Публикувана: 25 авг. 2010, 08:04 ч.
Последно мнение: 27 ян. 2011, 17:26 ч.

Майка оставя 4-годишен син за осиновяване

9 509
55
1

25 авг. 2010, 08:04 ч.

Мнения: 2 172

Попаднах на едно интервю с директор на дом. Под него в каре беше отделена ей тази история.Искам да я споделя с вас, защото и на мен не ми излиза от ума. Смятах да поразсъждавам защо, но мисля , че е по-добре да чуя вашите мнения.
История на изоставяне, драма, една от многото. И все пак е различна. Sad

# 1 25 авг. 2010, 08:13 ч.

Мнения: 3 715

На мен пък друго не ми излиза от ума. Като ученичка ходих в един дом, та точно, докато бях там, майката беше дошла, понеже изтичаше годината, за коята детето беше настанено там и тя трябваше да го вземе, та понеже вторият й мъж не искал детето, тя искаше го остави за осиновяване. Детето беше 3 или 4 годишно.

# 2 25 авг. 2010, 09:49 ч.

Мнения: 1 325

Да гледаш едно дете до 4 години и да го оставиш за осиновяване - те това не знам как става. В каква безизходица трябва да си, за да направиш тоя избор, изобщо не мога да си представя тази житейска ситуаци и дано не ми се налага (да чукам на дърво). Не съдя майката, сигурно е решила, че това е най-добро за детето. Но от нищожния си двегодишен опит на майка-осиновителка мога да кажа, че за детето е най-добре да живее и расте с биологичната си майка. Разбира се, ако тя не е някой изрод, който застрашава здравето и живота му.
Онзи ден за кратко моята щерка повдигна въпроса за бебетата и коремчетата. Почувствах се истински безсилна, когато тя щеше аха аха да заплаче, защото й казах истината, че не е била в моето коремче. Непрекъснато питаше "защо". Успокои се, когато разбра, че е била винаги в сърцето ми и че човешките сърца са далеч по-важни от едни кореми. Обаче никога няма да забравя това чувство на безсилие, на безнадежност, на невъзможност да променя факта, че не съм я родила, а пък и двете искаме да е точно така.
Та може би тая майка се е чувствала по подобен начин, не знам.

# 3 25 авг. 2010, 09:52 ч.

София
Мнения: 9 517

Светът е шарен, хора всякакви - майката е осиновена и остава 4 годишното си дете за осиновяване - може пък модел да следва, знам ли newsm78

# 4 25 авг. 2010, 14:14 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Това е абсурдно поведение на пълен егоист. Детето явно ще и е в тежест, и при евентуална поява на нов мъж съответно пречка. Не знам това ли е причината, но е абсурдно.., независимост от обстоятелствата не би трябвало майка да се откаже от детето си.
Гледах един филм по действителен случай за един мъж, който по стечение на обстоятелствата остава без работа, съответно жена му го изоставя и той остава сам със сина си на улицата, спяха в обществени тоалетни, в приюти, църкви и т.н. в продължение на 1-2години. Не се отказа от сина си, въпреки, че всички му казваха, че ще преуспее ако няма дете. Но той не се отказа от сина си, и след време стана богат бизнесмен.

# 5 25 авг. 2010, 14:26 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Колкото и да разсъждаваме неможем да се поставим на мястото на жената-майката! Сигурно наистина е била в невероятна безисходица за да постъпи така,тя си знае какво и е коствало!Жалко, че е нямало кой да и подаде ръка ....на времето така едно момиче неостави бебето си, а беше писала при нас , че като роди и ще го остави ...но намери подкрепа, помощ и постепенно се стабилизира и си гледа сега и двете деца.

# 6 25 авг. 2010, 20:41 ч.

Мнения: 955

Такова решение не може никога да е "осмислено и изстрадано", особено с миналото на майката, самата тя осиновена и най-вероятно травмирана.
На мястото на докторката-директорка бих се срамувала дълбоко.

И да ми кажат юристите, как точно става това оставяне, не се ли намесва съд?

# 7 25 авг. 2010, 21:30 ч.

Мнения: 2 172

Цитат на: Фоксче в ср, 25 авг 2010, 09:52

Изникна в съзнанието ми точно това-едно предаване(или откъс от такова) , не беше българско, нещо на тема осиновяване, разискваха се някакви случаи, имаше публика, някои от тях вземаха участие. Изказа се едно младо момиче , беше с майка си(осиновителка) и двете добре изблеждаха. Та тя родила и дала детето за осиновяване с пълното съзнание , че според нея му прави добро, с една дума както тя е намерила щастието си, така и то ще се чувства по-добре при хора които го искат и ще го обичат и т. н. Майката усмихнато я подкрепяше. Коментарът зад кадър беше точно такъв- тя следва несъзнавано модела на БМ. Sad

Другото , което ми се е запечатало-тук една съфорумка разказа-къпуват къща от млад мъж, осиновен, явно на починалите му родители. Намират куп детски снимкина - негови и на семейството, а той демонстративно казва- не ми трябват, не искам да имам нищо общо с това ( с миналото си). Cry

Мда...такива ми ти асоциации...мисли за привързаност...за счупенаи съдби.

