ОСМОкласник като птичка крила разтвори, по пътя избран към мечтани простори

Аз съм готова да го подкрепя, но да се подготвя и да кандидатства след гимназията. Така, ако разбере, че не е това за него ще има избор. За мен музиката дава много и се радвам, че се интересува, но той в момента повече се подхлъзва по външната страна - ефекта. Не може да оцени колко труд трябва, за да се докажеш, да не говорим за реализация в България.

  Аз пък не бих го подкрепила. Вчера, четейки това изказване се почувствах като супер гадна майка. Обаче може би, защото съм минала през музикално училище и музикална академия, затова така реагирам.
  Мамино, ти си права, че той не знае за какъв къртовски труд става въпрос и най-вече не знае за каква трудна реализация после в живота.
  По отношение на качеството, работата е ясна. Няма кандидати и в музикалните училищата, и в университетите. Няма никакво значение дали детето има слух или не, преподавателите приемат всичко живо, защото иначе ще останат без работа. С пита и сол канят от улицата, така че там попадат все повече случайни деца, а оттам може да си извадите извод и за средата, в която ще се движи и учи. В момента синът на mamino е в ЕГ "Пловдив"-там се влиза с висок бал, въобще не е за подценяване средата и учителите там и бъдещето след завършване на такава гимназия.
   Олреди е права, че в 12 клас много от децата в музикалното училище се сещат, че не искат да продължат с музикалното образование, но просто нямат друг избор, защото са тотално осакатени в изучаването на другите предмети    Просто не са конкурентно способни.

Под това се подписвам с две ръце. И то по една много проста причина- преки наблюдения.От 4-5 годишна до 3 клас дъщеря ми свиреше на пиано при частна учителка. При същата свиреха и големи тогава спрямо нея деца - гимназисти.Никое от тях не беше в музикалното училище.Но при солидна подготовка по инструмента и при осъзнато вече желание да се занимават именно с музика, няколко от тях през годините от раз влязоха в Муз. академия. По-интересен обаче е обратният случай.На моя приятелка сестра й след завършено музикално училище с виолончело се опита две поредни години да  кандидатства медицина...сами ще се досетите за успеваемостта й.И накрая, въпреки нежеланието си - хоп в Консерваторията. Дори и ходенето на уроци по тези предмети трудно запълва пропуските от училище, да не говорим, че май самият брой часове по предмети извън специализираните, е силно редуциран в сравнение с този в останалите училища.
И на последно място ще си позволя да споделя още нещо, надявам се , че ще ме разберете правилно.Две от щерките ми от малки се занимават с пеене. Сред наборчетата на близначката във вокалната група има няколко деца в музикалното от 1 клас .Предполага се, че и трите са музикални. Родителите споделят нещо изключително неприятно, поне за мен. Явно не е достатъчно да си само музикален, работи се усилено  от ранни години само с онези деца, в които преподавателите виждат, че има хляб. С останалите нещата минават по допирателната..
И ако ние се оплаквахме миналата година, че образователната система налага ходенето на частни уроци с цел усвояването на материала от 6 и 7 клас по БЕЛ и мат, при това все пак  заради кандидатстване, то попитайте майки на малки дечица от софийското музикално, какво се случва..Масово ходят на уроци от първи клас.С каква цел - това вече не ми е ясно.Или ми се иска да си мисля, че не знам. Оставям обаче темата, че определено ви досадих.
Джобните обсъдихме, споделянето също. Да ви попитам нещо друго. Какво са взаимоотношенията на осмокласниците ви с по-малките  им братя / сестри?Визирам преди всичко онези деца, при които разликата е не повече от 3-4 години.Не зная дали от това, че и трите девойки са в разни пубертетски фази, но караниците , а понякога и физическата разправа помежду им, ме плаши.  Говоря им, обяснявам, но ефектът  от приказките ми е краткотраен.След някой и друг ден нещата стават същите. Като се замисля, аз и брат ми точно в тази възраст също трудно се спогаждахме, но ...Може би, виковете и олелията, които произвежда една тричленна лъвска банда просто надвишават тези на две деца примерно..
И в този ред на мисли, радвам се, че са в различни смени, иначе не зная как бих оцеляла...

