Разглезено дете

   Според мен детето ти не е разглезено и лигаво, ами просто ревнува.И то има защо да се проявява тази ревност.Казваш, че  си се събрала с новото си семейство от преди 1,5г.Съвсем нормално е момчето ти да разбира, че не е вече център на внимание, да вижда нови хора и да ревнува.И с бебето е нормално да се държи така.Някакъв вързоп на който всички обръщат внимание и се прехласват по него.Толерирай средното си дете.Щом като в градината слуша, значи наистина не е лигав.Вкъщи като се прибере и ревност му избива.В градината всички деца са на едно.Вкъщи мама вече обръща внимание на други хора вече, представи си какво му е в главата.Постави се на негово място.Говори му спокойно, давай му задачи за да ти помага с бебето, а след това го хвали на глас, казвай му, че е голям и че без него не би могла да се справиш.Обръщай му внимание, с викане нищо не става, казвам ти го от опит.Колкото повече викаш, толкова повече откачат.Знам, че ти е трудно с 3 деца, но не принасяй в жертва първото ти.Нормално е да му трябва време да свикне, дай му тази възможност.Защото, ако сега не спреш агресията, в по-късна възраст ще прерасне в злоба.А тога наистина става много опасно.

Ааа, това важи за зодия дева, те са по подреждането и чистотата. Ние лъвовете сме над тия битови неща и някой друг трябва да ги върши вместо нас 

Опитай се да не му се ядосваш. Знам, че е трудно, но с викане и потупване само се влошават нещата. Не, че понякога и аз не го правя вкъщи. Но ако си наложа да съм спокойна, да се усмихна и благо да го помоля - сработва. Но той е един, с трима (и бебе най-вече) нещата са по-комплицирани. Но децата усещат. Това, че сте живели с вашите не би трябвало да е повод да се разглези, в смисъл - нали и ти си била там, трябвало е да държиш с него неата под контрол. Не го казвам като критика  Съвсем нормално е с внуче да са по-отстъпчиви и да му се угажда за всичко. Но майката (или родителите) трябва да определят все пак някакви граници и да се спазват. Но при вас вече е минало, де.
Най-вероятно се чувства пренебрегнат и поведението му е начинът му да му се обърне внимание. Бъди мила с него, гушкай го, не му се карай и лека-полека като се успокои, нещата ще се наредят 

Сърдечно ви благодаря! Когато бях при нашите, с него се занимаваше моята баба основно - т.е. негова прабаба. Ако му се скарах за нещо, тя плачеше с него заедно. Сами разбирате, че не съм си позволявала да му се карам. Но наисина си мисля, че е отминал периода на разглазването там, тъй като той не помни кога сме живели там. Още не съм му казвала и за другия татко -  неговия биологичен, тъй като той него търси, така че за него семейството е това, което е. За ревността наистина съм си мислела, че може да е това. Днес се порових повече и за характера му - лъвския наистина не е лесен. Стискйте ми палци да се справя. Поне имам насоки, върху които да работя. Благодаря Ви!

А нищо не казваш за доведения батко. Какъв е той, колко е голям, къде спят трите деца вкъщи, сегашният ти съпруг - работи ли, прибира ли се навреме, или непрекъснато липсва? Как приема твоя син? С голямото момче как се разбирате, непрекъснато ли живее с вас? Не можеш ли да прикрепиш твоето голямо към баткото, да го сложиш в категория "пораснали помагачи", така че да не се чувства изолиран заради бебето.
От огромно значение е семейната среда и атмосфера. Всеки детайл има значение, когато трябва да се преодолее някакъв проблем.
Ако твоето момче единствено "има банани в ушите" и се лигави, когато говори, то не бих го нарекла проблем, нито бих го определила като "разглезено дете". Все пак той е само на 5 г. Не можеш да очакваш да се държи като възрастен.

Присъединявам се към baibibi с изключение на лигавото говорене. Лично аз го ненавиждам. Никога не говоря на децата у дома така и не разрешавам те да го правят /освен ако не си играят нещо и това е част от играта/.