А тук наистна ми се струва е акт на отчаяние, безизходица и ....твърдост на характера....саморазрушителна твърдост....много познато.
Сещам се и за думите на дъщеря ми, ако роди бебе, че ще го даде на мен Confused

Цитат на: маймуна в ср, 25 авг 2010, 20:41

Как ми се иска България да стане държава, в която, ако тази майка се яви в дома да си оставя детето, веднага да се намесят компетентни хора, които да помогнат и на нея, и на детето, вместо да казват: ами добре тогава, щом така си решила
Такова решение не може никога да е "осмислено и изстрадано", особено с миналото на майката, самата тя осиновена и най-вероятно травмирана.
На мястото на докторката-директорка бих се срамувала дълбоко.

И да ми кажат юристите, как точно става това оставяне, не се ли намесва съд?

Абсолютно!
Айде да не говорим за България и институции. #Crazy

# 8 25 авг. 2010, 21:37 ч.

Мнения: 3 715

За мъжа със снимките и аз се сещам често, даже снощи или по-миналата вечер си мислех.

# 9 26 авг. 2010, 15:35 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: ku[d]ku[d]yaka в ср, 25 авг 2010, 21:37

За мъжа със снимките и аз се сещам често, даже снощи или по-миналата вечер си мислех.

И аз не го забравям този мъж, но първото, което върви веднага след мисълта за снимките е, че родителите не са похарчили душевен труд за една дума с него по въпроса.
Да, кофти и болезнен труд е, спор няма.
И по-добре ако никога не се налага, ама на някои ни се налага.

Та, момчето, вече мъж, си е доста клет милия, разбрал е истината - с него никой не е искал да си има работа, а само със създадения образ, въплътен от крехкото му телце.

А тази, осиновената мама, която оставила момченце на 4 г. е като Красимирка на 62 г.- имали са неистова нужда от помощ, за да станат възрастни, но не са осъзнали, че трябва да търсят помощ, а късмет да попаднат случайно на такава не са имали.

А директорката-лекарка в някой по-цивилизован свят отдавна да е загубила права, най-малкото етична комисия да я нищи.
Права е Маймуна.

# 10 26 авг. 2010, 16:21 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: маймуна в ср, 25 авг 2010, 20:41

Маймуноооо, Hug

Съд се намесва ако трябва да се лишава някой от родителски права, ако се обжалва отказ за вписване в регистър и пр. и пр. или ако е сезиран с молба да допусне осиновяване.
Иначе няма съдебна процедура за оставянето.

# 11 26 авг. 2010, 22:58 ч.

Мнения: 2 172

Цитат на: Miraetta в чт, 26 авг 2010, 15:35

Цитат на: ku[d]ku[d]yaka в ср, 25 авг 2010, 21:37

За мъжа със снимките и аз се сещам често, даже снощи или по-миналата вечер си мислех.

И аз не го забравям този мъж, но първото, което върви веднага след мисълта за снимките е, че родителите не са похарчили душевен труд за една дума с него по въпроса.
...

"да, бе,да Wink

...ама за кренвиршите им вярвам..."

ПП -За Фоксче:
http://blog.bella.bg/2009/10/14/tv-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%8 … 0%B7%D0%BB%D1%8A/

Последна редакция: пт, 27 авг 2010, 10:21 от аистенок

# 12 27 авг. 2010, 09:50 ч.

София
Мнения: 9 517

я някой да поясни това за кремвиршите, че реотанът ми не загря newsm78

# 13 27 авг. 2010, 10:17 ч.

Мнения: 4 138

няма как да съдя нещо, което не може умът ми да побере.
от друга страна, може би за моментното положение на детето това е бил някакъв по-добър вариант.
от друга страна, има приемни семейства за кризистни ситуации. нямам идея. просто подобни неща ме оставят почти безмълвна.
аз не мога да вдяна за нашата биологична, та камо ли за тази. даже за рождения ден на алекс не се обади...

# 14 27 авг. 2010, 11:36 ч.

Мнения: 2 641

като бях малка баща ми ми разказа една приказка за цар Соломон - две жени казвали че са майки на едно дете. Карали се и царят не можал да прецени чие е детето. казал следното - щом не може да решите чие е детето ще го разрежат на две за двете ви. Едната казала добре съгласна съм, а втората казала - Не по добре да го вземе първата жена, само да не му стане нещо. И така царят разбрал, че детето е на втората. Лишава се от детето но за негово добро. Та така и тука...

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 037
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: