Публикувана: 5 дек. 2004, 05:41 ч.
Последно мнение: 29 юни 2006, 09:08 ч.

Обичате ли стихове?

386 443
735
2

# 705 18 юни 2006, 18:33 ч.

Мнения: 249

Желая ти време
Не ти желая всички дарове,
желая ти време да се радваш , да се смееш,
използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
време не само за теб , но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
а време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време , което просто да убиваш,
иска ми се да ти остане в излишък
като време за удивление и вяра
вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
и време да пораснеш и узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш,
да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
да приемеш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да ЖИВЕЕШ!

# 706 18 юни 2006, 21:11 ч.

обожавам ги. Яворов е най-големия бг поет - писал еи лирика и патриотични стихове

# 707 19 юни 2006, 11:16 ч.

Мнения: 374

Ревност

Прости, до днес не те обичах,

тъй както заслужаваш ти.

Съвсем ми беше безразлично

дали съм ти любим, прости.

Дори не те и забелязвах,

че съществуваш покрай мен.

Не те ревнувах, нито пазих.

Живеех с тебе ден за ден.

И честичко сам в други влюбен,

не страдах от страха нелеп,

че може и да те загубя

и да се влюбя. Тъкмо в теб!

До днес. Но днес, незнайно как тъй

един случаен джентълмен

ти хвърли погледче за кратко

и ти направи комплимент.

Дали на мен тъй ми се стори

или пък тъй си бе, не знам,

но пръв път друг ми заговори,

че имам хубава жена.

Че е харесвана, че грее

с особен чар, очи и глас,

че другите съзират в нея

туй, що недосъзирах аз.

И го съзрях. В един миг. С хубост

невиждана те аз видях.

- Нима, нима ще те загубя? -

си виках сам във адски страх.

Нима?! Но нещо по-нелеко

удари мисълта ми с чук:

какъв скъперник е човекът -

цени безценното до него

едва щом му посегне друг.

# 708 19 юни 2006, 15:32 ч.

Мнения: 1 546

Ето нещо разкошно,пускам го на английски,защото оригинала е страхотен,ина4е мисля 4е някоя от "Пилешките супи....."запо4ва с бг превдод:
“Phenomenal Woman”

Pretty Woman wonders where my secret lies
I’m not cute or built to suit a fashion model’s size
But when I start to tell them
They think I’m telling lies.
I say
It’s in the reach of my arms
The span of my hips
The stride of my steps
The curl of my lips.
I’m a woman
Phenomenally
Phenomenal woman
That’s me.
I walk into a room
Just as cool as you please
And to a man
the fellows stand or
Fall down on their knees.
Then they swarm around me
A hive of honey bees.
I say
It’s the fire in my eyes
And the flash of my teeth
The swing of my waist
And the joy in my feet.
I’m a woman
Phenomenally
Phenomenal woman
That’s me.
Men themselves have wondered
What they see in me
They try so much
But they can’t touch
My inner mystery.
When I try to show them
They say they still can’t see.
I say
It’s in the arch of my back
The sun of my smile
The ride of my breasts
The grace of my style.
I’m a woman Phenomenally
Phenomenal woman
That’s me.
Now you understand
Just why my head’s not bowed
I don’t shout or jump about
Or have to talk real loud
When you see me passing
It ought to make you proud.
I say it’s in the click of my heels
The bend of my hair
The palm of my hand
The need for my care.
‘Cause I’m a woman
Phenomenally
Phenomenal woman
That’s me.
ПОздравявам вси4ки феноменални жени!!! Hug

# 709 19 юни 2006, 22:20 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Тръгва
на Ясен

Къщата му е само гараж за
тялото,
тръгва, накъдето му видят очите
--далече, все по-далече,
но не толкова, моля те,
че да забравиш пътя за
връщане...

Калина Ковачева.

В хоризонта
на моето легло
те вкарах,
за да виждам
само теб
в мрака
като те преоткривам.

Д. Георгиев

# 710 20 юни 2006, 21:52 ч.

Мнения: 1 895

Уистън Хю Одън

FUNERAL BLUES

Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He Is Dead,
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My moon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever: I was wrong.

