ФЕВРУАРИ 2007

Мак, къде е това езеро с лилии. За двата дни имаме билети за куклен театър, та като сме в центъра да вземем да се отбием. Исках също да те питам за детския маскен бал случайно дали си правила общи снимки. Не бях на партито и останахме без снимки, ако случайно си ги заснела моите момчета в навалицата....

Аврора, езерото е това, което се пада горе долу посредата между орлов мост и басейна Мария Луиза. Не може да не го знаеш, кръгъл, с лилии (сега ги няма де)  Отбийте се! Заслужава си!
По другия въпрос - имам няколко общи снимки, обаче не съм сигурна че мога да позная децата ти  Дани го нямам сниман май, него е по-лесно да различа, но за Ясен никак не съм сигурна, пиши на лс скайп, за да ти пратя, каквито имам.

Rover не сме го преодоляли - все още като дойде някое дете, решава че няма да му дава някой играчки.. не всички, но някой.. не се скръндзи самоцелно - с две думи да не дава всичко, само защото е негово.. не дава само онова с което му се играе в момента и което вече си е взел.. въобще не ме притеснява това..
Негови играчки не съм си помисляла да нося в градината.. реакцията на Никол е обичайна за почти всяко дете..

Калина не си дава играчките на никого по никакъв повод. Иска ѝ се да го преодолее, но още не може. Според мен е просто въпрос на време. Много ми е неприятно, че непрекъснато дърпа от ръцете на сестра си, при това абсолютно всяка играчка, нейна или не, но... това е положението. Обясняваме ѝ непрестанно, та сигурно скоро ще върже дикиш.

Малко снимки от нашето рожден ден парти: http://todes.snimka.bg/children/rojden-den-2011.570570.22389005

Ей какви интересни теми сте подхванали, айде и аз да се включа.
wish, така като те четях си мислех, че детето просто не хаби достатъчно енергия. Помисли колко и къде се разхожда и играе. При нашия съм забелязала, ако е болен и затворен в къщи е кошмар, ако е ходил на градина (тук разходката е задължителна, отлага се само ако вали порой), и съответно баща му го е взимал от градина (което си значи поне 1 км. ходене), тогава детето си заспива в 9 - 9:15 без проблем. Просто трябва да са уморени.
Вие много организирани бре за половин час ги гътате в кревата. Ние започваме ритуалите от 7 и насмогваме в 9 да го гътнем. При нас първо се подреждат играчките, после се дава ноди или равносилно по време филмче по избор - до 10 мин. След това вечеря, човека сам си избира дрехи за градината за следващия ден, къпане, зъби и спане. Оставяме го с пусната лампа, поиграва си малко и заспива.  На едно училище за родители, една мама беше споделила, че ако детето не излиза от стаята и не се лигави преди заспиване сутрин получава под възглавницата бонбон. Аз с моята фантазия доукрасих историята и по този начин убих три заека с един куршум/бонбон. Казах му, че Оле затвори очички донася бонбон на този, който заспи първи в къщата. И така наистина започна да се бори за бонбона. Веднъж-два пъти се случи в събота или неделя да ме изпревари в ставането и да не съм му дала бонбона. Тогава казах, че аз съм го получила понеже съм заспала първа. Това го стимулира още повече да се бори за наградата. От друга страна сутрин както е залепнал на възглавницата е достатъчно само да прошепна "провери дали ти си получил бонбон или аз" и вече скача, като изяде бонбона му се вдига кръвната захар и съответно се събужда по-лесно. Отгоре на всичкото му казах, че Оле вечер помирисва децата и това което смърди, не се е изкъпало, не получава бонбон, понеже явно е било непослушно. По този начин преодоляхме и караниците за банята (сега вече имаме вана, така че този проблем отпадна).
Само дето сега ни се съсипа тотално режима, преместихме се в нов апартамент и малкия е в съвсем отделна своя стая, пък и твърде много стресове преживяхме последния месец, та се налага да го гушна и погаля, пък и нощем се буди по няколко пъти и ме вика. Тази нощ направи ужасна истерия, крещеше и блъскаше, никого не допускаше до себе си и гонеше преди всичко баща си да скочел през балкона, направо си го молеше да скочи.
Предполагаме че е от стреса пък и постоянните ми кризи с контракции изобщо надявам се да отмине този период.
За играчките, разбира се че не си ги дава, но не го и насилвам, ако честно погледнем ние па дали ше си дадем ей така гримовете или компа. Не му ги взимам, сам си избира кои играчки да даде и кои да изхвърлим. Представете си някой да влети у вас и да ви каже, ооо това радио не си го слушал цял месец и да ви го вземе. Или пък приятелка да влезе да ви бръкне в шкафа, да ви вземе супер хубавото бельо и да си го облече. Това са си техни играчки и никой няма право да им заповядва какво ще правят с тях. Поне аз така си мисля.
Като не пиша, не пиша, ама като се разпиша цЕла страница запълнА  .
Лек ден и приятна изненада за всички.

