САМО за фенове на Стивън Кинг! - 5 част

 Хелоу Благодаря за посрещането! Да имам доста негови книги, натрупани през годините. Кристин я имам на немски , но не съм я чела понеже ме е страх,че няма да разбера много много какво става. Същата работа ис Роуз мадър - някой да иам мнение? Том май е дълъг разказ,а не чак роман.
Иначе *bruja на кой е това заглваие Заразата? Звучи обещаващо 

Др. Мими, ето това е българското издание на книгата.



Ако ти се чете за малко по различни вампири ще ти хареса.
Книгата е част от трилогия,   излезе втората част, не знам дали вече е преведена на български.

Питах и в другата тема, но да си попитам и тук - имате ли отзиви за тази книжка на Дафни:

Здравейте, банда!
Позамрял е форума напоследък - работи народа, повече отколкото чете, май...
Влизам да изкажа дълбокото си възмущение от крайно некомпетентния и недодялан избор за ролята на Роланд.  Бардем (да не се повтаряме), не само че далеч не е подходящ за ролята, ама той дори и не прилича на актьор! Не ми се ще тази трагедия да се повтори по отношение и на останалите от КА-ТЕТ-а. Може би Дани де Вито трябва да е Еди, а Миси Елиът - Сузана. За Джейк не се осмелявам да дам предложение - този образ съм го издигнала в култ.

**
deadface, моите адмирации за разказа, но ако позволиш, ще споделя, че предния, т.нар. недовършен вариант, ми хареса повече. От продължението не успях да разбера кой кого изял накрая. Откриването на дневника на д-р Павлов след какъв период от време се случва спрямо последният му разговор с И. (или на места Й.)? И как "затворения" диалог м/у доктор и пациент, което предполага конфиденциалност на същия, е излязъл извън кабинета и се е развил и трансформирал във вирус? В така предложения вариант, ми се струва, че се налага още едно продължение. Казвам го, тъй като наистина ми е любопитно каква точно е идеята, а от написаното не става ясно.

Благодаря за отзивите. И. (Й. е механична грешка) изяжда психиатъра, докато е под хипноза. Това се случва на 3 април, няколко часа след като д-р Павлов записва мислите си в дневника, а въпросният дневник е намерен през периода 3 - 6 април (по всяка вероятност още на 3-ти, защото смъртта му едва ли е останала незабелязана). Разговорите между лекар и пациент са поверителни, но откъсът е от личния дневник на доктора, а не от медицинското досие на пациента. И вирусът не е излязъл от кабинета, просто Павлов е един от първите заразени.
Може би това продължение е излишно, знам ли. Вие ще кажете 

*

Не помня дали съм споделял тук впечатленията си от "Заразата" на Гийермо дел Торо, затова пействам онова, което написах преди време във форума на ТК. Втората част още не е издадена у нас, прочетох я на английски (линк за книгата ще намерите в съответната тема в ТК).

