МАРТенските калпазани обичат да надничат под дивани!

Много интересно твърдение. Значи и той е в правото си да ти каже, че докато той вади парите, с които си купуваш яйцата, можеш да изядеш 2, в никакъв случай нямаш право на 3-то. Само дето, когато се говори така за отглеждане на дете, е доста по-безлично.

Иначе съм съгласна, че с гушки и милувки не може да се разглези дете, стига да знаеш и кога трябва да си строг. Но все повече започвам да се съгласявам с едни приятели, които твърдят, че реално възпитанието идва едва с появата на второто дете. Защото сега, каквото и да правят, и за нас е ново, и сме по-склонни да прощаваме, а и рядко е по-фатално от обикновена беля. Докато са 2 може да става въпрос и за ощетяване на второто, дори за нараняване, ако не се внимава и тогава е по-важно как реагираш, защото има още някой, който да попива. Като гледам и как майките с 2 коментират, все повече се убеждавам в това. Аз отсега си мисля, че ще имам проблемът със сравняването, защото първо, че сме се решили на второ, защото имаме прекрасно и добро дете, т.е. надяваме се и второто да е такова. И второ, и аз така си мисля, че то е такова, защото е плод на нашите усилия и доста ще се обезсърча, ако видя, че втори път нямат същия резултат.

Тони, и при нас таткото е доброто ченге, той е този, който не позволява детето да страда, заради възпитателни мерки. Например, ако много ми хленчи и се лигави, аз бих го оставила самичък да си постои да си поскърца и да му мине, а той веднага ще го вземе. Сега той го разнася много, вярно, влязъл е и в по-кисела фаза, но ако имах физическата възможност, бих била по-строга с него, но сега той повече трябва да го обслужва и няма как. Но пък и понеже се занимава много повече с него сега, сега и той е по-изнервения и виждам как му се кара за неща, за които няма смисъл, но и аз правя така, като съм по цял ден с него. Така, че е по-скоро въпрос на кой прекарва повече време с детето и е нормално той да е виновния, а другият, който е по-свободен емоционално да е по-спокоен и добричък. Според мен в повечето неща, в които таткото позволява, няма нищо лошо. Сега, това за шкафовете не е много умно и поне за това можеш да му обясниш как  в твой ущърб, защото него като го няма, а ти си бременна, няма да можеш да реагираш добре, а и не можеш постоянно да я вдигаш, за да не се катери. И моят мъж така покаже ли му нещо непозволено, и един път да е, го запомня. А за това, че е безхарактерна - моля ти се Радвай се, докато е добричка. И Дарко беше така, и си правех илюзии, че така и ще остане, но и той започна да се сърди и да взима. Дори и да си остане така добричка - ни най-малко не говори за безхарактерност. Напротив, какво по-добре от спокоен характер

Елвинг, поздрави!
Както и за всички, които празнуват днес

Да, това е вярно. Трябва си последователно поведение, защото те безпогрешно улавят слабото място на всеки. Онзи ден моята дивачка счупила поредната чашка от сервиза на баба си за кафе. Понеже всичо й е позволено и всичко си пипа при нея. Този път жената решила да й покаже, че е сърдита, защото безброй пъти й е казвала, че не е хубаво и т.н. София се помъчила да й привлече вниманието известно време, след като видяла, че баба й очевидно не й говори, избухнала в безутешен плач и през сълзи повтаряла "ти ...попи /софи/ ...паче /плаче/" и се сочела с пръст, тоест - Софи плаче заради тебе . Понеже за свекърва ми най-големия грях е някой да разплаква дете, веднага я гушнала, разцелувала и не можеше да се съвземе цял ден от чувство за вина .

А пък изобщо не е вярно, че с гушкане и целуване стават любвеобилни или разглезени. Пример - голямата ми дъщеря е целувана и гушкана не по-малко от София, обаче тя си е "стършелче", както казваше баба ми и не търпи някой да я лигави /аз съм същата/. Докато пък това малкото се гушка. Зависи от характера.

Здравейте,

ЧИД на всички, малки и големи!!! Да са жива и здрави!