The stars are not wanted now; put out every one;
Pack up the moon and dismantle the sun;
Pour away the ocean and sweep up the wood;
For nothing now can ever come to any good.

ТРАУРНО

Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.
__________________

# 711 21 юни 2006, 21:15 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Цитат на: Kremi (двойна доза) в вт, 20 юни 2006, 21:52

ТРАУРНО

Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.
__________________

Kremi, ти ли го преведе това.
Ако да, поздравления. Hug

Преводът е повече от добър.

# 712 21 юни 2006, 23:49 ч.

Мнения: 1 006

Едно изречение за любовта

Остани си все същата -
ведра, весела, ядно смръщена,
явна, скрита, почти потайна,
вечна, кратка, съвсем нетрайна.

Плаха, дръзка, спонтанна, дива,
тъжна, после - така щастлива,
нова, стара, невинна, грешна,
и трагична, и малко смешна.

Овладяна и хладна, страстна,
беззащитна, но тъй опасна,
ту безкористна, ту пазарна,
страшно подла и страшно вярна.

Обругана от нас, желана,
неизпитана, изживяна,
неизбежно сама и мъдра,
като моята втора възраст.

Ти, любов безпощадно жива -
неизменна и изменчива,
остани на ръба на риска,
събуди се в когото искаш.

Само моля те не забравяй
все такава да си, такава -
най-реална и фантастична,
преповтаряна и различна.

На вълшебното
си предимство
да си всякаква
и единствена!

# 713 21 юни 2006, 23:53 ч.

Мнения: 1 006

Тя

Тя снабдява дома.
Тя съставя менюто.
Тя сервира и мие.
Тя чисти и готви.

Тя и нощем ме люшка
във своите скути...
Тя ме топли и аз
нямам нищо напротив.

Тя е моят типаж.
Аз съм нейната орис.
Тя приема спокойно
съдбата банална.

Пред гнева ми мълчи,
но мълча ли, говори
и вината ми става
бих казал глобална.

Тя ме мъмри разбира се,
с лека насмешка.
Тя при всички конфликти
по принцип е права.

Уж не знае за моите
дребни забежки,
но по майчински страда,
а после прощава...

Ах, животът е весел и тъжен!
Той в капана си я улови.
Тя „де юре“ за мен се омъжи,
а „де факто“ ме осинови.

# 714 21 юни 2006, 23:54 ч.

Мнения: 1 006

Завръщане

Затрупа ме звездна лавина.
Магнитен тайфун ме въртя.
И случаят стана причина
да видя отвътре света.

Преминах през огъня плазмен,
но слънцето още кълни
в сърцето, където напразно
сигнал за опасност звъни...

С живота играхме на „бъз“ и
играта бе в моя вреда...
Спаси ме моряшкият възел
на нашата обща беда.

Спаси ме звезда едроока
в блестящ галактичен ръкав.
И тази директна посока
получи от мен автограф!

Поел по маршрута обратен
към пункта космичен „ЗЕМЯ“,
видях как в един отражател
брадатият мъж се засмя.

# 715 22 юни 2006, 00:01 ч.

Мнения: 1 006

Много безумие е най-върховен смисъл-
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото безумие -
където множеството обладава.

Ти си нормален - щом си се оставил
на това, което те надига.
Опъваш ли се - ти ще си опасен
и окован с верига.

# 716 22 юни 2006, 00:05 ч.

Мнения: 1 006

Ще отделя време

Ще отделя време.
Имам цялото време на света
да те направя моя.
Пише го по звездите.
Указано е от боговете.
Ще бъдеш точно тук до мен.
Точно до мен.
Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш.

Не казвай, че ме искаш.
Не казвай, че се нуждаеш от мен.
Не казвай, че ме обичаш.
Подразбира се.
Не казвай, че си щастлива
някъде там без мен.
Зная, че не можеш,
защото...

Аз ще се оправя.
Ще чакам търпеливо.
Докато видиш знаците
и дотичаш в отворените ми ръце.
Кога ще осъзнаеш?
Трябва ли да чакаме, докато световете ни се сблъскат?
Отвори си очите.
Трябва да помогнеш на вълната.

