Не искам да му търся друго семейство, с което да се асоциира, понеже имат някаква биологична връзка.
Темата наистина не засяга отношенията ми с мъжа ми и съм сигурна че никога не би било пречка в отношенията ни. Също така съм достатъчно усещаща. Също така знам, че никога не бих му показала, че видиш ли го съжалявам, да правя някакви драми от това. Няма за какво да го съжалявам, защото родителите му (тези, които са го отгледали) са го възпитали, изучили и от него е станал достоен МЪЖ.
Единствения ми въпрос беше дали трябва да му споделя някаква истина, която аз знам за него и от там нататък да го оставя да вземе решение какво иска да прави и за мен да остане задачата да съм негова подкрепа и упора, както до сега винаги съм била в най-различни ситуации.
Момичетата, които ми отговориха, дадоха отговори от тяхната гледна точка и това ми помогна да разбера как да действам.