Лято иде вече, ЮНЧЕТО не е далече! - 20

И ние за каката имаме едно скринче, а тя си има кошара на Бертони -тези от плат където са згъваемите. Сега на нея ще и сложим една дървена по-голяма и ще купим още 1 скрин най-вероятно. Ад тази мебел много я уважавам . Събира доста неща , а не заема особено място.

Valq поздравления за темата!Страхотна е!
Виждам, че има и други като мен, които ги торзмози по това време сенната алергия!Аз смятам в петък да питам лекаря си какво е допустимо да ползвам, защото освен алергичния конюктивит,който се появява, започва и едно кихане и хрема без край.
zlatnata може ли да споделиш каква хомеопатия си ползвала.
И искам още нещо да помоля тези майчета от Варна, които утре ще ходят в ОК болница да погледнат какъв е списъка с изискваните неща за там.Ориентировъчно си спомням какво трябва, но все пак минаха 5 год. и сигурно има промени. Благодаря ви предварително!
Относно праха за пране аз на дъщеря ни първите 5-6 месеца перях на ръка със бебешки сапун и после вече ползвах Тео бебе. А за памперсите, в началото ползвахме на Huggies 2-5 кг и в болницата си ползваха моите, не други!
Аз питах за тези еднократни чаршафи в борсите за памперси на пазара и там ми казаха, че са на 2 размера.На мен ми се сториха по-удобен вариант по големите 90/60,цената им е около 4 лв. за един пакет/10 бр./
И другото, което искам да споделя с вас пак от тези гаражи при първото  раздане съм вземала превръзки за родилки, които са по-големи от другите,дори и от нощните.
Надявам се да съм ви била полезна!
Пожелавам лек ден на всички!

Ние в спалнята имаме гардероб и скрин - гардеробът е с мои неща, скринът е на дъщеря ми, а баща й си има негов гардероб на долния етаж. Сега поръчахме и гардеробче на дъщеря ми, съответно скринът отива по предназначение за бебето. И въпреки че по този начин всеки ще си има негово място за дрехи, пак мястото не ми стига Сега като изляза в отпуск съм намислила едно голямо изхвърляне на стари дрехи, защото буквално сме се заринали, и това успяхме да го направим за 5 години, откакто сме се нанесли, дори не знам как го постигнахме.

Според мен, задължително се огледай за скрин за бебето, освен дрешки има купища хавлийки, пеленки, одеалца, чаршафчета и т.н., които заемат много място.

Патенце, стискам палци всичко да е наред с теб и бебето При мен също понякога има "затишие", има дни, в които явно не му се рита и спинка.

Морска, и аз си помислих същото вчера като пусках темата но това заглавие са избрали повечето от нас

Мили мъжки момичета, установих, че и да се оплаквам и да не се оплаквам- все тая Ако се оплача, че ме боли, че ми тежи- отсреща отговорите са- ами то и мен ме боли, и на мен ми тежи корема Не мога само да разбера как така си правят аналогия с бременна жена Уф, а пък като се прибере мъжа- не знам какво ще правим, защото той иска след сватбата (тогава ще съм в 8 месец) да започва ремонт и да разбива кухнята. Еми, няма спокойствие на моята планета. Аз не съм го виждала кажи-речи през цялата си бременност, а като се прибере вместо да сме си само двамата, да се порадваме един на друг, да се подготвяме за бебето и аз да си добременея спокойно- той какво- ремонт. Как тъй хич да не ми влиза в положението
Извинете ме, ама като отворя тази тема и все съм яхнала метлата!

На всички за сега приятен ден! Тук е много слънчево и топличко!

Мисля първо да отида да ги видя на живо. След това ако съм се спряла на тях ще си пусна запитване за цената, а и дали доставят на адрес. Хареса ми и това, че могат да ти направят в какъвто цвят си поискаш всяка част и на всички кошарки имат и от двата размера. Скрин също мисля да поръчам в комплект.