По темата - Струва ми се, че малко разговаряш с твоя 5 годишен син... Аз бих говорила с него за всичо: от разговор за биологичния му баща, през въпроси дали ревнува, какво мисли и чувства за бебето, баткото и таткото, до това, че се притеснявам че му се карам. Поговори с детето си защо непрекъснато държи братчето. Първата крачка към преодоляване на неприемливо поведение е да се попита детето защо го прави. Но да е ясно, че искаш да разбереш, а не като първа крачка към караница.

Съвсем отделно не смятам, че което и да е дете /или възрастен/ следва да изпълнява на мига каквото и да е.  Ако искаш децата ти да те уважават, редно е и ти да ги уважаваш. Как би реагирала ти ако гледаш ТВ и мъжът ти ти каже "Донеси ми вода!" и очаква да го изпълниш на секундата? Ти не си господар на децата си, а техен родител.

Извън темата, мисля че е крайно време да му кажеш, че биологичния му баща е друг, да не говорим че той може и вече да го знае (от баткото например) 

Всички писали пред имен много точно изразяват това, което и аз си мислех до като четях историята ти.
Детето ти не е лигаво, а търси внимание и разбиране.
Говорете повече, гласувай му доверие и уважавай емоционалните му изблици.
За него промяната според мен е доста голяма, защото изведнъж получава татко, батко и малко братче.
Еми, трябва подход, за да може 5 годишното ти дете да намери себе си в схемата.
Сигурна съм, че с търпение и повече спокойствие, ще успееш да намериш правилният път към детето си.
То има нужда да чувства, че е значимо за теб, независимо от баткото, таткото и бебето.

За съня, не знам, може би трябва да потърсиш съвет от специалист.

baibibi е задала хубави въпроси, интересно ми какво ще кажеш ти по тях?

Аз нямам нищо против да отговоря на всички въпроси - все пак търся помощ от вас. Трудно ми е, защото изведнъж станах майка на 3 деца - 4 месеца след събирането ми с мъжа ми се роди най-малкия. И сега осъзнавам, че нещо не мога да угодя на всички и да се справя с всички. И сега да отговоря на въпросите...Доведения батко е на 7 години, вече е втори клас, трите деца спят в една детска стая - баткото и средния са на двуетажно легло, а бебето си е в детско легло срещу тяхното. Сегашният ми съпруг си работи нормално - от 9 до 17.30ч. Прибира си се нормално и е непрекъснато с нас. Принципно добре приема моят син, въпреки, че се държи строго и не му допада много това, че е доста емоционален и по-шумен, отколкото е бил баткото. Зная, че сравняването на двете деца е грешка и се опитвам да не го правя. Принципно съпругът ми води и прибира средния батко от градина, тъй като района на градината е близо до работата му и далеч от вкъщи. Голямото момче е непрекъснато с нас - той е присъден на мъжа ми. Може би около 2 пъти в годината ходи при майка си - доста рядко. Опитвам се да ги сложа в категорията пораснали, за да може да си играя сами и да ми помагат, но големия батко не иска да ми помага особено. Проявява някакъв инат, който не мога да разбера и отказва да ме слуша за, каквото и да било. Дори сега и за училище не мога да го накарам да си напише домашните и ми коства много нерви и време, за да постигна нещо. 3 години е живял само с баща си и ми е много трудно сега да го науча и да си сгъва дрехите, и да си оправя леглото, и да си подрежда чантата и нещата наоколо още повече и като не иска да го прави като му кажа аз - при положение, че всичко това средния ни син го прави от много малък. Като цяло съпругът ми е кротък, добър, но принципен. Децата са равни. Поне и двамата се стараем да се държим така, за да няма приказки от сорта - с него се държите по-добре, както казва големия батко за отношението ни към средния. Сега, докато пиша всичко това, осъзнавам колко е трудно всичко и наистина не зная от къде да започна, за да подредя пъзела.
За разговарянето е вярно, че не разговаряме много - просто той като си играят с баткото изобщо не иска да говори, а се глези. А в другото време аз имам друго за вършене. Това определено ще го поправя. За разговора за биологичния му баща мислех да изчакам до към 6год. Той със сигурност не знае за него, а и все още не е запитал защо имената му са други. Не зная - не съм мислила сериозно по въпроса за този сериозен разговор. Струва ми се малък още.
За доверието го гласувам - дори в много ситуации го оставям да решава сам и да преценява сам, както за облекло, така и за постъпки и игри.

