Влиянието на думите

Иска ми се да започна с това защо, с каква цел са били създадени някои думи. Като следните, които трябва да втълпяват, че мъжът винаги стои над жената.

1. Думата "омъжена". Това е измислена дума, по всяка вероятност по времето на социализма. Измислена е със сигурност от мъж. Защо е измислена ли? Защото няма произход, няма корен. Думата "женен/а" произлиза от "женитба". Глаголът е "женя се".
А "омъжена"? Няма "мъжитба", има само "женитба". Няма "мъжа се", има "женя се".
По-горе посочих целта за измислянето на тази дума.


2. Друга дума, която е създадена с цел да постави жената на по-ниско стъпало и то не само в българския език, е една вулгарна думичка, която ще спестя, и без това всеки ще се сети. Тя съществува само в женски род в различните езици. И до днес се използва само за жени, просто за мъжете такова съществително не съществува. Защото мъжете сами са си разрешили свобода в секса, докато за жената това продължава да е като проклятие. Тази дума спада и към тия, които се използват като оръжие (и от мъже, и от жени за съжаление)


Ето две думички, за които дали и кога се замисляме, докато изговаряме - не се знае.

Но да премина към по-приятни поводи за използването на думите.
Може би думата, която би съборила стени - "обичам"; още по-силното "обичам те". Може би тази дума е най-силното лекарство от богатия речников архив. Освен това е чиста, може да носи само положителна енергия, не може да се използва в двоен смисъл, нито като оръжие. Тя, заедно с "любов" са може би най-изчистените от негативизъм думи.

За думите. За тяхното влияние върху нас. До колко осъзнаваме какво изричаме (или доколко съжаляваме за изречено). Какво се случва, когато ни наранят с дума или ние нараним?
А за скрития смисъл на думите? Една притча по един и същи начин ли се разбира? Доколко е нужно да познаваш човек, за да разбереш с каква цел използва определена дума или словосъчетание? Например някои наричат любимите си с на пръв поглед обидни думички, но изразявайки любов и симпатия. Дали и за двете страни е така - не знам.

Не е съвсем по темата, но не мога да се въздържа и ще споделя "късметчето" си от сутрешното кафе:

"Думите са като огън,
буен и изпепеляващ.
Думите са и за продан -
как и колко ти решаваш.
С думи можеш да наказваш.
С думи можеш да раняваш.
С думи можеш да разказваш,
можеш и да възхваляваш."

Аз се старая да изричам това,което мисля.Друг е въпроса че не успявам.А като нараня се извинявам.


Тц,не. Колкото хора толкова и гледни точки.Всеки си я пречупва по свой начин.


Ако някой чуе как си говоря с ММ ще се стресне.Особено коментарите за външния ми/ни вид които си разменяме.Но ние си говорим обидни думи с любов и не ни пука.

  По темата е "късметчето"! И е точно; точен да е и късмета! 



И аз това се старая напоследък - заради мен си. В противен случай само приемам, а не предавам и ставам кофа за смет.



А заради думите сме готови на... всичко може би. Само за да чуем колко сме страхотни, пораснали, обичани. Доколко това ни помага сами да се обичаме и да сме пораснали - не знам  Но сме зависими от думите, които искаме да чуем. Или които не искаме, но чуваме 

Тинейджърите имат много цветущ език. Изразяват бунта си чрез вулгаризми и цинизми. (По мое време се изразяваше с тесни дънки или първи номер пострижка примерно.) Това от една страна е добре - все пак бунтът е изразен, не стаен. Но се питам дали този вид на изразяване не остава за цял живот, дълго след като бунтът е забравен? До колко е добре за тях самите да изразяват бунта си по този начин? Дали наистина псувните и вулгаризмите ги освобождават от напрежението на хормоните; дали е добре да бъдат оставени да си изживеят пубертета по този избран от тях начин, или да бъдат контролирани с морал.
Как ще реагирате, ако утре детето ви напсува пред вас учителката си - с нравоучително "конско" или с разбиране и обич?

tonimar Адмирации за темата!  

За думите- въпросът е двузначен.Както ние изрзяваме себе си и чувствата си  и потребностите чрез тях,така и другите го правят.Да,сега някои думи придобиха съвсем друго значение-"жестоко" в смисъл на жестокост и нараняване,на болка, сега е и възклицание за нещо супер  ново и добро според по- младите.В така наречения жаргон навлизат и други иначе обикновени думи,които придобиват съвсем друго значение.

