Има доста интересни коментари в нета, накараха ме още по-серизоно да се замисля... Малко професионално изкривяване, но ако аз бях ПР-а зад такъв отбор, щях да подходя вероятно по много сходен начин - месеци мрънкане на треньора колко бил притеснен, чак сън не го ловеше; видимо демонстриране, че определени елементи куцат сериозно и още по-важно - не се оправят с времето; традиционното демонстриране на контузии - нещо, което правят всички отбори и после - хоп! чудотворно контузените играят все по-добре... Има и някои други неща, които като се замисля правят впечатление - интервютата са в общи линии "толкова си можем" , "направихме каквото можахме" - айде бе? Някак не виждам емоция, което ме навежда на мисълта, че е имало предварителна нагласа... Дори Владо, макар да вмъква по някоя дума в повече, пак се придържа към някакво никакво говорене в общи линии.. А вчера на прякото предаване, за малко дадоха Пранди след последната топка и не знам дали забелязахте какво направи той, беше навел глава и си слагаше нещата в чантата и изду уста в знак на облекчение. Още тогава се зачудих доста, първо реших, че се радва че е свършило, но пак ме изненада малко като реакция. Та така. Да видим кой прав, кой крив. 
По-скоро се радваше, че срама е свършил.Напълно подкрепям мнението на nana77!
Това, което ме изненада, е впечатлението , което остави разговора. Момчетата не вярват в себе си. Ние ги натоварваме с огромни очаквания. Айде, кажи кой прав, кои крив - ние или те?
Навсякъде виждам ръката дето дърпа конците, кога вярно, кога не толкова. За това, което си чул - аз не го видях. По-скоро видях доста солидно самочувствие, мен малко дори ме дразнеше на моменти. Леко раздразнение също - вероятно свързано с вперените погледи, и очаквания в това число... В този смисъл мисля, че има димна завеса, както при всеки голям отбор във всеки популярен спорт и истината е някъде по средата, но само който е вътре, зад завесата, я знае на 100%, а дори и от там невинаги се визда съвсем ясно. 
Не се натрапваме, де. Само щяхме да ти махаме. 
