Нашите абитуриенти - вече кандидат-студенти 2010

Съгласна съм. Имам една позната, която буквално набута дъщеря си да учи математика - не я приеха там където искаше и тя отиде на допълнителни изпити есента, защото института не можа да събере кандидати по тази специалност и приемаха всеки от сърце с един елементарен тест, а на нея мат-ката в училище въобще не и вървеше. И сега се тюхка колко трудно и било. Е ще завърши детето, то в тоя университет магаре да вържат пак ще завърши, но според мен това са загубени години.

И така е, и не е така. Наистина много деца отиват да учат "за висше", защото образованието е висша ценност за българина и защото се надяват на по-добро бъдеще. Друг е въпросът, дали това е обмислено и правилно преценено.
Но не съм съгласна, че с лесния достъп до образование пада нивото. Нивото пада от липсата на качествени преподаватели в някои области, където специалистите предпочитат да работят в бизнеса или да изкарват пари като консултанти. Това че всеки може да влезе не гарантира завършването му. Съседко момиче учи в Техническия университет, сега ще бъде 4 курс и наскоро каза, че от около 80 души приети са останали към 20. Другите са отпаднали - скъсани, отказали се. Дъщерята на колежка завърши първи курс в УНСС - направление АУ и тези дни разказа, че доста хора са отпаднали след първата сесия.
А проблемът с липсата на ориентация е сериозен. Познавам няколко деца, които ще учат "социални дейности" в СУ просто защото там приемат само с матура. Защо и какво ще учат, как ще ползват дипломата - няма значение. Но така стоят нещата и с някои чуждестранни университети. Съученици на дъщеря ми, които не са приети никъде, отиват да учат в един университет във Виена, който приема всички. Кой ще остане, вече е друг въпрос.

Честито, явче! Поздравления за детето! Все така успешно да постига целите си!

Аз не приемам тезата, че българските университети са за посредствените деца и всичко читаво се изнася в чужбина. Имам пред очите си достатъчно примери за деца, които отиват да учат из какви ли не университети из Европа, без да са нито особено талантливи, нито особено ученолюбиви. Точно преди две седмици наше познато дете, което се отказа от следването в ТУ, че било много трудно и скучно, отиде да учи в Мадрид - с оценките от изпита за ТУ. Така че "чужбина" не е равнозначно на високо качество. (явче, не говорим за Хайделберг  ). Както и изборът на български университет не е само поради невъзможност да се класираш за чужд. Моите деца категорично не пожелаха да  да учат извън България - тук се чувстват добре, щастливи са, не изпитват нужда да са другаде.

Колкото до "следването заради самото следване", мисля, че и в тази позиция има смисъл. Двама от студентите ми учат специалности, които са им на сърце и ги интересуват дълбоко. Третият учи политология - точно защото не е сигурен какво точно иска да прави, си избра специалност с по-общ характер (влиза се с висок бал, впрочем). Аз изцяло подкрепям такъв негов избор - важно е да бъде в стимулираща среда, да се развива, да има провокация и стимули. Дали ще работи точно това? Че кой може да даде отговор на този въпрос. В днешно време малцина работят това, за което са учили. И малцина работят едно и също цял живот. Така че нека да дадем на децата си правото да променят избора си. Стига да не го правят на чужд гръб, разбира се. Моите и тримата работят паралелно с ученето, така че не мога да кажа, че следват на принципа "учи, за да не работиш".

Didranad, писали сме едновременно.

Много е относително, зависи от унив., от детето и мноооого неща. Не напразно в някои ВУЗове балът е много висок за една специалност, а в друг същата специалност влиза сульо и пульо . Сигурна съм, че въпросното момиче ще завърши, защото полага много усилия и не защото си плаща изпитите, наистина детето е умно, но математиката не е за него. Колко по-лесно би било да учи нещо, което му е при сърце, ако не стане първия път, ще кандидатства следващата, важното е да не се отказва от мечтите си. А във въпросният ВУЗ има хора, които са го завършили, как - само те си знаят - аз само се досещам, но нямат понятие от елементарни неща... 
 А и по мое време отпадаха доста деца, особено в техническите специалност от 20 човека завършиха само 4. Техническите специалности винаги са били доста трудни. Но някои преподаватели на не толкова търсени специалности сами си казват, че нивото на обучение доста е паднало, защото много малко са мотивираните студентите и е доста трудно да преподаваш в такава среда.
Темата е доста болна.