Корените на думите са основата на тяхното значение.Ето защо и "омъжена" значи принадлежи на мъж,аз поне така го разбирам.А оженена-станала от мома - жена.Така,че и двете думи да речем си имат своето място.Виж,за "бракуван/-а /" т.е. сключили брак  - ми е смешно,защото бракуваната стока ясно не е най-добрата.Ама може и за бракът това да се има впредвид, незнам.

Енергията на думите е друго нещо - често чуваме думи,от които боли,душата ни.Макар,някои да се съмняват,че я има.Макар,някои да се съмняват,че думите имат енергия.Това ми напомня за японеца,който открил тайната на водата,която запазва информацията от думите изречени или изписани на чаша обикновена вода.Същото е и с растенията и с децата,от една добра дума може да "поникнат" криле,а от лошата-да унищожат.

Ето защо аз лично често съветвам сина си,който вече е на възраст в която иска да се докаже порастнал,подражавайки на съучениците си - съветвам го,да не цапа устата си с обидни думи и квалификации,че те замърсяват душата му. И се радвам,че поне за сега има успех с него,дано и за в бъдеще е така.

Привет, raliko 

Отдавна не бях чувала "бракуван/а", та се посмях.  Има някаква аналогия, особено в по-консервативните общества и някои религии. Встъпвайки в брак, особено жената, вече е бракувана стока, тъй като се разделя с девствеността си.  Какво да кажем в по-либералните общества при втори и трети брак - те направо са си за боклука! 

Сега малко по-сериозно:
Енергията на думите от повечето хора е неосъзната или отричана. А наистина я има, при това е доста силна. Ти направи аналогия с действието на думите над водата, а аз съм чула друга теория: Думите, които целят обида и нанасяне на болка, са с доста по-силна отрицателна енергия, ако бъдат прочетени в интернет или на ел поща, на смс, отколкото, ако бъдат чути. Така и не разбрах заглавието на книгата, в която се описва това явление.

Бях влюбена в предмета езикознание и лингвистика. На една от лекциите за първи път се убедих в енергията на мисълта. Примерът беше нещо, което се е случвало на всеки: Когато по едно и също време с близкия ни човек започнем да говорим за едно и също. Или когато си мислим за някой и точно тогава, или след минути, часове - той ни се обажда по телефона. Или срещнем приятел и се окаже, че и двамата предния ден сме мислили за другия...

Същото е с енергията на думите. Думите не само носят мисълта, а и посланието на мисълта, на желанието, на чувствата. Енергията им е двупосочна. Тази, с която са били изразени - от човека, който ги изговаря. И тази енергия, с която са били възприети (чути). От възприемането на думите зависи до голяма степен щастието и хармонията на човек. Дали ще му дадат криле, или ще му отрежат стъпалата.

Освен енергията, думите носят и много информация и то неосъзната от говорящия информация. Тази информация разкрива характера на човек, дори неговото минало. Но на хората много не им се мисли и наблюдава. После се чудим защо животът ни буксува...

Поздравления за сина ти, raliko!   

tonimar    
За бракуването и аз така си помислих,ама за мъжете като се бракуват незнам с какво се разделят

Много е вярно,че днес не се обръща внимание какво точно носят думите като енергия.а би трябвало.Думите "обичам" и "обичам те" със сигурност носят единствено положителен заряд,и може би за това рядко се използват.Докато  заредени с отрицателен заряд думи,които всеки знае,се използват ежедневно и неведнъж-това е вероятно,защото първо не се осъзнава този факт,и второ-хората мислят,че това е модно.
Е,да,ама не."Модата е това,което нося аз" обикновено не е девиз на съвременните хора и още повече младежта.Подражанието на грубите мъже от американските филми,плюещи и нагрубяващи,псуващи,пиещи бира,мляскащи и качващи крака на масата-ето едно  мерило за съвременната ни младеж.Не казвам,че абсолютно всички следват това,но е факт,че на улицата това е често явление,а в училищата-просто тенденция,която започва от 1 клас.

Къде остават вълшебните думички,на които учим децата си в младша възраст?Моля,Благодаря,Извинявай?
Жалко е,че заедно с порастването,децата ни загрубяват и възприемат друг стил на изразяване,думи,които самите те често неразбират,но са модни.

За написаното/смс,интернет/ мисля,че има по-силна енергия,понеже написаното поема и оставя следа в материалния свят.А за изказаните думи-уви,енергията им не е по-малка,както и мисълта-с тях може дори да се убие човек.Ето защо е хубаво да помним и да напомняме  на другите,че човек трябва да мисли  предпазливо в положителна посока,и още по-предпазливо да говори и пише.

"Брак" е старобългарска дума, съответства на славянското "сватба". Не е това, което си мислите на първо четене - че бракуваната стока е дала друго име на сватбата.

