Има ли значение възрастта на родителите Ви за Вас?

В съзнателната ми възраст не е имало значение.

Всеки ли иска да има млади родители. Или греша...?
Ами аз не съм си ги избирала,но разликата  в годините с майка ми е 19. Значи имам млада мама и съм адски щастлива. Израстнах покрай нея,а тя покрай мен и много пъти го е казвала. Имаме адски силна приятелска връзка една с друга.
Баща ми е 10 гоини по-голям от мама. Никога не съм го възприемала за стар,той  е много,ама много младолик,в момента е на 51 изглежда като на 30 максимум.
За съжаление сестра ми приема нещата по-малко по-кофти начин.Мама я роди,когато беше на 30 години. И се получи така,че когато аз бях абитуриентка,сестра ми завършваше първи клас. Та тогава малката се разплака и каза "не е честно,на твоя бал и мама и тати са толкова млади (мама беше на 38,баща ми на 48),а на моя бал ще са дърти и всички ще ми се смеят" Е,аз не смятам,че ще са дърти(мама ще е на 48,а татко на 58),а на тях им стана малко криво. Но според мен,когато тя поотрасне няма да й прави чак такова впечатление А и в нейния клас има деца с доста по-възрастни родители от моите,които нямат по-големи деца...


Всъщност има ли значение възрастта на родителите за бъдещия им наследник?
Сега,аз предпочитам да съм млада майка. Дали от суета,дали защото ме притеснява факта,че ако родя на по-късна възраст ще ми е по-трудно да си възстановя фигурата или от притеснение,че детето ми може да ми каже същото,което сестра ми каза на мама-не знам.

Разликата с майка ми е 20 години, а с баща ми 24. Винаги ми е било много хубаво, че имам млади родители.
Не, че ако бяха по-възрастни, щях да се притеснявам или нещо такова. Но така е чудесно. Приемам майка си освен като майка и като приятел и това ни е помагало винаги в общуването.

Божее, едно време колко съм била проста - майка ми ме е родила, когато е била на 25, баща ми е бил на 30. Та аз като бях на 13-14 години и се чудех, защо пък майка ми е чакала да остарее и тогава ме е родила. Защо не е родила премерно на 18-19 години. Като се сетя и ми става супер смешно.
Аз самата станах майка на 25 - дали детето ми един ден ще се чуди защо толкова стара съм родила
Иначе определено мисля, че е по-добре млади родители, но в живота не винаги се получава така - пък и всеки става родител тогава, когато е готов, когато е срещнал точния човек.

Шани, ти си чела някак си мислите, които ми се въртят тези дни (месеци) в главата, като успокоение за това, че вече не мога да казвам, че съм на 30+.
С майка ми разликата ни е 26 години, винаги съм я чувствала на светлинни години от мен по отношение на мисленето, чувствата и разбирането.
Въпреки, че се опитвам да мисля логично и обективно (за разликата в характер, мироглед, среда и какво ли още не), все си мисля, че късно ме е родила.
Т.е. ДА - за мен е имало и има значение.
Разликата с децата ми е 22 и 24 години и всички сме доволни.
Наскоро разбрах (пак по повод "остаряването" ми), че в училище неведнъж са коментирали темата.
Оказа се, че децата с по-възрастни майки определено страдат - не ги разбирали, защото били "стари" (над 45).
За бащи не стана дума 
Изглежда в пубертета възрастта на родителите става "важна".

Понеже едно време са раждали много млади,а мен майка ме е родила на 28, винаги като дете ми беше малко тъжно че майките на другите деца са толкова млади...
Сега просто ги обичам...
Е,да бяха по млади да ми помагат,да имаме общи интереси...
Да можех да им отнема болежките и да захвърля шепите с хапчета на боклука,но...
Аз съм на 37 почти,мака и татко на 65.

Изглежда в побертета,това си е чисто оправдание. Майка ми ме е родила на 18 год. и пак не ме разбираше,аз родих на 19 год. синковеца,но и аз не го разбирах идело ми е с кеф да му видя сметката.Като върна лентата,се чудя как е още жив.

Никога не е имала значение възраста на родителите ми,дори не съм се замисляла по този въпрос.Разликата с майка ми е 23 години,а с баща ми 33.Сега аз съм на 36(навършени),а майка другия месец става на 60.Ако баща ми беше жив,сега щеше да е на 70 години.По-скоро се замислям за разликата с моите деца.Едната родих на 30,а другата на 33.Дано на 50 и нещо  да съм в крак с времето и да им давам актуални съвети.

