Отношение на лекари към възрастен болен човек.

Поредната анти-тема за лекарите. Ами продължавайте, успех в оплюването. Ама скоро ще трябва да учим виетнамски или арабски, защото нашите лекари се изнасят полека-лека и сещате се откъде ще си внасяме такива. А може би ще трябва да разчитаме на врачки и екстрасенси.
Между другото, лекарите ще протестират именно защото няма ясни правила кой, кога и как да свърши дадена работа и вечно са под угрозата да бъдат глобявани за щяло и нещяло. Това което се е случило на авторката е именно поради това, че няма ясни правила. За сведение - 2 дена разнасям с таксита майка си по медицински центрове и лаборатории заради "треска с неясен произход", но не видях пренебрежително или грубо отношение от страна на лекарите. В почивните дни викахме и бърза помощ, но от тях ползата беше почти нулева, въпреки че направиха това, което можеха. Всичко опира до калпавата организация в здравеопазването, поне на мен така ми се струва. 
И да, мисля, че трябва да ги подкрепим! Защото утре някой друга гилдия ще протестира, ще иска подкрепа. Винаги съм казвала, че опцията не е да се настройваме едни срещу други, а да се подкрепяме срещу безумията, които се вършат (вече толкова години!) в държавата от тези, на които ние сме работодатели на практика.

Писах и аз за отношението към на лекари към баба ми /грубо, безпардонно, с отказ от преглед  и лечение/ де е жива и здрава, но само се ядосах и изтрих написаното.

Утехата ми е, че или някой близък на пациент ще му даде за душата на докторчето, или че ще му се върне тъпкано, когато е най-безпомощен. Аз от своя страна така го нахраних, че ушите му сигурно са парели седмици наред. Отрепка.

П.П. Майка ми е лекар, нищо лично към съсловието, но някои са откровени цървули и освен с трудов лагер, не знам как биха се оправили.

П.П. Ми по-добре виетнамец да я прегледа жената, отколкото българин да откаже да я прегледа и да й каже, че ще умре в очите. Дали тези, които работят в чужбина държат такъв език на пациентите си и пушат на работа /целият болничен коридор смърдеше на цигари и трябваше буквално трябваше да молим докторите да излязат от пушилнята/. Може да е единичен случай, но на косъм висеше човешки живот и съм абсолютно безмилостна.

Аз па ги чакам с нетърпение споменатите. 

 

Единственият път, когато ни се наложи да викаме Бърза помощ, докторът беше от някоя от арабските страни. Беше много внимателен, постави много точна диагноза, предписа правилно лечение, и успокои побърканите от притеснение родители, т.е. нас 

Нямам намерение да плюя българските лекари (не всички, само някои), ама да ме извинявате, но неразбориите и неуредиците в здравеопазването ни и в цялата ни държава не са основание да забравят човешкото отношение към пациентите си. При това положение ще е много по-добре да си ходят, и да ни оставят в човечните ръце на някой от Пакистан или Бангладеш.

А защо си мислите, че те ще издържат на безумието "българска здравна система" и няма да почнат с мурафетите? ЧОвек трябва да е пълен мазохист и да има нерви като корабни въжета, за да издържи нашенския цирк "здравеопазване"! (да не говорим, че за тях БЪлгария може също да бъде междинна спирка към нормалния свят).
Не казвам, че няма груби и лоши лекари, но моля, голяма част от тях са свестни и си вършат работата, въпреки всичко гореописано.
Защо, по дяволите, не видях някоя тема "благодаря на лекарите, които спасиха майка ми/баща ми/детето ми и т. н. а само се сещаме за тях, когато трябва да ги оплюем.
И то не е само за лекарите така - и учителите, и университетските преподаватели, и учените, е ченгетата и кой ли още не е на прицела на острото перо на ССФ.

Пиша с огромна тъга, защото моята баба вече не е с нас    Но изцяло споделям написаното от авторката. Само един пример ще дам(защото ако почна да описвам всички, няма да ми стигне един ден): м. декември 2009 г. в Пирогов взеха на баба ми - 80 годишна жена 50 лева за гипсиране на крак. След 10 дни й взеха още 50 лева - за преглед на гипсирания крак. Но ще каже някой "Имали, дали." Това не е всичко - три дни след прегледа в Пирогов направихме преглед във Военна болница и се оказа, че счупване няма..... Не сме се разправяли, защото имахме други грижи, но .... просто нямам думи....

По темата за това, че трябва да учим арабски. Еми - не! Доктора, който ме върна от онзи свят беше сириец. А българина ме докара до прага на смъртта. По повод на това как се отнасят с възрастните хора... ами да като чуят годините... и сме да тук. Как да се спасяваме - наша си работа. Та не ще ги плюя, хич не ми пука кой какво ще каже, ама на това на което съм се нагледала през годините си...бе не ми се коментира!!!
Как да пиша или да създам тема в която да благодаря на някой си лекар, който спасил примерно татко, който си замина.Стои лекарката срещу него - снимката/белодробна/ току-що е направена и тя ехидно подхвърля:"Влизай, влизай при нас, че след няколко месеца като започнеш да се задушаваш, сам ще допълзиш..." Никога няма да забравя погледа му. В този миг той разбра от какво е болен. И пожела да си остане в къщи. Угасна тихо и кротко, но поне не го мъчиха, както мъчиха детето ми...

: Sessilly , нима очакваш след случилото се, да съм благодарна на тия лекари? За какво? За доброто отношение ли, за проявената грижа ли, или за това, че според единия вече е пътник?
  

Има и свестни лекари, но те са много,много малко на брой.

Преди почти пет години дядо(бил е на 72 г. тогава - относително здрав човек, ама на - случило се) получава удар на спирката до Панчаревското езеро. Паднал е в снежната преспа и никой не знае колко време е лежал там и колко автобуса и коли са го подминали(мястото, където е паднал е било осветено) без никой да се обърне да види какво става. Най-накрая някакъв клошар го е намерил и се обадил в Минералната баня да извикат линейка.
На нас ни се обадиха от Пирогов да отидем да го приберем - заварихме го на носилка в коридора до врата> който е влизал там знае за какво говоря. Летяща врата, веят ветрове, февруари месец, през нощта. Дедака го бяха оставили мокър, вкочанен, непочистен(естествено - за какво има санитари и сестри), без одеало, без дори система със солен разтвор или еднократно покривало защото миришел. Все едно той си е поръчал удара, понеже е имал силно желание да се потъркаля в преспите напишкан и наакан. Естествено това, че е работил 35 години, за да могат тия симпатяги там да се изучат безплатно, да си направят пак безплатно докторатите и всичко останало, никой не го брои за копче - стар човек = бита карта.

Приеха го след като ние с майка ми го почистихме и преобляках ме.
Много е лесно човек да прикрива липсата на съвест, състрадание и човечност зад псевдо-оправдания като кофти здравна система, мизерия и пр.

Колкото и да ми е неприятно да го кажа и , знам, че много хора ще се засегнат - била съм в Африканска полева клиника (нещо като 4 метални фургона, жега, мизерия 100%, спринцовките ги варят в нещо като войнишка каска(май даже беше войнишка каска)... Та в тази "атмосфера" вътре работят лекари и сестри по 14 и повече часа на ден и получаваха  заплащане от малко повече от 10 хил. долара/годишно (което е безкрайно малко сравнение с това, което биха спечелили, ако работеха в собствените си страни). Е никой не претупаха, никой не изпъдиха, защото мирише, на никой не отказаха да го прегледат поради щото не отговаря на възрастовата им категория, въпреки, че било 2-3-4 ч. през нощта. Просто има хора и хора - едни търсят начини, други оправдания.

Късмет и успех на бабата - дано има късмета да прекара времето, което и остава достойно и сред сърдечни хора.

За съжаление в повечето случаи наистина е така Дядо ми, на 82години, си отиде преди няколко месеца, най-вероятно от инсулт. Защо най-вероятно? Защото никой не сметна за необходимо да направи нужните изследвания, тъй като го бяхме закарали в болница, заради дълбока рана на лицето, получена от падане. Никой не си направи труда да обърне внимание на обясненията ни, че човека е паднал, защото от няколко дни състоянието му е доста влошено, с всички признаци на инсулта - нарушение в говора, трудна подвижност и т.н. Отговора беше "това е нормално състояние за възрастен човек". Нищо, че този възрастен човек, само преди няколко дни беше напълно здрав - това за тях явно нямаше значение. Остана в болница около седмица, през която състоянието му видимо се влоши и няколко дни, след като го изписаха, почина. Та така.....

Не вярвам, че в калпавата система е проблема. Познавам прекалено много лекари, които въпреки нея си вършат брилянтно работата.

Да, и точно те се изпаряват, за да останат онези, другите, от които се оплаквате.

Ами на такива попадате, знам ли защо става така. Възрастни са ми родителите - баща ми е на 91г, майка ми на 80, и двамата с една камара болести, но от лекарите, с които са имали досег, няма от какво да се оплача (има изключения, разбира се, но ИЗКЛЮЧЕНИЯ!). От джипито до специалистите и болничните лекари (защото миналата година баща ми лежа в болницата). А джипито им направо е мегатърпеливо и изслушва всякакви дреболии, с които я занимават  пациентите (повечето възрастни хора). Аз лично не бих ги изтърпяла да ми обясняват надълго и нашироко житие-битието си.

Това лято в нашата клиника попада една много, много болна жена, с няколко тежки и недобре лекувани болести, след прекаран инсулт не може да говори и е в количка. Жена на 60 години, изглежда на 100. С нея един съпруг, който я гледа в очите, носи я на ръце и се чуди какво да я прави, защото тя изглежда умираща. Взимаме я ние по нЕква пътека, но поради съкращения на щата имаме санитар на етажа само в три дни седмично, сестрите са малко и трябва придружител за тази болна. Мъжът и здрав прав, има малце кръвно, измислихме му и на него нЕква пътека за да се води в болница, щото очевидно не може да заплати за придружител, освободихме една стая /добре че няма много болни лятно време/ и ги настанихме. Тук е мястото да кажа, че имам уникален шеф. Гледаме си я ние жената, та започна да се давръндисва. И ето чичото след пет дни примерно, пристига в лекарски кабинет с едни торбички с шоколодави бонбони, които очевидно не са му по джоба, за всеки лекар, който се доближава до жена му и за всяка сестра, и за шефа на Клиниката, и започва да ни благодари плачейки. "Абе защо си харчиш парите за бонбони, бе човек, ще ви трябват като ви изпишем, иди ги върни тия бонбони!" , "НЕма!!", вика, "Ше ги ядете, оти у другата болница само я ругаеха и псуваха жената, оти не мое да говори...". И плаче.  Между другото жената лежа три седмици и та края вече ни казваше "добро утро"  и "добре съм" без нужната говорна рехабилитация, която нашите болници не осигуряват.
Сега си я гледаме през месец жената и доста жива, много  е болна, но ще си преживее оставащото време човешки.
Ядохме ги бонбоните, това са най-горчивите бонбони в кариерата ми. Да ми благодарят, че не ругая болен...

Т`ва имам да кажа аз по темата.

Сесили, след поста на Имелда, вече е ясно, че няма да се изпарят