Моля, ако някой е имал подобен проблем да сподели как са протекли нещата при него!
Преди близо 3 год след автомобилна катастрофа съпругата ми беше с тежка фрактура на таза и дислокация на лявата тазобедрена става. Възстановяването отне година, но счупванията зараснаха добре. Тя е активен спортист (но не професионалист), а и е доста млада (ако това има някакво значение), и 1,5 год след инцидента се върна към спорта. Плува, кара сноуборд, участва в маратони ... и не е имала проблеми.
В момента е бременна с близнаци в 21 г.с. и преди около месец получи схващане на левият крак последвано малко по-късно от силни болки в таза в областта на счупванията. Когато я приеха в болницата се оказа, че едното бебче е разположено точно над тази област и буквално е поседнало над счупената кост. След няколко дни на обезболяващи и физиотерапия положението се нормализира и тя се движеше напълно нормално. Дори, по съвет на лекарят и, започна отново да тича сутрин (без да се преуморява). До вчера, когато случката се повтори, но този път със загуба на чувствителност в левия крак и болезнено схващане на цялата тазова област. Опитаха с вече изпитания метод, но не даде резултат. Наложи се оперативно да освободят притисканите от мъника нерви и кръвоносни съдове. В момента е в изтензивното след кото по време на операцията (направена със спинална упойка) изпадна в шок. Междувременно се е наложило да и направят серклаж след като с медикаменти са спрели започналата родова дейност.
Освен това поради стреса, който организмите им са преживели и лекарствата, които дават на майка им пусла на мъниците се движи в диапазона 98 - 110 удара/мин...
Моля ви ако някой е преживял нещо подобно да сподели... Засега лекарите ни казват че има не малка вероятност да загубим бебета, но всичко зависи от това как тя се възстанови след снощната интервенция и кога ще успея да нормализират пулса им...
Преди близо 3 год след автомобилна катастрофа съпругата ми беше с тежка фрактура на таза и дислокация на лявата тазобедрена става. Възстановяването отне година, но счупванията зараснаха добре. Тя е активен спортист (но не професионалист), а и е доста млада (ако това има някакво значение), и 1,5 год след инцидента се върна към спорта. Плува, кара сноуборд, участва в маратони ... и не е имала проблеми.
В момента е бременна с близнаци в 21 г.с. и преди около месец получи схващане на левият крак последвано малко по-късно от силни болки в таза в областта на счупванията. Когато я приеха в болницата се оказа, че едното бебче е разположено точно над тази област и буквално е поседнало над счупената кост. След няколко дни на обезболяващи и физиотерапия положението се нормализира и тя се движеше напълно нормално. Дори, по съвет на лекарят и, започна отново да тича сутрин (без да се преуморява). До вчера, когато случката се повтори, но този път със загуба на чувствителност в левия крак и болезнено схващане на цялата тазова област. Опитаха с вече изпитания метод, но не даде резултат. Наложи се оперативно да освободят притисканите от мъника нерви и кръвоносни съдове. В момента е в изтензивното след кото по време на операцията (направена със спинална упойка) изпадна в шок. Междувременно се е наложило да и направят серклаж след като с медикаменти са спрели започналата родова дейност.
Освен това поради стреса, който организмите им са преживели и лекарствата, които дават на майка им пусла на мъниците се движи в диапазона 98 - 110 удара/мин...
Моля ви ако някой е преживял нещо подобно да сподели... Засега лекарите ни казват че има не малка вероятност да загубим бебета, но всичко зависи от това как тя се възстанови след снощната интервенция и кога ще успея да нормализират пулса им...
))), на мен ми правиха серклаж в 20 г.с. - после ме "дрогираха до смърт" да няма контракции.....много лежане(спокойствие) и така вече сме на финалната права
и моля те, дръж ни в течение 
нито с информация, още по-малко със съвет