Влиянието на думите

Иска ми се да започна с това защо, с каква цел са били създадени някои думи. Като следните, които трябва да втълпяват, че мъжът винаги стои над жената.

1. Думата "омъжена". Това е измислена дума, по всяка вероятност по времето на социализма. Измислена е със сигурност от мъж. Защо е измислена ли? Защото няма произход, няма корен. Думата "женен/а" произлиза от "женитба". Глаголът е "женя се".
А "омъжена"? Няма "мъжитба", има само "женитба". Няма "мъжа се", има "женя се".
По-горе посочих целта за измислянето на тази дума.


2. Друга дума, която е създадена с цел да постави жената на по-ниско стъпало и то не само в българския език, е една вулгарна думичка, която ще спестя, и без това всеки ще се сети. Тя съществува само в женски род в различните езици. И до днес се използва само за жени, просто за мъжете такова съществително не съществува. Защото мъжете сами са си разрешили свобода в секса, докато за жената това продължава да е като проклятие. Тази дума спада и към тия, които се използват като оръжие (и от мъже, и от жени за съжаление)


Ето две думички, за които дали и кога се замисляме, докато изговаряме - не се знае.

Но да премина към по-приятни поводи за използването на думите.
Може би думата, която би съборила стени - "обичам"; още по-силното "обичам те". Може би тази дума е най-силното лекарство от богатия речников архив. Освен това е чиста, може да носи само положителна енергия, не може да се използва в двоен смисъл, нито като оръжие. Тя, заедно с "любов" са може би най-изчистените от негативизъм думи.

За думите. За тяхното влияние върху нас. До колко осъзнаваме какво изричаме (или доколко съжаляваме за изречено). Какво се случва, когато ни наранят с дума или ние нараним?
А за скрития смисъл на думите? Една притча по един и същи начин ли се разбира? Доколко е нужно да познаваш човек, за да разбереш с каква цел използва определена дума или словосъчетание? Например някои наричат любимите си с на пръв поглед обидни думички, но изразявайки любов и симпатия. Дали и за двете страни е така - не знам.

Не е съвсем по темата, но не мога да се въздържа и ще споделя "късметчето" си от сутрешното кафе:

"Думите са като огън,
буен и изпепеляващ.
Думите са и за продан -
как и колко ти решаваш.
С думи можеш да наказваш.
С думи можеш да раняваш.
С думи можеш да разказваш,
можеш и да възхваляваш."

Аз се старая да изричам това,което мисля.Друг е въпроса че не успявам.А като нараня се извинявам.


Тц,не. Колкото хора толкова и гледни точки.Всеки си я пречупва по свой начин.


Ако някой чуе как си говоря с ММ ще се стресне.Особено коментарите за външния ми/ни вид които си разменяме.Но ние си говорим обидни думи с любов и не ни пука.

  По темата е "късметчето"! И е точно; точен да е и късмета! 



И аз това се старая напоследък - заради мен си. В противен случай само приемам, а не предавам и ставам кофа за смет.



А заради думите сме готови на... всичко може би. Само за да чуем колко сме страхотни, пораснали, обичани. Доколко това ни помага сами да се обичаме и да сме пораснали - не знам  Но сме зависими от думите, които искаме да чуем. Или които не искаме, но чуваме 

Тинейджърите имат много цветущ език. Изразяват бунта си чрез вулгаризми и цинизми. (По мое време се изразяваше с тесни дънки или първи номер пострижка примерно.) Това от една страна е добре - все пак бунтът е изразен, не стаен. Но се питам дали този вид на изразяване не остава за цял живот, дълго след като бунтът е забравен? До колко е добре за тях самите да изразяват бунта си по този начин? Дали наистина псувните и вулгаризмите ги освобождават от напрежението на хормоните; дали е добре да бъдат оставени да си изживеят пубертета по този избран от тях начин, или да бъдат контролирани с морал.
Как ще реагирате, ако утре детето ви напсува пред вас учителката си - с нравоучително "конско" или с разбиране и обич?

tonimar Адмирации за темата!  

За думите- въпросът е двузначен.Както ние изрзяваме себе си и чувствата си  и потребностите чрез тях,така и другите го правят.Да,сега някои думи придобиха съвсем друго значение-"жестоко" в смисъл на жестокост и нараняване,на болка, сега е и възклицание за нещо супер  ново и добро според по- младите.В така наречения жаргон навлизат и други иначе обикновени думи,които придобиват съвсем друго значение.

Корените на думите са основата на тяхното значение.Ето защо и "омъжена" значи принадлежи на мъж,аз поне така го разбирам.А оженена-станала от мома - жена.Така,че и двете думи да речем си имат своето място.Виж,за "бракуван/-а /" т.е. сключили брак  - ми е смешно,защото бракуваната стока ясно не е най-добрата.Ама може и за бракът това да се има впредвид, незнам.

Енергията на думите е друго нещо - често чуваме думи,от които боли,душата ни.Макар,някои да се съмняват,че я има.Макар,някои да се съмняват,че думите имат енергия.Това ми напомня за японеца,който открил тайната на водата,която запазва информацията от думите изречени или изписани на чаша обикновена вода.Същото е и с растенията и с децата,от една добра дума може да "поникнат" криле,а от лошата-да унищожат.

Ето защо аз лично често съветвам сина си,който вече е на възраст в която иска да се докаже порастнал,подражавайки на съучениците си - съветвам го,да не цапа устата си с обидни думи и квалификации,че те замърсяват душата му. И се радвам,че поне за сега има успех с него,дано и за в бъдеще е така.

Привет, raliko 

Отдавна не бях чувала "бракуван/а", та се посмях.  Има някаква аналогия, особено в по-консервативните общества и някои религии. Встъпвайки в брак, особено жената, вече е бракувана стока, тъй като се разделя с девствеността си.  Какво да кажем в по-либералните общества при втори и трети брак - те направо са си за боклука! 

Сега малко по-сериозно:
Енергията на думите от повечето хора е неосъзната или отричана. А наистина я има, при това е доста силна. Ти направи аналогия с действието на думите над водата, а аз съм чула друга теория: Думите, които целят обида и нанасяне на болка, са с доста по-силна отрицателна енергия, ако бъдат прочетени в интернет или на ел поща, на смс, отколкото, ако бъдат чути. Така и не разбрах заглавието на книгата, в която се описва това явление.

Бях влюбена в предмета езикознание и лингвистика. На една от лекциите за първи път се убедих в енергията на мисълта. Примерът беше нещо, което се е случвало на всеки: Когато по едно и също време с близкия ни човек започнем да говорим за едно и също. Или когато си мислим за някой и точно тогава, или след минути, часове - той ни се обажда по телефона. Или срещнем приятел и се окаже, че и двамата предния ден сме мислили за другия...

Същото е с енергията на думите. Думите не само носят мисълта, а и посланието на мисълта, на желанието, на чувствата. Енергията им е двупосочна. Тази, с която са били изразени - от човека, който ги изговаря. И тази енергия, с която са били възприети (чути). От възприемането на думите зависи до голяма степен щастието и хармонията на човек. Дали ще му дадат криле, или ще му отрежат стъпалата.

Освен енергията, думите носят и много информация и то неосъзната от говорящия информация. Тази информация разкрива характера на човек, дори неговото минало. Но на хората много не им се мисли и наблюдава. После се чудим защо животът ни буксува...

Поздравления за сина ти, raliko!   

tonimar    
За бракуването и аз така си помислих,ама за мъжете като се бракуват незнам с какво се разделят

Много е вярно,че днес не се обръща внимание какво точно носят думите като енергия.а би трябвало.Думите "обичам" и "обичам те" със сигурност носят единствено положителен заряд,и може би за това рядко се използват.Докато  заредени с отрицателен заряд думи,които всеки знае,се използват ежедневно и неведнъж-това е вероятно,защото първо не се осъзнава този факт,и второ-хората мислят,че това е модно.
Е,да,ама не."Модата е това,което нося аз" обикновено не е девиз на съвременните хора и още повече младежта.Подражанието на грубите мъже от американските филми,плюещи и нагрубяващи,псуващи,пиещи бира,мляскащи и качващи крака на масата-ето едно  мерило за съвременната ни младеж.Не казвам,че абсолютно всички следват това,но е факт,че на улицата това е често явление,а в училищата-просто тенденция,която започва от 1 клас.

