Много ми се иска да си излея болката тук с вас, защото знам, че ще бъда напълно разбрана. Не знам дали ще ми олекне,но започвам.. Тежък път извървях като всички тук , тежко беше докато прегърна живо и здраво дете. Благодаря на Господ всеки ден за него,но сърцето ме боли за изгубеното ми бебе. Много ме боли и не минава , не мога да си простя до ден днешен. Утре 05.06 стават 3 години от както родих моето момиченце живо в 26г.с. милото ми е било на този свят само 55мин. Не мога да си простя, че не ми я дадоха,не мога да си простя,че отказах да я погребем ние,не мога да си простя, че не си взех сбогом. Буцата в гърлото ми е голяма и въпреки, че изминаха три години ме боли колкото първия ден. Само си я представям колко щеше да е красива с рокля с две опашки и щастлива на третия си рожден ден. Искам да крещя от болка и мъка. Утре ще съм на гробищата като всеки месец на тази дата,утре ще сложа цветя за третият небесен рожден ден на моето момиче. Ако имате път, запалете една свещичка за нея в църквата. Благодаря,че ме изчетохте. Бъдете здрави и силни.