на деца с увреждания всъщност какви сме.Прокажени ли, наказани от Бог ли, какви?Мислите ми са провокирани от прочетеното в един форум / мъж/ че, Господ всъщност ни бил наказвал пращайки ни такива деца.Познавам този човек има 25г безплоден брак, та се питам кой изобщо може да си позволи да говори от името на Бог.
- Публикувана: 10 март 2010, 11:48 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2010, 16:36 ч.
Ние родителите ,
на деца с увреждания всъщност какви сме.Прокажени ли, наказани от Бог ли, какви?Мислите ми са провокирани от прочетеното в един форум / мъж/ че, Господ всъщност ни бил наказвал пращайки ни такива деца.Познавам този човек има 25г безплоден брак, та се питам кой изобщо може да си позволи да говори от името на Бог.
На човечеца явно толкова му стига акъла,толкова си може-има мнооого такива,но това не означава нито,че всички хора са като него,нито,че ние сме наказани.
Ние сме си родители като всички други
Не им обръщай внимание на такива хора преди години и моята свекърва ми каза също,че господ ме бил наказал с голямата дъщеря и затова се е родила с цепка на устната и на небцето заради грешките на някой си.Ако още беше жива щеше сигурно да каже,че сега и малката ми дъщеря има здравословни проблеми защото господ ме наказва.
сме родители на нашите бели гълъбчета. Ти си Майка, аз съм майка,... Друг е баща. Такива сме, защото сме! 
Независимо дали Бог го е отредил и кой точно е Той.
А за бялото гълъбче прочети сега:
Марко Гинчев
Бялото гълъбче
Гълъбите в градската градина
имат сива перушина,
но един, не зная как,
бял е като сняг.
И не може да се отърве —
цяло ято го кълве:
— Къш! Къде се е видяло
гълъбче да бъде бяло.
Всяко гълъбче е сиво
и затуй красиво.
Чок-чок:
ей че бял паток!
Клъв-клъв:
ей, юрдек такъв!
Накълваха го до кръв.
Гълъбчето бяло,
бял ден не видяло,
за да има мира,
във един комин се свира.
Но седи ли се в комин
дълго време сам-самин?
Цяла нощ го беше страх,
щом се съмне — бяг при тях,
Ходи, гледа с изненада:
никой там не го напада.
Всеки мило му гугука:
— Стой при мен на олука.
— Не, при мен ела на слънце.
— На, клъвни си житно зрънце.
Бялата му перушина
потъмняла бе в комина —
станало бе вече сиво,
според сивите — красиво...
Независимо дали Бог го е отредил и кой точно е Той.А за бялото гълъбче прочети сега:
Марко Гинчев
Бялото гълъбче
Гълъбите в градската градина
имат сива перушина,
но един, не зная как,
бял е като сняг.
И не може да се отърве —
цяло ято го кълве:
— Къш! Къде се е видяло
гълъбче да бъде бяло.
Всяко гълъбче е сиво
и затуй красиво.
Чок-чок:
ей че бял паток!
Клъв-клъв:
ей, юрдек такъв!
Накълваха го до кръв.
Гълъбчето бяло,
бял ден не видяло,
за да има мира,
във един комин се свира.
Но седи ли се в комин
дълго време сам-самин?
Цяла нощ го беше страх,
щом се съмне — бяг при тях,
Ходи, гледа с изненада:
никой там не го напада.
Всеки мило му гугука:
— Стой при мен на олука.
— Не, при мен ела на слънце.
— На, клъвни си житно зрънце.
Бялата му перушина
потъмняла бе в комина —
станало бе вече сиво,
според сивите — красиво...
dmaria, не знам дали си чела тази притча:
Erma Bombeck
Специалната майка
... През тази година 100 000 жени ще станат майки на деца-инвалиди. Мислили ли сте някога - по какви какви критерии ще бъдат избрани тези майки?
Аз си представям Бог, как той се рее над земята...