Аз ще си похваля мъжа, миличкия вечер как си ме вдигаше, че нали ме боли крака и кръста. Само да охна и веднага пита, какво става.  В началото на бременността ме посъветваха "Глези се сега, че после и да мрънкаш никой няма да ти обърне внимание", не съм глезла, а точно обратното, все пак живея без мъжка подкрепа през повечето време и се оправям сама, но пък реших да послушам съвета. Има ефект. 

Поръчката ни пътува за БГ. Преди празниците може и да си получим нещата. 

И аз съм вече в седмо кватратче 

Патенце, няма ли поза, в която като застанеш бебето да му е неудобно и да се размърдва? Аз например, като седна на стола пред компютъра в офиса, кръстосам крака и се свия, за да пиша, задължително отнасям по някой ритник, защото му става тясно. Пробвай нещо подобно, за да се успокоиш докато дойде време за прегледа ти утре.

Ииииииха !!!
За ямболската фирма, аз бях пускала запитване към тях за доставка на матраче - цената беше 7лв, не знам ако се поръчат повече неща дали има оскъпяване.

А моя мъж снощи, тъкмо бях вече полузаспала, ми зададе въпроса "А ние кога ще си направим второ? Искам да прилича на тебе." При което, аз само успях да се ококоря и да запитам "А сегашното на кого прилича  ???"    Мъже, кво да ги прайш 

Драги мами... ние започваме Войната на семейство Роуз... не издържам вече... от 2 дни мъжа ми се държи с мен все едно съм чистачката, дето не е изчистила. Вчера ми стана лошо, не му казах, нали съм желязна... оправих кухнята, леганх малко да спрат контракциите и съм заспала. Събуждам се и отнасям див скандал защо не съм сготвила на детето, какво имало за обяд, 2 часа било, детето се върнало от училище и нямало какво да яде... В хладилника има 30 домашни яйца, има 20 кг. картофи, има краставици, кисело мляко, пържоли и купища неща за сандвичи. Стана ми много тъпо, но нали съм обещала да си мълча, нищо не казах. Е, започна се с обиди, наречия. Накрая не издържах, напсувах го на майка, той се обиди и стана още по-страшно... Другите дето го псували на майка ги биел и от това му били всички белези, добре че съм била бременна. Защо не съм му казала, че ми е лошо. Еми... защото, обяснявам му, когато кажа, че ми е лошо ти започваш да се подиграваш и да ми обясняваш как съм се правела и съм лигла (2 или 3 пъти съм казвала, че ми е лошо, и то беше в началото, и тези пъти лежах и спах по цял ден и цяла нощ, защото НАИСТИНА ми беше лошо)

Та скарахме се, аз тръгнах да излизам, той ми дърпа дрехите от ръцете, а аз имах работа навън, да си платя телефона и да питам какво става с поръчаните врати, че ни трябват вече. След 100 спречквания излезнах най-накрая, той тръгна след мен да ми обясни колко съм лигава и как не можело така да се държа с него.

Аз пак много се обидих, тамън ми беше поминало малко...

Свърших си работата и реших да не се прибирам веднага, а да отида да видя приятел... Излезнала съм към 3... в 5 той ми звъни... аз не вдигнах. В 6 и 30 пак звъни, аз пак не вдигнах. Много бях обидена... И реших на третия път да вдигна. Само че до 8 нямаше трети път и стана тъмно и аз тръгнах да се прибирам. Прибрах се към 9, той ми каза Добър вечер, аз също и така. После си легнахме, аз чаках някой да ме гушне - НЕ. Ок. Сутринта се събуждам гушнала го и му казвам - гушни ме. Той ми вика - след малко. След час му викам - гушни ме де, той - изтръпна ми рамото, след малко. След още час пак подсещам, вече раздразнена, ама нали ще се сдобряваме... гушни ме. Нямало да ме гушне, защото ставал. После минахме на не можело да ме гушка, след като съм го псувала.. после аз се разплаках и се сдобрихме.