Къде остават вълшебните думички,на които учим децата си в младша възраст?Моля,Благодаря,Извинявай?
Жалко е,че заедно с порастването,децата ни загрубяват и възприемат друг стил на изразяване,думи,които самите те често неразбират,но са модни.

За написаното/смс,интернет/ мисля,че има по-силна енергия,понеже написаното поема и оставя следа в материалния свят.А за изказаните думи-уви,енергията им не е по-малка,както и мисълта-с тях може дори да се убие човек.Ето защо е хубаво да помним и да напомняме  на другите,че човек трябва да мисли  предпазливо в положителна посока,и още по-предпазливо да говори и пише.

"Брак" е старобългарска дума, съответства на славянското "сватба". Не е това, което си мислите на първо четене - че бракуваната стока е дала друго име на сватбата.

Че    брак = сватба-ок
 Българското диалектно присен  означава  вечен, пристанала – сгодена, встъпила в брак. /СИ-РРОД,стр.400/ Ст. Младенов посочва думата бракъ – като старобългарска, срещала се в  Струга  със  значение  сватба. /СМ-ИС,стр.251/ Сега брак е  книжовна  българска  дума, но  в  началото  на  20 в.  се  е  използвала рядко и е имала регионален диалктен характер. Думата е старобългарски /прабългарски/ аналог на славянското сватба, от старобългарски е  навлязла в руски и оттам се завръща отново във официалната  съвремена българска езикова норма. Фасмер посочва че руското брак е пряка старобългарска заемка, среща се единствено и в сръбскоцърковнославянски, което показва също българската следа. Отсъства при другите славянски езици, освен в сърбохърватски брак, което е ясна българска заемка. Етимологияна за Фасмер е неизвестна, предполага че идва от славянското брать – вземам, бырать – избирам. Но откриваме интересни източни аналогии. При пущуните годежа се нарича pхаrtе, pхаrеtа. В бенгалски barānugamana, палийски vāreti, хинди-урду bākhar, bāgar, baţairī, barī, pahrā – свадба. В санскритски pirh, parigraha – брак, сватба, в авестийски bэrэg, bэrэjayeiti, пехлевийски brah – религиозен обряд. В тох./б/ prākre, prāk – устоичив, постоянен, цялостен, обхванат, perak – верен, заслужаващ доверие. /DA-DT-b/ Д.Адамс извежда тохарските думи от протоиндоевропейското *bhrak – заедно, в постоянна общност. Думата съпруг, съпруга е изцяло славянска и произлиза от старобългарското съпръгъ – двойка впрегнати волове. /ММ-РСБД,стр.181/
http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%2 … -DUM-1.htm  
То като сме взели гугъла за норма....Ето до къде я докарахме-съпръгъ-двойка впрегнати волове.Айде сега,влачете хомота на брака,пък нека казват,че съпрузи е толкова хубава дума

  argun, шегата ми се породи от двоякото значение на думата "бракуван" 




  "Ако можеха да говорят" воловете...


Съгласна съм, raliko, за модните тенденции; това, което се чува по улиците и училищата е доста неприятно за ушите!
В същото време обаче, в някоя от психологичните школи (не помня коя), има начин за изкарване на подтискана негативност, стаявани психически травми точно чрез изговаряне на мръсни думички в продължение на час примерно. Разликата е, че във втория случай това се прави с цел и положителна насоченост (както и да звучи това), а в първия случай - ... В първия случай децата използват жаргони, цинизми, "цветущи" изрази, защото си въобразяват, че това ги прави пораснали, значими, независими и пр. И не усещат негативността, която си нанасят чрез модерния младежки говор.


Откъде идва трудността да се каже "обичам те, моля, извинявай..."? Защо е много по-лесно да се напсува днес, вместо да се изкаже нещо толкова позитивно? Само във възпитанието ли се крие това, което говорим и мислим, или част от психиката ни е толкова изкривена, че търси изказ само на негативизма...

tonimar "Трудно е да си "човек" сред джунгла",това го казва моя син,защото "училището е джунгла!"-пак негови думи.И няма място за такива емоции и почти сюреалистични чувства,където е  война на оцеляване.Да,трудно е да бъдем себе си,защото все пак мисля доброто е заложено в човека.Но в тази конкуренция,която има и навън,а често  и вътре в семействата,това желание за победа на всяка цена,че всички средства са позволени-пречупват и най-човешкото и остава животинското, низкото, пошлото, лошото.
Разбира се винаги има изключения от правилото ,но..опита показва,че  се учим да сме лицемерни,за да не бъдем наранени.Учим се да бъдем силни и нападателни,за да не ни нападат.И сме това,което учим децата си да не бъдат....Неискренни,безотговорни,жестоки...Ето защо модата да сме силни,нагли,вулгарни и т.н.-ни прави такива,каквито най-малко сме искали да бъдем когато порастнем....Всяко дете иска толкова обикновени неща-да има колело,пумпал,да стане   художник, клоун,продавачка, танцьорка,пожарникар,лесничей, вълшебница,градинар,шофьор,машинист,космонавт-списъкът е дълъг наистина и не спира до тук....Но всеки помни смътно поне какъв е искал да стане когато порастне,и почти винаги ,когато порастне,това желание се изпарява,защото...вече не сме същите.Искаме повече и на всяка цена,и детството няма място в нашия груб свят.

Може би него-нашият свят- и трябва да променим,за да бъдем същите,честни и добри,учтиви и внимателни,обичащи и обичани?

Поздрави за темата 

Коконке, здравей!   


raliko, права си и ти, и синът ти. Не само училището е джунгла, а реалността, в която живеем. Наистина всички средства са позволени и детството и наивните мечти "нямат място в нашия груб свят". Най-масово се използва като оръжие словото. Който пръв нарани и по-силно - той печели (ако изобщо може да се говори за печеливш).

Но... Част от оцеляването е атаката, борбата, грубостта. Ала друга част от него е нуждата от любов и доброта, духовна топлина. Тия усещания също са нужни за оцеляването ни. Защо като маса сме изучили само едната част от нужното ни, за да оцелеем? Дали става въпрос само до вътрешното пречупване. И щом това пречупване става в отрицателна насока - да приемем животинското, защо по същия начин не се пречупваме да кажем без задръжки обичам те, моля те, извини ме....



Как да променим нашия свят в страх от нараняване, raliko? Казваш


Аз ще те допълня: Опитът също показва, че не смеем да се отдадем на любовта към друг човек и да си разкрием душата пред него пак по същата причина - да не бъдем наранени. Защото нашето "обичам те" днес, утре може да ни опърли до кости. И така - в страх от нараняване - използваме негативността на словото - нашето най-безнаказано от закона оръжие.
И в страха си от нараняване забравяме смисъла на думи като живот и щастие.

Tonimar Дадох пример с училището,понеже това е позната среда на едно дете, на 12 годишна възраст да речем като моя син-неговата част от обществото,в което живеем всички ние и ,което за жалост на всички нива спазва същите правила . Правопропорционално са негативите обаче.И точно затова бе и риторичния ми въпрос

Може би него-нашият свят- и трябва да променим,за да бъдем същите,честни и добри,учтиви и внимателни,обичащи и обичани?

