Първи срещи- ще им кажат на 15-ти. Слава Богу нямат униформи, само нещо като баджове май. Обаче- бяла блуза. Така и още не сме купували за четирите години ученичество. Раница си купи нова, четири години си кара със старата. Хлътнахме в един спортен магазин и той си хареса една Адидаска, хищническа. Нищо няма да купувам пак, докато не си кажат изискванията различните учители. Може да искат дори големи формати тетрадки, знам ли ги. Само цветни хартии за обличане и етикети пак ще купя.
G.D. , кофти, но пък си е урок добър за детето. Моят синковец казваше в края на миналата година, че ще кандидатства, а ще се мести ако го приемат. На купона по изпращането една госпожа ме пита /бях понеже фотограф и присъстнах/ дали ще ходим в ПМГ, на което на всеослушание се позасмях и казах "Ако ни искат- да.". Така сме говорили през цялото време и у нас. И той да е подготвен и да не стават конфузи. Не се е сбогувал. Днес тръгна на футбол, някои от бившите му съученици тренират там. Ще се виждат и за напред.
На ваше място бих поговорила с ученика и бих го посъветвала просто да си каже истината- кандидатствах, не ме приеха. Нищо толкова не е станало. Но пък за напред ще знае, че не всичко, което се планира се осъществява на практика. Моят син се смя на няколко деца, които направо казваха "Ще се записвам в ПМГ". Как ще се записват, като то така не става? Неприетите просто си продължават в същото училище, доколкото ги знам и нищо от това. В крайна сметка поне е опитал. След VІІ клас- нов тираж!
Училище не бих сменила. Особено ако съм доволна от досегашното. Детето е в позната среда, сред познати деца.