Айн Ранд - тази велика мислителка!

Не знам дали го писах, но "Изворът" четох на моменти обляна в сълзи. С книга не ми се е случвало.
И да, точно на един дъх. Започнах е сутринта, и без да спя през нощта - на другата сутрин беше
приключена. Почти нищо друго не пипнах ...
"Атласът" не ме докосна чак толкова. Може и да е заради това, че имах твърде големи очаквания
от книгата, обявена за тъй значима.
В този ред на мисли - "Изворът" ми е фаворит, определено.

Запалихте любопитството ми, даже не е това точната дума ...
Ще прочета "Изворът", ще споделя!

Почти приключих с "Ние, живите".
Намерих една мисъл, която докосва. Този много отстъпва на другите два романа. Но трябва и да "отлежи" малко, че да се осмисли.

Да не забравяме, че "Ние, живите" е първият й роман все пак.
Днес приключих първата част на "Атлас..". Нямам търпение да започна втората. Някак ми се струва, че "Атлас..." е своебрано продължение на "Ние, живите" - идеята за социализъм и комунизъм, развита на американска почва.

 Айн Ранд- тази велика мислителка! Чудесно заглавие - тя наистина е един от най-големите мислители на съвремието. Наистина "Изворът" те оставя без дъх и се чете на един дъх. Идеите й за свръхчовека като носител на прогреса и развитието за мен лично са най-интересни в творчеството й. И си мислч, колко добре би било в настоящето да има повече хора като Роурк, хора отстояващи своите идеи без значение какво ще "си причинят" с това. Самата Ранд  определя като делото на живота си "Атлас изправи рамене" и това съм си приготвила след като се преборя с една съвременна "боза".
А иначе, есетата й не са страшни 

Приятелка ми препоръча"Изворът".Останах изумена от интелекта на тази жена.По -велика книга не съм чела! Признавам си, че част от написаното съм чела два и три пъти докато се убедя че съм го разбрала.Споделям преклонението на авторката пред истински талантливите хора и новаторите.Те движат света! Разбира се прочетох и" Атлас изправи рамене".
  По-аргументирана критика на комунизма аз не съм чела.Да, на моменти ми идваха в повече и до известна степен повторени по различен начин идеите и,но се чувствам твърде недорасла за да я критикувам!
   Боже,какви умни жени има на този свят!Поклон пред тях!
   

Довърших преди няколко дни "Ние, живите". Не знам каква е била идеята на издателите, но
просто не е трябвало да ги издават в тази последователност. Грешна е, тотално грешна.
"Атлас..." изобщо не е продължение на първия роман. И не е критика на комунизма. По-точно
не е критика на комунизма САМО. А е критика на капитализма, на това, в което той (капита-
лизмът) се изражда. "Изворът", а и "Атлас..." за мен са книги пророчески. Защото това, което
се описва в тях, не е комунистическата алтернатива, а днешната "уж" капиталистическа
действителност. Кое не съвпада? Медиите и това, което правят? ("Изворът"). Политиците
и това, което правят? ("Атлас...") Как в името на това да са "на върха" са готови да унищо-
жат живота? Да изтискат от бизнеса всичко възможно, та и отвъд това? Ами я вижте мерките,
които се предписват по света и у нас от международни финансови институции, а и местни
правителства. То не е ли същото? Браним си тъпите интереси, пък с хората каквото ще да
става ... А научните среди в "Атлас"? Не бяха ли готови, както и сега се случва, да си подложат
задниците на всяка политическа приумица? Кое от тези две книги не се случва днес?
Всъщност има неща, които не се случват. Или поне малко се забелязват. Онези, творците,
са по-малко и са по-слаби от описаните. В този аспект не е пророчество ...  

Само да кажа, че не приемам финала на "Ние, живите". Трябваше да и даде поне някакъв
шанс да оцелее. Да свърши с раняването, но не и със смъртта.

Аз пък смятам, че финалът на "Ние, живите" е напълно логичен и закономерен. Все пак А.Ранд не  е холивудски сценарист.

Това му е хубавото на форума - да се обсъждат разни интересни идеи.
Шансът за живот не го свързам с "холивудски" сценарий. Няма ли поне
мъничък шанс способната така силно да мечтае, да иска да твори, да
жадува свободен живот, да оцелее? Говоря за мъничкия шанс, а не да
напише нещо от типа "Бляскава кариера в странство на една руска
архитектка". Все пак самата тя, Айн Ранд, е избягала. Обяви при това,
че книгата е автобиографична ... Значи има шанс, нали?

Зачетох Изворът (The Fountainhead). Още с първоначалното описание на героя- нечовек се отвратих. Ще продължа още малко, но не възлагам големи надежди.

Философия за 16-годишни, които искат да надмогнат цинизма на по-старото поколение, да не се предават и да победят, вдигнали чела и развели перчеми.

Проблемът е, че Айн Ранд не дава само метод за мислене, тя пробутва и изводите, до които е стигнала и който не е съгласен с тях, е бил гонен от сектата й. Така и мистичните гурута не само показват пътя, а искат да е точно определен път- да се яде точно определено нещо, секс да се прави по приемлив начин...Айн Ранд е водач на култ и въпреки добрите попадения, въпреки че е мислителка, трябва да й се признаят доста пропуски, които я правят неприятна.

Дълбоко съм възмутена от Холивуд. Продуцентите са сменили режисьора и актьорския състав на излизащата през април екранизация на "Атлас изправи рамене".  http://www.imdb.com/title/tt0480239/

Режисьор на филма няма да е Стивън Полк, а треторазредният актьор Пол Йохансен познат от "Трий Хил". Също така той ще играе и една от главните роли. 

Най-много ме възмущава избора на актриса за ролята на Дагни Тагарт. Как е възможно Анджелина Джоли, които чисто физически идеално се вписва в образа, да бъде заменена от една невзрачна никому неизвестна блондинка.

А гледайки трейлъра, все повече се чудя как е възможно така безобразно да се надругаеш над един шедьовър на световната литература.

Днес исках да си купя "Химн" - 72 стр., 10 лв.
Книгите не са сирене и досега не съм купувала книги, избирайки по-евтината. Но тук, струва ми се, са се забравили! Пак ще я прочета, но ми се ще издателите да слязат на земята. 

Прочетохте ли последната ѝ книга?


Взех си я, но не успявам да я отворя. И заради известното преосмисляне на първоначалния
възторг, и поради наличието на няколко други книги, които чета в момента.

Междувременно прочетох и двете книги за нея, излезли на български. Препоръчвам. Зара-
ди това, което е написала Mamacita Bandida.

В момента чета биографията й от Ан Хелър. Интересно четиво. Интересен живот.
Засега съм в началото на творческата й кариера като сценарист в Холивуд.

А.Ранд е родена на 2 февруари 1905г в семейство на евреи-фармацевти от Санкт-Петербург. Има две по-малки сестри - Наташа и Елеонора/Нора/. По-близка е с Нора, която всячески се старае да й подражава.
Майка й, Кана/Ана Каплан е образована жена с големи амбиции за дъщерите си. По образование е зъболекат, но престава да практува след брака и бременността си. Доста е деспотична и обсебваща. А.Ранд често базира отрицателните си женски персонажи на характера на майка си.
Баща й Зелман/Зиновий Розенбаум е нейният духовен и интелектуален "събрат". Изключително амбициозен, трудолюбив и предприемчив. Той насърчава литературните й опити единствен в семейството. В "Ние, живите" е представен в образа на бащата, Василий Аргунов
Ранд от малка е твърде различна от другите деца. Има силно развито чувство за индивидуализъм, неразбирано от другите. Едно от нещата, които отстоява е музиката - виенски валсове и оперни арии. Събира картички с портрети и пише разкази още на 8г.
Учи с частно девическо училище, където е аутсайдер, докато не се запознава с Олга, сестрата на бъдещия писател Вл.Набоков. Дълго време тя ще е единствената й приятелка.
След революцията семейството се премества в Крим - последният щаб на Бялата армия, но са принудени да се върнат в Петроград. Алиса се записва в Университета, където благодарение на болшевиките е разрешен достъпът на евреи и жени. Отново е аутсайдер.
През 1925г, когато е на 20г, семейството и роднините й събират прати, за да я изпратят в страната на мечтите й - Америка. Там тя отсяда при роднини в Чикаго, но мечтае за Холивуд.
Успява да замине /отново с финансовата помощ на роднините си/ за Страната на мечтите и да се запознава с известния режисьор Сесил де Мил, чийто голям почитател е тя. Той й дава работа като помощник-сценарист и спомага за удължаване на студентската й виза.
На снимките на един филм тя се запознава с бъдещия си съпруг Франк О'Конър и започва да го преследва. Въпреки че той е с блестяща филмова външност, а тя -  доста невзрачна на 15.04.1929г те сключват брак.

В световните философски, икономически и академични среди Айн Ранд се възприема като нещо между боза и чалга. Наскоро в Ню Йорк Таймс един симпатяга съвсем на място я определи като тийн писателка.

Със сигурност Атлас грабва емоционалните хора защото писателката е такава - емоционална жена, която мечтае по детски. Начетените хора обаче я виждаме като лековата.