Понеже както знаем всяка промяна произтича отвътре навън,то и светът,който е отвън е като криво огледало на вътрешния ни свят.И мисля именно чрез любовта,търпението и положителната мисъл ще се освободим от силата на негативните чувства,като страха.
Атаката е най-добрата защита-само колко агресия има в това изречение.И някак оправдаваща сама себе си,агресията става част от живота ни.
Да,когато едно бебе живее в хармонична среда,обкръжено с грижи и любов,топлина и уют,красота и доброта - то израства именно такова-щастливо,добро,обичащо и обичано ,и незнаещо що е страх.Как бебето незнае,че паякът е „страшен”,а виждайки нашата реакция,започва да плаче?Как дори като пада,то не заплаква преди нашето „ох” и „ах”?Аз съм правила тези експерименти,вярно и Спок много ми помогна-човека все пак е наблюдавал чуждите деца с години и има по-неангажиращото мнение и опит,в смисъл,не е пристрастен.Когато бе малък синът ми и паднеше,аз с усмихвка го вдигах и правехме самолетче във въздуха,или казвах”Скочи зайчето!”,целувах удареното място и така без паника,детето забравяше случилото се,като дори незаплакваше/абстрахирам се от случаите,когато има дълбоки рани и кръв естествено,където не остава много време за експерементиране;)/.

Та какво става в нашият мозък все пак-има ли болка,страх,нараняване или всичко е плод на нашето въображение?

Аз все си мисля,че има нещо вярно,в твърдението на будистите,че този свят,материалният,е проекция на нашето съзнание и всичко в него е такова,каквото ние искаме да видим.Очаквайки атаки,ние атакуваме и самите нас атакуват.Не е ли това омагьосан кръг?И къде е началото му и къде краят,има ли ги?
Нашият свят започва в повечето случаи с мама и татко,е при някои единият родител може и да липсва,може и двамата телом да са с нас,духом-никак;а може и без двамата да се израстнали/деата от домове съвсем не са така малко/.
Но да речем ,при повечето мама и татко са основата на нашият свят,нашият стабилен остров.И домът е нашата крепост /в повечето случаи/,където се спасяваме от чуждият враждебен и опасен свят....Аз мисля,че  това е проблем започнал именно с мама и татко – двамата човека,на които безусловно вярваме и се доверяваме,които обичаме и ни обичат,които носят заряда и опита и познанието на миналите поколения,които ни дават /пак с уточнението,че става дума за най-често срещания вариант/,дават ни както любовта,така и страховете си,и погрешния си опит дори,както и собствените си възгледи за живота,пречупен през призмата на техните родители и така и така нататък.

Какво е поколението,което идва след толкова рамки и задръжки,след толкова фалш и лицемерие,след толкова агресия и желание за победа,незачитащо  чуждите права и правила?

Аз бих казала от собствен опит,че промяната е вътре в нас,независимо от опита и основата,които сме получили,независимо от семейството в което сме израстнали,независимо от  наложените рамки и задръжки.Защото  мен не са ме учили да се обичам сама себе си-било егоистично,лошо,лошо чувство,достойно за порицание!Мен са ме учили да помагам да другарчето в беда и дори това другарче да не иска изобщо мойта помощ-а къде остана свободата на собствения избор?Не са ме учили да съм родител,ако копирам модела на моите родители-по-добре да се гръмна,не,да се разтворя като въздух и изобщо да забравя коя съм и от къде съм....Учили са ме да вярвам и да мълча,да не показвам радостта от собствените си успехи,че  току виж нараня егото на околните....Учили са ме да  поставям чуждите желания и удобства пред своите,да  бъда честна към всички дори те самите да не са такива към мен,и след поредното предателство и разочарование да се чуди човек какво става,къде е сбъркал...

Сбъркана е системата.Същата,чийто продукт сме и ние.Няма как да бъде човек добре,ако изключи самия себе си от това.Няма как да обича другите,ако самия себе си не обича,няма как да е полезен на другите,ако вреди на себе си......Толкова рамки,които ни спират и на всяка крачка ни кара да се съмняваме най-вече в себе си,но и да подозираме другите в същите грехове....

Един човек бе казал,че единственото  постоянно чувство е страхът.И аз мисля,че той е в основата на всяка рамка,на всеки модел на подражание,заложени,за да бъдем в подчинение.Освободим ли се от страха,получаваме свободата,както на собствения си избор,така и на следващите поколения.А какво по-хубаво от това?Дори да е с цената на разрушениете собствени митове,на преосмисляне и преоценяне на собствените ценности.А срещу страха аз изправих любовта,защото нали страхът е именно липсата на любов?Не случайно децата ги е страх от тъмното-тъмното е липса на свтлина,страхът е липса на любов,а любовта е Бог.Приемете любовта в сърцето си и страхът ще изчезне като с магическа пръчица,и Бог ще е във всяка ваша клетка и няма да има невъзможни за вас неща!

И понеже темата е за силата на думите,то нека незабравяме какво влагаме в тях,има три вълшебни думички-Вяра,Надежда и Любов,които ако  поканим в нашия свят,ще го променим убедена съм към по-добро,а също светът и на другите.

ПП.Под Бог аз разбирам не  единствено християнската Твоица-Отец,Син и Дух,но и Вселенския разум,Висшето същество независимо как е наричано и как си го представя всеки,Висшия космически разум,който ръководи нас като главен компютър,но всеки си има собсвена програма за изпълнение.
Но разбира се това е само мое мнение,не го натрапвам никому.

Дори думата Бог има различно тълкуване и разбиране. 


За страха бях започнала да пиша в друга тема, но много бързо я затвориха 
Страхът според мен е нещо, което винаги ще бъде някъде в нас. Говоря като маса, има си изключенията разбира се. Майчиният страх и с обич не може да бъде премахнат, обезличен. Дори с любов към вселенския разум, Бог или кой както го приема... Не можеш да се давиш и да не изпитваш страх. Друг е въпроса, че страха може да бъде принизен до минимум, така че да не ръководи живота ни, общуването ни, сънищата 

За агресията, raliko, има и положителна за човек агресия. Пак се опира до различните значения на една и съща дума. В случая - "агресия" се възприема винаги в отрицателния и смисъл. Съблазняването също се възприема като отрицателно действие, а не е такова (или поне съвсем не винаги).

Наистина всички рамки, задръжки, втълпявания от детството ни пречат. Просто се иска малко работа вътре във всеки от  нас, ежедневна работа, но не като поставена цел за нещо, което задължително трябва да се направи. Има една масова психоза "давайте да обичаме всичко и всички, и себе си, да се извисим духовно" и пр. Тази психоза видяна отстрани води до една жалка картинка на себевнушение и афиширане. Както и ти пишеш - нужно е да има всеки нормално изразено Его (не егоизъм, не егоцентризъм). За мен е нужна и проявата на агресия, когато тя е предизвикана (стига да не е в крайна форма разбира се). 

Във вселената има положително и отрицателно, женско и мъжко начало, два полюса... Как ние да бъдем само един! Но е добре да преобладава в нас единия - положителния. Така мръсните думички няма да са толкова заразни и енергията им няма да е толкова силна.

Любовта прави ли ни по-податливи на отрицателната енергия на думите?

 

реалност


Реалност - това е живота. Живота и смъртта.

Често човек подхожда с предварителна нагласа към събитие, към друг човек, към живота дори. Ако реалността не отговори на неговата предварителна нагласа, той я отрича, не я приема. Страхува се да приеме нещата такива, каквито са; в крайна форма - да приеме живота и смъртта. Така неговата реалност става това, което той иска да види - индивидуална реалност.
Индивидуалната реалност отговаря на характера на човек. Характерът на човек е изграден от събития и хора, които са изиграли роля в живота му.

Ако реалността е една стая, какво ще искате да видите от нея? Всичко в пълната му светлина, във всеки ъгъл? С някоя друга сянка, която закрива нещо? Центърът на стаята? Ако поискате всичко - ще съборите ли стените?