Напълно съгласна съм, но е факт доста деца отиват да учат в чужбина, защото по-лесно се влиза , но не мисля, че много лесно ще завършат, защото и там доста деца се отказват. Дъщеря ми отива в Англия да учи, отива в университет, в който искаше да учи. Положи много усилия за да влезе, има на тойфел 109 точки, дипломата и 5.90, държа САТ І и САТ ІІ - немски и мат-ка 2, но познавам деца, които също отиват да учат в Англия със 75 точки, като минимума е 80.


Да, но детето ти само е избрало да учи това, а не защото ти си му го наложила или просто защото там е успяло да влезне. Въпросното момиче също работи и учи, и както казах ще завърши и то добре, но не защото то е искало това да учи - е това не мога да го разбера. За мен е важно детето ми да учи това, което желае, а не просто защото там са го приели или аз съм му го наложила. Да, понякога не знаят какво искат и мойта дъщеря се колебаеше между физика и архитектура, но никога не съм и казвала учи архитектура, защото там има бъдеще, а с физиката няма какво да правиш, макар повечето ми познати ми обясняваха как нямало хляб в тази специалност. Ако беше решила да работи вместо да учи- бих я подкрепила, тя в момента също работи, за мен е важно да си намери мястото в този живот и ние сме длъжни да ги подкрепяме.

Айде и аз да се похваля Ще уча Икономика с чуждоезиково обучение с френски език в УНСС, това исках, това си ме приеха. Кандидатствах с оценките от предварителните изпити, въпреки че по френски можех и повече, и аз като доста от децата на мамите тук реших да не се тормозя и лятото да се отдам на релакс и да заработвам някой лев от време на време. Общо взето дано и студенстските години да минат толкова леко, колкото кандидатстудентската кампания Сега единствено чакам резултатите за общежитие, но мисля, че няма да има проблеми и там

Поздравления Лили, пожелавам ти леко и успешно следване

И аз те поздравявам Лили.Радвам се когато някой ще учи това което иска а не нещо,колкото да учи.Пожелавам на теб и всички студенти успешна година.Вярвам,че ще се справите.
 

Благодаря ви много
Между другото не се казвам Лили, просто това е любимото ми цвете

Честито и от мен! Леко следване и много успехи!
(Нищо, че не се казваш Лили, с този ник за нас ще си лили  )

Здравейте, момичета,  тъй като вече сте минали по този път и сте повече ориентирани питам и тук.Търся добри школи за кандидатстудентски курсове /биология и подготовка за матурата по БЕЛ/.Чула съм за образователни технологии и нищо повече.Ако някой може да ме информира, нека пише.Интересуват ме добри преподаватели , ориентировъчна цена, обучение.Благодаря предварително.  
 

yav4e mrav4e, да ти е жив и здрав студента!  Леле, как звучи само - медицина в Хайделберг! Как стигнахте до този успех, има ли в семейството представител на тази професия, от който е дошло желанието да се продължи професията, или си е детска мечта на момчето?

Честито и на любителката на лилии , късмет в следването 

dan 28, в темата на бъдещите дванадесетокласници(випуск 1992 и нашето време дойде) съм дала някои неща, относно матурата по БЕЛ, разгледайте темата, а сигурно и някоя софийска мама ще ви каже те къде са се ориентирали.

И аз скромно да се похваля-имам студент.Не е най-желаната специалност,но-здраве да е.Не му достигнаха0,20 за това което искаше.
Успех на всички.

Дядо му и баба му по бащина линия са лекари. Не мисля, обаче че това е предопределило избора му - по скоро други фактори - предизвикателство, престиж, високи доходи и т.н. Той е малко самонадеян и смята, че би могъл да се справи с всичко - наскоро се опита да ме убеди, че ако започне сега активно да се занимава  с тенис би могъл да стане дори състезател 
Благодаря ви, момичета за поздравленията!

ri4ko, честито!
Аз също не мога да не споделя, е да се похваля все пак, че си имам студент. А, сега пък ми е малко кофти, че е редовно и само след месец ще ми липсва.