- Публикувана: 6 ноем. 2010, 00:50 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2010, 16:30 ч.
Fatmagül'ün Suçu Ne ?(Каква е вината на Фатмагюл ?) ~ 2
14 епизод:
Керим се завръща от летището. Фатмагюл чува последните думи на Крим пред Ебе Нине , че като че ли се влюбва във Фатмагюл. Тя е в паника, едвам диша и влиза в къщата.
Мукаддес: От къде идваш?
Ф: нищо, бях малко на въздух.
Мук: сигурно е от въздуха. – бяла си като тебешир.Какво се е случило/
Ф: нищо , йенге.
Мук: щом казваш....
Ебе Нине: знаех си , че моя син не може да замине току-така.
Керим: абла, забрави ли какво ти казах .ОК?
Е.Н.: Добре....И сега какво ще стане? Ще говориш ли с Фатмагюл?
Керим: не мога, защото ме мрази. Знам , че ще ме мрази до края на живота си.Но не мога да правя нещо, без да не мисля за нея.
Е.Н.: ТИ СИ ВЛЮБЕН.
Керим: знаеш ли, моите очи винаги я търсят. Сега тя ще излезе от къщата.... ще я видя ли на кухненския прозорец....ще се срещнем на врата...Така е от седмици....На другия ден , спомням си деня, когато не можахме да открием Фатмагюл.Изплаших се че повече няма да я видя. Отишла си е. Направила е нещо за себе си, мислех. Когато я намерих, тя плачеше като газела, която не знаеше накъде да тръгне.Исках да я прегърна.Да забрави всичко... и да я прегърна.Да изтрия онези сълзи, която проля заради мен.И след това...Тогава...Тогава, когато бяхме в къщи, тя ти разказваше.Рабрах, че причината за тези сълзи бе Мустафа, който има друго момиче.Тя плачеше.Онзи ден .... да замина бе по-доброто решение. Тя все още обича много Мустафа.Тя ме мрази.Сега как да застана пред нея... и да кажа ... обичам те. Но не заминах. Не можах да я изоставя и не заминах.
Фатмагюл оправя леглото си и скрива писмото от Керим.Мукаддес намери документ от банката на името на Фатмагюл.Казва на Гатмагюл: „ Керим ти е открил сметка?” Гледа през прозореца Керим и Ебе Нине се прегръщат: „ И какво правят тия рано сутринта? Ей, какво ви става тази сутрин?! „
Ердоан звъни на Керим. Поздравява го на френски и фламандски. : Стъпи ли на нова земя?
Ебе Нине: първо ще направя нещо да хапнеш, след това си почини по-късно!
Ердоан чува тези думи и разговаря с Керим по телефона:
- Керим?
- Да!
- Все още тук ли си?
- Да, не заминах.
- Какво се е случило – пита Вурал.
- Не е заминал- отговаря Ердоан.
- Сега ми кажи , защо не замина/ Проблем ли има/
- Промених решението си,
- Защо?
- Защото реших да остана.Защо се тревожиш?
- Не, въобще не! Но ти подготви всичко за заминаване и затова питам/ Как така промени решението си?
- Не,мога сега да говоря.Трябва да затварям.
- Ок! ще ми се обадиш по-късно тогава, Керим?!
Керим затваря телефона.
Ердоан ( на Вурал) : затвори телефона.
Вурал: по-добре да не ни донесе неприятности.
Е.Н. е радостна, прави омлет.Влиза Керим и поздравява. Фатмагюл се сепва , като чува гласа му. Мукаддес към Фатмагюл: Какво , не познаваш гласу му ?
Мустафа посреща родителите си на автогарата. Настанява ги в хотел , близо до общежитието му. Баща му казва , че майка му все още не се е възстановила напълно и не е добре. Мустафа обеща да намери добър лекар .
Мукаддес поставя още един стол на масата за Керим и подхвърля, че сега са като мъж и жена. Керим отказва да закусва . Кани Рахми да излезат да видят ремонтната работилница за лодки, която се дава под наем. Фатмагюл му прави намек да излезе навън.
- Защо се завърна?
- Мерием Абла имаше нужда от мен!
- Сега ли го разбра?...Каква игра играеш? Какво ще излезе от това/
- Не е игра... всичко , което искам е за твое добро.Нищо повече, кълня се.
- Млъкни. Не казвай нищо повече!
- Както ти писах и в писмото...
- Не съм чела никакво писмо. Изхвърлих го. Не искам нищо от теб, нито твоите добрини.
- Добре. Обещавам ти, че повече няма да ти вреда. Не можах да я оставя Мерием Абла. Тя си няма никого, освен мен.
- Излъга ме , като каза че заминаваш. Както и тази женитба, както и тези твои думи....Всичко...Всичко е лъжа.Господ знае, може би и документа от адвоката е фалшив?
- Не, истински е .
- Добре тогава, ще се разведа с теб!
- Добре. Ако желаеш развод, нямаш нужда от тези документи.Нека да отидем заедно и да се разведем.
- Как да ти повярвам , след толкова много лъжи, как/
- Искаш ли да се разведем/
- Да, искам да се разведем. Искам да се махна от теб! Искам да се събудя от този кошмар. Искам всичко да свърши.
- Исках да замина. Не можах... Аз...
- Спри., не казвай нищо повече. Не искам да слушам повече ... лъжи.
Мукаддес и Фатмагюл:
- Какво става с теб тези дни, че притискаш момчето?
- Спри.
- Нещо се е случило между вас двамата, без ние да знаем, хммм.
- Нищо не се случвало.
- Кой мислиш , че ще излъжеш? Знам ти всичките твои трикове.
- Развеждам с него. Разбра ли ?Задоволих ли ти любопитството?
- Как така ще се развеждаш?
- Не говори; като че ли се омъжих по собствено желание?
- Момиче, имаше ли друг шанс/След голямата ти грешка, имаше ли друг шанс/
- Имах. Ако ме подкрепяше в моето отчаяние...аз бих имала шанс.
- Мустафа разговаря лис теб/ Искаше ли те обратно? Или , почакай - имаше друг мъж, с когото го мамеше, не е ли така?
Фатмагюл посяга да я удари.
- Чуй се какво приказваш?!
- Момиче, ще ти счупя ръцете, и краката също!
Ебе Нине подканя Фатмагюл да излезат навън. В кафенето пият чаят и разговарят. Фатмагюл иска да започне да учи със собственни пари. Ебе Нине я подрепя и иска да даде малко време на Керим. Мустафа се среща с Аху , която му дава телефон на добър лекар за майка му. Родителите му ги наблюдават и се надяват на ново щастие. Керим и Рахми са разгледали работилницата, но струва много пари. Рахми пита Керим, вярно ли е прехвърлил в банката пари на Фатмагюл, а Керим му казва , че ще наеме работилницата със собственни пари. РАХМИ СЕ РАДВА И МУ КАЗВА , ЧЕ МОЖЕ И СОБСТВЕННИ ЛОДКИ ДА ПРАВЯТ!
Емре ги чака в къщи и моли Фатмагюл да позвъни на Аху/ Енисе, която вече не му отговаря на позвъняванията му. Керим дава своя телефон. Аху отговаря на Фатмагюл , че „ няма светлина(надежда) за нас! Нейните близки са я обещали на друг! Повече Емре да не я търси.
Фатмагюл започва да дава напътствия на Емре, от които Мустафа се ядосва и тръгва от масата.
Фатмагюл: Това момиче те обича, тя има нужда от теб! Не позволявай да я омъжат за друг мъж против волята й! Не й обръщай гръб, докато нейния живот е далеч от твоя.
Керим: пардон, Мерием Абла ме вика.
Фатмагюл:не оставяй това момиче само, Емре!
Емре: какво да направя, йенге? Ние дори не се познавахме добре! Ок, харесвах я много. Бих искал да я опозная по-добре.Но не я обичам достатъчно, за да се боря за нея.
Фатмагюл: струва си да опиташ.Можеш да промениш живота й!
Емре: Йенге, каквото и да кажеш, дори и във филмите не се случва вече! Мъжа не може да има отговорности за човек, когото дори не познава.Той просто не може...не е толкова лесно.Т.е. – аз не бих могъл да се жертвам , за да спася накой друг!
Фатмагюл гледа към къщата и навярно си спомня за Керим ....
( продължение след появата на преведена 2 част !)
Керим се завръща от летището. Фатмагюл чува последните думи на Крим пред Ебе Нине , че като че ли се влюбва във Фатмагюл. Тя е в паника, едвам диша и влиза в къщата.
Мукаддес: От къде идваш?
Ф: нищо, бях малко на въздух.
Мук: сигурно е от въздуха. – бяла си като тебешир.Какво се е случило/
Ф: нищо , йенге.
Мук: щом казваш....
Ебе Нине: знаех си , че моя син не може да замине току-така.
Керим: абла, забрави ли какво ти казах .ОК?
Е.Н.: Добре....И сега какво ще стане? Ще говориш ли с Фатмагюл?
Керим: не мога, защото ме мрази. Знам , че ще ме мрази до края на живота си.Но не мога да правя нещо, без да не мисля за нея.
Е.Н.: ТИ СИ ВЛЮБЕН.
Керим: знаеш ли, моите очи винаги я търсят. Сега тя ще излезе от къщата.... ще я видя ли на кухненския прозорец....ще се срещнем на врата...Така е от седмици....На другия ден , спомням си деня, когато не можахме да открием Фатмагюл.Изплаших се че повече няма да я видя. Отишла си е. Направила е нещо за себе си, мислех. Когато я намерих, тя плачеше като газела, която не знаеше накъде да тръгне.Исках да я прегърна.Да забрави всичко... и да я прегърна.Да изтрия онези сълзи, която проля заради мен.И след това...Тогава...Тогава, когато бяхме в къщи, тя ти разказваше.Рабрах, че причината за тези сълзи бе Мустафа, който има друго момиче.Тя плачеше.Онзи ден .... да замина бе по-доброто решение. Тя все още обича много Мустафа.Тя ме мрази.Сега как да застана пред нея... и да кажа ... обичам те. Но не заминах. Не можах да я изоставя и не заминах.
Фатмагюл оправя леглото си и скрива писмото от Керим.Мукаддес намери документ от банката на името на Фатмагюл.Казва на Гатмагюл: „ Керим ти е открил сметка?” Гледа през прозореца Керим и Ебе Нине се прегръщат: „ И какво правят тия рано сутринта? Ей, какво ви става тази сутрин?! „
Ердоан звъни на Керим. Поздравява го на френски и фламандски. : Стъпи ли на нова земя?
Ебе Нине: първо ще направя нещо да хапнеш, след това си почини по-късно!
Ердоан чува тези думи и разговаря с Керим по телефона:
- Керим?
- Да!
- Все още тук ли си?
- Да, не заминах.
- Какво се е случило – пита Вурал.
- Не е заминал- отговаря Ердоан.
- Сега ми кажи , защо не замина/ Проблем ли има/
- Промених решението си,
- Защо?
- Защото реших да остана.Защо се тревожиш?
- Не, въобще не! Но ти подготви всичко за заминаване и затова питам/ Как така промени решението си?
- Не,мога сега да говоря.Трябва да затварям.
- Ок! ще ми се обадиш по-късно тогава, Керим?!
Керим затваря телефона.
Ердоан ( на Вурал) : затвори телефона.
Вурал: по-добре да не ни донесе неприятности.
Е.Н. е радостна, прави омлет.Влиза Керим и поздравява. Фатмагюл се сепва , като чува гласа му. Мукаддес към Фатмагюл: Какво , не познаваш гласу му ?
Мустафа посреща родителите си на автогарата. Настанява ги в хотел , близо до общежитието му. Баща му казва , че майка му все още не се е възстановила напълно и не е добре. Мустафа обеща да намери добър лекар .
Мукаддес поставя още един стол на масата за Керим и подхвърля, че сега са като мъж и жена. Керим отказва да закусва . Кани Рахми да излезат да видят ремонтната работилница за лодки, която се дава под наем. Фатмагюл му прави намек да излезе навън.
- Защо се завърна?
- Мерием Абла имаше нужда от мен!
- Сега ли го разбра?...Каква игра играеш? Какво ще излезе от това/
- Не е игра... всичко , което искам е за твое добро.Нищо повече, кълня се.
