Майчета 2009! - 3

  • 25 312
  • 736
  •   1
Отговори
# 60
  • Русе
  • Мнения: 7 801
Смешко, да ти е жив и здрав мъжо. Да те обича и глези много  Hug

Някой питаше какво уча- Бизнес-администрация. Не знам що са я турнали тая Статистика ма е шибана.

Гого сърба Нестле Дж. И голямото говедо такова сърбаше и още е живо.

Не си и помислям да запиша децата на език преди да ме е налегнала необходимостта. Език така няма да научат и не мисля да харча пари за тоя дето  Whistling Като порастнат да бягат у Английско и да го учат на място. (В тоя ред на мисли: Нахокахте Немирница и жената ни заряза. Ей, гаднярки сте  Mr. Green)
Спорт да, танци да ама език тц. Ако единият родител е чужденец така да.

За сушилнята 2в1: имах Уирпул и няма сила на света която да ме накара втори път да си купя нещо от същата марка  Naughty

И на мен ми останаха бутуши да купувам. Мисля за Гого да взема апрески че да се търкаля спокойно в снега  newsm78 ( у дома е почитан спорт).

Има ли желаещи за нац. среща?

Още нещо щях да пиша ама.... newsm78

# 61
  • Мнения: 172
Смешко, да ти е жив и здрав мъжо. Да те обича и глези много  Hug

Някой питаше какво уча- Бизнес-администрация. Не знам що са я турнали тая Статистика ма е шибана.

Гого сърба Нестле Дж. И голямото говедо такова сърбаше и още е живо.

Не си и помислям да запиша децата на език преди да ме е налегнала необходимостта. Език така няма да научат и не мисля да харча пари за тоя дето  Whistling Като порастнат да бягат у Английско и да го учат на място. (В тоя ред на мисли: Нахокахте Немирница и жената ни заряза. Ей, гаднярки сте  Mr. Green)
Спорт да, танци да ама език тц. Ако единият родител е чужденец така да.

За сушилнята 2в1: имах Уирпул и няма сила на света която да ме накара втори път да си купя нещо от същата марка  Naughty

И на мен ми останаха бутуши да купувам. Мисля за Гого да взема апрески че да се търкаля спокойно в снега  newsm78 ( у дома е почитан спорт).

Има ли желаещи за нац. среща?

Още нещо щях да пиша ама.... newsm78
Нахокаха я, ама половината у чужбинско гледат нищо, че не си признават Whistling

# 62
  • Русе
  • Мнения: 7 801
Уф, и аз съм била там и знам какво е. Как от всичко се впечатляваш и като си спомниш какво си оставил  ooooh! Минава и това. Не искам да си мисля как са ни търпяли приятелите в тоя период ама никой не ни направи забележка  Mr. Green  И за това си замълчах за Нем. Ще й мине. След 2-3 години ще открие и че в Рая има тръни, крокодили и прочие.

# 63
  • Мнения: 172
Естествено, че има.Ама тука никога няма да стане Рай!

# 64
  • Мнения: 1 955
Здравейте, дами! Grinning
Трудно ми е да изчета всичко, което сте изписали. Прочетох само новата тема  Embarassed

Честито момиченце на Бебз! Да расте здраво, умно и щастливо дете!   bouquet

Дикси, стигна ли до Чайна, върна ли се? Кога ще разказваш?
Вайза, стигнах, видях, опияних се и се върнах в понеделник сутрин.
За разказване мога да разкажа, но се боя да не отегча аудиторията, защото все пак си е много. И снимки имам много.
 Crazy

В градината на Димитърко има само балет и английски. Записах го на английски  Laughing
Далеч съм от мисълта, че нещо ще научи, нямам и тази амбиция, но иска детето с неговия приятел Ради да посещават нещо в градината, но не и балет, та остана английския  Mr. Green

# 65
  • гр.Стара Загора
  • Мнения: 144
Дикси ,давай с разказите и не се стеснявай  blahblah А за снимковия материал вярвам че всички чакат с нетърпение Peace

# 66
  • София/Варна
  • Мнения: 2 413
Дикси, давай, че трябва да правя планове за пътуването ни до Китай Simple Smile.

Смехорана, как е Ицко? Дано се е пооправил, че да можете да отпразнувате подобаващо рождения ден.

