Поизрастналите ни умници,в ПЕТИ клас са ученици!!!!

Че кой ли има подобен сертификат?

Както и къщата ми няма сертификат,че е напр. кочина.......

Всичко в рамките на нормалното...Обичам да ми е чисто, подредено, обичам да има домашно приготвена храна, също така и десерти, евенутално нещо за закуска на учениците, но пък и не съм роб на всичко това......Старая се, опитвам се и ако успея - супер. Ако не - не правя трагедии......

В края на краищата трябва да се възпитат децата в някаква естетика и дисциплина, трябва да бъдат научени и на труд и на това да оценяват труда на другите. В началото е трудно, на мен ми беше трудно...Но след това ти става като втора природа....И сега главно в техните стаи е що-годе подредено не защото чистят много, а защото не разхвърлят и ако вземат нещо - го връщат веднага на мястото му......

А и не искам след време някоя  снаха да ме кълне - Майка ти не те ли научи да си прибираш чорапите, трябва ли да ги търся из цялата къща?.....А за щерката - на нея ще и е по-лесно, ако е научена на определени дейности. А и също така не искам да попада на мъж, който не е научен на елементарни неща....

Всеки си решава сам за себе си, но една е истината за моето семейство конкретно - и на децата, и на къщата трябва да се обърне внимание. Въпрос на организация е как това да стане по-възможно най-оптималния начин........Е все пак......когато виждам,че нямам сили - отделям внимание на децата, а не на къщата и битовизмите.

Е да де Това е разковничето: организация, включване на всеки член на семейството във всички дейности и .... никакво вманиачаване!!!

[quote ] ..И сега главно в техните стаи е що-годе подредено не защото чистят много, а защото не разхвърлят и ако вземат нещо - го връщат веднага на мястото му....
[/quote]
В тази връзка се сетих за една сцена от детско филмче, където куче, котка и момче се заселиха в една селска къща. Котаракът (голям образ) по някое време завъди крава, която почна да дава мляко в нечувани количества, та той напълни с млякото всички възможни съдини в къщата и накрая запуши мивката и нея я напълни с мляко. Кучето възмутено попита: "А къде ще се мием?". Котаракът невъзмутимо отговори: "А ти не се цапай!"  

Това е защитна реплика в случай на много претенции , иначе всеки ден няма как просто да не се домакинства.
Ние до миналата година основно се хранехме навън всички. Нямах дори необходимата задължителна посуда за готвене. Обаче тази година започнаме и ние лека -полека да усещаме, че действително има някаква криза, започнахме да подреждаме харчовете по приоритети и в един момент на бърза ръка се накупиха разни комплекти и сега съм първа кипра в кухнята вечер и в почивните дни .
Единствено съм капитулира пред изискването от моя страна детската стая да е подредена. Просто няма начин как да стане. Затова съм я оставила да си я подреждат сами. Предупреждавам два дена предварително, че ще вляза в тяхната стая, инак ако вляза ненадейно може и да получа удар Целият вселенски хаос се намира там. По другите помещения не си позволяват да разхвърлят дрехи и вещи.

Да се включа и аз по въпроса с домакинските задължения и децата. Ми в къщи съм, но не се справям. Това, че не ходя на работа не значи, че имам всичкото време на земята. Опитвам се да приготвям храна в по- големи количества когато децата не са на училище и да има поне за първите 2-3 дни през седмицата.През останалото време когато както дойде. Обичам да ми е чисто и подредено и определено за сега се справям с помощта на Пепи . Той поема тяхната стая от прахосмукачка и под до бърсане на прах. Аз останалото.Съпруга ми хич го няма, но човека не може да се разчлени. Трябва да работи на 2-3 места за да покриваме разходите си. С него сме си разделили някои по- специфични грижи при баткото, а когато го няма пак с дребния се справяме.Всички знаете, че големият ми син е с тежко физическо увреждане и има огромна нужда от помощ. С него съм всеки ден в училище, а и в къщи отново е на ръцете ми в буквалния смисъл. Аз съм неговите ръце и крака. От това страда най- вече петокласника. Основно наваксваме пропуснатото в училище с него в събота и детето ми се сърди с право. Обичам си децата, такива каквито са и винаги ще бъда зад гърба им.