- Млъкни. Не казвай нищо повече!
- Както ти писах и в писмото...
- Не съм чела никакво писмо. Изхвърлих го. Не искам нищо от теб, нито твоите добрини.
- Добре. Обещавам ти, че повече няма да ти вреда. Не можах да я оставя Мерием Абла. Тя си няма никого, освен мен.
- Излъга ме , като каза че заминаваш. Както и тази женитба, както и тези твои думи....Всичко...Всичко е лъжа.Господ знае, може би и документа от адвоката е фалшив?
- Не, истински е .
- Добре тогава, ще се разведа с теб!
- Добре. Ако желаеш развод, нямаш нужда от тези документи.Нека да отидем заедно и да се разведем.
- Как да ти повярвам , след толкова много лъжи, как/
- Искаш ли да се разведем/
- Да, искам да се разведем. Искам да се махна от теб! Искам да се събудя от този кошмар. Искам всичко да свърши.
- Исках да замина. Не можах... Аз...
- Спри., не казвай нищо повече. Не искам да слушам повече ... лъжи.
Мукаддес и Фатмагюл:
- Какво става с теб тези дни, че притискаш момчето?
- Спри.
- Нещо се е случило между вас двамата, без ние да знаем, хммм.
- Нищо не се случвало.
- Кой мислиш , че ще излъжеш? Знам ти всичките твои трикове.
- Развеждам с него. Разбра ли ?Задоволих ли ти любопитството?
- Как така ще се развеждаш?
- Не говори; като че ли се омъжих по собствено желание?
- Момиче, имаше ли друг шанс/След голямата ти грешка, имаше ли друг шанс/
- Имах. Ако ме подкрепяше в моето отчаяние...аз бих имала шанс.
- Мустафа разговаря лис теб/ Искаше ли те обратно? Или , почакай - имаше друг мъж, с когото го мамеше, не е ли така?
Фатмагюл посяга да я удари.
- Чуй се какво приказваш?!
- Момиче, ще ти счупя ръцете, и краката също!
Ебе Нине подканя Фатмагюл да излезат навън. В кафенето пият чаят и разговарят. Фатмагюл иска да започне да учи със собственни пари. Ебе Нине я подрепя и иска да даде малко време на Керим. Мустафа се среща с Аху , която му дава телефон на добър лекар за майка му. Родителите му ги наблюдават и се надяват на ново щастие. Керим и Рахми са разгледали работилницата, но струва много пари. Рахми пита Керим, вярно ли е прехвърлил в банката пари на Фатмагюл, а Керим му казва , че ще наеме работилницата със собственни пари. РАХМИ СЕ РАДВА И МУ КАЗВА , ЧЕ МОЖЕ И СОБСТВЕННИ ЛОДКИ ДА ПРАВЯТ!
Емре ги чака в къщи и моли Фатмагюл да позвъни на Аху/ Енисе, която вече не му отговаря на позвъняванията му. Керим дава своя телефон. Аху отговаря на Фатмагюл , че „ няма светлина(надежда) за нас! Нейните близки са я обещали на друг! Повече Емре да не я търси.
Фатмагюл започва да дава напътствия на Емре, от които Мустафа се ядосва и тръгва от масата.
Фатмагюл: Това момиче те обича, тя има нужда от теб! Не позволявай да я омъжат за друг мъж против волята й! Не й обръщай гръб, докато нейния живот е далеч от твоя.
Керим: пардон, Мерием Абла ме вика.
Фатмагюл:не оставяй това момиче само, Емре!
Емре: какво да направя, йенге? Ние дори не се познавахме добре! Ок, харесвах я много. Бих искал да я опозная по-добре.Но не я обичам достатъчно, за да се боря за нея.
Фатмагюл: струва си да опиташ.Можеш да промениш живота й!
Емре: Йенге, каквото и да кажеш, дори и във филмите не се случва вече! Мъжа не може да има отговорности за човек, когото дори не познава.Той просто не може...не е толкова лесно.Т.е. – аз не бих могъл да се жертвам , за да спася накой друг!
Фатмагюл гледа към къщата и навярно си спомня за Керим ....
( продължение след появата на преведена 2 част !)
Препоръчани теми