"Заразата" е апокалиптичен хорър роман за вампири - мрачен, кървав и динамичен. Освен с интересен сюжет, който държи читателя в напрежение, книгата впечатлява с начина, по който е написана - много образно и детайлно. Независимо дали става дума за самолети (в началото действието се развива на едно летище), за процедури по обеззаразяване и защитни костюми (част от главните герои са специалисти по биохимични зарази) или за процесите, които настъпват в човешкия организъм по време на "вампирясването", Гийермо дел Торо и Чък Хоган описват прецизно всеки детайл, всяка мъничка подробност, която помага на читателя да се вживее по-добре в историята. Не правят изключение и сцените с убийства, които не са една или две, а цял куп - до една брутални. Всъщност, "Заразата" е една от най-кървавите книги, които съм чел през последните пет години.
Ужасът е на ниво не само заради многобройните убийства, но и заради напрежението и мрачната, зловеща атмосфера. Романът започва с една приказка, една стара легенда, която е едновременно красива и зловеща - магически разказ за отминали епохи, който ни подготвя за срещата с древно зло, изплувало от бездните на времето, за да потопи в кръв и хаос настоящето. И какъв хаос настъпва само! Представете си един голям град, обхванат от паника, в който хората тичат насам-натам, преследвани от орди вампири. Вампири, които не се влачат като зомбита, а се движат по-бързо от вас и могат да ви убият за секунди. А сега си представете, че сред тези вампири са вашите близки и роднини, които копнеят да ви прегърнат за една последна, смъртоносна целувка... Че вашият дом вече не е храм на спокойствието и крепост на сигурността, а съседите, с които си пиете кафето, са се превърнали в кръвожадни чудовища... Че жена ви ви чака гола в спалнята, но желанието в очите й не е за секс... а по брадичката на дъщеря ви има кръв, която не е нейната...
Звучи като филм на ужаса, нали? Един зрелищен блокбастър с масови сцени на смърт, разрушение и паника. И действително. Докато четете книгата, ще имате чувството, че гледате филм - не само заради кинематографичния начин, по който са поднесени сцените и трескавото действие, което държи в напрежение до последните страници, но и заради множеството сюжетни линии, проследяващи съдбите на отделните персонажи. Персонажи, които са достатъчно убедителни, за да спечелят симпатиите ни и достатъчно ексцентрични, за да бъдат комиксови герои (главният екзекутор на вампири е същински Ван Хелзинг на стари години, а сред помощниците му има един професионален ловец... на плъхове).
Вампирите също са ексцентрични и оригинални. Няма да издавам в какво се крие оригиналността им, но се пригответе за същества, които нямат почти нищо общо с традиционната представа за вампири, станала популярна покрай Дракула. Не, не светят (и слава богу), но мисля, че няма да е пресилено, ако кажа, че Гийермо дел Торо и Чък Хоган пренаписват изцяло вампирския мит, като дават едно научно (макар и фантастично) обяснение за съществуването им.
И накрая няколко думи за втората част. Ако "Заразата" ви е харесала, "The Fall" също няма да ви разочарова. Действието и кръвта се леят все така бързо, мрачната атмосфера се сгъстява, част от главните персонажи умират (пригответе се за изненади), а на сцената се появяват нови герои, които внасят свеж полъх в историята. Разбира се, книгата свършва на най-интересното място - в навечерието на епичния сблъсък с Господаря, на който ще имаме възможност да се насладим чак през март, когато излиза последната част на трилогията - "Eternal Night".

 bruja благодаря   Почти нищо не съм чела за вампири (освен Сейлъм'с лот не се сещам за друго даже) , пак мерси!
deadface впечатли ме 

deadface, сега ще ме накараш да започна да чета скоростното втората част да видя кой умира.
Само да не е моят любимец- ловецът на плъхове.
Как се превежда заглавието на български? Заглавията на испански са съвсем различни, трилогията се казва "Трилогия на тъмнината", първата книга е "Нощна", а втората "Тъмна". Защо са решили така, те си знаят.

Добре дошла на Др.Мими и от мен.
Бих ти предложил следните книжки на Кинг, които са ми харесали изключително много:
1. Сблъсък;
2. Проклятието;
3. Неизживени спомени.
И трите романа са повече от добри. Не пропускай и новелите в "Особени сезони", ако си ги пропуснала до момента.
"Роуз Мадър" е роман и никак не е лош. Наскоро го прочетох и останах очарован. Въпреки че самия сюжет ми е малко неприятен, защото такова насилие на съпруг към друг член от семейство е доста стряскащо.

Ами, първата книга (както и цялата трилогия) се казва "The Strain", като в случая заглавието означава:

- The collective descendants of a common ancestor; a race, stock, line, or breed.
- Any of the various lines of ancestry united in an individual or a family; ancestry or lineage.
- A group of organisms of the same species, having distinctive characteristics but not usually considered a separate breed or variety.

