Майка оставя 4-годишен син за осиновяване

На мен пък друго не ми излиза от ума. Като ученичка ходих в един дом, та точно, докато бях там, майката беше дошла, понеже изтичаше годината, за коята детето беше настанено там и тя трябваше да го вземе, та понеже вторият й мъж не искал детето, тя искаше го остави за осиновяване. Детето беше 3 или 4 годишно.

Да гледаш едно дете до 4 години и да го оставиш за осиновяване - те това не знам как става. В каква безизходица трябва да си, за да направиш тоя избор, изобщо не мога да си представя тази житейска ситуаци и дано не ми се налага (да чукам на дърво). Не съдя майката, сигурно е решила, че това е най-добро за детето. Но от нищожния си двегодишен опит на майка-осиновителка мога да кажа, че за детето е най-добре да живее и расте с биологичната си майка. Разбира се, ако тя не е някой изрод, който застрашава здравето и живота му.
Онзи ден за кратко моята щерка повдигна въпроса за бебетата и коремчетата. Почувствах се истински безсилна, когато тя щеше аха аха да заплаче, защото й казах истината, че не е била в моето коремче. Непрекъснато питаше "защо". Успокои се, когато разбра, че е била винаги в сърцето ми и че човешките сърца са далеч по-важни от едни кореми. Обаче никога няма да забравя това чувство на безсилие, на безнадежност, на невъзможност да променя факта, че не съм я родила, а пък и двете искаме да е точно така.
Та може би тая майка се е чувствала по подобен начин, не знам.

Светът е шарен, хора всякакви - майката е осиновена и остава 4 годишното си дете за осиновяване - може пък модел да следва, знам ли 

Това е абсурдно поведение на пълен егоист. Детето явно ще и е в тежест, и при евентуална поява на нов мъж съответно пречка. Не знам това ли е причината, но е абсурдно.., независимост от обстоятелствата не би трябвало майка да се откаже от детето си.
Гледах един филм по действителен случай за един мъж, който по стечение на обстоятелствата остава без работа, съответно жена му го изоставя и той остава сам със сина си на улицата, спяха в обществени тоалетни, в приюти, църкви и т.н. в продължение на 1-2години. Не се отказа от сина си, въпреки, че всички му казваха, че ще преуспее ако няма дете. Но той не се отказа от сина си, и след време стана богат бизнесмен.

Колкото и да разсъждаваме неможем да се поставим на мястото на жената-майката! Сигурно наистина е била в невероятна безисходица за да постъпи така,тя си знае какво и е коствало!Жалко, че е нямало кой да и подаде ръка ....на времето така едно момиче неостави бебето си, а беше писала при нас , че като роди и ще  го остави ...но намери подкрепа, помощ и постепенно се стабилизира и си гледа сега и двете деца.

Как ми се иска България да стане държава, в която, ако тази майка се яви в дома да си оставя детето, веднага да се намесят компетентни хора, които да помогнат и на нея, и на детето, вместо да казват: ами добре тогава, щом така си решила
Такова решение не може никога да е "осмислено и изстрадано", особено с миналото на майката, самата тя осиновена и най-вероятно травмирана.
На мястото на докторката-директорка бих се срамувала дълбоко.

И да ми кажат юристите, как точно става това оставяне, не се ли намесва съд?

Изникна в съзнанието ми точно това-едно предаване(или откъс от такова) , не беше българско, нещо на тема осиновяване, разискваха се някакви случаи, имаше публика, някои от тях вземаха участие. Изказа се едно младо момиче , беше с майка си(осиновителка) и двете добре изблеждаха. Та тя родила и дала детето за осиновяване с пълното съзнание , че според нея му прави добро, с една дума както тя е намерила щастието си, така и то ще се чувства по-добре при хора които го искат и ще го обичат и т. н. Майката усмихнато я подкрепяше. Коментарът зад кадър беше точно такъв- тя следва несъзнавано модела на БМ.
Другото , което ми се е запечатало-тук една съфорумка разказа-къпуват къща от млад мъж, осиновен, явно на починалите му родители. Намират куп детски снимкина -  негови и на семейството, а той демонстративно казва- не ми трябват, не искам да имам нищо общо с това ( с миналото си).

Мда...такива ми ти асоциации...мисли за привързаност...за счупенаи съдби.