# 67
  • Пловдив
  • Мнения: 180
Дикси ,давай с разказите и не се стеснявай  blahblah А за снимковия материал вярвам че всички чакат с нетърпение Peace


О , да  Peace

Ние сме на Фризо3 - пие по малко вечер и за закуска с бисквити. Иначе като направи годинка бях взела Джуниъра на Нестле - пиеше го , но аз пък не понасях миризмата му . Все ми миришеше на риба  Laughing

# 68
  • София
  • Мнения: 2 430
Нахокаха я, ама половината у чужбинско гледат нищо, че не си признават Whistling
Рони.к,никой,никого не е хокал.
Имаше се предвид съвсем други неща,но след време винаги нещата могат да се интерпретират,на който ,както му е угодно.
Ако се върнеш назад в темите и се зачетеш по-добре ,надявам се ,че ще разбереш за ,какво иде реч.Според мен си разбрала,ама нейсе.
Това е от мен.
Националната остава ,надявам се .Аз ще съм там,ако имате въпроси относно срещата пишете ми на ЛС.Аз се оттеглям за известно време.Смятам да се лекувам от форумно-майска зависимост Wink че нещо ме сърбят пръстите да драсна някои мои възгледи за определени неща,ама ще се въздържа.
Чао момичета-кокичета от мен.
Да оздравявате и повече да не се разболявате.Както,казваше един мой преподавател всичко е позволено,но в определени дози,включително и секса Laughing

# 69
  • Мнения: 1 955
Добре, ще го постна тук наведнъж, но да не съжалите, че сте поискали  Mr. Green Аз не мога да разказвам накратко  Laughing
Извинявам се предварително за ужасно дългото писание, но на който не му се чете и няма време да го скролне  Embarassed

Първото нещо, което видях излизайки от ръкава на самолета, освен многото китайци, което вече ме убеди, че наистина съм попаднала в Китай, беше една дребна миловидна китайка, която се разхождаше с голяма табела. Загледах табелата и с ужас установявам, че там се мъдрят моите имена. Викам си, да съм сгазила нещо лука в Китай, не съм, значи има друг проблем. Тръгвам след нея, отиваме в една стаичка с други китайки служителки и второто нещо, с което се сблъсквам е езиковата бариера. Непробиваема стена. Няма братче английски, руски, нищо. Започваме общуването със знаци, мимики, бележки почти рисунки. След около 30 минутна борба най-сетне се появява китайската ни екскурзоводка, рускоговоряща и зовяща себе си Аня за по-лесно на туристите. С нейна помощ вече всичко се изясни, багажа останал на Шереметиево. Няма да разказвам за тежките процедури по получаването му (тежки, защото самите китайци по-сложно едва ли са могли да го измислят) и депресията, която ме обзе към 3-я ден, защото една по една започнаха да ми падат батериите на телефоните и най-вече на фотоапарата. Бельо, дрехи, дезодорант...бели кахъри ми се виждаха вече пред перспективата да остана и без снимки. Вярно, че спомените топлят понякога, но не можах да свикна с тази мисъл. Предстоеше да си лягаме и на сутринта да отидем на Великата китайска стена, а аз нямам фотоапарат (и не е толкова лесно да си купиш, нищо, че си в Китай, като си 20 км. от най-близкия шопинг център). Предвидила бях да хвърля пъпа на Калин на стената с идеята много да пътешества и да обиколи всички възможни чудеса на света, но пъпа, разбира се е в куфара. Преместих го в последния момент, че да не си помислят, че в това малко бяло пакетче има дрога .
Та минавам късно вечерта за 250-ти път през рецепцията и го виждам. Стои милият ми куфар и едва ли не ми се усмихва. Тогава вече и аз извадих целия си запас от усмивки, подскоци и превъртания. Това наистина беше едно от всички хубави емоционални преживявания, които имах там.
Започнах с пълна сила да се наслаждавам на Китай.