Че    брак = сватба-ок
 Българското диалектно присен  означава  вечен, пристанала – сгодена, встъпила в брак. /СИ-РРОД,стр.400/ Ст. Младенов посочва думата бракъ – като старобългарска, срещала се в  Струга  със  значение  сватба. /СМ-ИС,стр.251/ Сега брак е  книжовна  българска  дума, но  в  началото  на  20 в.  се  е  използвала рядко и е имала регионален диалктен характер. Думата е старобългарски /прабългарски/ аналог на славянското сватба, от старобългарски е  навлязла в руски и оттам се завръща отново във официалната  съвремена българска езикова норма. Фасмер посочва че руското брак е пряка старобългарска заемка, среща се единствено и в сръбскоцърковнославянски, което показва също българската следа. Отсъства при другите славянски езици, освен в сърбохърватски брак, което е ясна българска заемка. Етимологияна за Фасмер е неизвестна, предполага че идва от славянското брать – вземам, бырать – избирам. Но откриваме интересни източни аналогии. При пущуните годежа се нарича pхаrtе, pхаrеtа. В бенгалски barānugamana, палийски vāreti, хинди-урду bākhar, bāgar, baţairī, barī, pahrā – свадба. В санскритски pirh, parigraha – брак, сватба, в авестийски bэrэg, bэrэjayeiti, пехлевийски brah – религиозен обряд. В тох./б/ prākre, prāk – устоичив, постоянен, цялостен, обхванат, perak – верен, заслужаващ доверие. /DA-DT-b/ Д.Адамс извежда тохарските думи от протоиндоевропейското *bhrak – заедно, в постоянна общност. Думата съпруг, съпруга е изцяло славянска и произлиза от старобългарското съпръгъ – двойка впрегнати волове. /ММ-РСБД,стр.181/
http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%2 … -DUM-1.htm  
То като сме взели гугъла за норма....Ето до къде я докарахме-съпръгъ-двойка впрегнати волове.Айде сега,влачете хомота на брака,пък нека казват,че съпрузи е толкова хубава дума

  argun, шегата ми се породи от двоякото значение на думата "бракуван" 




  "Ако можеха да говорят" воловете...


Съгласна съм, raliko, за модните тенденции; това, което се чува по улиците и училищата е доста неприятно за ушите!
В същото време обаче, в някоя от психологичните школи (не помня коя), има начин за изкарване на подтискана негативност, стаявани психически травми точно чрез изговаряне на мръсни думички в продължение на час примерно. Разликата е, че във втория случай това се прави с цел и положителна насоченост (както и да звучи това), а в първия случай - ... В първия случай децата използват жаргони, цинизми, "цветущи" изрази, защото си въобразяват, че това ги прави пораснали, значими, независими и пр. И не усещат негативността, която си нанасят чрез модерния младежки говор.


Откъде идва трудността да се каже "обичам те, моля, извинявай..."? Защо е много по-лесно да се напсува днес, вместо да се изкаже нещо толкова позитивно? Само във възпитанието ли се крие това, което говорим и мислим, или част от психиката ни е толкова изкривена, че търси изказ само на негативизма...

tonimar "Трудно е да си "човек" сред джунгла",това го казва моя син,защото "училището е джунгла!"-пак негови думи.И няма място за такива емоции и почти сюреалистични чувства,където е  война на оцеляване.Да,трудно е да бъдем себе си,защото все пак мисля доброто е заложено в човека.Но в тази конкуренция,която има и навън,а често  и вътре в семействата,това желание за победа на всяка цена,че всички средства са позволени-пречупват и най-човешкото и остава животинското, низкото, пошлото, лошото.
Разбира се винаги има изключения от правилото ,но..опита показва,че  се учим да сме лицемерни,за да не бъдем наранени.Учим се да бъдем силни и нападателни,за да не ни нападат.И сме това,което учим децата си да не бъдат....Неискренни,безотговорни,жестоки...Ето защо модата да сме силни,нагли,вулгарни и т.н.-ни прави такива,каквито най-малко сме искали да бъдем когато порастнем....Всяко дете иска толкова обикновени неща-да има колело,пумпал,да стане   художник, клоун,продавачка, танцьорка,пожарникар,лесничей, вълшебница,градинар,шофьор,машинист,космонавт-списъкът е дълъг наистина и не спира до тук....Но всеки помни смътно поне какъв е искал да стане когато порастне,и почти винаги ,когато порастне,това желание се изпарява,защото...вече не сме същите.Искаме повече и на всяка цена,и детството няма място в нашия груб свят.

Може би него-нашият свят- и трябва да променим,за да бъдем същите,честни и добри,учтиви и внимателни,обичащи и обичани?

Поздрави за темата