Теди - чудесни дечица имаш.. а Дани има пленителна осанка..
Боги пази се с тези контракции никак не ти е леко.. аз недолюбвам такива награди, но признавам, че много красиво звучи всичко.. при нас Сънчо пуска най-хубавия сън на момчетата които заспят навреме.. иначе отива при други деца и после като мине, каквото останало това пуска.. съюо той пръска мляко на детските очички да залепнат докато тече сънчето и сутрин трябва да ги измием за да се отлпят

Боби, добре разписала се!

Само да вметна по повод игрушките, щот ми направи впечатление, че тук не иде реч за подаряване или отстъпване на играчките, а само за споделянето им по време на игра. И не друго, ами просто да ги остави в ръцете на заиграло се с тях дете, наместо да остави туй, с което е заета, само и само, за да отнеме някоя игрушка от приятелче, което я е взело, щото била нейна.

И също така тук не става въпрос кои играчки да дава и кои не, защото тя не дава никои, дори онези, които не са нейни.

Мен това не ме тревожи, но за такова поведение става въпрос, което не може да се сравнява с отношението ни към нашите вещи.

Мяу поста ти е малко сложничък едвам го схванах.. ако за такова поведение иде реч, значи и аз не съм разбрала питането на Ровер.. Ники категорично разграничава кое е негово и кое не е и ясно съзнава че права над чужди вещи няма.. харесва ли му или не, ако другото дете си иска играчката я връща.. ако много му се играе с нея я връща и се жалва.. своите обаче споделя избирателно и тези които не желае да сподели - не настоявам да го прави..
честно казано това което ти описваш (пак казвам ако съм схванала правилно защото малко се затрудних да проследя нишката) мен лично доста би ме притеснило..

Скай, извинявай, горе-долу за едно и също говорим, просто аз наистина не съм била съвсем ясна. Тук не става въпрос за съвсем чужди играчки, а за нейните и онези на сестра й. На чужда територия се държи съвсем различно.

Давам пример. Играят Люси и Калина кротко и спокойно, до момента, в който Калина не погледне към Люси. Е, тогава обикновено настъпва втората световна, щото Калина отива и с един замах отнася туй, което е в ръцете на Людмила. Мънинкото съответно надава кански вой...

На моменти го прави и избирателно. Аз обикновено също не настоявам да споделя, освен ако играчката не е на Люси.

Подобни неща се случват и при игра с братовчедка й. В момента, в който Бубета вземе коя да е играчка на Калина и наЩа забележи, скача като лъв да си я събере...

Ама да обясня защо репликирам Боби. Защото по този начин не се получава мирна игра. Дори бих казала, че за игра изобщо не може да се говори, а само за едно непрестанно дърлене. Допускам единствено, че Калина се забавлява от цялата тая работа, но не е мноо сигурно.