Steven Pinker- The Stuff of Thought

Да,майчиният страх е трудно да се превъзмогне,но-именно любовта дава криле и окрилени от нея сме готови на всичко!Ето защо страхът и отчаянието не са добър съветник,а вярата в доброто и в любовта-е силата,която дава всичко!И най-вече свобода,понеже страхът ни сковава и ни прави зависими,мудни и ни ограничава тотално.Ето защо при паника има много жертви при земетресения или други катаклизми,а където има ред и емоциите са сдържани/примерно в Япония/ то жертвите са сведени до минимум.

Няма такава агресия,която да е полезна-според мен това е извинение,да се отличим привидно от другите.Всъщност всички си приличаме,но позволеното за нас,не си го даваме на другите.Ето защо дори в привидно еднаквите неща искаме да сме различни,за това и агресията,която проявяваме в наша полза,наричаме правилна и приемлива,а тази на другите-неправилна и неприемлива.
Дори когато ни предизвикат агресията си остава такава,неправилна и неприемлива според мен.Често ми казват/пак училището/ "Необръщай внимание!",когато нараняват моето дете,а когато наранят техните-"Каквото повикало,това се обадило!".Е,това пак е лицемерие и пак двоен стандарт и пак моето си е супер и правилно-чуждото лошо и неправилно.
Т.е.  липсата на любов към ближния оправдаваме със страхът за своето/дете,положение и т.н./.

Тони, 

  

tonimar,
изчисти си кутията за ЛС, моля

Темата е хубава Моля, не се отклонявайте в разсъждения по общочовешки въпроси. Не че е лошо, де, но така хубаво започнахте за думите.

  Хареса ми нещо по повод думите. От Мадлен Алгафари е:

Здравей!

Казваме си ежедневно „здравей”. А здравеем ли? ...  

Дали пък, ако си казвахме „Болей!”, нямаше да ставаме по-здрави? Болка, болест, боли – преживяваме ги като противоположни на здравето, а всъщност не са. Те са пътят към него!

Помисли над това, преди да продължиш нататък, за да избереш посоката на това „нататък”.

Наистина прекрасна тема. Записвам се, тъй като имам нужда да препрочета някои неща.

Поздравления  и от мен за темата! 
Думите са ми слабост и винаги съм търсила техният смисъл и произход, без да съм филолог по образование.

Замислих се над разсъждението направено на думата Здравей.
Аз я свързвам с пожеланието за здраве.
В Българската народопсихология здравето заема основно място и с него се свързват много пожелания и обръщения.

Например за рожден ден винаги пишем на поздравителната картичка „много здраве“ и....

На немски език например, една поздравителна картичка не съдържа подобно пожелание, защото човекът за когото е предназначена не е болен, че да му пожелаваш здраве - така разсъждават немците.

Ето така най-просто може да каже, че за нас българите здравето е ценност и ние го поставяме на първо място. От там и при среща пожеланието за здраве „здравей“

Може разсъжденията ми да са лишени от логика, но за себе си така си обяснявам думата „здравей“

ana07   заповядай при нас  
"Здравей" за мен е равнозначно на "Бъди здрав",т.е.  пожелание за здраве,както е писала Ани.Не случайно чуждиците за мен са  нежелателни,те ни отдалечават точно от този таен или не толкова таен код на думите.Едно е да кажеш "Здравей",друго е "Мерси",макар и двете думи да се използват в разговорната реч.
Това ме подсеща как говореше синът ми като малък,той не казваше "Имам си мечта" ,а "Имам си мечтание",и дори отначало си мислех,че не е много правилно.После проверих и видях,че са от една група с "желание","видение" и т.н.,т.е. имат си своя обособена група в българският книжовен език.
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0% … BC%D0%B8/72 
Оказва се,че много от думите сме забравили или незнаем от нашият език и се ограничаваме само до някои по-известни форми.

Аз точно за "здравей" не се бях замисляла никога. Съгласна съм с вас за връзката със здраве и пожеланието за здраве. Сега вече правя асоциация и с "Добър ден" като пожелание денят да е добър.
Ето как приемам нещо за напълно нормално и го вкарвам в употреба без да се замисля за смисъла, който носи.

И не съм сигурна, но имам усещане, че "здравей" не се е използвало преди години - от нашите баби и дядовци.



Това също ми хареса. Защото болката и болестта според говора на тялото показват, че то се опитва да се справи с даден проблем. Но ето и абсурдността: Ако кажеш някому "Болей" - той задължително ще си помисли, че му желаеш болести!!! Няма да направи посочената връзка, която се описва в медицината.

Но и това не ми харесва. Ако кажа "болей" имайки предвид, че болката е път към здравето - аз предполагам, че при дадения човек здравето не е добро...

Още нещо по повод говорните ни навици:

Имаме навик да казваме "добре" дори когато за нас никак не е добре. Например двама влюбени трябва да се разделят, а никак не го искат. Например мъжа отива в командировка за месец. Идва часа на раздялата, той казва "Време е да тръгвам", а тя отговаря "Добре".... Не влага никакъв смисъл в това, казва го по навик, в смисъл "да, така е". Аз понякога се хващам със закъснение в такива говорни навици 

Мисля, че "благодаря", "моля", "заповядай", "обичам те", "всичко добро", "изглеждаш добре" придружени с усмивка са вълшебни. С думите коронясваме хората, караме ги да се чувстват специални, или пък точно обратното. С думите представяме себе си, нашият свят, начин на мислене, дори образование. Умението да накараш думите да ти служат е уникална дарба. А самото съществуване на книгите е нещо уникално - влизаш директно в нечие чуждо въображение. Начин един човек да достигне до много хора по неповторим начин. Та, думите са магия. Как ще я използваме си зависи от нас самите. 

delices8, 

Умението да си служиш с думите е дарба; а самите думи са магия.

Може ли обаче човек да се научи да борави по-добре с тях? И дали замислянето над това, което казва, не определя човешките взаимоотношения? (Както пък отсрещната страна - да умееш да чуеш това, което ти се казва, което също е дарба, поне на моменти.)

В днешно време който има по-богато дар-слово, печели повече. Както и който умее да чува, или да чете между редовете.

Влиянието на думите може да даде крила някому, а може и да му ги ореже. Видях, че на книжния пазар е излязла книга "Самозащита с думи". Не съм я чела, но мисля че е от значение човек да умее да се самозащитава.

Да са магия ... не са. Но са инструмент с който можеш да рисуваш в душата на човек и затова трябва да се внимаваш какво казваш.

БЛАГОДАРЯ за хубавата тема.
,,Благодаря,, е дума произлизаща от старобългарски. Монасите  които слизали в селата употребявали,,Благост дарявам,,
П.п-в диалектна форма има м.р. на ,,женя се,,-,,мъжа се,,
,,....сите моми майко се мъжиия,а я най-малата,най-убава мома......,,
 

Много ми хареса!



Това за първи път го чувам, но ми хареса повече и от благодаря! 

Тия дни си мисля как една дума може да промени до голяма степен един живот.
Примерите, които в момента ми хрумват, са Бог, прошка, смърт . По-скоро разбирането на смисъла на думите (за едно дете те не говорят нищо, липсва асоциация със смисъла им).

