Как постъпвам аз - горе долу по същият начин. Плесвам с ръка през муцунката, леко, но достатъчно силно , за да го стресна, придружавам плесването с вик"Не" и дори издължавам "е"-то, гласът ми е възможно най-плътен, гледам го строго в очите и с ръката , с която съм го плеснала продължавам да го соча "в 10"-ката. Немирника прави опити(почти винаги) да продължи, щото му се играе, ама аз продължавам с конското и го подгонвам - така правят и те по между си. Ти си споменавала , че лови гълъби, нали...еми, като му доскучее гълъба си ти...
Сори мила! Играе си с теб, чувства те близка, а този под теб в ерархията е детето т.е. с него са си дружки, равни, за това "напада"(разбирай играе) повече него. Не ви мисли лошото, просто се държи като котка, която расте и пращи от здраве!
Напълно съм съгласна с това! И напълно подкрепям следването на методите, които котките сами си прилагат една на друга, защото това най-добре могат да разберат. Не съм съгласна с меки подходи тип "не е хубаво да се удря, вика или пръска с вода." Все някак трябва да се въведе ред, пък и котката не е направена от стъкло. Щом могат една друга да се млатят в такива случаи, ще я млатна и аз - премерен удар разбира се, но да разбере за какво иде реч. Съскането също помага - котките реагират много добре на съскащи звуци, точно защото самите те ги използват по предназначение. Трябва да има йерархия, в която човекът е най-отгоре, иначе си търпиш последствията. Аз отказвам да търпя животно, което ме хапе и дере, пък било то и на игра. Гореспоменатите методи са ми вършили работа с няколко котки, с които след това сме се уважавали взаимно. Не е вярно, че се озлобяват. Озлобяват се, ако безпричинно биват бити постоянно. Но когато иначе се грижиш добре за тях, в добри отношения сте, но само в определени случаи ги поставяш на място когато прекалят, това го приемат в реда на нещата. Не всеки удар се приема за тормоз от котката - понякога това е просто част от нормалното общуване и поставяне на граници, както между котка и котка, така и между котка и човек.
Още едно нещо, което много помага за избягване на такива атаки, и което ни казаха и от приюта, и ветеринарите, е още от началото да не се играе с котката директно с ръка. Ръката е за нежно галене и гушкане, а играчките са за игра, защото игра при котките значи точно хапане и дращене. Така котето свиква, че с ръката само се гушка, а другите предмети са за атака, и не напада хората да играе. Богданка я взехме пораснала и вече си имаше навици да хапе на игра, но бързо я отучихме по описания от ИКСИ начин. Също така, поставихме си за цел никога да не играем директно с ръка, а само ако ръката държи играчка и котката хапе играчката (по възможност, играчка на връв, на пръчка или по друг начин отдалечена от ръката). Оттогава не е посягала, и не се е озлобявала.
П.П. А, друг хитър номер за предпазване на ръката е ако вземете играчка от ония за театър, дето се пъха ръката в нея - като тази например - и да борите котката с нея