По въпроса за мъжете и възпитанието- Аз моя съм го обучила добре още от началото. Вярно е, че трябва да се наказват. Аз се сърдя профилактично 1 път месечно. После 1 седмица е тишина и се стъпва на пръсти около мен.
Иначе съм съгласна с Nagaina. Аз лично бих се ядосала ако не вземе отношение с възпитанието. В нас не си делим ролите на "аз съм мъжа и изкарвам пари" , " ти си жената и гледаш детето". В един прекрасен момент и аз ще започна да нося пари и какво правим? Ако Елия сега не го слуша, няма да го слуша и на 16г.
 А и при нас няма аз съм лошата, той добрия. Когато единия каже НЕ и другия го казва, не зависимо дали първия е прав.

Хайде 

Рила, май ще си останем лошите ние.. Хем ми е смешно, хем се ядосвам. Мъж ми и се кара само когато стане много зле положението - например тя не иска да спи и го разкарва напред-назад в желание да си намери нещо интересно за игра и така 1 час и той вече е изнервен. Тогава и се кара, тя съотвенто се разплаква неудържимо и той, за да не я гушка я носи при мен в спалнята и тя до 3 мин. е заспала.

Крисче, мислиш ли, че не сме говори за това - на теория всичко му е ясно и се съгласява с мен, ама практиката му куца.

Нагайна, както винаги си написала нещата по-добре от мен. Абсолютно съм съгласна с всичко написано от теб. Определоно през седмицата, когато се виждат за по 3-4 часа вечер и се позволяват повече неща, а през уикенда, защото той се грижи повече за нея е малко по-твърд на моменти, ама това не ме успокоява. Ще видим като дойде второто дете как ще е - дано да си права за възпитанието на две деца. Иначе, ако аз и забраня нещо, той не и го позволява, но това не значи, че след 2 часа, ако тя иска същото нещо и ме няма наоколо не го получава. Голяма са партия двамата.

Кафе с мед, после иди кажи, че не са малки манипулаторчета. Аз от това се ядосвам, защото тя като му направи тъжната физиономия и заплаче и той омеква...а аз съм склонна, като е направила грешна стъпка да си я оставя да си помрънка и като реши, че вече и е минало наказанието идва да се гушне и обикновено заспива, защото тя по принцип си е добричка, ама доспи ли и се и се започват глезотиите. Мен и това ме притеснява, защото обикновено заспива след като е поревала за нещо и то няколко пъти. Все така с рев ли ще заспива?!

Друг момент има също - усети, че и се скарам за нещо, разбира че е сгрешила и казва"мамиии" едно ревливо и идва и ме целува където свари... и аз хем и се карам, хем виждам, че съжалява и иска прошка и в такива моменти ми е трудно да реагирам правилно... А и като е направила такава беля после не я повтаря...та не знам кое е правилно и кое не...ама се старая да реагирам според вътрешното ми усещане всеки път... и да се надявам, че постъпвам правилно.

Когато е свършил някаква беля и му се скарам и някак си видя разкаяние, макар, че то за какво разкаяние може да става въпрос, но все едно де, личи си, та тогава му се извинявам, че съм се скарала (била съм лоша и съм му викнала) и го гушкам. Ако му се скарам, когато искам да направи нещо, и накрая с рев се навива, пак задължително го целувам и му казвам браво. Но когато без да го е свършил се разреве и идва да го гушна, не се давам. Имам приятелка, която много успешно, още от такава малка възраст, успяваше да наказва децата си, като просто ги оставяше в таймаут (американка е, такъв и е подхода ). Та, просто за половин, една и така с годините по повече минути, просто ги оставяше да седят някъде на едно място. И на мен някой път ми се получава, особено, ако съм достатъчно сериозна, но и белята е достатъчно голяма. И после пак гушвам. Някак си искам да знае кога е прекрачил прага, но и че на мен не ми е приятно да съм лошата.

Иначе за някои неща още не мога да нацеля границата кога да му се скарам и кога не. Например, много пъти му повтаряме да е внимателен с чашите, когато пие и да не се разхожда и да не ги разлива, но все още къде, защото не слуша, къде, защото не е толкова сръчен, и продължава да олива. И някой път отнася по-сериозно мъмрене, ама ми е виновно, защото го правя по-скоро от яд, а знам, че се опитва. Или когато пак се старае да прави нещо уж хубаво, но не му се получава - да вади чините от миялната и други подобни, които сами по себе си не са бели, ама стават, защото е още несръчен.

