На тази снимка Халит е облечен точно като на вечерта на къната на Берг.
Но пък Берг си има пръстен на лявата ръка, значи е след сватбата. Това да не е медения месец? 
- Публикувана: 21 фев. 2010, 12:05 ч.
- Последно мнение: 6 март 2010, 11:08 ч.
1001 нощи -Започнахме втора година , а Приказката ни живо продължение има - 122
На тази снимка Халит е облечен точно като на вечерта на къната на Берг.
Но пък Берг си има пръстен на лявата ръка, значи е след сватбата. Това да не е медения месец? 
Да това е първа серия и явно имат традиция да се снимат с банкноти в началото на сериал. Подобна снимка имаше и след първата сериа на ЛИН. Може би е един вид за да има успех.
Мишел, благодаря за линка
Дано скоро качат и другите две.Наде, много ме развесели с поста си
МОДАТА НА ТУРСКИТЕ СЕРИАЛИ
Проф. Любомир Стойков
Проф.Любомир Стойков – главен редактор на “Fashion Lifestyle Magazine”
Турските сапунени опери са определено на мода в нашето социо-културно пространство и телевизионна среда. Като всяка мода, те също имат своите привърженици и противници. Като всяка мода, те също ще наситят и преситят вниманието и интереса и ще отмрат или затихнат... Водената обаче в момента публична дискусия за и против „инвазията от турски телевизионни сериали” в много моменти е несъстоятелна и манипулативна. Сапунената опера като специфичен ТВ жанр отдавна е изясненена теоретично и културологично. Средство за развлечение и отмора или дъвка за очите – все едно, тя се радва на цъфтящо здраве и завидно дълголетие. Защо обаче, сериали, произведени в и от нашата южна съседка будят толкова голям интерес? Как възникна тази телевизионна мода? Кое мотивира публиката да ги следи с нетърпение и дори да ги предпочита често пъти пред шумно рекламираните риалити шоута? Поради каква причина „засегнати” финансово и професионално продуценти искат санкции против „ориенталските” поредици?...
Голяма част от въпросните сериали се гледат от огромна аудитория поради факта, че третират чисто човешки, емоционални, всекидневни отношения. Оказва се, че турските „сапунки” са много по-близко до българската душевност и манталитет, отколкото примерно латино-американските им посестрими. Екзистенциални и всекидневни теми и проблеми, вечните въпроси на любовта и омразата, ревността и изневярата, ритуалите в бита и бита в ритуалите са доста атрактивни и – нерядко – майсторски представени и като снимачна технология, и като актьорска игра, и като фабулна интрига. Разбира се, не могат да бъдат поставени под общ знаменател „Перла”, „1001 нощ” , „Да върнеш времето назад”, „Гордата Аси” и др. За по-взискателния зрител някои от тези произведения са откровено блудкави, банални и втрещяващо скудоумни. Например „Гордата Аси” и „Мелодията на сърцето” са прекалено сладникави и тривиални. Но мелодраматичните моменти, крайните емоционални амплитуди, миксът между патриархалното и модерното и като цяло – чисто житейските страни и детайли в някои от турските сериали печелят нови и нови почитатели. Почитатели, които са обръгнали от комерсиалните и манипулативните игри, шоу-програми, риалити и какво ли не още, натъпкани с изкуствени и йезуитски трикове и схеми. Почитатели, които са в правото да направят своя избор в полза на жанр и художествена тематика, които няма да ги натоварват, да ги мамят или да им разкриват цената на истината.
Не крия, че аз лично не съм сред почитателите на турските ТВ поредици, но разбирам защо много хора ги харесват и следят. Този интерес не трябва да се осмива или пък пречупва през призмата на псевдо национализма или псевдо патриотизма. Телевизионната и художествената среда, естетическото медийно пространство е място за конкуренция, в което се налагат по-интересните, по-завладяващи и по-откровените филми и жанрове. Ако нашите медийни чорбаджии, продуценти, режисьори, сценаристи, актьори предложат български професионални алтернативи на чуждите сапунки, сигурен съм, че те ще се радват на същия, а – по-вероятно и на още по-значителен зрителски интерес. Но къде са всички те? И какво чакат?...