Аз бих го превел като "потомството / поколението" поради липсата на по-точна дума на бълг. език. Българските издатели са решили да я кръстят "заразата", а като гледам и испанските издатели са променили заглавието.

Аз не разбирам почти нищо от английски, затова питам 
A испанските преводачи равни нямат, особено на по-старите издания, сменят даже и някои имена, например Роланд е Роландо .  В новите вече си запазват английското изписане.

Откъс от петия разказ в сборника "Books of Blood" 




"Секс, смърт и звезден блясък" от Клайв Баркър

-   Ти каза, че се връщаш, за да довършиш...
Той млъкна. Тя си разкопчаваше роклята.
„Шегува се – помисли си Калоуей. – Не може да е сериозна. Секс? Сега?”
-   През последните няколко часа мислих много – каза тя, като изхлузи измачканата рокля от бедрата си, остави я да падне на земята и я прекрачи. Носеше бял сутиен, който се опита безуспешно да свали. – И реших, че не ми пука за театъра. Ще ми помогнеш ли?
Даян се обърна с гръб към него. Той разкопча механично сутиена, без да се замисля дали наистина го иска. Изглежда бе изправен пред fait accompli*. Тя се бе върнала, за да довърши онова, с което се бяха занимавали преди да ги прекъснат – и нищо повече. Въпреки странните звуци, които излизаха от гърлото й и стъкления й поглед, Даян си оставаше привлекателна жена. Тя се завъртя отново към него и Калоуей се втренчи в пълните й гърди, които бяха по-бледи, отколкото ги помнеше, но все така прекрасни. Панталоните започнаха да му стават тесни, а представлението й влоши още повече нещата – Даян разлюля ханш в духа на най-горещите стриптийзьорки в Сохо, като плъзгаше ръце между краката си.
-   Не се тревожи за мен – рече тя. – Взех решение. Всичко, което наистина искам...
Даян махна ръце от слабините си и ги сложи върху лицето му. Бяха ледено студени.
-   Всичко, което наистина искам, си ти. Не мога да имам секса и сцената. В живота на всеки настъпва момент, когато трябва да бъдат взети решения.
Тя облиза устни. Езикът й се плъзна по тях, но не остави влажна следа.
-   Инцидентът ме накара да се замисля, да преценя какво е наистина важно за мен. И честно казано... – Започна да разкопчава колана му. - ...не давам пукната пара...
А сега ципа.
-   ...за тази или за която и да е друга шибана постановка.
Панталоните му паднаха на пода.
-   Сега ще ти покажа какво е важно за мен.
Даян бръкна в слиповете му и го стисна. Студената й ръка направи допира още по-възбуждащ. Той се засмя и затвори очи, а тя смъкна гащите до средата на бедрата му и коленичи пред тях.
Професионалистка както винаги, Даян отвори гърло като водосточна тръба. Устата й бе по-суха от обичайното и езикът й го жулеше, но това усещане го побърка. Беше толкова хубаво, че почти не забеляза лекотата, с която го погълна, като го пое по-навътре, отколкото някога бе успявала, използвайки всеки известен й трик, за да засили възбудата му. Поемаше го бавно докрай, после увеличаваше скоростта, а щом усетеше, че е на път да свърши, забавяше отново, за да му даде възможност да се овладее. Беше изцяло в нейна власт.
Той отвори очи, за да наблюдава действията й. Тя се нанизваше на него, а на лицето й бе изписан възторг.
-   Господи – изпъшка Калоуей, - толкова е хубаво. О, да, о, да.
Физиономията й не се промени и тя продължи да го обработва мълчаливо. Не издаваше обичайните звуци, нямаше го доволното сумтене и тежкото дишане през носа. Поглъщаше плътта му в пълна тишина.
Той сдържа дъха си за момент, защото му хрумна нещо. Тя продължи да движи главата си със затворени очи и свити около члена му устни, напълно погълната от заниманието. Измина половин минута, минута, минута и половина. И Калолуей усети, че го обзема ужас.
Даян не дишаше. Свирките й бяха толкова невероятни, защото не правеше паузи да вдишва и да издишва.
Тялото му се скова и ерекцията му спадна. Това не я спря – тя продължи да помпи неуморно члена му, докато в съзнанието му се зароди една немислима мисъл:
„Тя е мъртва.”
„Намирам се в устата й, в нейната студена уста, а тя е мъртва.”
Ето защо се бе върнала, ето защо бе станала от масата за аутопсии и се бе върнала. Нямаше търпение да довърши започнатото и не се интересуваше нито от спектакъла, нито от жената, която й бе отнела ролята. За нея бе важно само това, което правеше в момента. И тя бе избрала да го прави цяла вечност.
Въпреки прозрението си Калоуей не стори нищо, а продължи да зяпа като проклет глупак трупа, който му правеше свирки.
После Даян изглежда усети ужаса му. Тя отвори очи и погледна нагоре към него. Как е могъл да сбърка дори за миг мъртвешкия й взор с погледа на жив човек? Тя извади внимателно спадналата му мъжественост от устата си.
-   Какво има? – попита го Даян и високият й музикален глас подхрани илюзията, че още е жива.
-   Ти... ти не... дишаш.
Главата й клюмна. Тя го пусна.
-   О, скъпи – каза Даян, като заряза всякакви преструвки, че е жива. - Не си играя много убедително ролята, нали?
Сега гласът й бе глас на призрак – тънък и жалостив. А кожата й, за която одеве Калоуей си бе помислил, че е възхитително бледа, при повторен поглед се оказа восъчнобяла.
-   Ти си мъртва?
-   Страхувам се, че да. Умрях преди два часа по време на сън. Но трябваше да се върна, Тери; имах толкова много недовършена работа. Направих своя избор. Би трябвало да си поласкан. Поласкан си, нали?
Даян се изправи и бръкна в дамската чанта, която бе оставила до огледалото. Калоуей погледна към вратата и направи опит да се размърда, но крайниците не му се подчиниха. Освен това панталоните му бяха смъкнати до глезените. На втората крачка щеше да се строполи по лице на земята.
Тя се обърна отново, като стискаше нещо сребристо и остро в ръка. Той се помъчи да види какво е, но не успя да го фокусира. Във всеки случай беше предназначено за него.