Нагаина, страхотни разсъждения, както винаги!  
Еля, много си права, че връзката с бащите трябва да се създава от самото начало, а не да се отлага за по-нататък, защото тогава може да е късно.
У нас по-скоро мъжът ми е лошото ченге. Първо, че по характер е по-строг и категоричен (аз съм малко мекушава и много бързо ми минава) и второ децата прекарват целия ден с мен, познават ми настроенията и слабите места, свикнали са ми на виковете и по-малко се впечатляват от тях. Докато от баща си имат голям респект и много го слушат...Обаче ми се ще да имаше възможност да прекарва повече време с тях и по-често да остават насаме...
Тони, продължавайте в същия дух да си я гледате с много любов и милувки....стига при необходимост да има кой да каже "Не!"
Бухта, стига си бухала  ! Настоявам незабавно да оздравяваш!
Честит празник на всички именици! Здраве и късмет!  

Тони, аз не мисля, че гушкането може да навреди на едно дете, особено на малко дете - наша възраст! Виж, за разрешаването, там е друго, но май всички татковци за по-"дащни" - някак имам чувството, че не се сещат/замислят за последствията толкова много, просто искат спокойствие и усмивки сега, веднага, без значение на цената... може би наистина защото в общия случай са по-рядко около децата... Пък "безхарактерна" е най-неподходящото определение за Рая!!! Все пак не забравяй, че вашата ситуация е много специфична - имам предвид качеството и количеството на контактите й с връстници!

Честит празник на всички именици! Да са живи и здрави! Специални целувки за Рая!

Еля, наистина добре, че сте се разминали само с ядосването!

И у нас таткото се очертава да е лошото ченге, защото все забравя на колко години е Митко и има по-високи очаквания на моменти. На скоро се наказваха заради наистина дразнещото "Тау" с което Митко обявява, че не иска да те слуша повече. В един момент и двамата зациклиха (спорът е започнал още на разходката, където са се разправяли дали да се прибират) и таткото заяви, че при още едно "Тау" ще го накаже в другата стая. Естествено докато успея да отклоня вниманието, последва още едно и Митко беше отнесен в детската ревящ. После, когато баща му му отвори вратата, той пристигна при мене хълцащ и се успокоявахме и обяснявахме защо не трябва да ядосва тате. Иначе щом чуе "гуй" съпроводено с прегръдка за гушкане, не може да не се разтопи.
Аз също не смятам, че може да се прекали с гушкане на тази възраст. Просто трябва да има железни правила и да се спазват от всички. Абсолютно съм съгласна с Нагаина!

Nagaina, а и други сладурки, дето четете между редовете Написах „повече власт”, което не значи, че в момента татко й няма никакво отношение към възпитанието й.
За парите не ми се коментира. Те често са тема на разговор на хората, които имат проблеми с тях. Аз съм доволна от това, което имаме. За някои може да е малко, но за мен е достатъчно.
Иначе съм съгласна с  ~Elg~, застъпваме се един за друг, а грешките си коментираме без нейно присъствие.
Tony_st, момента с умилкването,когато е виновна, го има и при нас.
Nagaina, ще си призная   , че и аз се обяснявам как мама си е изпуснала нервите и.т.н.
Между другото вчера Вики гушна баща си собственически и заяви: Мойо!   Я да ви питам, в такава ситуация децата допускат ли ви до съпрузите, защото Викторията ме бута и не дава да го пипам?

Не съм чела между редовете, просто дори и на майтап, не ми се струва уместно така да се изказваш относно ролята на бащата, но пък това си е твоя начин на коментиране, все пак

А аз не се извинявам, че съм си изпуснала нервите, а просто го правя с един вид "Извинявай, че трябваше да ти се карам, и на мен не ми е приятно, но ако не искаш да се повтаря, вземи ме слушай от време на време"

Когато се гушкаме и целуваме с мъжа ми, Дарко умира от кеф и много се радва и идва при нас да се гуши, но ако вече се прегръщат с баща си и аз дойда да им се радвам, мен ме пъди Ама не вкарвам смисъл в това, какво да се обиждам (малко като бабите, като реве детето в тях и се сърдят).