УЖ!

Имах си супер енергия направих двойна доза палачинки, сложих картофки да се варят за пюре, да има за обед (защото никой не беше сготвил!!!) и ми става пак зле, корема ми почва да се втвърдява, чувствам се отпаднала и клепачите ми се спускат надолу парещи. Отивам да му кажа, този път, че пак ми е станало лошо, че има палачинки и варя картофи, които ще станат след малко. Само че започвам с това какво има за ядене, за да не прозвучи като хленчене, че ми е лошо... нали съм от желязо, все пак!... и той ме пита - Е, какво.... ще има САМО картофено пюре и палачинки ли... Сготви някоя манжда. Викам му - ама не ме изслуша, има палачинки и пюре за теб, а за Василия ще оставя една пържола да се размрази за обяд, а аз... и той пак - каква пържола, пържолата е за едно ядене, СГОТВИ НЕЩО, всеки може да си направи пържоли... (АМИ ДА СИ НАПРАВИ БЕ... НА 11 ГОТВЕХ ВЕЧЕ!!!) И му обяснявам ПАК, че ми е лошо и че ще си легна за малко, има тези и тези неща за ядене, да не се караме като вчера. Той: А за вечеря какво ще има. Казвам, като стана към 2 ще сготвя вечерята - риба ще има.

След което той се доближава до печката и отваря капака на картофите и вика - нали каза, че има пюре... какво е това? казвам - след 5 мин ще е готово. Сега го правя, нали ти казах. Не съм му била казала, ако съм му била казала, че ми е лошо и пак не мога да сготвя, той щял да свали долу храната и майка му да му наготви, за да има ядене, като за нормални хора.

Е, ИЗДИВЯХ БРУТАЛНО!!! МЛЪКНАХ ЗА МАЛКО, после му казах - да, свали на майка ти, аз не мога да се занимавам. Той пак почна колко съм била лигава, как незнам-си-какво-си... разбирал защо бившият ми приятел ме биел... и аз се разплаках... сега съм решила да не му говоря, докато не се извини... независимо кога е това.

Много ми е мъчно! 

Извинявайте за гадния пост, ама поне ще си се нарева от самосъжаление... и ще заспя, поне малко да ми олекне... Изобщо не е честно!

eliska, струва ми се, че цялото ти семейство има нужда от превъзпитание! Не се предавай, защото ще те изядат. 

eliska, не се товари с такива работи. Почивай си, гледай си здравето, пък както- такова. Как са живели без теб?
Да не си домашната прислужница. Пропускай всякакви коментари покрай ушите си и така  

eliska , много мъчно ми стана, като прочетох поста ти  И  ние сме скарани с моя мъж , по точно аз му се сърдя , и сега се сещам , че снощи като станах до 00 и се повъртях докато заспя и се разплаках, оффф

Привет, мамчета!
И аз в новата тема - много пишете, браво на вас!
Валя -    

Аз само успях да прочета на елиска изповедта - ужас. Миличка, сложи си тапи в ушите и гледай да си почиваш повечко. Тя домакинската работа няма да избяга. Знам, че отстрани е лесно да се каже, но мисли преди всичко за бебчо и по- малко негативи. Успех със сдобряването.  

Елиска, 
Не знам какво друго да ти кажа

eliska, това е ужасно. Не му се вързвай на приказките, просто следващия път го попитай най-учтиво кое е по-важно - здравето на бебо или вкъщи да е изчистено, ако чистенето е по-важно нека наеме домашна прислужница, пък и едва ли е толкова невъзможно за него да пусне една прахосмукачка или да забърка един омлет.
Ееееей, тва понякога мъжете могат да бъдат ужасно нетактични... тва да ти тежи бирения шкембак не е като да расте в теб един нов живот!!!