Пекин беше отправната ни точка. Още след настаняването ни и едночасова почивка ни подхванаха с обиколките. Мен ме настаниха с едно момиче от Беларус, Света. Много мила беше, измъчи се с моите познания по руски, но ми говореше бавно и много ми обясняваше кое как се казва на руски. Групата ни беше 22 души, само аз и едно момче Панайот, студент 20 годишен от Варна, бяхме българи. Останалите от Украйна, Молдова и Беларус. Водачът ни беше поляк - Филип. Руският език леко полеко започна да се връща в главата ми. Най-добре се разбирах с поляка, защото той говореше точно като мен руски. Останалите се оплакваха, че трудно му разбират .А Панайот, който никога не е учил руски в училище, защото е малък, а цял живот е наблягал на английски с ужас установи, че точно в Китай и точно в рускоговоряща група английският език му се оказа излишен. Така, че аз му играех ролята на преводач .

Та първо отидохме да разгледаме Летния дворец на единият от стотиците императори, които са управлявали над 50-те династии. Ще ми простите, че почти не запомних кой дворец на кой император е и от коя династия, но това си е цяла наука  за мен.
Дворецът е огромен, както всичко в Китай. Постройките са в типичната за там архитектура, разпознаваш в коя сграда кой се е помещавал по няколко неща - цвета на покрива и фигурките по края на покрива. Златния покрив значи, че там е бил императора, червения - съпругата му, другите цветове - харема, децата, прислугата...Колкото повече фигурки има по ръба на покрива толкова от по-голяма важност е бил нейния обитател.
В този дворец се намира езерото Кунмин, на него се разпростира мост със 17 арки. След смърта на императора неговата вдовица ЦъСъ си е направила лятна резиденция и един  мраморен кораб, на който обичала сутрин да закусва. Парите за тази резиденция е взела от парите за обновяването на армията и поради това не се е радвала на народната любов.
Там е и "Коридора на дългият живот", дълъг е 5 км. пРЕМИНАХМЕ 2/3 ОТ НЕГО И СЕ ОТКЛОНИХМЕ В ДРУГА ПОСОКА. вИКАМ СИ, СЪКРАТИХ СИ ЖИВОТА СЕГА, НО КЪДЕТО КАЖЕ ЕКСКУРЗОВОДКАТА НА ТАМ ВЪРВИМ. сМЕЕШ ЛИ ДА СЕ ОТКЛОНИШ, ДА ВЗЕМЕМ ДА СЕ ЗАБУБИМ, НЯМА ОПРАВИЯ.
Всички цветли алеи и фигури от цветя по земята са направени от подредени саксиики, а не директно засадени цветя. Но това нямаше да го разберем, ако Аня не го показа.
Пред абсолютно всяка сграда (не само тук, а в цял Китай) има по два лъва, пазачи. Женски и мъжки. Познават се по това, че женският си играе с малкото лъвче, а мъжкият с едно кълбо. Аз пък се оказа, че на нито една снимка ги нямам и двата.
И на всякъде на входовете има едни високи прагове, които са идеята да пречат на злите духове да влизат в къщите. Много трябва да внимаваш като влизаш някъде, да не стават сакатлъци.
Всичко е много цветно, златно, червено, натруфено, като в приказка...Целия дворец се разпростира на площ от 3 милиона кв.м.

След Летният дворец ни заведоха в Пазара на перлите. перлите, които добиват там са естествени, но речни. В едни огромни миди, и във всяка мида може да има до 20 перли. Дори тези 20 перли може да са в различен цвят. Разбира се имаше и магазин, от който почти всички жени се възползвахме и си купихме перлени герданчета и обеци. Цените са каквито си ги извоюваш. Тук е момента да спомена, че абсолютно навсякъде не може, а е задължително да се пазариш. Т.к. те не говорят английски и руски, единственият начин е с калкулатор. Там калкулатора отдавна е забравил за какво е предназначен, а се използва да показване на числа. Бях прочела, че цената, която ти обяват мислено я разделяш на 5 и започваш от нея пазарлъка. Те са големи артисти и като има кажеш твоята цена (напр. обявена 300 йоана, а аз му пиша на калкулатора 60 ) започват да се хващат за главата, да подвикват нещо неразбираемо и предлагат друга. Държах винаги на моята докато все пак се споразумеем за цена най-малко 4 пъти по-ниска от обявената. Ако не се съгласи, няма страшно, тръгнеш ли си след 2 мин. те е намерил и те дърпа обратно с думите "ОК, ОК"  
Когато не искаш да пазаруваш в никакъв случай не трябва да им поглеждаш стоката. Направиш ли го и си задържиш погледа върху нещо, няма откачане. Дърпат те, бърборят ти...мен една жена ме гони веднъж от втория етаж на магазина до автобуса  .
Единственото което чуваш от тях е "Луки, луки...чипа, чипа", което е "Виж, виж...евтино, евтино". На английски е. Това са единствените им думи на този език, които обаче знаят само търговците.
Един йоан е 20 стотинки.

От пазара на перлите отидохме на чаена церемония. Стотици видове чай- жен шен, жасмин, цветя и сен сикиз билки. Купихме си и чай.
Да подчертая, че в Китай наистина е много евтино .

Следваше Храма на небето. Прекрасен храм, величествен, но това няма да го споменавам вече, защото всичко както стана ясно е огромно.
Там в алеите около храма имаше много местни хора, които идват да играят на домино, да танцуват и просто да поспортуват. Спокойни хора са китайците. В това многократно се убедих за тази една седмица.
След Храма на небето идваше ред на площад Тианънмън. Много голям и с много хора на него. Там е мавзолеят на Мао Дзе Дун. Не влязохме вътре, т.к. времето ни притискаше, както и през цялата екскурзия. З кИТАЙ И ПОЛОВИН ГОДИНА НЯМА ДА Е ДОСТАТЪЧНА СИГУРНО.
След това влязохме в Забранения град, който навремето е бил забранен на всеки с изключение на императора и неговите придворни. Строен е 14 години и има над 800 двореца, почти 100 административни сгради...истински град в града. Броят на стаите е 9999. разбира се, ограничиме разходката до 2-3 от тях .
На много места имаше едни неща, като огромни самовари. Много ми хареса дървото на вечната любов, има два ствола, които се преливат в една корона.
После посещение на поредния Храм на Буда. Много интересно се молят. Купуват си по 9 свещи, от тези ароматните пръчки, които се намират и у нас, но много по-дебели и дълги. Слагат ги в едни големи метални контейнери и там си тлеят.Палят първите 3 като прекрачат прага на двора, 2-те три преди да влязат в храма и 3-те три вътре в храма пред самия Буда. навсякъде миришеше на аромата от тезии свещи, знаете как миришат. Кланят се по 3 пъти в 4-те посоки, после пред Буда лягат на земята. Разбира се беше забранено да се снима, но аз като един тъмен балкански субект се направих, че не ги разбирам. Те мен разбират ли ме, че всико трябва да покажа като се прибера?  Всеки един Буда, който видяхме е от злато и поне по 3 метра висок.Имаше един висок 38 метра. Не можах добре да го обхвана с обектива, защото помещението беше малко. Останах с отворена уста когато видях на някой  от статуите на Буда на гърдите му свастика. Оказа се, че в китайската култура свастиката е символ на здраве и щастие. Това не го знаех. Обърната обаче, не като хитлеристката.