Последна редакция: чт, 22 юни 2006, 00:15 от SEXY кака SAKRI

# 717 22 юни 2006, 00:14 ч.

Мнения: 1 006

АКО ВСЕКИ ГО Е ГРИЖА

Изпод дърветата гледаме небето.
Бъркаме сателитите със звезди.
Никога не съм си и мечтал, че ще си моя.
Но ето ни тук, тази нощ.

Амин ! Аз съм жив !

Ако всеки го е грижа и никой не плаче,
ако всеки обича и никой не лъже,
ако всеки споделя и преглъща гордостта си...
Ще видим деня, в който никой няма да умира.

Амин ! Аз съм жив !

И светулките във въздуха -
нашата единствена светлина в рая.
Ще покажем на всички в света, че не са прави.
И ще ги научим да пеят с нас.

Амин ! Аз съм жив !

И както лежим под звездите
осъзнаваме колко сме малки.
Ако те можеха да обичат както теб и мен -
представи си какъв щеше да е света...

Ще видим деня, в който никой няма да умира.

# 718 22 юни 2006, 00:27 ч.

Мнения: 1 006

Къща от огън

Нека си построим къща от огън, мила моя.
Не такава от дърво и камък.
Заповядай, влез през вратата на моите желания, мила.
Заповядай, влез и ги направи свой дом.

Не ми трябва прозорец, за да те наблюдавам, мила.
Не искам над главата си покрив.
Не ми трябва ключ, за да те отключвам, мила.
Ще използвам любовта си вместо всичко това.

Няма да се уморя.
Накарай ме да полетя.
Да си направим къщичка от огън, мила.
Строейки я със нашата любов.

Построяваме си къща от огън
всеки пък, когато се докоснем.
Не трябва да плащаме наеми.
Без хазяи, които да ни изритват.

В твоята градина искам да си играя,мила.
Когато поискаш просто ме повикай.
Аз няма да се уморя.
Накарай ме да полетя.

Здраво стъпили на твърдата земя
ние заедно градим къща от огън,
която никой не може да събори.
Тухла по тухла, пламъците стават все по-високи.

Правим я могъща - с нашето желание.
Къща от огън строим, мила - с нашата любов.

# 719 22 юни 2006, 00:34 ч.

Мнения: 1 006

МОЕТО ПЕРУ

Залез слънце, пурпурни облаци, екзотична природа, цикламени цветя, луксозни плажове, съблазнителни коктейли с лед, изпотени тела, чувствени латиноритми и...нежен син поглед, в който виждам морето... Перу е там където ... ловя вълните с ръце, боря се с гъвкавите им буйни тела, преди да ги пусна да си отидат – там, където се чувстват най-волни и свободни. А после се оглеждам в покоя на мястото откъдето преди малко те бяха дошли, за да наглася непокорният кичур коса на челото си. Къпя се с дъжд, обличам се в низ от цветя. А те са сини, като синевата на светлика, мярнал се за миг и пламнал от нетърпеливата жарава на деня ... и той ме грабва , за да ме обагри – в злато и в шоколад... Кани ме на танц деня из безбрежни плажове, в обятията страстни на отдавнашни желанията ... от незнание цялата превръщам се в страх, пламвам, бушувам, изгарям ... а димът и искрите над мене - рисуват китара ... Двама сме, всеки звук по врата ми полазва без свян, всяка мисъл за „после” ме прави изгаряща ... само малко изглеждам на... малко пияна. Танцувай с мен сега, в ритъма на струни полудели, обичам кожата ти, смугла - като лято ... желанията стават на постели ... Сега съм твоя, само твоя на света... Земята се взривява под нозете ми ... Дали нощта ще ми прости и този грях, когато грабне ме , за да ме възроди отново ... небе, звезди, простете на душата ми, направена е от любов, простете и ...

П.С.Само първото скромно изречение е мое.Оттам нататък се изля на макс Hug

Калпазанка. Heart Eyes

Препоръчани теми

Стихове за приятелството

Игри за тържество - търся идеи

Коледа на вратата чука, а след година СЕПТЕМВРИйче в креватче ще гука!

Обичате ли стихове? - 5

Причина:

Причина: