпаня пред него и да го моля да ми разпише снимка. Накрая се предадох, осъзнавайки, че трябва да го направя, трябва да запазя спомен от това време. И така, по време на едно от посещенията му, добих смелост и влязох в неговия апартамент с фотоапарат в джоба. Постоянно го вадех, когато виждах, че имам възможност за снимка. Знаех, че Майкъл скоро ще си тръгне и че това е моят шанс, иначе трябваше да чакам да ни посети отново. Той ме срещна в коридора. видя че се суетя и като доказателство за това колко мил беше ме освободи от напрежението с думите: "Хайде да се снимаме!", подавайки апарата на един от асистентите.
Огромният звезден имидж на Майкъл беше създаден по необходимост. Той трябваше да има много асистенти и сътрудници, тъй като това се очакваше от него, но аз чувствах, че имиджът се нуждаеше от всичко това, не Майкъл като личност. Един пример, с който ще подкрепя думите си, е когато забравих сладоледа на Майкъл. След усилено и щателно търсене по-късно го намерихме напълно разтопен. Неохотно съобщих на помощниците му, това беше неговият десерт за вечерта. Един от тях тихо ми каза: "Сладоледът не е проблем, но можем ли да използваме вашата хеликоптерна площадка, понеже ще доставим най-любимият му сладолед за десерт тази вечер." Това е обслужването, което исизкват мега-звездите, но си мисля, че Майкъл веднага би се съгласил на плодова салата или друг вид десерт ако знаеше какви усилия се полагат за да получи сладолед след вечеря.
След като научих за неговата кончина, моята първа реакция беше състояние на шок и просто не повярвах. След като потвържденията заваляха се улових как мисля, че "Най-Големият Артист на Земята" ни е напуснал. Телевизиите излъчваха непрекъснато негови изпълнения. И докато слушах неговия нежен глас, буца заседна в гърлото ми се разплаках.
Майкъл Джаксън, "Най-Добрият На Света", за зла участ беше затворник на собствената си слава. И по тази причина водеше противоречив и бурен живот, заради което мнозина спекулираха и правеха догатки. Тези впечатления често за основани на това кой какво е чул и видял, но рядко на истинно знание. За мен, аз видях Майкъл като мил, нежен и смирен човек, това е той от първа ръка и такъв ще го запомня.
Оригиналът: http://www.bakitwhy.com/memories-michael-jackson-chef-larry
Аз всъщност си мисля,че Майкъл си е водил съвсем обикновен начин на живот -там около него,зад затворените врати с бодигардове и организатори отвън.Само хората му са го правили да изглежда така ексцентричен и противоречив.Да,може би не е лесно да обслужва най-известния човек на света,но си мисля,че щеше да е малко по-лесно за него,ако не се вдигаше толкова шум с подготовката на неговите посещения.И може би не биха ставали задръствания по улиците,ако пътуваше с две,а не с пет коли(може би не би привличал толкова внимание).Знам ли,всъщност просто си разсъждавам?! 
Bittersweet
!
Ето как се раждат сензации
.Спомням си,че по едно време ги спрягаха с Карън Фей за гаджета.За хора не познаващи Майкъл кадрите така представени наистина сигурно изглеждат провокативно.Всъщност дали някой може да е сигурен,че между тях не е имало нищо?Не го мисля,но и не виждам и нищо странно ако наистина е имало.
А някой има ли информация,какво стана с концерта от Аржентина?
Bittersweet
!Ето как се раждат сензации
.Спомням си,че по едно време ги спрягаха с Карън Фей за гаджета.За хора не познаващи Майкъл кадрите така представени наистина сигурно изглеждат провокативно.Всъщност дали някой може да е сигурен,че между тях не е имало нищо?Не го мисля,но и не виждам и нищо странно ако наистина е имало. А някой има ли информация,какво стана с концерта от Аржентина?