Той внимателно наблюдава и диктува на своя Ангел какво да пише в огромната „Книга на Живота“:
"Науман, Лиза: Син, Ангел-Хранител: Матеас. Форстър, Уте: Дъщеря, Ангел-Хранител: Сицилик. Болман, Карола: Близнаци, Ангел-Хранител ....М-м-м, дай ги на Гералд. Той е свикнал с проклятията".
Накрая Бог произнася едно име и казва смеейки се: „ На тази ще и дам дете-инвалид“. Ангелът полюбопитствал: „ Защо точно на нея, о Господи? Та тя е толкова щастлива!“ „Точно затова!“, - казал Бог. „ Мога ли дете-инвалид да дам на майка, която не познава смях и радост? Това би било ужасно!“
„ Но ще има ли тя необходимото търпение?“, - попита Ангела.
„ Аз не искам тя да бъде прекалено търпелива, иначе тя ще затъне в морето от самосъжаление и отчаяние. Когато първият шок и гняв утихнат, тя ще се справи превъзходно с всичко. Аз я наблюдавах днес. Тя е самостоятелна и независима, качества които се срещат толкова рядко, а са така необходими за майките. Разбираш ли, детето което ще и дам, ще живее в свой собствен свят, а тя ще трябва през цялото време да го кара да живее в нейния свят, това няма да е лесно.“
„ Но, Господи, доколкото знам , тя дори не вярва в теб!“
Бог се засмя: „Няма нищо, това е поправимо! Не, тя е идеална! В нея има достатъчно егоизъм.“
Ангелът затаи дъх: „Егоизъм? Това добродетел ли е ?“
Богът кимна. „ Ако тя не се отделя понякога от детето, тя няма да издържи всичко това. Тази жена, която даря с такова дете, ще се нуждае от особена помощ. Тя още не знае, но на нея може да и се завижда. Тя никога няма да възприема произнесената от детето дума, като даденост. Първата крачка - като нещо обикновено. Когато нейното дете произнесе за първи път: „Мама“, тя ще разбере, че е станало ЧУДО. Ако тя описва на сляпото си дете цъфналото дърво или залеза, тя ще го вижда така, както много малко хора могат да видят моето творение. На нея ще и бъде позволено да осъзнае всичко, което аз знам: Невежество, Ужас, Предразсъдъци, - и аз ще и разреша да се издигне над това. Тя никога няма да бъде сама. Аз винаги ще бъда до нея, всеки ден от живота и, всяка минута, защото тя изпълнява на земята моята работа толкова добре, все едно е тук, до мен!“
„ И кой ще бъде Ангел-Хранител на това дете?“, - Попита Ангела.
Бог се засмя: „Огледало достатъчно ли ще бъде?.“
Аз обичам дъщеря си и изобщо не смятам, че някаква висша сила ме е наказала с нея. С нея определено е по-трудно от колкото с другите ми деца. Но аз обичам да решавам трудни задачи, които те карат дълго да мислиш докато намериш решението им - удовлетворението от решаването на такива задачи е много голямо. С Лиза е интересно, за нея мисля по-често, тя ни промени най-много. За мен тя е дар, а не наказание.
Erma Bombeck
Специалната майка
... През тази година 100 000 жени ще станат майки на деца-инвалиди. Мислили ли сте някога - по какви какви критерии ще бъдат избрани тези майки?
Аз си представям Бог, как той се рее над земята...
Той внимателно наблюдава и диктува на своя Ангел какво да пише в огромната „Книга на Живота“:
"Науман, Лиза: Син, Ангел-Хранител: Матеас. Форстър, Уте: Дъщеря, Ангел-Хранител: Сицилик. Болман, Карола: Близнаци, Ангел-Хранител ....М-м-м, дай ги на Гералд. Той е свикнал с проклятията".
Накрая Бог произнася едно име и казва смеейки се: „ На тази ще и дам дете-инвалид“. Ангелът полюбопитствал: „ Защо точно на нея, о Господи? Та тя е толкова щастлива!“ „Точно затова!“, - казал Бог. „ Мога ли дете-инвалид да дам на майка, която не познава смях и радост? Това би било ужасно!“
„ Но ще има ли тя необходимото търпение?“, - попита Ангела.