Думите са чудото на общуването, речта е средството, с което контактуваме най-пълноценно.
В някои култури се е смятало, че да знаеш нечие истинско име - получаваш власт над носителя му.
Магиите са произнасяне на думи.
Целият ни живот е интеракция.
Няма по-добро рисувателно средство от думите. Нищо не дава по-пълноценно общуване.
Разбира се, че човек може да се научи да борави по-добре с думите - както и с всичко останало - това е въпрос на желание. Избираш подходящите хора и среда/и, подходящите книги и филми ако щеш, слушаш, запомняш, използваш. И чувстваш. Общо взето с времето можеш да си изградиш рефлекс - кога кака лексика, интонация, подправки да използваш. Замислянето над това "кой какво е казал" и ти какво ще кажеш изчезват с времето. Изградиш ли си навици и избереш ли какъв да си в изказа си - думите ти стават част от това, което си. Някакво продължение на характера.
Много оплескано   го обясних.
За мен - избираш какъв си, изграждаш си съзнателно или не начин на общуване с различни хора и в различни ситуации. Някак това е част от теб е нормално да определя взаимоотношенията с хората.
Labrador, позволих си да нарека думите "магия", защото за мен са такава. С нищо друго, не мога да опиша красотата на залеза. Тъгата. Любовта. Абе всичко за което се сетиш.
Всички водачи са имали дарба да говорят - да увличат - магнетично въздействие над тълпите - Александър Македонски, Наполеон, дори Хитлер. Ето я магията - как обясняваш, какво искаш ти, какво искаш, към какво се стремиш, как увличаш толкова народ след себе си? Обаяние.
Раздрънках се, ай стига  
Сън  в лятна нощ, мерси за инфото   

 

delices8, за теб общуването зависи от характера. Аз добавям и от това доколко човек е открит, за да си покаже характера.


Понякога, а може би често, съм си мислила, че думите не са достатъчно изразителни. Имала съм усещане, че когато облека нещо в думи - то става по-незначително, по-дремно, нищожно.
Снощи, докато си четях книга, попаднах на това:



Но пък друг път попадам на "бисери", които ми топлят ушите  Като например тия дни получих мейл, завършващ на "мъркаща вечер" 

http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=8&ved=0C … -AqYw&cad=rja
Приятни Събота и Неделя.

tonimar  "Мъркаща вечер" ми напомни за котаракът ми..... Колко малко и трябва на душичката,за да мърка доволно...

tonimar, съгласна съм с теб - някой неща не можеш да облечеш в думи - НО как поне да пробваш да ги "покажеш" на другите? Имала съм такива затруднения с описване на определени неща и "усещания", които предизвикват в мен определени неща. Всичките глупости, които изписах досега, са валидни за мен в частност, а при мен откровеността и истината са си на преден план. Но си права, че по принцип до голяма степен нещата зависят от това, доколко е открит един човек. И все пак - аз съм за силата на думите, изразителността им, начинът, по който можеш да ги моделираш, да влияеш с тях на другите... за мен си остават най-изразителното средство за описване, рисуване, интеракция, предизвикване на емоции. А тоя бисер е страхотен Ще си го "скрадна" за бъдеща употреба.
Сън в лятна нощ, Балан ми е стар познайник покрай едното ми следване. Голям образ, но за мен твърде много е държал на чистотата на българския език  - нещо което особено днес няма как да се случи.
tonimar, затова обичам понякога чрез филми или клипчета да показвам на любими хора разни неща, които са ми бръкнали в душата, ей така могат да видят и най-важното да почувстват сами   Там вече си е съчетание от мощен натиск върху всички сетива, който няма как да се опише. Например гайдите от саундтрака на "Brave heart". Ми уникално е!
Много ви хубав ден, дами и господа  

Да така е.Новото ни и забързано време налага с неотменна твърдост промените.
Срещала съм хора които в желанието си да се изтъкнат, използват много думи без всякакво съдържание и покритие.Понякога дори и не знаят как и за какво се използват. 

а какво ще кажете за думи, използвани с умишлено лоша цел? Манипулация, инсинуация, лъжа, злостни намеци....
Сблъсках се с такива и дори само това, че съм ги чула, ме прави изцапана. Отвратена съм! И всичко това е с цел. Или пък -вярва ли си сам на собствените думи?!

  Да, думите понякога не са достатъчни, но няма по изразително средство от тях. Това да ги моделираш и да успееш да влияеш с тях (в добрия смисъл) си е майсторство; не е присъщо за всеки и може би не всеки може да се научи на него. На някои просто им е дадено и не се замислят, - просто го правят. Дори в този форум има такива 

Чистотата на българския език... Мисля, че е невъзможно да бъде постигната, особено в днешния ден. От Балан вече не си спомням нищо, че годините ми наброяха, а гънките намаляха. Но някои класици, които бяха давани за пример в употребата на българския език, за мен останаха далечни, като поезията на Славейков и Вазов. 


За "злите" думи имам особено мнение. За тях не се иска умение, моделиране и дарба. И въпреки това са достатъчно силни и запомнящи се. Ра, ти си се почувствала изцапана и отвратена не само от думите, а и от целта, с която са били изречени. Целта и интонацията при злите думи, както ги наричам, им дават голяма сила.

Мислила съм си, че човек често има нужда от време, за да повярва на "обичам те", но на злите думи вярва веднага - за тях не му е нужно убеждаване или време, те се възприемат на момента в пълната си сила.

 

Подобно слаб актьор, от страх във миг
забравил текста си, или подобно
на мъж гневлив, останал без език
от прилива на чувството си злобно,
и аз така мълча, смутен и ням,
на любовта забравил етикета,
усетил под товара й голям,
че словото след чувствата ще крета.
Затуй да бъдат техен адвокат
и ходатай тез мои книжки скромни —
по-сигурно от някой по-устат
гласът им ням за мен ще ти припомни.
        Учи се ти да чуваш в тях с очи
        безмълвната ми нежност как звучи!

Уилям Шекспир

 
  Тони 

 

запис 

Думите веднъж ни нараняват,
друг път пък криле ни дават.
Но вместо да ги трупаме в душата,
не е зле да се загледаме в делата.
Има хора много приказливи,
други пък са много мълчаливи.
Ако с някой в една честота трептим,
добре се чувстваме дори и да мълчим.
Когато някой с думите подхожда много мълчаливо
Не бива да се слага епитет - "държанието е страхливо".
Понякога дърдоркото е по-страхлив,
за туй не на думи, а на действия е пестелив.
Че често думите са много слаби,
да изразят туй, що душата пази.

В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО

Самата фраза сякаш от прекалена употреба, а навярно и злоупотреба, отдавна се е превърнала в затворено понятие, клише, върху което рядко се замисляме. Подобно на думата "Бог", чиято енергийна вибрация в днешни дни е многократно занижена в сравнение с миналото, когато не е била употребявана безразборно. Дългите години /векове/ употреба и злоупотреба с дадена дума или фраза обикновено водят до опразването и от смисъл.

И все пак В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО .... когато се замислих върху това, дори проверявах в речника какво точно означава думата слово, от къде произхожда и т.н. ... осъзнах, че  силата на думите/словата трябва наистина да е огромна, което разбиране, трябва да ни прави много по-отговорни към това което мислим, изговаряме и пишем. Защото при една по-свободна интерпретация излишните, обидните и грубите думи замърсяват околната среда на духовния ни свят точно толкова колкото вредните емисии газ физическия. А те всъщност се едно цяло.

Много  хубава и ...полезна тема, Тони...!

Прочетох  интересни постове и разсъждения...Казвали сме лоши думи, казвали сме и хубави. Да си пожелаем  в нашето ежедневие да присъстват повече хубави думички, отколкото лоши. Да помним хубавите, а лошите да забравим...

Благодаря на Синьо Мечтание, че ме насочи към темата

iren5, това стихотворение ме развълнува,  невероятно е...на кого е?

Дано се възроди отново темата и повече хора  пишат в нея.

 

Всъщност е мое стихоплетство.  Благодаря за хубавите думи!

Наистина ли...! Ами  искрено съм възхитена от таланта ти!   

Благодаря на Тони  за акцента,който постави върху този проблем на нашето време създавайки тази тема за влиянието на думите.Благодаря!   

Винце

 Блага дума железни врати отваря.
 Казана дума, хвърлен камък.
 Който много говори, много и греши.
 Който повече мълчи, по-добра дума ще рече.
 Който много говори, или много знае, или много лъже.
 Конят се почита по ездата, човекът по приказката.
 Дума дума изкарува (предизвиква).
 Думам ти, дъще, сещай се, снахо!
 Думата стрела не е, пък в сърцето се забива.
 Думата не ходи по гората.
 Думата си върви подир стопанина.
 Думата не е врабче, ама като я изпуснеш, не се улавя.
 Дума дупка не прави.
 Думите вълнуват, примерите увличат.
 Дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя.
 Много думи малко пари струват.
 Думите не са халосни патрони.
...