Детектив, направо си за "завиждане" с 3 лъвици. Моята е 1, по-малка е от батко си, но доста го хапе. Добре, че вече пооттарснаха и не се засичат много из къщи. Иначе баткото даже е благ по характер - угажда на 3 годишната си племенница (може би защото са родени в 1 и същи ден с 16 г. разлика) и дори търпи малките близнаци, които всеки път като ни дойдат на гости буквално му оплюват леглото , но сестра си приема за досада и много обича да я дразни-тя му се връзва и ... но аз вече не го приемам навътре-намесвам се много рядко.

Аз не съветвам mamino да подкрепи детето си, написах че АЗ бих подкрепила МОЕТО. Не разбирам как тези думи са те накарали да се почувстваш като супер гадна майка  .
Както и да е 

Танцуваща с вълци, не си ме разбрала правилно или пък по-вероятно аз не съм се изразила правилно  
   Почувствах се супер гадна майка, защото много малко сме говорили тя какво иска. Добре, че на този етап от живота си се довери на нас като родители и учи по наш избор в ЕГ "Пловдив" Мисля, че съвпаднаха вижданията ни.
   Апропо, явно всичките ни деца ги е треснал музикалният синдром, щото моята я заварвам да свири на китарата почти всяка вечер  
   Олреди, това за ходенето на уроци от 1 клас в музикално училище е мнооого готино, защото така детето ти може да получава безплатни уроци по солфеж и инструмент до 5 клас   А наистина допирът с музиката обогатява страшно много  
   А по повод осакатяването в музикално училище, от 10 клас нагоре съм учила само 3 дни в седмицата-вторник и петък бяха изцяло за уроци. Да не говорим за това колко специализирани предмети съм имала в понеделник, сряда и четвъртък, така че на практика ученето е било никакво 

Сигурно сте прави за Музикалното училище. Аз виждам другата страна на медала. Миналата година ходих на няколко концерта в училището. Проектът се казва Сцена "Академия", организиран е от Хилда Казасян и приятели. Децата свиреха с известни изпълнители и бяха изпълнени с ентусиазъм. Така трупат опит, се докосват до прочутите  в музиката и се учат от тях. И така ми се иска да продължи този плам в душите на децата, да има повече млади изпълнители и от тях да излязат новите велики имена. Нали количествените натрупвания водят до качествени .

Clivia, не ме разбра... Платени уроци по солфеж от 1 клас, при колежката. Какво им е хубавото?
А иначе  е безспорен фактът, че допирът с музиката обогатява.У нас тя е на почит във всякаквите й форми - свирене на инструмент, пеене, посещаване на концерти.
Липиум,аз се опитвам масимално да не се намесвам в тези техни отношения, но просто понякога преминават границата.

Дами, май вървим към нова тема. Като гледам, навъртяли сме почти 50 страници, макар и с не толкова шеметна скорост като през лятото

Е, едва ли някога ще успеем да  докараме отново тази шеметна скорост..
Но можем пък една скорошна среща да си заформим..

Твърдо съм "за" нова срещичка. 

ох, и на мен ми се иска да дойда
ама много ми е далеч тази София 

Здравейте , мили дами !    
Отдавна не съм се включвала в темите . Надявам се , че всички вие и вашите осмокласници , сте здрави и в най-добро разположение на духа !
На зор сме и моля за помощ !
Може ли някой да даде идея за теза за отговор на въпроса : "Какво е символичното значение на мъглата в лириката на Лилиев (напр."Светло утро" http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=22&WorkID=389&Level=2 ) и Хр.Смирненски ("Зимни вечери"http://www.slovo.bg/old/smirnenski/zimnivec.htm) ?"

Парата и мъглата в лириката на Николай Лилиев символизират присъщите за ранимата човешка душа колебания, разочарование и болка, които обаче  биват "прокудени" от лъчите на светлото утро.Мъглата в цикъла "Зимни вечери" на Смирненски е символ на безнадеждността и  отчаянието на хората, на разрухата, бедността и страданието им. Човек се чувства безпомощен, някак ненужен, без мечти, лишен от духовното и истински красивото. Той  се лута в безвремието на мъглата ,  тя е обгърнала всичко, направила го е еднакво и сиво. Човешките съдби са станали еднотипни, а хората - обезличени.


Награда за  разтегнати локуми чакам..

И аз съм ЗА нова среща.
Мързи ме да пиша, но обещавам да дойда.