---

* Свършен факт (фр.) – Б. пр.

 Добро утро! Самия Стивън Кинг посочва Клайв Баркър като бъдещето на хорър жанра. Сигурно сте гледали някой от Нellraiser филмите, които са по краткия разказ The hellbound heart/Прикован към Ада. Та, скоро точно почнах да я чета тази сбирка разкази Books of Blood 1-6, това което установих е,че ми никак не са лоши , че има няколко разказа с новички екранизации по тях (Dread, Midnight meat train, The last illusion), НО стилът му на писане е много различен от Кинг. Липсват огромните детайли,с които Кинг описва героите се, обстановката, събитията и тн. Някак си като си свикнал да четеш с големи подробности и тяхната липса изведнъж е много осезаема.
От снощи чета Заразата и ми допада много!

О, стилът на Баркър е съвсем различен от този на Кинг, но е също толкова специфичен и неподражаем. Пише много метафорично и дори абстрактно на моменти. Ако беше художник, щях да го определя като експресионист и дори символист, докато Кинг е много по-близо до натурализма (именно заради детайлността) въпреки фантастичните теми, които разглежда.
Впрочем, The Hellbound Heart е новела, а не разказ - дълга е почти 30 000 думи.

 Ами 30 страници е май, не е толкос много. Харесва ми Баркър определено, гадно е че вече съм ги гледала филмите по разказите и не успяха да ме сплашат както си трябва, но има още сума ти книги от него за изчитане.

Не е 30 страници, над 100 е. Освен това 6-те тома на сборника "Books of Blood" включват общо 30 разказа, от които до момента са филмирани само 8, като никой от филмите не следва дословно сюжета на разказите. Така че чети спокойно