„ Аз не искам тя да бъде прекалено търпелива, иначе тя ще затъне в морето от самосъжаление и отчаяние. Когато първият шок и гняв утихнат, тя ще се справи превъзходно с всичко. Аз я наблюдавах днес. Тя е самостоятелна и независима, качества които се срещат толкова рядко, а са така необходими за майките. Разбираш ли, детето което ще и дам, ще живее в свой собствен свят, а тя ще трябва през цялото време да го кара да живее в нейния свят, това няма да е лесно.“
„ Но, Господи, доколкото знам , тя дори не вярва в теб!“
Бог се засмя: „Няма нищо, това е поправимо! Не, тя е идеална! В нея има достатъчно егоизъм.“
Ангелът затаи дъх: „Егоизъм? Това добродетел ли е ?“
Богът кимна. „ Ако тя не се отделя понякога от детето, тя няма да издържи всичко това. Тази жена, която даря с такова дете, ще се нуждае от особена помощ. Тя още не знае, но на нея може да и се завижда. Тя никога няма да възприема произнесената от детето дума, като даденост. Първата крачка - като нещо обикновено. Когато нейното дете произнесе за първи път: „Мама“, тя ще разбере, че е станало ЧУДО. Ако тя описва на сляпото си дете цъфналото дърво или залеза, тя ще го вижда така, както много малко хора могат да видят моето творение. На нея ще и бъде позволено да осъзнае всичко, което аз знам: Невежество, Ужас, Предразсъдъци, - и аз ще и разреша да се издигне над това. Тя никога няма да бъде сама. Аз винаги ще бъда до нея, всеки ден от живота и, всяка минута, защото тя изпълнява на земята моята работа толкова добре, все едно е тук, до мен!“
„ И кой ще бъде Ангел-Хранител на това дете?“, - Попита Ангела.
Бог се засмя: „Огледало достатъчно ли ще бъде?.“
Аз обичам дъщеря си и изобщо не смятам, че някаква висша сила ме е наказала с нея. С нея определено е по-трудно от колкото с другите ми деца. Но аз обичам да решавам трудни задачи, които те карат дълго да мислиш докато намериш решението им - удовлетворението от решаването на такива задачи е много голямо. С Лиза е интересно, за нея мисля по-често, тя ни промени най-много. За мен тя е дар, а не наказание.
Аз не се чувствам наказана, по-скоро смятам, че не всеки би се справил да обича и отглежда дете като моето. Ние с татко му сме добър екип и ще се справим, затова са ни го пратили. А малкия ни прави много щастливи.
Днеска бях доста отчаяна ,след един труден ден
,стихчето ми стопли сърцето.
Днеска бях доста отчаяна ,след един труден ден
,стихчето ми стопли сърцето.
Аз по-скоро съм се питала, защо Господ позволява самите деца да страдат... за едно такова съкровище всичко в живота ще се случва по-трудно, с много усилия и големи борби...
Как Той определя кое дете ще расте здраво и щастливо, и кое ще страда физически още от самото раждане
...
Ние родителите ще понесем всичко в името на децата, и моята зълва ми каза, че Господ ме е наказал, но тя е толкова проста, неграмотна и невежа, че няма смисъл да й обяснявам как стоят нещата: никой не е застрахован, но не искам децата да страдат
Как Той определя кое дете ще расте здраво и щастливо, и кое ще страда физически още от самото раждане
... Ние родителите ще понесем всичко в името на децата, и моята зълва ми каза, че Господ ме е наказал, но тя е толкова проста, неграмотна и невежа, че няма смисъл да й обяснявам как стоят нещата: никой не е застрахован, но не искам децата да страдат
Този въпрос и аз съм си задавала, може би милиард пъти. milenavita , това звучи успокоително, но за нас, а нашите деца! Страхувам се за утрешния им ден! Винаги си спомням думите "Роди ме с късмет, ако ще и на смет". Толкова съм объркана за утрешния ден. А за този тип "Човек"... просто не си заслужава. Май много сме се сблъсквали с такива хора. Не звучи успокойтелно, но за собствена "защита", трябва да си имаш и готова реплика. На всяко действие равно по големина противодействие.