значи не е съвсем дупка да не прави....

тая теза за превръщането на някой думи в затворени понятия т.е. за изпразването им от смисъл от свръхупотреба определено си я бива

ако приятелят ми всеки ден като се събуди ми казва обичам те вместо добро утро, то "обичам те" след известно време за мен ще се приравни по енергийна вибрация /както се изразявате/ с "добро утро". Или поне след n на брой повтаряния ще престана да го ценя толкова.

А това за  ...В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО... библията ли започваше така? Значи не бил Бог пръв, първо било словото, така ли?

Бог е слово  

В начало бе Словото;
и Словото бе у Бога;
и Словото бе Бог.

А има доста поговорки, които си противоречат една на друга. Всичко е относително.  

  Напомни ми го, ако дума ме пробие! 

dimana1980, и аз съм мислила за изчерпване от преупотреба. Точно във връзка с "обичам те". По този повод започнах, когато го изговарям, - да си мисля какво казвам. Така всеки път, когато го изказвам - и го усещам наново. Сигурно и човека, на който го казвам го усеща по друг начин, не като автоматичното "обичам те".
А изчерпването не се получава само с думите. Днес гледах една от сериите на "Анатомията на Грей". Мерилин се опитваше да си спомни кога е била последната и целувка с любимия. И си мислеше, че като правим нещата, не си мислим, че може да е за последно. По тази причина не помним последния път. Често е така и с думите.


тия дни съм в мисли за кражбата на думите/стихове и как една кражба на думи, може да направи известна крадлата, а и да вдигне тиража на "стихосбирката" и!


Словото... по-добри, или по-зли бихме били без него? Щяхме да си измислим други оръжия. Да се обичаме с поглед в дълбочина. Просто щяхме за им намерим заместител.

Вместо запис, се сетих веднага за поговорките : "Казана дума-хвърлен камък" и " Добра дума-желязна врата отваря"...Както и за приказаката,за човекът и мечката-когато раната от брадвата зараснала, но раната от думата -не.... Думите са най-страшното оръжие и най-доброто лекарство... ПОнякога само една дума ни дава криле-друг път една дума-ни закопава дълбоко...и си мисля, защо ли е така.. Сетих се, и за това,че жените обичали с ушите си Виждаш Го - прекрасен е, прави всичко,за да си щастлива, но никога не ти казва -Обичам те, ей така ,без повод...и теб ти е мъчно...И друг - постоянно ти казва ,че те обича, не прави нищо да го показва или доказва, ама на - постоянно го повтаря, и ти си ..ок с това - нали те обича Няма угодия - ако говориш много - защо говориш много, ако мълчиш-защо мълчиш, и теории колкото щеш-"чети между редовете, търси подтекста на думите...и т.н " - иди че разбери - е ли са думите това,което са,или не...Калин Ставрев/склуптора/ много ми харесва,когато казвайки някоя дума,винаги обеснява корена на думата,от къде идва и какво значи-карал ме е да се замислям за много думи,които в ежедневието ползваме с повод и без повод, а не знаем какво значат...Контактувам много с чужденци,както и с деца - и двете групи от време на време ме "забиват",когато ме питат за български думи, изписващи се еднакво, но с корено различно значение-последен пример от вчера:единият ми син ме попита защо думата "пари" се използва и като пари/за разменна монета/, и като пари - защото сандвичът му пареше И аз надълго обеснявах,как в такива думи е много важно къде е ударението -разбра ме детето, но пък аз се замислих - колко важни са ударенията в животът ни - една дума,казана на точното място, в точният момент, с ударението си/като тежест/-ехеее, чудеса прави.. И ще споделя нещо, което от години правя - когато виждам непознат, който е тъжен, замислен, изнервен, а ми се налага в даденият момент да контактувам с него - казвам нещо хубаво,което в  момента ми е направило впечатление - карам го да се усмихне, ей така- за да му е по-хубав денят, и съм щастлива- знам,как понякога на мен, една добра дума от непознат, казана без повод, ме кара да се усмихвам цял ден

tonimar   За откраднатите стихове и аз мислих,и какво измислих   :

Нали думите имат енергия ---> открадвайки нечии думи ---> значи се краде енергия ===>
значи става дума просто за енергиен вампиризъм в най-чистата му форма...

Леле  ,чувствам се горда направо от откритието си!Ето защо така се втрещих при тази новина,скандално и все пак-обяснимо се оказва!

otilia Дори не знаеш колко си права с това,че всяка дума носи енергетиката на корена,от който произлиза!Ето защо  някои думи,които  в разговорната реч ползваме уж за хубаво,носят отрицателни емоции,корените им са кофти.Един пример-за нещо супер  хубаво,т.е. готино  се казва: Жестоко! И уж трябва да покаже  невероятно добра емоция,а носи някакъв странен привкус...Жест-око-и това ако е случайно....
Дори наскоро ми попадна една книга,ама  само предговора четох-точно за произхода на думите.Като се сетя къде я захвърлих,ще пиша пак/в е-вариант/.

Между другото-казаните думи на глас и прочетените на ум също имат различна вибрация Изобщо с думите е много интересно и опасно,може би затова и така интересно!
Лек и усмихнат ден от мен!

Опитах да си редактирам поста,ама не се получи...

Книгата е руска,
автор:Михаил ЕЛЬЦИН,
заглавие: НА ВОЛНЕ НАЧАЛЬНОГО СЛОВА; ТРАНСФОРМАЦИЯ ВРЕМЕНИ.

Най-общо казано се започва точно с вибрациите на коренът на думите,от там и производните други такива,оттам се разглежда истинското значение на думите,подтекста им,и съответно по кой начин става взаимно обмена на информация чрез  символичното и истинско значение на думите.И в предвид това,че под връзка се подразбира съединение/обединение на нещо частно към Единството,то и връзката на думите се явява защитен механизъм /нещо тип Закон за съхранението/на взаимно-информационенния обмен/.

Пример:
Съхрани живота-не убивай,съхрани истината-не лъжи,съхрани семейството-не прелюбодействай,съхрани доброто-не кради и т.н.


Впрочем интересна книга

струва си да се помисли над това

Конфуций е казал, че няма значение дали си ограбен, ако престанеш да си спомняш за това.
Не може да ти бъде отнето единствено това, което нямаш.  


И нещо по темата "Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си." Конфуций

dimana1980 Добре дошла!

HindemitH Става дума за преписани стихове,които иска да издаде за своя  стихосбирка  някаква особа от Бургас Тук кражбата няма как да се отрече и забрави. Освен това написаното остава...

Ако става въпрос за случая МД, разбирам възмущението!, но за мен всеки, който се представя за нещо повече от това, което е, поема огромния риск да бъде развенчан и твърде скоро от висините да падне в пропастта. 

  За същия случай става въпрос! Но от това, което видях по тв, МД е замаяна от славата си, поне преди да и е потърсена съдебна отговорност.

Това за енергийния вампиризъм не ми бе хрумнало.  
По повод различната вибрация - днес четох нещо по диагонал - за мантрите. Че имат силна вибрация и ако бъдат преведени, силата им се изгубва.
Това ме кара да си спомня за чалгата/фолка. Чужденците съм забелязала масово ги харесват. Докато аз - най-вече заради текстовете на песните, - отказвам да ги слушам. Но пък слушам песни на езици, които не разбирам. Знам ли с какъв текст са


otilia, чудесно освежаване!   Наистина няма угодия за нас - хората! Поздравления за това, което правиш от години! Изпитвала съм го - наистина зарежда!


щях да пиша още нещо, но мозъкът ми вече дава заето... ще го преглътна за момента

 Темата е за думите, но не бива да акцентираме предимно и изключително на тях в ежедневието си. Всичко около нас има силата да ни въздейства, зависи към какво имаш афинитет.
 tonimar, като споменаваш чалгата и фолка... музиката също е вибрация, при това интернационална   , докато езикът е ограничен смислово в рамките на тези, които го знаят. Ако пък става въпрос са звучене, има думи с еднакво произношение на различни езици, но с различно значение. Темата е сложна и многопластова.
 Силата на думите се определя от вложените мисли и енергия независимо от самата семантика, а енергията далеч не е само в думите. С мълчание също пращаш такава енергия, то е езикът на природата. Изкуството също е мълчание в този смисъл.

Част от впечатетленията на Кокто за срещата му с Чаплин:
Аз не говоря английски. Той не говори френски. А се разбираме с лекота. Какво става. Какъв е този език. Това е езикът на живота, най-живият от всички езици. Езикът на мимовете, на поетите, на сърцето. Той се ражда от волята да общуваш на всяка цена.
...
 Когато упрекваха Полет, която владее добре френски, че не ни помага, тя казваше:
"Започна ли да им помагам, ще се загубят в подробности. Оставени сами на себе си, те си казват най-същественото."...

HindemitH,  съгласна съм, че песните са и музика. Но ето как текстове (думи) са достатъчни да не харесам даден музикален стил. В случая те са бариера за мен.

Съгласна съм и че не е добре да акцентираме изключително на думите в ежедневието си. Виж - над ефекта, който носят - си струва да се позамисли човек. Примерно има мъже, които много псуват (и жени). Някой, който не е свикнал на реч, изпълнена с цинизми и вулгаризми, се дразни и дори го приема едва ли не лично. А въпросния "говорител" няма представа за такъв ефект върху слушателя - при него си е просто автоматичност, навик. Ако някои думи и изрази са насочени с цел директно към слушателя - е друга работа.

Още нещо исках да вмъкна, по повод корените. Има някои думи, за които ако се замисли човек, имат отблъскващо значение. Но в разговорната реч са придобили съвсем друг смисъл. Например думата "страхотно". Използва се като изказ на възхищение, в положителен смисъл. А коренът е...

Наскоро четох, че Алексей Петров, който има намерение да се включи в президентската надпревара, е поискал от една професорка по риторика уроци.  Ето нагледен пример за използването на езика/думите като оръжие. Изкарат се няколко урока по риторика и на човек му се отварят врати - не само в политиката. И поговорката "По дрехите посрещат, по ума изпращат" май повече важи за речника на човек.


 

За думите като оръжие може да се съглася от раз,не само цинизмите.А всяка дума,казана с отрицателен заряд,става отрицателно заредена.

Т.е. ако някой ти каже"Ах,колко си хубава днес!Дано  всичко ти върви по вода!" ,а си мисли"Леле,каква е патка тая!Да си счупи краката дано!-то отрицателният заряд поразява и двете страни.

Защо-защото и този,който си мисли отрицателни неща и онзи,който възприема казаното и усеща отрицателните вибрации  навлизат в едно енерго-информационно поле,стават  взаимно свързани чрез дадената ситуация и енергия.И от там-потърпевши.Ето защо казваме,че има лоши очи,уроки и други,неща,които дори без думи  носят отрицателен заряд.Но с думи-зарядът придобива двойна сила.

За музиката,песните,за чуждите езици-всичко вибрира,всяка вибрация се усеща с какъв заряд е.
Например наскоро четох,че някои тактове в музиката съвпадат с пулса/вибрацията на Земята,даваха за пример класическата музика на Моцарт.Не съм силна с тази част,цитирам по памет.

Но за мен и думите и  музиката - ако са  хармонични с общото ни положение,възприемаме  като хубави.Ако ли не-като дразнещ фактор.

Например-италианския език е много мелодичен,но като гледах "Кръстникът" и четох  книги за мафията-ми бе станал дори противен.След време слушах италиански песни и отново ми хареса .....Значи едно и също нещо може да бъде възприето според моментното състояние на духа.
Думите поемат зарядът,който носи мисълта.

За жестовете може да се отвори цяла тема,тъй като е ясно,че те зависят вече не само от  силата на мисълта ,но също и енергията вложена в тях чрез менталното тяло.Например-показването на среден пръст,или посочването с пръст-което си е астрална атака от първо ниво.Това е част от тъй нареченото астрално карате.

За музиката на планетите или космическите октави има много материал в нета,това което открих е може би само една малка част.Но в подкрепа на написаното от мен в предния пост,има доказателства за излъчванията под форма на трептения в херцове на Земята, планетите, звездите...

Земята дни
194.18 Hertz   динамична, ревитализиращи
Земята-годишен
136.10 Hertz релаксиращо, успокояващо, балансиране
Плутон година
172.06 Hertz   бодрост, яснота на духа
Луна (синодичен)
210.42 Hertz   еротичен, комуникация, сексуалната енергия
Слънце
126.22 Hertz   усещане за центриране и магия
Меркурий
141.27 Hertz   интелектуална комуникация
Венера
221.23 Hertz   по-високи енергийни любов, стремеж към хармония
Марс
144.72 Hertz   Силата на енергия  се фокусира
Юпитер
183.58 Hertz   енергия, креативност и непрекъснато строителство
Сатурн
147.85 Hertz   концентрация, превръщайки се в съзнание
Уран
207.36 Hertz   Силата на изненада и подновяване
Нептун
211.44 Hertz   интуиция, мечта опит
Плутон
140.25 Hertz   магия ,динамични групи

http://www.planetware.de/octave/cosmic-octave.html

Трептенето на дадено тяло в околната среда поражда звукови вълни.Когато средата е въздух,те достигат до ухото и предизвикват усещането за звук.Звуковете биват два вида- тонове и шумове.

Музикалният тон е звук,с определена постоянна честота.Те се различават по височина,трайност,сила и тембър,а записването им става чрез ноти.

Музикалният тон е също разстоянието между основни степени и е равен на 2 полутона.

Трайността на тона е продължителността на времето,през което звуковите вълни предизвикват възприятието за тон.

Тембърът на тона е неговото качество,чрез което сме способни да различаваме отделни инструменти и гласове.Той се формира в зависимост от обертоновете.

Силата на тона е в пряка зависимост от големината на амплитудата,която се получава при трептенето.Колкото тя е по-висока,толкова по-силен бива тонът.

Височината на тона се определя от честотата на звука.С увеличаването на броя на трептенията за единица време се увеличава височината на тона.Човешкото ухо може да възприеме тонове,чиято честота е между 16 и 20 000 Hz(херца)С възрастта горната граница на чуване се намалява...Уикипедия
На октавната подредба са подвластни периодичностите в обиколките на планетите, елементите от Менделеевата таблица, ритмите на мозъчните вълни, тоновете от музикалния обхват, светлината, невидимите лъчи, чувствата, мислите и духа.. Томов, К. Резомално-изоморфния принцип. Аргес, 1991 г.