А тук наистна ми се струва е акт на отчаяние, безизходица и ....твърдост на характера....саморазрушителна твърдост....много познато.
Сещам се и за думите на дъщеря ми, ако роди бебе, че ще го даде на мен

Абсолютно!
Айде да не говорим за България и институции.

За мъжа със снимките и аз се сещам често, даже снощи или по-миналата вечер си мислех.

И аз не го забравям този мъж, но първото, което върви веднага след мисълта за снимките е, че родителите не са похарчили душевен труд за една дума с него по въпроса.
Да, кофти и болезнен труд е, спор няма.
И по-добре ако никога не се налага, ама на някои ни се налага.

Та, момчето, вече мъж, си е доста клет милия, разбрал е истината - с него никой не е искал да си има работа, а само със създадения образ, въплътен от крехкото му телце.

А  тази, осиновената мама, която оставила момченце на 4 г. е като Красимирка на 62 г.- имали са неистова нужда от помощ, за да станат възрастни, но не са осъзнали, че трябва да търсят помощ, а късмет да попаднат случайно на такава не са имали. 

А директорката-лекарка в някой по-цивилизован свят отдавна да е загубила права, най-малкото етична комисия да я нищи.
Права е Маймуна.

Маймуноооо, 
Съд се намесва ако трябва да се лишава някой от родителски права, ако се обжалва отказ за вписване в регистър  и пр. и пр.  или ако е сезиран с молба да допусне осиновяване.
Иначе няма съдебна процедура за оставянето.

"да, бе,да ...ама за кренвиршите им вярвам..."


ПП -За Фоксче:
http://blog.bella.bg/2009/10/14/tv-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%8 … 0%B7%D0%BB%D1%8A/

я някой да поясни това за кремвиршите, че реотанът ми не загря 

няма как да съдя нещо, което не може умът ми да побере.
от друга страна, може би за моментното положение на детето това е бил някакъв по-добър вариант.
от друга страна, има приемни семейства за кризистни ситуации. нямам идея. просто подобни неща ме оставят почти безмълвна.
аз не мога да вдяна за нашата биологична, та камо ли за тази. даже за рождения ден на алекс не се обади...

като бях малка баща ми ми разказа една приказка за цар Соломон - две жени казвали че са майки на едно дете. Карали се и царят не можал да прецени чие е детето. казал следното - щом не може да решите чие е детето ще го разрежат на две за двете ви. Едната казала добре съгласна съм, а втората казала - Не по добре да го вземе първата жена, само да не му стане нещо. И така царят разбрал, че детето е на втората. Лишава се от детето но за негово добро. Та така и тука...

Извинявай, но се съмнявам, че това въпросното дете е било осъдено на физическа смърт, ако остане с биологичната си майка, така че не виждам връзката между двете 

фоксче ако щеш вярвай, но аз самата в пристъпи на депресия и супер подтиснатост съм си мислела че е по добре да умра и друг да ми гледа децата. едва ли човек който не го е преживял може да си даде сметка, какво значи близките му да му обърнат гръб точно когато става майка и има за пръв път нужда в живота си от външна истинска подкрепа. много е страшно да си сам с децата с години,  да искаш помощ и да не я получаваш, да виждат как страдаш и живееш в ужас и.........на никой да не му пука. когато родих дъщеря ми поради различни обстоятелства и причини бях изпаднала в един безмерен ужас, който продължи с години. и все пак имах съпруга си до мен. а тази жена май си няма никой.......само тя си знае какво и е, за да реши че детето там ще е по добре.

а връзката е че една майка винаги би искала доброто на детето си. първата жена го е искала за себе си, явно заради самата себе си, втората която му е била майка е искала детето да е щастливо и здраво независимо къде е.

не ми се вярва на фокси да не и е ясна поуката на това елементарно ниво, но в крайна сметка ние, родителите на осиновени деца, волно или неволно, правилно или неправилно, навлизаме в по-дълбоки размисли.