И аз да с включа . Как се справям засега мисля успешно, но и аз съм от не работещите за в момента. Живот и здраве, ако тръгна на работа, сигурно ще се променят поне малко нещата. Аз съм свикнала сама, съпружеското тяло се качва сутрин на автобуса и вечер се връща в 17.00 ч. Каквито и проблеми да е имало през деня, аз вече съм ги решила. Понякога ми писва да мисля за всичко, но имам ли избор С домашните се справя сам, ако нещо не е ясно - вечер помагаме - баща му по математика и география, аз по всичко останало.Обичам да ми е подредено и чисто, без да изпадам в патологични състояния, Красен също харесва реда и си подрежда стаята. Виж баща му е на точно обратния полюс, разхвърля където му падне и каквото му падне. Добре е, че това се случва основно събота и неделя. Преди вечеря синчето подрежда масата - салфетки, чаши и прибори - са негово задължение, аз хвърча с чиниите, баща му стои и чака с вилица в ръка . Все пак той ни храни така, че си го гледаме възможно най-добре .
  Днес имаме шестица по музика - дългогочакваното изпитване е минало страхотно, и което е по-фрапиращо е започнал да пее доста вярно . Скоро предстои кратка екскурзия, имат модул "Туризъм", чака я с нетърпение. Довечера ще се черпим семейно по случай шестицата
  Забравих - за готвенето никога не ми е тежало, напротив обичам да кулинарствам. Ама никой не ще манджи , карат само на скара, пици, спагети - и тем подобни боклуци, най-омразната храна за мен. Готвя за себе си, те да ядат каквото искат  . Ако направя питка тогава се изтрепват да ядат

Мама Раче -  - поклон пред майка като теб,  като  Птичка. И ние сме тръгнали да се жалим...

Иначе моя големия  хубавец не се посвени и днес да ме лудне, макар и дистанционно. Обажда ми се и се жали - Мамо, много лош ден - загубих си якето. Като яхнах метлата... хем по телефона - за нула време се обади да каже, че си го е намерил.  Прибра се в три, помолих го да пропусне тренировката за да си научи по добре - категорично ми отказа с уверението, че всичко ще си научи - очаквам тежка вечер... Ще звънна на любимия  да поръчам бутилка бира, че да ми е по-леко като посрещам предизвикателствата на съдбата.

И при мен така, с тази разлика , че изпадам всяка вечер в нервни кризи като е разхвърляно...Способна съм сутрин да закъснявам за работа , но да изфуча набързо с прахосмукачката. Никога не съм излизала от нас, преди да съм оправила креватите и да съм подредила. И като се прибера вечер и видя и тримата как са обърнали на опаки цялата къща - дрехи, якета, раници , учебници, играчки - навсякъде...направо полудявам!!! Ако са наронили нещо из къщата - пак грабвам прахосмукачката - съседите сигурно ме мислят за луда, защото се прибирам от работа в девет и половина вечерта.
Обичам и да готвя. Рядко остават без храна, да не кажа никога. Но напоследък съм се запалила по разни кексчета и мъфини, и миналата седмица правих сладкиш, а нямаше нищо за ядене за следващия ден .Мазали са си филии - нямаше протести  . Та явно не чувствам задължение да готвя, а го правя , защото ми доставя удоволсвие.
По въпроса с помагането в къщи - не мога да науча девойката да бърше прах!! Вече трета година това й е задължението , но уви - става само след подканяне /понякога неколкократно/ . Напоследък я карам и да сгъва дрехите, прибрани от простора. Така си създавам двойна работа по подреждането на гардербите след това - само в нейния шкаф се старае... Единственото на което не се противи е пазаруването на дребни нещица от супера зад блока.
Колкото до помагането в уроците - вече не я следя толкова изкъсо. Но усетя ли , че закъсва , веднага ще засиля контрола. Изхитрих се, че докато аз върша някаква друга работа , тя може да помага на малкия . Помага му да пишат буквите и по английски...Гледам , че се вживява в ролята на учителка.А един ден малкия ме закопа, като каза , че с кака са си играли на госпожа и господин !!!/имаше предвид ученик.../

Понякога е хубаво да се разделим с идеализма.....Както ги сгъне - така нека да са. Да се почувства поощрена....Попитах един път големия син защо не е минал с прахосмукачката. Отговори ми - Ти няма да го харесаш. И от тогава - поощрявам....В началото може да не е така както аз искам, но пък и не искам да им убия желанието за помощ. Колко пъти няма да го направят така както аз искам - 10,20.....но в един момент лека-полека ще започнат....Когато ми кажат,че са готови с дадена задача, а аз видя,че са я претупали ги питам - А на вас харесва ли ви? Общо взето претенциите ни съвпадат и те вършат отново работата, така че и на тях да им хареса.

Та....нищо за гардеробите.....Няколко пъти няма да са както трябва, но в един момент ще станат така както ние искаме......

А за праха съм казала да не се стига до там да видят написано името си на бюрата и библиотеката....Стане ли това - лошо им се пише.......Е, правя компромиси, но основното е,че се старая да ги науча на труд и помощ. Колкото могат толкова, понякога си затварям очите, понякога - не, но те трябва да се почувствам съпричастни към чистотата в дома. Защото всички цапаме, следователно и всички ще трябва да си почистим........А и те са вече големи деца........Нямам намерение да ги галя с перце докато се оженят,че и след това........


