Има ли любители на митологии?

...Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота...
Защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка!
Или поне така е според легендата...
...Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон.Сама не знае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да умре пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече.
Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите знаем. Разбираме. И пак го правим. Все пак го правим...
...Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме си и това е! Като в старата келтска легенда за птичката с трън забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира. Защото не може иначе, нещо отвътре я тласка. А ние хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали се вижда?! Сами си забиваме тръните и даже не се питаме "Защо?".
Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава!...

Това явно е вдъхновило Оскар Уайлд за разказа Славеят и розата.
http://elli.hit.bg/wild.htm

Не бих казала, че имам любима митология. Любима ми е всяка и много, много интересна от много години. Бих препоръчала:

1. Притчите на суфистите. За съжаление единствения сборник, който имам е на руски "Зеркало совершенства". Запалих се след като прочетох книжката на Носрат Песешкия "Папагалът и търговецът"
2. From Primitives to Zen - христоматия по история на религиите съставена от Мирча Елиаде за неговите студенти от Чикагския университет. Сбъорникът включва оригинални текстове от всички религии и митологии. За съжаление не е преведен на БГ. До сега всичките ми предложения за издаване на този безценен сборник срещат отпор.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%80%D1%87%D0%B0_%D0% … D0%B0%D0%B4%D0%B5

http://www.helikon.bg/books/author/10540/?author=10540&sql_which=0

http://www.pe-bg.com/?cid=3&where=author&search_q=%D0%9C … D0%B0%D0%B4%D0%B5

Естел, засрамена съм, че съм пропуснала излизането на История... Но това не е книгата, за която говоря в моя пост.

благодаря ти....

Това е цитат от книгата "Птиците умират сами" на Колийн Маккълоу. И едва ли точно той е вдъхновил Оскар Уайлд, защото той е живял преди това

По темата - много обичам да чета митове и легенди. Любими са ми гръцките. Може би защото има най-много информация за тях и съм чела най-много.

Първо по темата - обичам митологията много.
Мирча Елиаде не бих го избрала за запознаване с нечия митология. Каквото и да си говорим става дума за учен и теоретичните му трудове не са най - лесното нещо за четене.

Тъй като сме в България трябва да се спомене "Българска народна митология" на Иваничка Георгиева, издадена през 1986, която леко открехва вратата към митологичните мотиви по нашите територии. Също научно издание, на моменти се чете трудно, но за сега няма по - добро изследване на народната митология тук.
 http://www.mling.ru/etnolingvistika/bg/muth_bg/

Още един вариант, но по-кратък и информативен е "Българска митология" енциклопедичен речник.
http://www.helikon.bg/books/144/119329_balgarska-mitologiia.-ent … chen-rechnik.html


Конкретният цитат не знам от къде е.
Всъщност приказката за птичката, която пее само веднъж и след това умира има доста преди Оскар Уайлд да се роди. Трябва да преровя приказките си, но мисля, че е японска или китайска.
Във времето, в което живее в Европа вече отдавна е набрало скорост събирането на народно творчество и интерес към митологията (до някъде се припокриват, но има и разлики). Доста писатели са повлияни от това, а началото поставят братя Грим, които се считат и за първите етнографи. Тъй че е напълно възможно Оскар Уайлд да се е вдъхновил от легендата.

Скандинавската е много интересна, тази имах навремето, но едва ли може да се намери вече.

Интересни сами българската митология и скандинавската.
Всички вярвания по нашите земи,самодиви и т.н.

Много съм запалена по митологиите и фолклора. Като ученичка много харесвах скандинавските. Четях в захлас Едата на Снори и Калевала. И естествено, Силмарилион, която макар и авторска книга, успешно задоволява жаждата на един любител на северните митологии.
Гръцката митология никога не ми е била интересна, може би защото я учехме в училище. Сега гледам скандинавската е влязла в учебните програми и сигурно учениците ще я намразят и никога няма да могат да я видят с онези очи...
В момента (покрай дамата на аватара ми) съм на вълна славянска митология, има много интересни вярвания и обреди.

Може да погледнете и трудовете на Анчо Калоянов и Тодор Моллов

http://liternet.bg/publish/akaloianov/index.html

http://liternet.bg/publish/tmollov/index.html

И аз много обичам скандинавската митология и за това много харесах поемата и филма "Пръстена на Нибелунгите".
Интересниса и Япония и Корея.
За Япония имам една малка и зелена на издателство "български художник", която е много интересна.

Ако не ме лъже паметта мисля, че е стара ирландска легенда.
По темата много обичам южно и централно американските митове ( ацтеки, инки, мочика и пр.) запалих се по една книжка на чешки историк.
Към днешна дата се интересувам и от тракийски, прабългарски, набатейска и други митове и легенди. Макар че съм заспивала не една нощ с гръцката митология. Баба ми така ни приспиваше от малки не бих казала, че я харесвам.
За японската съм чела много, но не мисля, че мога да кажа, че я познавам.
И аз така. Това е един от любимите ми филми.