всяка от нас иска да спести на детето си болката, която ще изпитва от факта, че е било нежелано и захвърлено от жената, която го е родила. от друга страна, ако я нямаше тази болка, много от осиновените деца шяха да бъдат може би нещастни по съвсем други причини, включая и системни побоища, и липса на каквато и да е обич и внимание. кое би било по-добро за тях никога не се знае, даже и когато животът им някой ден стигне до средната и крайната си фаза.
дали е добре да осигуриш на едно дете материалната сигурност и да се надяваш, че ще получи и обич, или да го гледаш с лишения, но да не го жигосваш с печата ИЗОСТАВЕН.

аз не смея да съдя тази жена, но пък и не я разбирам. от моя гледна точка, подобно поведение е немислимо.

но, колкото по-дълбоко навлизаме в тези дебри, толкова повече се сещам за един мой любим филм. РЕШЕНИЕТО НА СОФИ, с мерил стрийп. а него го гледам винаги след дълги размисли. затова и ще избягна да се вкарвам в други подобни филми. просто този случай е факт, дано няма много такива и Господ да пази децата...

просто, колкото и да пледираме, че нашите деца с нищо не се различават от всички останали, те се различават. факт. по това, че ние, хора притесняващи се, мислещи и болеещи за болките им, сме техни родители.
това ги прави различни от останалите.
не очаквай от нас да разбираме жена, която оставя детето си, защото нашите таланти не са в това, да търсим най добрия начин друг да направи децата ни щастливи, а в това, да се борим на всяка цена за щастието им, обаче да са пред очите ни. даже с цената на живота си.
защото докато ги намерим минахме нашата голгота. а да умираме втори път нямаме сили.

бих убила по-скоро детето си, отколкото да го направя за втори път нещастно, после и себе си, естествено. или бих умряла, за да го направя по-малко нещастно. това е положението. пиша го най отговорно.
ако няма изход, няма да оставя други хора да решават съдбата му, а ако не мога, първо бих умряла.
но да живея без детето си до мен и да го осъдя то да живее без мен, при условие, че аз съм жива, няма да го бъде.
ужасно е да се живее без майка. а да направиш съзнателно подобно нещо възможно е престъпление. която и майка по ред да си.

На времето поредната съпруга на мой братовчед остави второто им дете за осиновяване на 3 годинки. Взе си първото и изчезна там, от където беше дошла... Само леля ми, баба на детето, ходеше да го вижда в един дом близо до бул.Стамболийски. Много страдаше жената, но нищо не можеше да направи. Ходеше да вижда детето до момента, в който го дадоха за осиновяване.
Майката беше кучка,... разгонена... това беше причината да зареже второто си дете.
Още по-трудно ми е да осмисля изоставянето тогава, когато жената задържа първото си дете и оставя следващото, щото вече не обичала бащата и се разделяли(а той е един и същи в двата случая, които са на осиновени в прилежащата ми фамилия).

Какво да кажа. Аз зарязах всичко за да си гледам децата дори на работа не ходя от години. Изобщо не мисля че е нормално човек да си остави детето в дом за отглеждане но пък знам че може така да се отчая , че да не е на себе си. Сигурно има и стотици други причини...Едно време имаше една състезателка в фигурното пързаляне все първа се класираше и се оказа че е осиновено дете. Майка и беше бяла тя беше негърка или мулатка. Та тогава ми хрумна че всеки човек може да даде старт на едно дете поне дори да не е негово. Но не трябва да си обременен, обезверен, отчаян, да си в безизходица и т.н. Ако така се чувстваш не може и собственото си дете да гледаш...

Суриа Бонали, френска фигуристка. 
Не са малко случаите на осиновявания на деца от друга раса.