Учението за музикалната хармония на Вселената е залегнало в почти всички древни култури.Индийците твърдят че „Вселената е звук” и че Космоса е възникнал от първичния тон Нада.В индийската и тибетската култура сричката Ом е най-свещената мантра и символизира трептящия звук на всичко съществуващо във Вселената.Ритмичността е принципът,който движи живота на Земята - смяната на деня и нощта,както и смяната на сезоните определят биологичните фази на активност и спокойствие в природата.Космическият ритъм е навсякъде върху планетата и всяко живо същество е част от тази космическа мелодия,независимо дали осъзнава това или не.Синхронизирайки се с космическата хармония, човека се превръща в резонантна частица от Вселената и живее в съответствие с космическото си предназначение. Наред с традиционните инструменти и мантри , които се използват за постигане на подобна синхронизация по време на медитация, в последните десетилетия се появява и музика, създадена изцяло по електронен път и изчислена в съответствие с хармонията на математиката, физиката и астрологията .
Базирайки се на това,през 1978 г.швейцарския математик и физик Ханс Кусто формулира закон за Космическата Октава и извежда честотите на планетните тонове.Според Кусто да се слееш с Вселената означава да се синхронизираш с честотите на планетните тела, които те заобикалят и да им дадеш възможност да резонират в теб. Ако човек успее да чуе тази резонантност в себе си, ще достигне до космически измерения на осъзнаване.Кусто изчислява честотата на телата от слънчевата система като използва астрономически данни за ротацията на дадена планета около слънцето и около собствената ос.Изхождайки от теорията за планетните тонове вече има музиканти,които използват синтезатори,синхронизирани с космическите октави - Star Sounds Orchestra, SCIROM, Coil, Akasha Project, Brain Entertainment Laboratory, Orbital Dolphins, Morphon, B.Ashra, Motom и други



Макар на пръв поглед да няма пряка връзка,съм убедена за думите,че също излъчват енергия и ни влияят.Нещо повече.Оказва се,че има значение дори това дали словореда е правилен и обратен,дали подредбата на буквите е правилен или обратен.Съществува така наречения обратен словоред,твърди се,че това всъщност е вътрешния/ истинския/ говор на човека,който обаче се трансформира във външен "правилен">Колко е правилен е под въпрос.

Но -преди 20 години австралиеца Дейвид Оутс  (David John Oates) е открил феномена на обратната/реверсивната/ реч. Това е станало случайно,докато слушал песента "Стълба в небето" на Лед Цепелин,като я превъртял на обратен ход.Певците отчетливо казвали:"Върни назад и ще чуеш думите!"

Теория на обратната реч и допълване на реч.

(1) човешка реч има две отличителни но допълващи се функции и режими на работа. Режимът Явни се говори напред и е основно по съзнателен контрол. Режимът Скрито се говори назад и не се намира под съзнателен контрол. В обратна режим на словото се случва едновременно с предния режим и е промяна на посоката на звуци предаде реч.

(2) Тези два режима на словото, напред и назад, са зависими един от друг и са неразделна част от човешкото общуване. Един режим не могат да бъдат разбрани без другия режим. В динамиката на междуличностна комуникация, двата режима на словото комбинирани съобщава общия психиката на лицето, съзнание, колкото е в безсъзнание добре.

(3) Скрито реч развива пред явните реч. Децата говорят назад, преди да направи напред. След това, като започне предаде словото, два режима на речта постепенно се съчетават в едно, които са обща комуникационна двукомпонентни ниво процес.

http://vbox7.com/play:762c685b&al=1&vid=3403865 

Замислих се, за силата ма мантрите -как  няколко думи, изречения, на неразбираем език, понякога доста трудни за произнасяне дори,са така силни и мощни А  'ОМ"-а/ две букви ,които заедно са с доказани най-силни вибрации..Там, някъде, в нас, има огромна сила, която тези думи отключват,и наистина се усеща силата им/ днес, на йогата се замислих ,и реших да споделя

Радвам се, че открих тази тема. Записвам се, защото ми е особено интересна.
Аз не просто обичах езикознанието, а и продължих да се занимавам с него. Значението на думата е много интересно нещо. Думите ни въздействат именно защото значението им извиква ментални образи в главата ни, били те и абстрактни, и отключва хиляди асоциации; те рисуват и биха могли да кондиционират поведението ни. Затова и словото е сила, защото е инструмент, който извиква определена психоатмосфера у нас.То може да програмира и препрограмира поведението ни (ако сте чували за НЛП и други подобни; за разните психологически техники, основани на езикови практики). Тук има, мисля, доста спекуалции, но и полезна информация.

Ако ми остане време мога да пусна малко повече информация за Алфред Кожибски, баща на Общата семантика. Негова е идеята, че езикът не е "територия" (реалният свят), а само нейна карта. Езикът е добър инструмент за познание и общуване, но често забравяме, че е само помощно средство и се вторачваме в думите, а не в онова, към което те сочат. Например, ако някой ни посочва с пръстче луната, за да я видим наистина трябва да се абстрахираме от пръстчето, а не да го наблюдаваме задълбочено и да анализираме върха му. Понякога забравяме, че думата не е самото нещо, към което сочи, а само медиатор.

---

И още нещо, защото видях, че си говорите за "В началото бе Словото" (Йоан 1:1)
Като бях малка много се увличах по културите от т.нар. Месоамерика (маи, ацтеки, олмеки и пр.). Тогава попаднах на интересни текстове, които в онези години трудно се намираха у нас, но сега виждам, че "Попол Вух" го има и онлайн даже... Ето нещо, написано на езика на маите киче, от началото на тази така интересна книга, където се започва с това, как е било създадено "съществуващото":

...."Нямаше нищо, което да е изправено; само водата в покой, тихото море, самотно и спокойно. Нямаше нищо, дарено с битие.
Имаше само неподвижност и безмълвие в тъмнината, в нощта. Само Творецът, Образувателят, Тепеу, Гукумац, Първородителите бяха във водата, обгърнати от виделина.[10] Бяха скрити под зелени и сини пера,[11] затова ги наричат Гукумац. На големи мъдреци, на големи мислители е тяхното естество.
По тоя начин съществуваше небето, а също и Сърцето на небето, че това е името на бога. Тъй разказваха.
Дойде тогава тук словото, дойдоха заедно Тепеу и Гукумац, в мрака, в нощта, и говориха помежду си Тепеу и Гукумац. Говориха прочее, допитваха се помежду си и размишляваха; споразумяха се, обединиха своите слова и своята мисъл.

Тогава стана ясно, докато размишляваха, че когато съмне, трябва да се появи човекът. Тогава разпоредиха сътворението и растежа на дърветата и увивните растения и зараждането на живота, и сътворението на човека.[12] Тъй бе разпоредено в мрака и в нощта от Сърцето на небето, който се казва Хуракан."

СИЯЙНО МЕЧТАНИЕ, "Режимът скрито" ми напомни една от най-известните динамични медитации - Джабарска медитация. Джабарският език представлява несвързано говорене, звуци, които не образуват смислови думи. Така - говорейки безсмислици, се освобождават мислите и биват изхвърлени навън; освобождава се подсъзнанието. 


otilia, за мантрите  . Заклинанията също се базират на силата на конкретни думи или словосъчетания.



rainbird, и моят интерес към думите идва от езикознанието. Веднъж си мислих дали да пиша за Триъгълника на Сосюр, но поне за момента се отказах. За Кожибски ще ми е интересно, а и доста неща съм забравила. По повод предизвиканата психоатмосфера, - да, много точно казано  Думите, които използваме не само предизвикват в слушателя някакво влияние, но и отразяват вътрешността ни, аз-а ни. И това става обикновено без изобщо да се усетим - само един внимателен слушател тълкува чрез думите ни какво става вътре в нас, в същността и душата ни.
Например, ако кажа "Трябва да защитя правата си пред моя работодател" - думата "трябва" разкрива моята неготовност да го направя. Може да е страх, несигурност; чуждо влияние, а не лична убеденост. Ако това изречение бъде изказано "Искам да защитя правата си пред моя работодател", - се разкрива съвсем друга картина на духа. "Искам" отразява готовност, вътрешно желание, сигурност...
Ако човек успява сам да наблюдава думите, които използва - би бил много полезен за себе си. Но май е доста трудно самонаблюдението. 


HindemitH, нещо любимо:

http://www.youtube.com/watch?v=Us-TVg40ExM

Женствена и сексапилна -  едната дума се фокусира върху жената, другата -върху секса И ако "объркаме" посланието, вибрациите се променят..Тези две думи ми се въртят напоследък, и си мислих,как понякога ги ползваме" безразборно", а могат наистина да променят нагласата ти,посланието, идеята ти за дадена жена