http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=481
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=36719
www.amazon.com
"Момичето, което си играеше с огъня" от Стиг Ларшон
Напрежение, драми, загадки, неочаквани обрати и действие, което не спира нито за миг...
Обичате ли да се возите на високоскоростно влакче? В такъв случай вземете новия роман на Стиг Ларшон и се пригответе за шеметно спускане в престъпния свят.
Лисбет Саландер, компютърна хакерка с боксьорски умения, фотографска памет и патологично желание да наказва насилници на жени, е обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт. Единственият човек, който може да й помогне - журналистът Микаел Блумквист - провежда самостоятелно разследване на търговията със секс робини в Швеция, за да направи експлозивен репортаж. Оказва се, че са замесени високопоставени обществени личности... а най-вероятно и служители на полицията, които няма да се спрат пред нищо, за да ги накарат да замълчат.
Представям ви откъс от „Момичето, което си играеше с огъня”:
„През изминалите две години Бюрман срещна Лисбет Саландер само веднъж.
През нощта, когато го нападна и пое контрола над живота му, тя взе и резервните ключове за офиса и апартамента му. Каза му, че ще го наблюдава и ще го посети, когато най-малко очаква. След изтичането на първите десет месеца бе започнал да вярва, че това са просто празни приказки, но не посмя да смени ключалката. Заплахата ѝ бе недвусмислена – ако някога го видеше с жена в леглото му, щеше да разпространи деветдесетминутния филм, на който бе запечатано изнасилването ѝ.
Една нощ в средата на януари преди близо година изведнъж се бе събудил в три часа през нощта, без да знае защо. Запали лампата на нощното си шкафче и едва не изрева от уплаха, когато я видя да седи до леглото му. Приличаше на внезапно материализирал се в спалнята му призрак. Лицето ѝ бе бледо и безизразно. Държеше в ръка проклетата си електрошокова палка.
– Добро утро, адвокат Бюрман – рече тя накрая. – Извинявай, че те събудих този път.
„Мили боже, и друг път ли е била тук, докато съм спял?“
Не можеше да прецени дали блъфира. Прокашля се и отвори уста. Тя обаче му направи знак да мълчи.
– Събудих те по една-единствена причина. Скоро ще замина за дълго време. Ти ще продължиш да пишеш отчетите си за моето благосъстояние всеки месец, но вместо да изпращаш копие на домашния ми адрес, ще го правиш по електронната ми поща в хотмейл.
Извади един прегънат на две лист от джоба на якето си и го пусна на ръба на леглото.
– Ако Агенцията за контрол на попечителите иска да се свърже с мен или пък ако се случи нещо друго, което изисква присъствието ми тук, ще ми пратиш писмо на този адрес. Разбра ли?
Той кимна.
– Да…
– Мълчи. Не искам да чувам гласа ти.
Той стисна зъби. През изминалото време така и не посмя да се свърже с нея, защото го бе заплашила, че ако го направи, ще изпрати филма на властите. Вместо това месеци наред планираше какво ще ѝ каже, ако тя го потърси. Съзнаваше, че няма какво да представи в своя защита. Можеше единствено да разчита на великодушието ѝ. Ако само му дадеше възможност да говори, щеше да се опита да ѝ обясни, че действията му през онази нощ са се дължали на временно умопомрачение, че съжалява и иска да я компенсира за стореното. Бе готов да пълзи в краката ѝ, само и само да я умилостиви и да я елиминира като заплаха.
– Трябва да говоря – отвърна той нещастно. – Искам да те помоля за прошка…
Тя внимателно изслуша неочакваната му молба. Накрая се наведе към рамката на леглото и го погледна злобно.
– Слушай сега. Ти си нищожество. Никога няма да ти простя. Но ако се държиш прилично, ще те оставя на мира в деня, в който институциите решат, че вече нямам нужда от попечител.
Тя изчака, докато той сведе поглед. „Принуждава ме да пълзя в краката ѝ.“
– Казаното от мен преди година още е в сила. Ако се провалиш, ще разпространя официално филма. Ако се опиташ да се свържеш с мен по начин, който не съм ти позволила, пак ще го сторя. Ако загина при нещастен случай, филмът пак ще стигне до обществеността. Ако отново ме докоснеш, ще те убия.