         Днес една майка предаде(както и да звучи тази дума) в ръцете на соц.работници 11 месечната си дъщеря - първо дете и след минути детето беше поето от осиновителите.Потресаваща картина.А  ето ви и цялата история.Младата жена 22-23 год. забременява, идва в по-големия град, родителите й нищо не знаят и когато настъпва момента за раждане заявява в родилния дом,че иска да остави детето тъй като няма възможност да се грижи за него,настанила се е на квартира у своя приятелка, няма доходи и т.н. Не желае родителите й да разберат.Веднага колегите се впускат да й предлагат варианти сама да отглежда детето - временно настаняване в Дом за майка и дете от семеен тип, с всички удобства, финансова помощ,памперси,дрехи. 11 месеца всички се стараят да я разубедят да остави детето си,в момента има достатъчно организации за превенция на изоставяне на децата.,но.....въпросната майка не желае подкрепа и дава съгласие за осиновяване, като в този случай тя се грижи за детето(в квартирата на приятелката й), докато се намерят осиновители.В интерес на истината тя се грижи много добре за малката.Естествено,че имаше кандидат-осиновители,които харесаха дъщеря й и процедурата се задейства. Вчера беше минал 14-дневния срок за обжалване на съдебното решение за осиновяване. И днес гледката беше сърцераздирателна.Тя се сбогуваше с дъщеря си, в другата стая изчакваха новите мама и татко( естествено не трябваше да се виждат помежду си), те също се разкъсваха от много смесени чувства,едва ли не смятаха,че майката може да се откаже в последният момент.Семейството си взе детенцето, майката остана да плаче и така.Много съм разхвърляна в описанието на случката,но сами разбирате какво чувствам.Това е историята.

безспорно така е жестоко най-вече за майката - родилка и няма начин да не е било сърцераздирателно. но общо взето, според мен, майката е осигурила възможно най-малкото зло в ситуацията. детето не е стояло в дом без мама и е гледано адекватно. решението на майката е със сигурност обмислено за това време, а не емоционално, а пък не е бавила детето с решението си от друга страна, т.е. то е още бебе и по-лесно ще се адаптира. със сигурност, не е безразлична към детето и може би един ден ще имат сравнително адекватен контакт.
това обаче не е всекиму по-силите.

това всичко през социалните ли се случва?
само не мога да разбера защо да е естествено да не се видят в този случай - тя очевидно желае доброто на детето, така или иначе, всички могат да си научат имената,  никъде няма забрана да се видят и да се разберат кои са взаимно, освен призрака на тайната на осиновяването ... обикновено не се виждат, щото БР отдавна са си били камшика и са приключили с детето още с декларацията за съгласие за осиновяване, не щото нещо пречи ... аз в тая ситуация със сигурност бих поискала да се срещна лично с майката в този ден.

На първо четене и аз мислех по този начин....

Но снощи докато заспивах точно този случай ми беше в главата и ми стана страшно... Та това си е изоставяне от родната майка и едва ли ужасът от загубата й е по-малък за детето, отколкото ако се бе случил веднага след раждането. То е бебе и ще се адаптира, но травмата, болката ще си остане не по-малка отколкото при децата гледани в началото на живота си в дом. Всички ние знаем, че травмите от дома се преодоляват и отшумяват в много голяма степен с течение на времето, но другата болка не изчезва никога. А не ми се мисли през какъв ад ще премине това дете когато разбере историята на изоставянето си.

А това че една жена може да живее 9 + 11 месеца с детето си и през цялото време единственото послание, което то получава от нея е: " ще трябва да се разделим, защото това е най доброто за нас" направо ме ужасява. Колкото и добре да се грижи за физическото му оцеляване, имам чувството, поне от това което съм чела като изповеди на осиновени деца, че по този начин допълнително го изцежда емоционално чрез ежедневно, ежечасно, ежеминутно, ежесекундно внушение за неизбежната им раздяла.

Поставих се на мястото на осиновителите на това дете и... благодарих на съдбата си че не съм на тяхното място.

Ганката, аз също мисля, че това дете е чуствало цели 20 месеца, че не е желано, независимо от физическото му добро състояние и травмата със сигурност ще е доста голяма, по-голяма от това ако го бяха дали веднага за осиновяване ида бъде осиновено на 4 месеца в най-добрия случай, а то най-вероятно щеше да бъде осиновено. Не мога да се поставя на мястото на биологичната му майка, съжалявам...не бих постъпила като нея...

Не искам да мисля за детето, не искам да мисля за биологичната му майка, не искам да мисля за осиновителите, прекалено много ми идва информация като тази - не го разбирам това и туй то... предпочитам да мисля за моите си деца, стана ми много тежко на душата 

И аз така.
Описаният случай предполага много по-дълбока травма за детето отколкото ако би живяло през тези 11 месеца в дом.Лично мнение.