Това ме накефи и то много! 

Аз чета но не взимам отношение по темите, че при нас само болести от 2 месеца и нищо друго. Утре или вдруги ден трябва да се роди племенницата ми и ми е едно развълнувано....

Честит имен ден на днешните ни именници - малки и големи. Здраве, здраве и пак здраве ви пожелавам, другото са бели кахъри!

Здравейте и от нас:)

Гледам много философски теми обсъждате,и при нас е така,имаме своите добри и лоши моменти и те разбирасе се отразяват на децата.

Аз да ви се похваля,Борис от днес е с прическа,водих го на фризьор.Беше много послушен ,
в началото малко се пооплаши,но след това се успокои и го подстригаха много добре.

Честито на всички днешни именици  

Най-гадното на варицелата (освен пъпките разбира се!) е това, че не може да се излиза на вън. Как да му обясня на едно мъниче в това прекрасно време, че трябва да си седи в къщи. Много ме е яд, че изпускаме може би последните топли дни, а и 9 дни да се седи само в къщи си е ад и за голям човек, да не говорим за малките. Другото лошо, е че не мога да я изкъпя. Като гледам косичката и е толкова мръсна, че се е сплъстила направо (за първи път виждам мръсна бебешка коса), ама какво да се прави - ще потърпим още малко остана.

Да споделя, че миещи се фулмастри на Джиотто има в Кауфланд и в Карфур. Може и на други места да ги има, но аз от там съм ги купувала. Наистина се перат.
За стените, не съм фен да се драска по тях. Е, имаме си още от Боби някоя и друга драсканица, сигурно и Лори ще остави по нещо. Ще изчакаме още около година-две да и мине мерака да драска и ще пребоядисаме наново.

И аз така. Общо взето много леко и безпроблемно се отбихме, но и досега чувствам голямо умиление, особено като видя кърмеща мама. Аз иницирах отбиването и честно казано очаквах драми и търсене, но явно съм нацелила правилния момент.
Така стана и с бибата. От месеци я ползваше само на заспиване и през нощта и знаеше, че щом се събуди ми я дава или я оставя на креватчето. Много си я обичаше и тайно се притеснявах кога и как ще я махнем и нея (аз самата съм била пристрастена и съм я ползвала чак до 3 годишна). Ето, че вече от 2 седмици сме без биба. И това стана лесно и без драми, с постоянство от наша страна, разбира се, но се прие много леко, да не повярва човек. Пъшка 2 вечери, търси я, но ние я бяхме скрили и просто я разсейвахме, щом се сетеше за нея. Много съм доволна.
Искрено завиждам за всички дечица, които заспиват самички. При нас няма такова чудо - трябва или аз или баща и да си легем до нея на спалнята. Последните няколко седмици, обаче, си спи при нас и това си е. Знам, че не е хубаво да я свикваме така, но след 50-тото стване просто се предаваме и я оставяме при нас - така спи много по-добре, а и не се налага да ставаме нон-стоп. Ох, няма ли да вземе да проспи това моето дете?!?
СЗА, значи може вече прясно мляко, а? Ох, аз все не смея... Какво да бъде - смисъл мога ли директно така да и го давам от кутията или трябва задължително да мине термична обработка - аз досега съм давала само в кремчета или други подобни... Мед от кога може също?
Ние сме добре - продължаваме да ядем много трудно, да се будим по сто пъти на нощ (все го отдавам на зъбоникненето)...
Изкарахме чуден уикенд - оставихме малката на бабин дом и избягахме от реалността в един много хубав СПА хотел на Старозагорските минерални бани. Два дена с моя мъж не сме спряли да се глезим - то не беше басейнче, джакузи, сауна, релакс зона, парна баня, масажи... Ох, то било много хубаво така.... Искам пааааааааааак. Нинче, Злати, мислех да ви звънна, че то срамота да ви дойда на крака и да не се видим, ама да ви кажа така и не излезнахме от комплекса (само малко се разходихме из планината). Много ми хареса, днес цял ден ми е едно... много мило.  
Айде, оставям ви, че искам да смогна с вечерята преди Стъкления дом. Цунки на всички.

rossykv, мъж ми иска координатите да ни дадеш, ама на бабиния дом  ние ще намериме хотелче с екстри