Братчедката рИве, Люс рИве...

Пак не станах ясна, но нейсе. Днес съм ужасно уморена и ще спра дотук.

Мяу, много ясно ми стана даже, на Джоя предполагам също. Нали 2 години се жалвах в темата по същия проблем. В нашият случай Ясен освен, че оставаше без играчка задължително отнасяше и по някой удар... някъде... Е, израстват го, ноооо мина доста време, така че се въоръжи с търпение. Най ми беше жал за Яско на рождения му ден, горкия стигаше до играчките след като на Дани му писнеше да си играе с тях, което се случваше бързо, за щастие. Сега съвсем се успокоих, че проблема не е в мен, не е и в това, че са момчета. При нас нещата започнаха да се успокояват много бавно след като Ясен навърши 2,5 г. Там някъде започна да се включва активно в повече игри и на Дани му стана интересно да си играе с него. След 3-тата година нещата задобряха още повече. Явно в един момент Дани го прие за другарче, а не само бебе, което реве наоколо. И сега се случва малкия да отнесе някой удар, но все по-рядко, играят си много и се забавляват.
При нас на дневен ред са други трепети. Вчера Яско се жалвал на баща си, че си нямал гадже. После на масата ми вика: "искам мама да е мацка и да е хубава..."  Къде ги учи тия, сигурно в градината.

И аз явно не съм се изказАла правилно. При нас е избирателно и спрямо детето и спрямо играчките. На някои деца си дава играчките и си играе, с някои обаче виси като цербер над главата им и вика "внимавай да не ми го счупиш". Ама не му забелязвам понеже и аз съм такава, милото като започнахме да живеем заедно ме гледаше  , когато му се бях накарала, че е извадил на масата едни вкусни пралини. Аз съм голЕм егоист в това отношение и не предлагам всичко, което имам на гостите  , също зависи дали гостенина ми е приятен или не, от това се определя какво ще дам на масата. Затова разбирам детето, вярно че е малко кофти ситуацията като са ти на гости и твойто си дърпа играчките ама да си гледат работата, то си е господар в своя дом. При нас за лекуване на егоизма му доста спомогна обратната ситуация, когато ние отидохме на гости и другото дете не си даваше играчките, като Калина, хич никоя играчка, тогава малкия се видя в огледалото и взе избирателно да дава като има гости. Даже се беше случило веднъж, преди да дойдат гостите да си събере любимите играчки, донесе ми ги и ми каза да му ги скрия, че този чупи играчки  .
В случая с "братската лИбоФ" е съвсем друга ситуацията, там няма помощ, Фомна когато бяхме малки със сестра ми, купуваха ни пЦЕлютно еднакви играчки (много гаден номер) и въпреки това се биехме до кръв чия е играчката, докато другата - абсолютно еднаква, лежеше низвергната на пода. После се прераства - и мен това ме чака, единствената ми надежда е, че са разно полови и Иво може пък и да не прояви интерес към барби кукли и обратното малката да не се вълнува от трактори. Само дето за карък сигурно ще се дърпат и скубят за една играчка, подготвям се психически.
Ударението в другия ми пост беше повече върху родителската намеса в личната собственост на човека, не съм съгласна с това без да види да му гепиш играчките, не е етично някак, след като той си има пълните собственически права над тях.
Айде бегам да оправям, че да ме видите какъв балон съм и точно толкова бавно оправям леглата по 20 мин на легло 
Лек ден и хубави преживявания.