Намирам ситуацията, в която се намираш като майка на 3 деца и съпруга за много деликатна.
Вашето семейство е ново и като такова му е необходимо време, за да се опознаете и всеки да намери мястото и ролята си.

7 годишното момче, определено изживява промяната в отношенията по свой начин и също търси внимание.
С него все още имаш шанс да намериш общ език и взаимно доверие, но ако се забавиш, напълно възможно е детето да се изолира и да престане да ви слуша за каквото и да било. С него също трябва много да се говори и обяснява, а  не само да се дават команди - направи това, направи онова. Всичко разговори трябва да ги правите заедно със съпругът ти, за да може синът му да разбере, че татко му също стой зад твоите изисквания и очаквания към него.
Много усилия ще са ти необходими и дипломатичност, защото детето не е малко и си задава въпроси. Липсата на отговори, прави ситуацията още по-тежка и за двете страни.

За твоят син, сигурна съм, че още малко време и вниамие и детето ще се адаптира към новата семейна обстановка.
Но незабравй, много скоро баткото ще стане пример за подражание и тогава ще имаш двама младежа, които не искат да слушат.

Замислих се, нямате ли начин да изместите бебето от спалнята на големите деца? Възможно е бебето да буди сина ти и детето за това да не спи нормално.

А за сравняването на децата, да не правилно е да се прави, но  е неизбежно.
Често се случва да се сравняват деца, важното е вие със съпругът ти да поговорете за индивидуалните проблеми и потебности на децата и да потърсите заедно решение, как да подхождате към тях.
Ти си майка, но не си сама и не можеш да поемеш всичко около децата сама.
А ми се струва, че в това отношение се чувстваш сама и не намираш изход, в паниката, предизвикана от това усещане.
Колкото и да се стараеш децата са си деца, все ще има някое да се почувства ощетено.
Още повече, че двете по-големи момчета до скоро са живели, като единствени деца за родителите си и промяната ги кара да реагират някак си - дали ни харесва или не, но реакцията от тяхна страна е призив, „обърни ми внимание, обясни ми какво се случва, какво трябва да правя аз...помощ“ - най-общо и образно казано.

Голямото момче защо се опитваш да променяш навиците му, щом 3 години е живял сам с баща си, както той го е научил, така ще е. Ако нещо не ти харесва, обсъдете го с мъжа ти и нека той говори с него. Така ти си като злата мащеха, която го кара да прави ненужни /според него/ неща.
Казваш, че мъжът ти не дели двете момчета, но същевременно големия /неговия/ е като залепен за него, не се отделят един от друг, а към твоят се държи строго и не му допада, че е по - емоционален и шумен от родния му син. И това ако не е делене на двете деца... Пък по - натам пишеш, че ще опиташ да не сравняваш двете деца, но защо ТИ ? Мъжът ти го прави, от това което пишеш.
Голямото дете пък казвало, че със средния се държите по - добре...
Защо просто не се съберете с двете момчета и не говорите, на 5 и 7 години са достатъчно големи за да се проведе откровен разговор с тях. Че ги обичате еднакво, и еднакви отговорности и права имат. Че са братя. А пък за биологичния баща на малкия, не знам, дори да не се е питал сам, дали баткото не му е казал   Все пак ти си дошла с детето, то самото не помни, но завареният батко знае много добре, че другтото момче си има друг татко.

Благодаря ти много! Към 7-годишното момче се върви с най-много говорене, тъй като осъзнава, че не съм му майка. Относно училището заповедите ги получава след като 20 минути съм му обяснявала с кротки думи и глас, че задачата трябва да се реши, защото и т.н. говоря му като на 15 годишно. И след като нервите вече не ми издържат, тогава са заповедите. Защото това държание е само, когато сме сами - просто знае, че няма да го ударя или нараня и се държи така. Осъзнава, че не мога да го накарам да си напише задачата и това е. Решила съм баща му вече да се занимава с него. Изпадала съм в ситуации, когато средния ми син и бебенцето се гледат сами 2-3-4 часа в тяхната стая, докато аз стоя на главата на баткото и обяснявам, защо трябва да се свърши нещо за училище. Разговорите сме ги водили, както заедно, така и поотделно. Аз нарочно го карам той да си каже как се е държал и да обясни на баща си защо се е държал така, защото искам да разбера дали осъзнава държанието си и дали разбира какво прави. Оказва се, че напълно си разбира, защото казва точно какво е направил и защо го е направил. Нямаме начин да разделим децата, тъй като живеем в гарсониера и всъщност голямата стая сме отделили за децата. А бебенцето си спи по цяла нощ. По-скоро баткото го буди сутрин. Той от малък е спал по малко - доста дълго време се събуждаше около 5.30-6.00 сутрин. След това обаче около година си ставаше около 7.00. Откакто останаха сами в стая, е така - става си, ходи си тихо до тоалетна, търси си играчки и т.н. Дали се чувства голям, че нас ни няма в стаята и може сам да решава какво да прави - не знам. А за това, че се чувствам сама - така е. Съпругът ми не се замисля защо децата се държат така или иначе. Той просот държи на доброто възпитание - не се говори по време на хранене, заспива се 2 минути след лягане, не се лигавим в държанието и говоренето си, не викаме много и т.н. по отношение на децата разбира се. Струва ми се, че и на него му дойдоха изведнъж 3-те деца. А си е определено трудно да съчетаем всичко и всички. Плаша се при мисълта, че след 3 месеца трябва да тръгвам на работа.
Относно навиците на голямото момче - няма начин да не ги променя. Баща му е съгласен с това. Не мисля, че някой трябва да ходи след него д му прибира дрехите, да му оправя леглото и т.н. елементарни неща. Това не е промяна на навици, а възпитание. За това съм категорична. За всичко сме говорили не веднъж всички. Обсъждането не е проблема - проблема е, че след обсъждането нищо не става. Поне леглото си вече оправя - почти винаги.
За сравняването на двете деца казвам, че аз не го правя, тъй като като разговарям с големия се опитвам да му обясня, че не са еднакви и няма как да се държат еднакво - големия иска, че като седне да чете и средния трябва да прави същото.Това имах предвид при сравняване на децата - при самото обясняване не ги сравнявам, за да не се сравняват и те. За мъжа ми зная, че е така. Просто не мога да променя нещата. Те са си живели заедно и големия си го осъзнава. А аз не мога насила да накарам мъжа си да обръща повече внимание на средния ни син. Може би наистина е добре да се проведе разговора за биологичния баща.
Накарахте ме да си задам наистина много въпроси и кашата ми стана още по-кашеста.

Само не се отчайвай!
Сега нещата ти изглеждат по-зле, но това е привидно.
Много хубаво правиш, че се замисляш и търсиш идеи, как да постъпиш. Аз не съм била в твоята ситуация и мога само да гадая, колко трудно и в същото време важно е да се разбирате с двете по-големи момчета.
Може би наистина ще е по-добре с уроците и домашните на голямото дете да се заеме таткото. Така двамата ще имат време да общуват, да си говорят, а и бащата познава сина си много по-добре от теб и по-лесно ще намери начин да го мотивира в ученето.

За биологичният баща на сина ти, не знам, съвет не мога да дам. Но определено трябва д говорите и на тази тема.
Трябва внимателно да обмислиш какво ще му кажеш и как ще реагира той. Да не се окаже, че детето страда, защото има баща, но той не се интересува от него или пък да не стане така, че авторитетът към настоящият татко бъде сринат от новината за един баща, който съществува, но всъщност го няма.

Според мен в основата на цялата ситуация е все още неустановените родителско-детски взаимоотношения.
Вие със съпругът ти трябва да се доказвате като майка и баща, а това изисква време.

А на мъжът ти трябва д обясниш, че за децата е много важно да усещат както строгостта у родителите си, така и любовта и топлината. Емоциите са важни, те трябва да се изразяват гласно и ако е необходимо понякога силно.
Както има дисциплина, правила и ред, така трябва да има прегръдка, целувка, поощряване и похвала, награди и тн.
Казвайте си по-често обичам те и се прегръщайте - така както е в спорта - в един отбор съотборниците се поздравяват и взаимно поддържат.
Така и ви сте отбор и трябва да се подкрепяте взаимно.