Мда...Възхищавам се на такива борбени жени!..Винаги си казвам,че има и семейства, на които им е къде-къде по-трудно отколкото на мен.....Често паметта ни е къса и забравяме какво имаме........Като сложим и това,че вече има перални, има миялни машини, има уреди, които ни спестяват време, труд и пр. - направо нямаме право да се оплакваме и да се жалим.......Работа винаги ще има, да сме живи и здрави за да си я вършим. Че миналата година усетих и това,че дори и за да работиш и да вършиш нещо - също си е благословение.......(точна като правихме ремонт в къщи, и ми правиха дългочаканата кухня, точно тогава прокървих обилно и се наложи да лежа 2 месеца. Толкова го чаках този ремонт,а в един момент - а съм станала, а прокървила. Не можех да стана и 1 манджа да наготвя......И в един момент вместо да си оправя нещата така както аз искам, да си изчистя, да си ползвам кухнята, да си изчистя новата дограма и да я накрипря с пердета - аз лежах и чаках по-добри времена.......)

Да, че ни е трудно, че не е лесно, че сме изправени пред какви ли не трудности и изпитания всеки ден, да, така е. Но пък вярвам,че и имаме изходен път от всичко това, щом сме здрави - изход винаги съществува. Ключа е в нас и от нас зависи как ще го използваме.

Много вярно казано!!!  ...просто нямам какво да допълня...

Малко извън темата, но в стила на G.D. и мама Цоци ще кажа: Откакто живота ми поднесе една след друга няколко неприятни изненади гледам с други очи. Имам други критерий и други ценности. Едно обаче ще ми тежи винаги. Оставих Пепи на 1,2м на баща си, свекървата и приятели и аз поех по болници с батко му. Когато се прибрах детето беше на 2,2м и ме наричаше кака.  То просто ме беше забравило.  Ако мога бих променила това време .

Няма да можеш никога да го върнеш това време,за съжаление,до болка те разбирам.
Но пък това ми накара,да стъпвам по смело на земята,защото няма нищо-по лошо от това,да гледаш как страда собственото ти дете.
И му помагаш като го разбираш,и полагаш огромните нужди за него

И аз се отклоних от темата,но няма да забравя,всяко написано изречение в темата за нас.
Няма да забравя,как ме канихте да влизам в моменти на болка и тъга.
Няма да забравя,картичките написани от децата с поздрави,голямо вълнение беше за нея.
И накрая няма да забравя,че ако не бяхте,вие МАЙЧИЦИТЕ,от нашата тема,нямаше да мога да издържа,огромно Благодаря,и нека Господ е с вас и вашите семейства!!!!!!

Относно,това кой как се занимава в един дом,всеки си знае ролята.
Сега малкото птиче е по малко,ама и то има роля,не без.

Но пък трябва да е весело,аз съм толкова спокоен човек,майка ми,все ми се възхищава,че и таванът да падне,ще го приема за нормално.
Има моменти когато се хабя,но пък това е рядко.
Възпитанието ми е болна тема,казвала съм го и пред,че чуждо дете по добре,ще възпитам от мойте!!!!

Птичка, прекланям се пред стоицизма и силата, която носиш в себе си

Или както казва Мечо Пух "Колкото повече, толкова повече". Лично съм се убедила в горното твърдение. Аз работя изцяло в клишето "от 9 до 17.30", при това извън града, което ме прави и транспортно зависима. Времето е малко и вечер основно обръщам внимание на децата - да отчетем деня, да помогна за уроците, ако се налага. С домакинстването се справям добре. Случих и на мъж, който обожава да кулинарства и често ме отменя в готвенето. Той така си лекува депресивните настроения   Децата също все по-активно участват в поддържането на чистотата и реда у дома. Включвам ги винаги, когато имат желание да помогнат в нещо. А тяхно задължение е разтребването на детската стая - да подреждат, да бършат прах и да минават с прахосмукачка. За да няма сърдити, дежурствата са предварително определени. Слава богу, момата учи съвсем сама, при това качествено. Отдавна вече не я проверявам, резултатите са показателни. Сега съм се вторачила в първокласника там да не изпусна нещо. Той пък за учудване на всички кипи от ентусиазъм и с лекота напредва. Пу-пу!
Въобще приеоритет на мен са ми децата, всеки миг с тях е безценен. Искам да се чувстват спокойни и уверени, но също да се научат на труд и отговорност. Другото може и да почака.