Извинявайте, че нахлувам. Аз заради Мата.
Мато, няма ваши и наши деца. Има само деца. Всички ги боли. Мен 40 години ме боли, искали са ме, за да се каже че са детни, не бездетни. Със сестра ми бяха узрели и двамата да са родители, аз бях пак някъде там назад...а претенциите им, чисто еснафски, как да уча и да не ги изложа пред колегите....университета, всичкото...гади ми се даже.
Извинете ме за отклонението, ама ми е болно, хем са ме искали, хем не ме погледнаха, родни биологични.
Канти ми още в главата на баба ми думи: вместо да си ми благодарна, че те прибрах....цял живот благодарност и вменяване на вина. Тежи много и много личи.
Та затуй, Мато, ваште деца не са по-различни. Биологичните също са плакали, ама на тях никoй не им пести болката, че нема нужда, нали са родни...има форум, тема за осиновени...а ние, родините, не осиновени, на кой да изревем? Ние, родените по каприз, а всъщност не желани?
Извинявайте, сигурно ви натоварих. Не бих искала да досаждам, все тихичко сам свикнала да си поплаквам, ама не се стърпях

Разбирам, че не ти е било лесно, но не виждам мястото на мнението ти тук. Никой не избира родителите си - нито родените деца, нито осиновените - все някой друг избира вместо тях. Има и осиновители като твоите родители, но това е въпрос на хора. Мата обича детето си и ще го обгрижва добре докато е жива, това не я прави лоша само защото твоите родители не са се грижили за теб. Или аз не съм разбрала нещо

Ех тази жестока безмозъчна женица, която толкова ви умилява -  биологичната майка ....

Тя е осигурила най-извратеното мъчение за едно бебче... срещу което получава успокоение, колко благородно била постъпила.
Изверг в чист вид ...
От простотия ли, от какво ли, нямам отговор.
Всеки дом би бил по-щадящ от това.
Ганката и Светкавица толкова ясно са го казали.

А на осиновителите, които сега сигурно си мислят, колко им е провървяло, че така хуманно взимат бебче и не е било в дом, Господ да им е на помощ. За мен са в пъти в по-тежко положение от осиновилите циганче от дом.

В Китай имало такова наказание  - имитация на разстрел - всеки ден те изправят пред наказателен батальон, но не те убиват, пак те прибират в килията и така на другия ден отново и накрая се молиш да те застрелят за да се прекрати това мъчение.

Та бебето така 20 месеца всеки ден, около 600 дни - маааа      му и благородство от безмозъчни, но претенциозни  родилки.

според мен е спестила на детето част от проблемите с привързаността за вбъдеще.

институционалното отглеждане е протовоестествено и залага сериозни капани за бъдещото емоционално здраве на децата. то може да бъде опрадвано само в сравнение с нещо много по-гадно.

фактът, че не е било трудно да я убедят първите месеци да направи опит да задържи детето, за мен свидетелства за по-скоро положителни чувства към бебето. в крайна сметка, най-лесното е да го метне в дом и да приключи.

та на новите родители няма да им е по-трудно да създадат връзка с това дете, отколкото с дете на същата възраст от дом, дори напротив.

със сигурност не ги виждам и в по-тежко положение от осиновилите циганче от дом, най-малкото защото осиновяването на циганче от дом само по себе си не тежи, освен ако циганчето не страда дълбоко от травмите на изоставянето и престоя в институция.

освен това, дотук в разказа никъде не стана дума, че това осиновяване е по-различно от стандартното по закон. никъде не пише, че докато детето е в регистъра за осиновяване, трябва да се гледа отделно от биологичните родители, нали? щото може и да не настъпи осиновяване все пак ...
та, за каквото дете те извикат, като го харесаш, взимаш го ... какво да направят осиновителите - да го откажат, щото е стояло с майка си?!


 


ПП Изхождам от разбирането,  че очевидно това не е идеалната ситуация за детето, но животът е такъв, тези неща се случват и в случая говорим по-скоро за по-малкото зло, за ограничаване на вредите,  а не обсъждаме защо майката е решила така и правилно ли е решението й да даде детето за осиновяване.

Подкрепям Vella M.  Разбирам Мираета, според която детето е живяло в ада на отхвърлянето всеки ден и всяка минута. За развитието на детето обаче прсъствието на майката, която все пак се е грижила за него по сравнително приемлив начин, е незаменимо. Едно е паниката на новороденото, което търси опорна точка, за да може да опознава света, друго е травмата на дете на почти година. Едното е първична рана, да се изразим с популярните термини, другото - пак травма, но от друг порядък.
Домовете в българския им вариант не могат да бъдат оправдани по абсолютно никакъв начин.

Нямам време за по-пространни писания, но дори чисто математически казаното от теб не съответства на реалността- детето не е било на почти година, когато майката е решила да го остави, тя през цялото време е решавала въпроса:
"Оставям ли го или не?",
 след което се е прехвърлила в сферата на :
 " Кога ?"
и на по-дребните: "Как ?" и : " На кого ?" ( ако въобще се е замислила за тези неща.)
А въпроса за нейната съдба и нейното оцеляване си е бил водещ, както и за това колко по-леко би и било ако бебето въобще не се е родило.

Обзет от тези въпроси, а най-вече от първия и последния, такива неща излъчваш и внушаваш, че няма смисъл да ги  пиша.

А и някои имаме и реален опит, не пишем просто така.
Детето попива регламент за взаимоотношения със света, който не е никак препоръчителен, най-меко казано. И никакви книжки и средства за възпитание няма да са по-въздействащи впоследствие в изграждането на реглемент със света.

A ако искате чисто делово - коментарът за почти едногодишното дете би бил валиден и адекватен за бебе, чиято майка е починала или тежко заболяла, та поради тези непреодолими причини се е разделила с него, но не и за  изоставянето.

Абсолютно, децата на тази възраст са изключително зрели, дори и да не им личи. Аз не мога да си обясня, как може да се грижиш за едно дете близо 1г. и да го оставиш след това, как ще живееш със себе си. Не ме вълнуват толкова терзанията на майката, колкото на детето, защото то няма избор. А въпросната жена е имала достатъчно време размисля и премисля и в крайна сметка, ще си носи последиците от действията. А за децата е страшно травмиращо да бъде отделно от родителите си и то самата майка (неговия живот) да го отхвърли. Аз бях на 1г. когато ме пратиха в седмична ясла и в последствие детска градина, виждах родителите си само през уикенда. Това беше голям шок за мен. И през всичките години до 5г. възраст се чудиш, защо родителите ми не ме искат. Чувствах се отхвърлена и не обичана, много тежко го изживях и още си нося психологическите травми от това решение, което майка ми е сметнала за правилно и по никакъв начин не и е повлияло на психиката. Големите хора са достатъчно зрели за да се справят с подобни травми, но децата са страшно зависими, за тях майката е целия им свят и живот.

 
просто съм без думи

Вземи си хапчетата, ако обичаш! Никой не е длъжен да се наслаждава на крясъците ти.

Какво ти попречи моя пост ?! Мога да изразявам мнение,както си искам.А твоя комп да не вади звуци на емотиконите?Грубо отношение към непознат!

прекалено крайни и нервни са изказванията ти,затова така ти се нахвърлихме.Пък и веднага взе да ни поучаваш,без да си направиш труда да почетеш малко.

Изразяването на лично мнение не е поучаване!
Извинете ме,повече няма да се меся в теми с толкова много комплексирани хора,които не могат да зачетат чуждо мнение!

чуждото мнение може да бъде изказано културно и гаменски, в случая става въпрос за хулигански изказ - внимавай, къде стъпваш, да не стъпиш на криво, че може да си изкълчиш глезена 

Ха, тя не знае с какво се занимава социалният работник, пък завършва "Социални дейности", тръгнала акъл да дава.

цитата е от другата тема в която си писала.Не ми прилича на изразяване на лично мнение

"ТЯ" прекрасно знае с какво се занимава социалния работник,щом е и в средата,а не е само студентка!
А за стъпването на криво,да ще внимавам,навън е кофти време,тук не виждам кое може да ме притесни.
Ще ви следя с интерес,поздрави на всички   

ако учиш Социални дейности и мислиш, че е нормално да се разходиш с ботушите из човешките мнения и съдби по въпроси, които са меко казано деликатни... помисли пак, дали да не смениш специалността .

