Родена съм на 29.08.1973 във В.Т-ВО.Осиновена съм на 20.04.1974 във В.Т-ВО.Осиновителката ми е починала. Търся биологични родители,братя и сестри. Знам, че биологичната ми майка се казва Анастасия(с гръцки произход) от Варна и живяла в гръцката махала и около Окръжна болница.Мисля, че е родена 1945-1955.Нека ако някой знае нещо, каквото и да е по въпроса, да ми пише на: msg2908@abv.bg
не живея в България и освен интернета нямам много варианти.знам ,че първия въпрос който може да ви мине през главата е дали тя иска?имам сведения които ме карат да мисля че иска ,както и оставен адрес от нея за мен ,който за съжаление никога не стигна до мен.осиновителите ми са починали.знам че е нямала друг избор и отдавна съм и простила,не я виня и упреквам за нищо,дори бих и помогнала ако има нужда от нещо,благодарна съм и че ме родила и съм жива и здрава,единственото което искам е да науча повече някои истини относто произхода ми.знам също че по външност много приличам на нея.'много ще се радвам ако имам братя и сестри и ако ситуацията позволява разбира се да се запозная с тях.в моя живот и сърце винаги е имало и има място за нея.надявам се втория път когато се появя в нейния живот да е по подходящ от първия,а може би и тя ме търси. ...,кой знае и никога нямам да разбера ако не се срешнем макар и тайно тя решава.
знам че повечето майки изоставили децата си по различни причини се страхуват да направят първата стъпка поради много причини като една от тях е да не нарушат спокойствието на детето и не знаят то дали е научило ,че е осиновено и т.н и може би си казват като разбере ,стане пълнолетно и иска може да ме потърси един ден.нека не забравяме че за тях сме вече други лица с промени данни и т.н ,всъшност и ние самите незнаем кои сме... как и от къде сме дошли....малко тъпо звучи ,но наистина си е така...за мен тези неща трябва да се знаят и да не се променят.датата на раждане поне, за имената съм съгласна няма начин,но да можеш спокойно един ден да откриеш и узнаеш всичко което те интерисува относно твоето минало както за осиновените така и за биологичните родители,поне в другите държави е така и темата осиновяване и осиновени не е изобщо табу както в bg.не се крие и от ранна детска възраст подготвят психически детето.а в bg повечето случаи се научава от съседи ,роднини от непознати.значи тайната е обществена ,всички знаят с изключение на теб.колкото и добре да е живяло едно осиновено дете един ден то иска да узнае корените си,при мен се появи особено силно желанието когато аз самата станах майка.знам че повечето зачитат за майка само тази която ги е отгледала,но моя случай е много специфичен ,защото осиновителите ми се сдобиват със собствено дете точно три години след моето осиновяване и аз ме отглеждат баба и дядо.майка е и тая , която те е износила 9 месеца и родила защото и това не е никък лесно както си мислят някои и са нямали късмета да ги подкрепи някой близък в отглеждането на дете ,нито пък съпруг.макар и само биологична ,но е .и не можем да ги виним без да знаем цялата истина,а не тази която ни се поднася
никога няма да се примиря докато не я открия ,независимо какво ще е нейното отношение.готова съм и очаквам всичко....
така че това е една голяма мечта,която се надявам да стане действителност. трябва да се срешна с нея да разбера някои неща и тогава да затворя тая страница в моя живот.а не да живея в неисзвесност иска ли? не иска ли ? само може да гадаем и никога няма да получа отговор ако не я потърся и не се срешна с нея.опитвам се да застана и на нейно място и все пак няма скрито покрито за тия неща,за съжаление тези истини трудно остават тайни.но когато оставиш дете трябва да си подготвен че рано или късно то може да те потърси ,особено по лесно е ако това дете не се осинови и на акта му за раждане останат данните на биологичната майка.някои може да са си оправили живота и да не искат да ги безпокоиш ,но някои може и да се зарадват,да съжаляват за постъпката си ,може да са били принудени може да са разведени ,самотни и т.н.дори има случаи които са казали на новите си семейства.но реално погледнато без съпруг и родители които да те подкрепят ония години когато и държавата не подкрепяла самотни майки ,колко жени биха си отгледали сами децата?а специално осиновителите трябва да са благодарни че има такива майки които са принудени по една или друга причина да оставят децата си,за да бадат щасливи те макар и по този начин ,а не цял живот да ги обиждат и мразят,все пак тия жени са си дали най-милото.и никой в този момент не се е поставял на тяхно място как се чувстват те? така че правя всичко възможно да я открия и съобразя с нейните условия и изисквания.