МамаРаче....недей тъжи.....Прости си......Аз едно време без болести, без сериозна причина като твоята, си зарязах големия син на майка ми - прехвърлих и майчинството си - когато той бе на 10 месеца. Взех си го на 2г. и 10м. За да работя, за да напиша дипломната си работа, за да гоня Михаля......Започнах да си прощавам и да не се връщам в този период в живота си......Та...хора като мен без видима голяма причина си изостават децата, пък какво остава за теб - напълно оправдателна причина си имала.......Та...горе главата!!!!

Птичка, нали знаеш....Тук сме и сме с теб!

Първо- честит празник на Димитровците и строителите /и двете групи у нас са много.   /, здрави, живи и трудолюбиви!


Това имам предвид винаги, когато пиша, че останалото, извън здравето и нормалния в общи линии живот, е пълнеж и модификации на едно и също нещо. Аз истински се тревожа само за физическото и психическо здраве на хората, с които живея. Останалото- добре ако върви, но не се тревожа за него.
Дали детето ще има шестици или четворки не е особен критерий за мен по отношение бъдещия му живот, виждала съм всичко, толкова различни случаи. По- важно е човекът да може да общува свободно с различни хора и да се справя с различни ситуации, което става основно с опит и далеч по- малко с оценки и четене. Не че образованието не е важно. Ако не бе, не бих насърчила сина си да учи в МГ и да се нагърбя изцяло да го готвя при липсата си на време, ходенето на работа и грижите за още едно дете. Но само по себе образованието не е цел някаква, то е средство към друга, далеч по- важна цел, която може да се постигне и по друг начин /и това съм виждала/.

Аз провеждам контрол- деца са, не вярвам на никого, който би ми казал, че на 10 години детето е вече завършеност и няма нужда от надзор. Жив популизъм е това, освен ако човек е заблуден и наистина си вярва. Общувам с хора, които ме съветват /без да ги питам/ с крайностите- от остави ги да се оправят сами, големи са /те големия ми го мислят за осмокласник, без друго, вероятно това е причината/ до идеята, че едва ли не трябва да ги вържа за мен или за баба им. Оценките никога не са ми бивали показател за това, какво се знае и може. Виждала съм толкова надути шестици, при които в VІІІ  клас едва се хващат големи пропуски. Аз не искам да ги излавям тогава. Тогава е късно.
Помощта ми се изразява основно в контрол, не вършене на чуждата работа /като например да се "учи" с детето, което е вече в V клас, да му се  разтребва и чисти стаята, да му се подрежда денят/. От началото още аз не уча с детето, а изпитвам и проверявам домашни. Стартирахме така още в началото на училището му и детето, вероятно, порасна и расте с мисълта, че така е нормално. Понеже друго не е имало. Вечер докато си учи аз проверявам задачите, които са решавани през деня. Имат големи домашни по математика и то всеки ден, обаче пък и научават. Сега смятат действия с дроби на ум. Проверката до сега ми е давала само положителни резултати, в смисъл, намирам грешките и отстраняваме навреме.  В математиката това е особено наложително. Но не само в тази област е така. Изпитвам да ми разкаже урока, макар и не всеки път. За разлика от други хора аз намирам разказването за нещо задължително като умение, структурирания изказ по даден проблем ми е в пъти по- важно умение от зазубрянето на фиксирани отговори по зададени въпроси и решаването на тестове с готови отговори. При разказването цъфват веднага пропуските и грешките. Задавам и въпроси, разбира се, свързани със сравняване и правене на съпоставки. И- толкоз. Имам и друго дете, което също има нужда майка му да му обърне внимание. Имам и съпруг, с който живеем заедно и който има не по- малки права от децата.
Мога да направя от големия пълен отличник без текущи петици и идеален състезател, да речем. Съзнавам, че затова, което постига, положеният от него труд не е голям. Обаче това е КПД-то- с по- малко усилия повече резултати. Да се бачка от тъмно до тъмно може, но не е ефективно. Не мисля, че си струва да го правим- и аз и той. Детето има по- съществени и по- разнообразни нужди. Останалите членове на семейството- също. Спирачката на амбициите, поставена на време и на място, за мен е важна. Виждам често прекрачване на границата на амбициите- не съм видяла никога да е довело до нещо добро или доброто е бивало с доста крехък живот и относително.

Намирам, че е наложително всеки член на семейството да дава своята лепта за реда и спокойствието вкъщи,според възможностите си. Никой не се е счупил, когато изхвърля кофа за боклук, пазарува, чисти с прахосмукачка или си направи сандвич следобед, когато е гладен, когато подреди или разтреби масата. Разпределянето на домашните ангажименти дори не е въпрос на обсъждане със съпруга ми- много ясно, щом работим навън еднакво полагаме и труд у нас еднакво. Това ми е норма от дете и не ми е нещо странно.