Поне аз така ги виждам нещата отстрани.

И друго нещо, запишете децата на спорт или на някаккви занимания, където да ходят заедно и да изразходват енергия. Това са момчета, те имат нужда от-по силни емоции. И бащата да се включи в това отношение по-активно, за да създадете връзка и база за отношения и доверие между тримата.

tsvetljak, имам опит в отглеждането на деца от различни родители и пиша в темата ти от тази си гледна точка.
Във вашия дом има двама родители и това сте ти и мъжа ти, има и три деца. Кое дете на кого е не следва да има никакво значение. Ако удряш "твоето" дете, следва да можеш да удариш и "чуждото". Много е вроятно голямото момче да търси точно една такава реакция с поведението си от теб, ако е виждал как удряш по-малкия. Колкото и идиотско да ти звучи - това, че малкия удряш, а него не, за него може да е индикация, че не го приемаш или не го обичаш колкото собствения си син. Казвам го като човек, който не удря и не одобрява подобно поведение.

Важно е ти и мъжът ти да говорите и да решавате как ще се държите в определени ситуации с децата си. Какви изисквания ще имате към тях и съответно какво ако те се отклоняват. След което без значение от детето, да се държите по един и същи начин, а не според зависи. Деца, дори и от едни и същи родители, много внимателно наблюдават дали не са третирани несправедливо в сравнение с брат/сестра.
Ако ти се държиш с всички деца еднакво, не само че можеш, но и трябва да настояваш мъжът ти да отделя еднакво количество/качество внимание на всичките ви деца.

Честно казано, обстановката ми изглежда малко бурна у вас в момента и аз бих изчакала с разговора за биологичния баща, поне докато вкарам нещата в някаква рутина.

Кашата наистина е много кашеста. "Мойто и твойто бият нашето", общо взето  това обобщава ситуацията.
Трябва ти много помощ от страна на мъжа ти, ама МНОГО! Той трябва да е свързващото звено между своето дете и теб, както ти трябва да си свързващото звено между твоето момче и мъжа ти. Двамата заедно трябва да свържете двете по-големи деца не само помежду им, но и с бебето. Страшен миш-маш. Двета момчета хем са достатъчно големи, за да поразбират някои неща, хем са си мънички. И явно проблемът не е само с твоя син. Затова не търси непрекъснато в него вина, не го гледай под лупа. Изглежда ми, че повече се притесняваш от това как реагира мъжа ти на неговото лигавене, отколкото на самото лигавене. Ами да, той е дете. Лигави се. Нормално е. Моят е деветгодишен и също се лигави. И е шумен, и е разпилян, и едвам го заставям да си учи уроците, и не си оправя леглото, и ... Въведи час за лигавене - когато баткото свърши с домашните, направете една задружна лигава гушканица заедно. Регламентирана, с начало и с край. После всички заедно подредете къщата. После излезте на разходка. Не противопоставяй двете момчета - когато са виновни, и двамата трябва да търпят наказание /еднакво/, когато са послушни, и двамата трябва да получават похвала /еднаква/. Не може да пляскаш единия, а на другия да не смееш да му кажеш нищо. Не казвам да пердашиш и двамата, а напротив - направи неистово усилие, ако трябва, но не посягай на твоето момче.
Може би е по-добре да се поразпусне режимът - майната им на леглата и дрехите, голяма работа, като не си е решил задачите, повече игри и закачки. Приласкай едновременно и трите деца. Говори и със съпруга си - големите момчета преживяват тази огромна промяна в живота им. Нека си отпуснат душиците, все пак не са войници. По-малко изисквания към тях ще ги направят по-спокойни и ще натрупате кредит от доверие. После ще градите строгото възпитание.
А, и да ти споделя, че по време на хранене са най-сладките разговори! Просто не се говори с пълна уста - гълташ и после казваш. Какво по-размекващо усещане от една пълна трапеза! И каква по-угнетяваща атмосфера от мълчаливо дъвчещи усти и тихо потракващи прибори.