ще се радвам да споделите с мен вашите мнения както тук така и на емейла ми .благодаря ви и желая успех на всички търсещи(майки и деца)
не живея в България и освен интернета нямам много варианти.знам ,че първия въпрос който може да ви мине през главата е дали тя иска?имам сведения които ме карат да мисля че иска ,както и оставен адрес от нея за мен ,който за съжаление никога не стигна до мен.осиновителите ми са починали.знам че е нямала друг избор и отдавна съм и простила,не я виня и упреквам за нищо,дори бих и помогнала ако има нужда от нещо,благодарна съм и че ме родила и съм жива и здрава,единственото което искам е да науча повече някои истини относто произхода ми.знам също че по външност много приличам на нея.'много ще се радвам ако имам братя и сестри и ако ситуацията позволява разбира се да се запозная с тях.в моя живот и сърце винаги е имало и има място за нея.надявам се втория път когато се появя в нейния живот да е по подходящ от първия,а може би и тя ме търси. ...,кой знае и никога нямам да разбера ако не се срешнем макар и тайно тя решава.
знам че повечето майки изоставили децата си по различни причини се страхуват да направят първата стъпка поради много причини като една от тях е да не нарушат спокойствието на детето и не знаят то дали е научило ,че е осиновено и т.н и може би си казват като разбере ,стане пълнолетно и иска може да ме потърси един ден.нека не забравяме че за тях сме вече други лица с промени данни и т.н ,всъшност и ние самите незнаем кои сме... как и от къде сме дошли....малко тъпо звучи ,но наистина си е така...за мен тези неща трябва да се знаят и да не се променят.датата на раждане поне, за имената съм съгласна няма начин,но да можеш спокойно един ден да откриеш и узнаеш всичко което те интерисува относно твоето минало както за осиновените така и за биологичните родители,поне в другите държави е така и темата осиновяване и осиновени не е изобщо табу както в bg.не се крие и от ранна детска възраст подготвят психически детето.а в bg повечето случаи се научава от съседи ,роднини от непознати.значи тайната е обществена ,всички знаят с изключение на теб.колкото и добре да е живяло едно осиновено дете един ден то иска да узнае корените си,при мен се появи особено силно желанието когато аз самата станах майка.знам че повечето зачитат за майка само тази която ги е отгледала,но моя случай е много специфичен ,защото осиновителите ми се сдобиват със собствено дете точно три години след моето осиновяване и аз ме отглеждат баба и дядо.майка е и тая , която те е износила 9 месеца и родила защото и това не е никък лесно както си мислят някои и са нямали късмета да ги подкрепи някой близък в отглеждането на дете ,нито пък съпруг.макар и само биологична ,но е .и не можем да ги виним без да знаем цялата истина,а не тази която ни се поднася
никога няма да се примиря докато не я открия ,независимо какво ще е нейното отношение.готова съм и очаквам всичко....
така че това е една голяма мечта,която се надявам да стане действителност. трябва да се срешна с нея да разбера някои неща и тогава да затворя тая страница в моя живот.а не да живея в неисзвесност иска ли? не иска ли ? само може да гадаем и никога няма да получа отговор ако не я потърся и не се срешна с нея.опитвам се да застана и на нейно място и все пак няма скрито покрито за тия неща,за съжаление тези истини трудно остават тайни.но когато оставиш дете трябва да си подготвен че рано или късно то може да те потърси ,особено по лесно е ако това дете не се осинови и на акта му за раждане останат данните на биологичната майка.някои може да са си оправили живота и да не искат да ги безпокоиш ,но някои може и да се зарадват,да съжаляват за постъпката си ,може да са били принудени може да са разведени ,самотни и т.н.дори има случаи които са казали на новите си семейства.но реално погледнато без съпруг и родители които да те подкрепят ония години когато и държавата не подкрепяла самотни майки ,колко жени биха си отгледали сами децата?а специално осиновителите трябва да са благодарни че има такива майки които са принудени по една или друга причина да оставят децата си,за да бадат щасливи те макар и по този начин ,а не цял живот да ги обиждат и мразят,все пак тия жени са си дали най-милото.и никой в този момент не се е поставял на тяхно място как се чувстват те? така че правя всичко възможно да я открия и съобразя с нейните условия и изисквания.
ще се радвам да споделите с мен вашите мнения както тук така и на емейла ми .благодаря ви и желая успех на всички търсещи(майки и деца)