След това търгнахме по пътя на коприната. Заведоха ни в една фабрика за коприна. Беше много интересно, как от бубите извличат влакната, после ги дърпат и слагат едно върху друго докато стане слой дебел поне 10см. Това е ужасно много коприна  Пълнят възглавници и одеала, шият дрехи и т.н. Повечето от групата си купиха завивки олекотени, а аз възглавница за майка ми, т.к. само тя обича да спи на мека, ние предпочитаме твърдите.
Следва вечеря в ресторант. там всички ресторанти са китайски. По време на вечерята ни танцуваха.
После се разходихме по едно езеро с лодка, която си имаше лодкар, младо симпатично момче говорещо само китайски, т.е. мълчеше през цялото време. На лодката ни чакаха 2 каси бира. Аз не обичам бира, но дугите казваха, че била акто лимонада. Така и не я опитах.
Там на крайбрежната улица имаше много сергиики и барове с жива музика, и пак разбира се подканващото "Луки, луки...чипа, чипа"   Снимах едни артикули, сигурно ще ги познаете. Арт 93 ги продават, на тройна цена. Wink

На другата сутрин се отправихме към Великата китайска стена. Много стръмна се оказа. изкачихме само до първия връх и нямахме сили за повече. Стъпалата са несъразмерни, едно видоко 10см., другото за да го изкачиш си удряш брадичката с коляно. Гледката от там не мога да я пресъздам. усещаш, че си като малка малка буболечка. - http://diksi.multiply.com/video/item/28/28  Беше пълно с туристи, но не само европейци, а и много китайци. Аня ни обясни, че много китайци с години събират пари за да стигнат до там. Ходят целите им семейства и изминават пътя на героите. разбира се не може да се изминат всичките 6000 км.  
Изкачването беше трудно, но още по-трудно беше слизането. Придвижвахме l

Последна редакция: ср, 29 сеп 2010, 22:13 от Дикси

# 70
  • Мнения: 1 955
Придвижвахме се бавно забили поглед в краката си, в индианска нишка. Толкова хора имаше, че няма къде яйце да падне. До първият връх имаше хранителен магазин. Не искам да си помислям как го зареждат .
Н а една част от стената се закачат катинари. Влюбените го правят, за да е вечна любовта им. Ако знаех, да бях взела и един катинар, колко му, но не знаех .
Купих си тениска "Аз изкачих великата Китайска стена" и разбира се хвърлих пъпчето на Калин от върха. Тогава ми настърхна кожата на ръцете .
Ето още малко снимки от стената:
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:88/176
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:88/178
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:88/181
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:88/185
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:88/187
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:88/188
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:88/191

След стената ни заведоха на масаж на стъпалата в тибетски лечебен център. Тук се посмяхме доста. Малки и работливи китайци направиха чудеса с краката ни.

Минахме и през Нефритена фабрика. всичко беше красиво и много скъпо.

Завършихме с нощен преход с влак, първа класа, спален вагон, за Сиан. Пътувахме цяла нощ и на сутринта в 8.00 бяхме в Сиан.

Тук са снимки от Пекин - http://diksi.multiply.com/photos/album/88/88
Това е част от китайската храна - http://diksi.multiply.com/photos/album/93/Chinese_Food
И малко лица -  http://diksi.multiply.com/photos/album/92/Made_in_China

В общи линии това е за Пекин. Пропускам още нам си колко храма на Буда, храма на Конфуций и Ламайския храм, но ще трябва да се повтарям.

# 71
  • Мнения: 1 955
Пристигнахме в Сиан, старата столица на Китай. На мен този град ми допадна много повече от Пекин. Имаше и модерни сгради и типичните улички с голяма блъсканица и личащата беднотия и мизерия. Атмосферата беше по-различна от тази в Пекин. Усещах, че ни предстоят още по-запомнящи се моменти.
Настаниха ни в хотела, нашата стая беше на 21-я етаж, открива ше се чудесна гледка.
Тръгнахме на разходката. Направи ми впечатление колко много хора има по улиците, тротоарите, сфетофари....много повече от колкото в Пекин. Там се движат с колелета, мотопеди и рикши. Много рикши. Движението е пълен хаос . Движението в София е като под конец в сравнение с тамошнотo китайско.Този клип много добре илюстрира какво искам да кажа. Само, че нашият шофьор нито веднъж не каза и дума, камо ли да викне. Нито клаксони се чуват, нито псувни. Нали споменах, че изглеждат твърде спокойни хора. Не само изглеждат, а и явно са си такива.
Бързахме за някъде, за къде не знаехме. Екскурзоводът ни в Сиан се казваше Ваня, младо момче на 22 години. Баща му Гоша и той се появи за малко, също е ексурзовод на рускоговорящи групи туристи. Та Ваня каза, че бързаме за да ни покаже една изненада. Е, успя да ни изненада. Площадът на фонтаните. Точно в 12.00 и в 21.00 започва водно представление под музикален съпровод. Красота е най-малкото, което мога да кажа, вълнуващо. Определено това е едно от нещата, които за съжаление снимките и клиповете не могат да пресъздадат. Идваше ми да пея с цяло гърло насред площада. Не пях, че не знам текста, но се изкъпах под фонтаните. Бях доста мокра и щастлива.
Ето две клипчета, за да видите как е горе-долу –
http://diksi.multiply.com/video/item/32/32
http://diksi.multiply.com/video/item/31/31
Площадът е до Голямата Пагода на дивите гъски.В далечен план, високата сграда. Mонасите търсели място, на което да се построи храм – хранилище на будистки текстове, от това място излетели седем диви гъски и това било прието като знак от Буда (Буда е проходил веднага след раждането си и е направил седем крачки). Затова пагодата се казва така и е на седем етажа.
После последваха други Будистки храмове, Градската стена,Кулата на барабана , Кулата на камбаната....за тях няма да разказвам, че се изморих и Ислямският квартал с Голямата джамия. В този квартал беше голяма лудница – народ, народ, рикши, готвят на улицата, ядат на земята, викат по нас с цел да пазаруваме...много ми хареса. - http://diksi.multiply.com/video/item/34/34 Опитах се да запечатам атмосферата в този квартал.
По пътя за един търговски център кривнахме в една уличка между блоковете и там видях как седят по земята и играят на домино, големи мъже, прането им виси по дърветата, кабелната мрежа е забележителна. Интернет.
Вечерта бяхме на опера. Далеч от операта по-скоро танцов спектакъл, но те си му казват опера. Интересното беше, че докато си върви спектакъла всички се хранят, хвърчат сервитьорки, носят се тежки миризми на пържено. Тракане на вилици не се учва, защото тези неща само ние ги ползваме. Забравих да кажа, че ако не си ги поискаме няма и да ни ги дадат. Първо като седнеш пред теб има чашка, колкото напръстник, за чай, малка купичка за ориз, чинийка, колкото нашите чинийки за чаени чаши и две клечки. Това беше в абсолютно всеки ресторант, който посетихме.

На другата сутрин се отправихме към Теракотената армия. Това също ми е трудно да го опиша. Разпростира се на 16 кв. Километра площ. Глинените фигури на воините имащи за цел да пазят императора в задгробния му живот са забележителни. С човешки ръст, с различни лица, дори различни прически. Не са изкопали всички, защото им липсва техника, с която да ги съхранят, установили са , че с времето се променя цветът им. Има и други купчини остатъци от фигури, които пък изобщо не могат да се реставрират. Извадени са само 2-3 колесници, другите са още под земята. Но работата им все още продължава след толкова години. Открита е от петима братя през 1975, случайно, когато започнали да си копаят кладенец. [url http://multiply.com/mu/diksi/image/1/photos/89/1200x1200/111/DSC … p;nmid=370085204=]Последният жив от братята [/url]седи там, дава автографи и позира за снимки.
Там съхраняват и факлата, с която е запален огъня на Олимпийските игри.
С две думи, ако пак се върна в Китай ще е задължително в Сиан. Знам, че там има още много, много неща за разглеждане и цъкане с език.
Последва гарата и отново нощен преход с влак до Шанхай.
Kитайците са много мили с нас. Гледат ни точно както ние тях. Искат да се снимат с нас, на колко китайки позирах не помня вече. Идват, дърпат те и се подреждат за снимка. Когато се съберем някъде около екскурзовода като се обърнеш рязко назад и ги виждаш как са се подредили и ни снимат. Като ни видят, че ги гледаме и крият фотоапаратите.
Ето тук съм снимала как ни привличат за клиенти - http://diksi.multiply.com/video/item/29/29
Китайска ябълка.

# 72
  • Мнения: 1 955
Шанхай не е Китай. Това е Ню Йорк. Не че съм била в Ню Йорк, но точно така си го представям.
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/42
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/44
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/47
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/54
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/62
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/64

Според тамошната ни екскурзоводка Люба стандартът на живот в Шанхай е в пъти по-висок от останалите градове в Шанхай. И съм сигурна, че е права.
Имаше разбира се и стара част … 72;да, но като цяло свят да ти се завие от небостъргачи и скъпи магазини на световни марки.
Там посетихме Храма на Хе … 91;да. Единственото място, на което дори аз не посмях да наруша забраната да не се снима неговата фигура. Целият от нефрит. Имаше ии още един полегнал Б … 91;да, него ни позволиха да го снимаме. Той май беше от мрамор, не чух добре.
Ето едни монаси, които благодарят за обяда си. - http://diksi.multiply.com/video/item/36/36
Качихме се на 3-тата по височина кула в света, 468м. Телевизионна им кула „Перлата на ориента“. Ще оставя снимките да говорят сами за себе си, защото не мога да опиша какво е да стъпиш на стъкления под почти на върха на кулата.
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/73
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/79
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/83
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/85
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/78
Космополи& … 8;ад.
Едно видео от кулата - http://diksi.multiply.com/video/item/38/38
И навсякъде звучеше музика - http://diksi.multiply.com/video/item/37/37
Разходка из стария град на Шанхай.Тук загуби … 1;от.Много се притесних когато го изгубих от поглед. Не за мен, защото бях с още двама, а той сам. За него се притесних и си представях как майка му ме прави на 2 стотинки, че не съм увардила детето. Слава Богу, той когато е разбрал, че нямаме шанс да се намерим и хукнал да търси спирката където ни е автобуса и ни чакаше там. Не е разгледал Стария град, защото през цялото време се е лутал да намери автобуса.
Вечерта имахме круиз по течението на река Хундонг или нещо такова, ще погледна в Гугъл.
Шанхай през ноща:
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/102
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/103
http://multiply.com/slideshow/diksi:photos:90/109

В Шанхай успяхме да се разходим по магазини, да хапнем по-човешка храна доста близка до европейската...изобщо започнахме бавно да се отдалечаваме от Китай.
На сутринта ни извозиха до летището с високоско& … 83;ев, който развива 431км./ч. До летището бяха 33км. Взе ги за 7 минути - http://diksi.multiply.com/video/item/41/41
На път за вкъщи.
Полетите бяха повече от прекрасни. Щом съм си у дома. Опитах се да гледам „Сексът и града“ в самолета, но беше с руски дублаж и китайски субтитри, та на 15 мин. Се отказах. Четох кника, играх на табла, редих пасианси....и така и не ги усетих тези 9 часа и половина до Москва.
Тук са снимките от Шанхай - http://diksi.multiply.com/photos/album/90/90#
Едно видео от Теракотената армия – http://diksi.multiply.com/video/item/35/35
Калиграфия –http://diksi.multiply.com/video/item/33/33  Това е Филтрон на китайски.

Спирам вече, както обещах. Благодаря за вниманието!
Пожелавам на всеки да му се отдаде възможност да посети тази невероятна страна. Но за поне един месец.

Последна редакция: чт, 30 сеп 2010, 08:48 от Дикси

# 73
  • Русе
  • Мнения: 7 801
Мнооого благодаря за споделеното  Hug
Малко ти е било, а?  Grinning

# 74
  • Мнения: 1 955
Ели, малко ми беше, честно. Макар, че с облекчение стъпих на летище София  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт