Публикувана: 23 апр. 2010, 19:03 ч.
Последно мнение: 23 юни 2010, 15:06 ч.

Чухте ли по БиТиВи-то новината "ОКТОМВРИйки атакуват планината"?

30 607
736
1

# 45 28 апр. 2010, 09:21 ч.

Мнения: 439

Добро утро!
направо ме сбръчкаха от чертане миналата седмица и тази...умирам от болка в рамото,аз си имам плексит,ама сега направо не се търпи Tired

...но нека да има бачкане,че иначе ooooh!

вчера пък на Геша един паяк му помлял микробуса в Несебър...Благодаря!...че той е бил до него,а не вътре в него...малкият дявол,както се казва! Praynig

Меги,приказна е балеринката,а Коко е много сладичък пу-пу!
Боги, и аз харесах червеното,ама то си ми е любим цвят по принцип...разгледах им сайта на "Явор",кви с тез цени бееее Confused

Светле,развъртях си дупарата hahaha

...и сега мога да се залавям за работа! Heart Eyes

...ииииииии що не те взе Форката към нащо село...много жалко! Cry

ауууу вижте каква красота

Последна редакция: ср, 28 апр 2010, 09:55 от bella_

# 46 28 апр. 2010, 09:55 ч.

София, в момента в любимото ми село Железница
Мнения: 1 674

Много сте активни таз сутрин бе мацки! Hug

Геиооо благодя за кафито и се пораздвижих за хубаво настроение!

Ноща беше ужасна! Sad

Ту единия ту другия! Йоана цяла седмица я наболва уше и от 2.30 е накрак - мамо капни ми капки, мамо виж ми гърлото, мамо направи ми чай с мед и аз кат същински суннанбул обикалям, тамън легна и малкият скача и почва да пищи АММММММ айде и на него мляко. Ей в 5кат звънна алармата не ми се вярваше........... Sad

Важното е, че слънцето пече и проблемите минаха!

Аз съм твърдо за червеното легло! Laughing

# 47 28 апр. 2010, 11:21 ч.

Мнения: 2 433

4 ТА СТРАНИЦА.... и още не съм видяла че има нова тема... smile3515

направо съм си блейка отвсякякъде!!!!

# 48 28 апр. 2010, 13:23 ч.

Мнения: 1 930

Ех, как бих запалила една цигара:

СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ВЕЧЕ…

Кажи обичаш ли ме още? Кажи, обичаш ли ме още?
След толкова години вече… Еднакви дни… Еднакви нощи…
И стар… и грозен… и объркан… И нямащ време, нямащ време…
Кажи, обичаш ли ме още… Кажи ми, дявол да го вземе.

Недей мълча… Не се преструвай, че ти е все едно отдавна.
Ах, битката ни бе жестока, но точно затова пък славна.
Две кучета… И остри зъби… И пак съвместно съществуват.
И не разбираш в крайна сметка ръмжат ли или се целуват.

Кажи обичаш ли ме още? Дори да кажеш „не” – кажи го.
И напиши го, размножи го на ксерокс или със индиго.
Раздай го на света, пръсни го от самолет като реклама
как имало любов, която сега я няма… няма… няма…

Но има… има… има… знам го. И ти го знаеш безусловно.
Тя съществува нелегално, прикрито, тайно и съдбовно…
Натаралежена, сърдита… как искам аз да я погаля…
Но тя като бодлива топка по стръмнината се търкаля.

И тъй… Аз още те обичам…Ще ти го кажа някой ден, но …
Дали пък точно днес, например, да ти го кажа непременно.
А в други ден да те попитам , тъй както те попитах снощи:
Кажи, обичаш ли ме още? Обичаш ли ме още… Още…

# 49 28 апр. 2010, 13:44 ч.

Мнения: 439

EEEE Светле,мислим по една и съща тема Wink

стиховете са Peace

а аз току що прочетох това:

Един ден една жена,като излизаше от дома си, видя трима старци с дълги бели бради, седящи срещу нея. Тя не ги познаваше, но им каза:
-Не мисля, че ви познавам, но сигурнo сте гладни. Моля ви, влезте у дома и ще ви дам нещо за ядене.
-А децата в къщи ли са? - попитаха я те.
-Не, излязоха- отвърна им тя.
-Тогава ние няма да влезем.
След обяда, когато децата се върнаха от училище, жената им разказала за случката с тримата мъже.
-Иди им кажи , че сме се върнали и ги покани да влязат- казаха те на майка си.Жената излезе и покани тримата мъже в дома си.
-Ние никога няма да влезем заедно- отговориха те. И един от старците поясни:-Неговото име е Богатство- каза той, посочвайки един от другарите си. После, като посочи другия, добави:-Този е Успех. А пък аз съм Любов.После допълни:Върни се вкъщи и решете със семейството си кой от нас искате да дойде в дома ви.Жената се върна и разказа на семейството си случилото се.
-Колко странно!- възклиkнаха децата.
-Е, понеже ни е паднал случая, нека да поканим Богатството.Майката обаче не беше съгласна.
-А защо да не поканим Успеха? Баща ви има голяма нужда от него за бизнеса си.Тогава най- малката, Рафи, която още смучеше палеца на ръчичката си, на свой ред изпелтечи:
-Искам Лубов, искам Лубов...
Родителите, намерили се обезоръжени пред тази детска невинност, решиха и майката излезе да покани Любовта.Любовта се надигна и се запъти да влезе в къщата. Другите двама обаче също станаха и го последваха.Озадачена, жената попита Богатството и Успеха:
-Аз поканих само Любовта. А защо и вие идвате?Тогава тримата старци й отговориха в един глас:
-Ако беше поканила Богатството или Успеха, другите двама от нас щяха да останат отвън, но понеже ти покани Любовта,там където е Любовта,там са и Богатството и Успеха.
Моето пожелание към теб,който сега четеш тези редове, е:
Ако имаш терзание, пожелавам ти мир.Ако имаш съмнение, желая ти обновено упование.Ако имаш умора или си съсипан, желая ти разбиране, търпение и сила.Ако си уплашен, желая ти обич и кураж.Стойността на една личност винаги се измерва с щастието, което тя дава на другите.

и да е жив и здрав Божката с вчерашна дата...късметлия и много щастлив да е!!!

# 50 28 апр. 2010, 13:54 ч.

Мнения: 1 930

Цитат на: bella_ в ср, 28 апр 2010, 13:44

EEEE Светле,мислим по една и съща тема Wink

и да е жив и здрав Божката с вчерашна дата...късметлия и много щастлив да е!!!

Благодаря ти, приятелче мило Hug

Много го обичам тоя моя брат ( както всеки обича готиния си брат, предполагам), още повече след случката миналата година точно по това време, когато го оперираха и му извадиха единия бъбрек, който беше абсолютно кух и разсипан....тогава всички ние бяхме съкрушени, а майка ми и баща ми със замах махнаха по 10 години от живота си....

Съжалявам за отклонението, но понякога разбирам колко е силна любовта, и как помага!
Айде да шибнем по кафенце...сипете, де

# 51 28 апр. 2010, 14:29 ч.

София, в момента в любимото ми село Железница
Мнения: 1 674

Заповядайте

Прекрасни неща сте изписали, ама сега имам една буца и ми се плаче!

# 52 28 апр. 2010, 14:31 ч.

Мнения: 439

ми айде

# 53 28 апр. 2010, 14:33 ч.

Варна, България
Мнения: 730

Дилянче, страхотен жребец! И притчата е хубава...
Светле, чудех се кой е Божката, но разбрах. Наистина много сте преживели, но да е здрав занапред, всичко лошо да е зад него! Hug

Стихотворението е трогателно.
Спомням си свекър ми като каза веднъж (в проблясък на откровение) "И ние сме били млади. И сега като погледна майка ви я виждам такава, каквато беше на младини"
Може би има истина в това newsm78

И за да не съм капо, ето и от мен нещо. Обичам да го чета на Сами.

Понякога ти ме питаш, моя малка немирнице, има ли наистина в света и де е тя — златна къщичка със сребърен под, захарни прозорци и покрив от млинчета, за която разказват и твоят дядо и моят дядо, и всички, които умеят да разказват хубави приказки.

Та ти по-добре от нас знаеш къде е тя! Златната къщичка със сребърен под и захарни прозорчета, дето свети вътре слънцето със седем цвята, дето пеят пъстри птичета, дето царува само светлина, щастие и радост, нима не си я виждала ти?…

Вечер, когато се връщаш уморена от дневните лудории и задремеш в майчините ръце или до коляното на някой стар брат или дядо, когато румените устнички забъбрят насън забравените думи от дневната игра — златната къщица със сребърен под и седмоцветно слънце, не я ли виждаш ти, не си ли ти в нея?…

И ние всички, които говорим мъдри думи, четем големи книги и носим дълги панталони, ние също сме били в нея някога — и сега вам я оставихме. Никога вече ние няма да се върнем там и само в приказките ще разправяме за нея — златната къщичка на тишина, щастие и радост, която се нарича Детинство.