а за на вънка - освен че е хлъзгаво е и студено, харесва ми, че имаш поне чувство за хумор 

Да бе, да http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=459312.msg13666592#msg13666592

Айде приятно четене, пък дано схванеш нещо

ау, Кудку, ти направо уби змея

Даааам,точно една година мина,от началото на работата ми в тази сфера......добре,че ние хората сме интелигентни същества,които се развиват,жалко е,че има други,при които не се получава....
ku[d]ku[d]yaka на мен не ми пречят твоите заяждания,ти си просто един никой някъде там в пространството,чиито думи не ме засягат,но е доста грубичко така да се разводняват теми.Спокойно няма да ти заема мястото тук....по-добре хапни нещо,не изяждай мен...

Веситоо, много те моля, ако искаш да си чешеш езика с някого - прави го в Клюкарника или по други форуми.  Тук, в този подфорум пишат хора, които са безкрайно полезни един на друг с темите и коментарите. Безсмислено е да се разводняват темите с мнения, представляващи един ред от емотикони, напълно излишно.

А аз продължавам да се надявам че ще дойде ден, когато ще се появи тук социален работник, с когото може да се води нормален диалог. Толкова много може да научи от един неформален разговор с нас...

Да и този път за съжаление си имаме работа с поредния некомпетентен социален работник, който не вижда по-далеч от носа си.

Ти няма как да заемеш ничие място тук, защото си толкова ненаясно с материята колкото моето куче с атомната физика.

Момичета, девойката е млада все още има още много да учи в чисто житейски и професионален смисъл. Не е ли по-добре да разговаряме с нея, да споделяме опита си....Иначе как точно ще стане свестен социален работник. Нали виждате колко ги учат и каква практика карат. Нека не сме лоши. Момичето ще се научи с времето, че нещата не са черно-бели, а има други цветове.
На мен също ми трябваше време да порастна и да не съдя хората, не съм се родила научена Знам, че сте добрички и няма да я мъмрите повече

не го съдим момичето, поучаваме го, ама трудна работа...
то да се смееш ли, да плачеш ли, това са ни социалните работници 
като гледам обаче, девойката се вихри повече в Красива мама, това тук е само заради тръпката май 

1. Май спамим тази тема
2. Госпожицата би трябвало да има по-друг подход с непознати хора. Простосмъртните му викаме възпитание, което не виждам до тук.
3. За да се изкаже мнение по даден въпрос би трябвало да се прочете достатъчно, а не само последната страница и тонаааа, много е важен тона Нали е действащ социален работник, би трябвало да е един уравновесен и вдъхващ доверие човек. Нали трябва да помага...

бих добавила че не е възможно да заеме мястото на когото и да е тук.Има много да се учи докато това се случи

И накрая като заключение да вметна-какъв тон,какви пет лева,напълно нормално си говоря.
Дааа,може би един ред от емотикони,не е точния начин за изразяване на мнение,нооо така съм го направила и туй то.....иии относно възпитанието,що за възпитание пък е да се опиташ да изхвърлиш някой от обществено пространство,що за възпитание е да обиждаш пряко някой,що за възпитание е да правиш от мухата слон,уж възпитаните хора като се възмутят от нещо и го подминават,щото видиш ли нали да не станем и ние такива,а тука всички забравиха основните теми и вече незнам кой ден се дъвкат с мене........миии ок щом ви е по удобно на мен не ми тежи
Човек се учи цял живот и тия дето си мислят,че много знаят и те ще учат,неизбежно е,всеки,които иска да се развива цял живот се учи от малки и големи,от прости и умни,от възпитани и невъзпитани.....
На този етап това ще ми е послдния пост,не желая повече да се разводняват темите на хората,които са ги повдигнали,не е коректно спрямо тях,а това е достатъчно основателна причина,за да не се занимавам повече с излишни коментари.
А и тука да ми скачат за изказано мнение,с което да не засегна никой,а отсреща да ме плюят що за възпитание съм имала и да ме коментират каква съм и каква не съм,като са видяли 2 изречения от мен е просто абсурдно и говори мнооого лошо за човека.Не е редно да коментираш и да наскърбяваш някой без да го познаваш,без да знаеш що за човек е....още по малко редно е такива хора да говорят за култура.....
Желая успех и малко повече позитивизъм на тези,които знаят всичко за живота и на онези,които си носят доброто в тях.

Много ми се иска да ти отговоря какво имам предвид, но ...няма смисъл...Нали повече няма да влизаш, няма как  да го прочетеш. Желая ти успех в професионален и личен план и за едно си права - спамим темата