И при нас така. Не ми е пречило никога, но в невръстните си години съм се чудила защо някои хора се женят по-млади, а други - по-възрастни.

Аз не съм имала проблеми с възрастта на родителите си, разликата с майка е 30г, с баща ми 38. Като бях малка майка ми изглеждаше много добре, винаги гримирана, напарфюмирана. Прекарваше доста време в лакиране на нокти, навиване на коси и контене и аз покрай нея. Всички съседски деца ми завиждаха за достъпа до червила и гримове. Майките им отвреме навреме изричаха по някой коментар, че, видиш ли, понеже късно ме е родила и си вяла гъза няма друга работа освен да лакира нокти . Тя винаги е имала много ухажори и дори сега мъже и обръщат внимание. С баща си нямах чест контакт. Той изглежда много млад, висок, атлетичен, без нито една пломба, винаги наконтен в скъп костюм и лъснати обувки и никога не съм и предполагала, че е много по-възрастен от бащите на съученичките ми. Аз родих сина си на 31, дъщерята на 33. До 30г никога не съм искала деца а и приятелките ми повечето нямат деца или имат едно, родено късно. Не съжалявам, въпреки, че биологията си казва думата и е по-добре да се роди докато си млад. Предимствата на късното раждане са по-добро финансово положение. Като дете не сме живяли у баби и не сме се врели в малки жилища, не ни е липсвало нищо. Ако аз бях родила по-млада сигурно трябваше да ходя и на работа, едва ли мъжът ми щеше да може да ни издържа учейки, например. А и нямах желание да развалям перфектната си фигура.

На дърти години деца не се гледат лесно, защото промяната от безгрижния бекярски живот към семеен е направо убийствена. Аз и до сега не съм се приспособила и си живея като госпожица, мъжът ми и той .

Наблюдавайки и анализирайки най-различни ситуации стигнах до извода, че не толкова възрастта,колкото външния вид, степента на популярност с противоположния пол и финансовото състояние са от значение за възприятието на родителите от детето. Имам познати и приятели, които се оплакват от възрастта на родителите си, но това е по-скоро от поведението им и те наистина изглеждат и се държат като бабички.

Като тийн имах приятелки, които чувстваха родителите си като "дърти" а много от тях бяха доста по-млади от моите. Може би това, че майка ми беше разведена, свободна, имаше връзки, пътуваше и не се задържаше в къщи да се вглежда в битовизми спаси положението.

Мъжът ми изглежда много млад обаче е мнооооооого консервативен и отсега виждам, че един ден децата едва ли ще се спогаждат с толкова морален татко. Досега нищо не са казвали за възрастта ни, но ние май сме от младите родители в училище.

До днес изобщо не си давах сметка за това каква е разликата в годините между мен и моите родители. Никога не съм обръщала внимание на това дали родителите ми са стари или млади в сравнение с тези на останалите деца. Първият ми срив дойде в пуберитета, когато открих че родителите ми не са идоли и богове, а просто хора които понякога взимат неправилни решения. Приех го и продължих да ги обичам. Сега обаче ми е трудно - те остаряват и се променят, а аз като че ли просто не искам да ги пусна да стареят. Трудно ми е да приема нещата, които вършат,  начина по който започват да мислят. Цял живот съм имала добри, интелигентни готини и разбрани родители, а сега изведнъж се трансформират в старчета. Липсват ми предишните хора, имам нужда от тях и тяхната подкрепа, тези "новите" само ги обичам и уважавам.

За мен няма никакво значение.

Безспорно е по добре да имаш млади родители и да си млад родител,но уви при мен не се получи.И все пак важно е да сме живи и здрави

Никакво значение не е имало за мен на колко години са родителите ми. Дори не съм се замисляла за това, до този въпрос  ...

Майка ми ме е родила на 29,баща ми е бил на 35 -първо дете съм им и си спомням,че в началното училище много ми тежеше,защото моята майка беше най-стара от тези,на които им бяхме първи деца Даже си спомням,че един път с децата си говорехме на колко са години родителите ни и когато аз казах едно момиченце изкоментира колко са стари и аз се разплаках