Той ѝ вярваше. Нямаше място за съмнения и преговори.
– Има още нещо. След деня, в който ти върна свободата, можеш да правиш, каквото поискаш. Но дотогава само да си посмял да стъпиш отново в онази клиника в Марсилия. Ако отидеш там и се подложиш на каквито и да било процедури, ще те татуирам отново. Следващия път обаче на челото.
„По дяволите. Как е разбрала…“
В следващия миг бе изчезнала. Той чу леко щракване откъм външната врата, когато тя превъртя ключа. Чувстваше се така, сякаш бе посетен от дух.
*
Бурята едва не я събори, но Лисбет стисна зъби и продължи напред, стъпка по стъпка. Почти бе стигнала до двойката Форбс, когато следващата светкавица освети плажа и тя видя Джералдин Форбс паднала на колене до водата. Ричард Форбс стоеше, наведен над нея с вдигната за удар ръка, в която държеше нещо подобно на метален прът. Лисбет видя как ръката му изрисува дъга във въздуха и се стовари върху главата на жена му, която спря да се бори.
Ричард Форбс така и не забеляза Лисбет Саландер.
Лисбет стовари крака на стола върху тила му. Мъжът падна по лице. Лисбет се наведе и хвана Джералдин Форбс. Обърна тялото ѝ под режещите пръски на падащия дъжд. Ръцете ѝ изведнъж се покриха с кръв. Джералдин Форбс имаше голяма рана на темето. Освен това тежеше като олово и Лисбет се заоглежда отчаяно наоколо, докато същевременно се опитваше да измисли как да пренесе тялото до оградата на хотела. В следващия миг до нея застана Джордж Бланд. Той закрещя нещо, което тя не успя да чуе заради бурята.
Лисбет хвърли поглед към Ричард Форбс. Мъжът бе с гръб към нея, но бе успял да се изправи на четири крака. Лисбет хвана лявата ръка на Джералдин, прехвърли я през раменете си и направи знак на Джордж Бланд да стори същото с другата. Двамата с усилие я завлачиха напред през плажа.
Бяха изминали едва половината път до оградата, а Лисбет бе напълно изтощена, сякаш в тялото ѝ не бе останала капчица сила. Сърцето ѝ прескочи, когато внезапно усети как някой я хваща за рамото. Пусна Джералдин Форбс, обърна се и ритна Ричард Форбс между краката. Той падна на колене. Лисбет се засили и го ритна в лицето. След това съзря ужасения поглед на Джордж Бланд. Той успя да задържи вниманието ѝ само около половин секунда, след което тя отново хвана Джералдин Форбс и продължи напред.
След няколко мига пак извърна глава назад. Ричард Форбс се клатушкаше на около десет стъпки след тях, олюлявайки се като пиян под напора на вятъра.
Нова светкавица проряза небето и Лисбет Саландер ококори очи.
За първи път в живота си изпита парализиращ страх.
Зад Ричард Форбс, на около стотина метра навътре във водата съзря Божието провидение.
Застинал за миг на светлината от светкавицата, черен като въглен стълб, който се издигна от водата и изчезна в небето.
Матилда.
Не е възможно.
Ураган – да.
Торнадо – няма начин.
Гренада не бе застрашен от торнадо район.
Една нетипична буря на място, където нямаше условия за възникването на торнадо.
Торнадо не може да се образува по водната повърхност.
Това е грешка от научна гледна точка.
Това е нещо уникално.
То идва, за да ме прибере.”
„Момичето, което си играеше с огъня“ е втора част на трилогията „Милениум”. От трите книги, които вече са издадени в 44 държави, само в Швеция са продадени 3 500 000 екземпляра, а по света – над 26 000 000! Още с излизането си през 2005 г. първият том получи наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман, а вторият бе определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература.
В САЩ „Мъжeтe, които мразеха жените“ (първата част на трилогията) се нареди сред първите пет заглавия в класацията на бестселъри на „Ню Йорк Таймс” и продаде над 1 милион бройки, а „Момичето, което си играеше с огъня” е на път да я задмине по продажби.
И трите книги са филмирани. През 2009 г. Стиг Ларшон се превърна в най-продаваният автор на художествена литература в Европа, като изпревари вече утвърдени имена като Стефени Майер, Дан Браун и Джон Гришам.