Ами да, това май не е много готин номер дето й раздавам играчките без да види. Но става въпрос само за "бебешки" играчки, които са отлежали в някой плик около година и е ясно, че няма да си играе повече с тях. Изобщо не се сеща за тях повече, но съм сигурна, че ако я попитам дали иска да ги подари, ще каже - не. Пък и честно казано къщата ни се задръства от вещи и периодично се нуждае от прочистване - постъпвам по същия начин и нашите вещи, които не ползваме.
Иначе за дърпането на играчки - мен точно това ме е яд, че вместо да си играе с някое гостенче, играта се превръща "непрестанно дърлене", както каза Мяу. Не съм забелязала да подхожда избирателно към деца, но пък няма играчка, която да споделя с охота. Търпи известно време някой да си играе с нещо нейно, но максимум 5 мин, след което се хвърля да го дърпа. Толкова й стига търпението. Но като гледам не сме единствен случай, така че занапред няма да се връзвам толкова.

Прави сте за всичко, но понякога дребните също са опасни. Например Никол съм я дресирала, МАрина като получи нещо, първо тя да си го види и поиграе, и тогава тя да го вземе, но малкотооо 
Преследва кака си, граби всичко което тя вземе, даже бисквита, абе еднакви им давам на двете, обаче Марина отива и дърпа на кака си. От едно супниче им давам да ядът, но МАрина иска с лъжичката на кака си. Играчки...ужас, всичко, флоумастри, книги, пастели, пластелини....Купувам и на нея, хич не си гледа нейните играчки, взима на кака си. Накрая ревът и двете, а мен ми иде да се заровя накъде, само и само да не ги разстървавам. Че и бой, малкото е супер агресивно, ако не му се даде каквото иска, и въобще не ми обръща внимание какво говоря, скача с рогата напред и това е. Разревава Никол и докато я успокоявам, и взима играчката. А уж са от един триъгълник...зодиакален. И колкото повече расте, толкова повече борбата загрубява. Никол се усети и вече не си дава играчките. Купихме две абсолютно еднакви шпаги, за да са мускитарки. Марина гони кака си и сече яко, Никол се съобразява, и бяга. Едната шпага се счупи, ей не може да си представите какъв бой е за счупената шпага, кога ли ще ги изхвърля, не знам, ама ми писна да търча и да викам, внимавай, леко, очите, не удряй кака, пази Марина.....

Предлагам да си поговорим малко на здравна тематика. Как се отнасят децата към миенето на зъбите.. колко често миете зъби, самостоятелно ли се справят, как търкат.. такива неща..
Ники не може да ги мие хубаво сам.. аз помагам, но направо аз му ги мия.. не схваща нещо как става номера.. само смуче тази паста или тръкне малко и е готов.. пеем и песен но тя мотивирва само ако аз мия, а той зяпа.. абе сложна работа..
по темата попаднах на това стихче и ми хареса.. но е като за по големи деца...
А какво ли трябва с четката да правя?
Трябва да запомня десет правила.
ПЪРВО, върху четка паста да поставя,
ВТОРО, да изплакна зъбките с вода.
ТРЕТО, да размажа паста върху зъбките,
докато до десет на ум преброя.
После да започна да рисувам с четката,
като че над покрив дим се завъртя.
Да рисувам с четка? Е, че туй е ясно!
Да, ала със паста, вместо със боя:
Вляво, по средата, после пък във дясно,
пак до десет трябва аз да преброя.
След това за ПЕТО трябва да отворя
Много нашироко своята уста и да търкам силно,
докато повторя: 10 пъти вляво, 10 по средата,
10 пъти вдясно, като на игра.
ШЕСТО, да обърна четката нагоре
и да търкам силно аз напред-назад,
докато отново на ум си повторя:
10 пъти вляво, 10 по средата, 10 пъти вдясно,
като на игра.
СЕДМО пък, отново всичко да повторя:
с паста да рисува, вместо със боя зъбките
да търкам и долу и горе: 10 пъти вляво,
10 по средата, 10 пъти вдясно, като на игра.
ДЕВЕТ, да изплакна със вода устата,
да измия също четката с вода, за да бъде чиста
и суха когато пак ще ми потрябва утре сутрунта.
А ДЕСЕТО беше? Ах, какво ли беше? Да, да!
А десето беше да запомня всички тези десет правила.