АМа малко смешно ми става като видя вече някой с лепенка над веждата. Това като че ли всички на едно и също нясто ги целят нарочно. Преди Толга ходеше с лепенка над веждата сега Бату
- Публикувана: 16 дек. 2010, 22:49 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2010, 19:02 ч.
Тема Незабравима (Unutulmaz) 138
Ще ви разкажа една тъжна приказка 
Историята на една сълза
Аз се отроних от сините очи на младо и красиво момиче.Носих в себе си мъката на една любов…
Сега ще ви разкажа всичко, защото аз стоях плахо и със страх да не падна от там, където се бях скрила.
Той дойде при нея, по устните му съзрях петна от червило.
Да! Той беще ходил при друга.
От тук се започна всичко…..
Една след друга се раждаха лъжите от устата му, но тя не му вярваше – искаше и се,но знаеше, че ако сега веднъж му повярва той ще продължи да я лъже.
До мен се наредиха още мои приятели, но аз страдах много – искаше ми се да събера всичката информация, а ма тях да не оставя нищо.
Последното, което видях беше неговият груб…
Започнах да се търкалям надолу по лицето и, стигнах до горещите и устни, по тях все още беше неговият вкус.
И така продължих надолу….,докато не стигнах до сърцето.
Да! Там се спрях.
Едва сега почувстваш една остра болка, която ме накара да разбера, колко е била силна нейната обич.
Тук – като погледнах само колко много счупени стъкла, колко много болка и неуписуемо страдание има …….
И устните и промълвиха:
- Защо, защо ли го обичах?
А болката в мен тъй бързо растеше, туй мъничка бях, а сега тъй голяма……
Дано и олекне щом мен вече ме няма …….
Това бяха последните ми думи преди да падна и да се разкъсам.
Моят живот е кратък, но все пак аз съм родена да облекчавам хората.
Историята на една сълза
Аз се отроних от сините очи на младо и красиво момиче.Носих в себе си мъката на една любов…
Сега ще ви разкажа всичко, защото аз стоях плахо и със страх да не падна от там, където се бях скрила.
Той дойде при нея, по устните му съзрях петна от червило.
Да! Той беще ходил при друга.
От тук се започна всичко…..
Една след друга се раждаха лъжите от устата му, но тя не му вярваше – искаше и се,но знаеше, че ако сега веднъж му повярва той ще продължи да я лъже.
До мен се наредиха още мои приятели, но аз страдах много – искаше ми се да събера всичката информация, а ма тях да не оставя нищо.
Последното, което видях беше неговият груб…
Започнах да се търкалям надолу по лицето и, стигнах до горещите и устни, по тях все още беше неговият вкус.
И така продължих надолу….,докато не стигнах до сърцето.
Да! Там се спрях.
Едва сега почувстваш една остра болка, която ме накара да разбера, колко е била силна нейната обич.
Тук – като погледнах само колко много счупени стъкла, колко много болка и неуписуемо страдание има …….
И устните и промълвиха:
- Защо, защо ли го обичах?
А болката в мен тъй бързо растеше, туй мъничка бях, а сега тъй голяма……
Дано и олекне щом мен вече ме няма …….
Това бяха последните ми думи преди да падна и да се разкъсам.
Моят живот е кратък, но все пак аз съм родена да облекчавам хората.
Закъснях за апетитната закуска тук, но като гледам, обилна е, май има и за мен. Благодаря.
Зарадвахте ме вчера с одобрението на новото ми клипче, а нямах възможност да ви благодаря. Правя го сега - благодаря ви, от сърце. Дано да се връщате с удоволствие към него и друг път.
А сега да си споделя една мисъл, с която се събудих сутринта. Нямам спомен за сън, а само тази сцена ми е в главата. Ето така: на погребението на Феяз и Саадет се срещат Еда и Синем, дъщерята на Ъшъл. Синем разпознава Еда и намира момент да каже на Ямур, че това е майка й. Прави го ей така, както всяко дете, което иска да уязви друго дете, като му разкрива някаква тайна.
Не знам откъде ми дойде такава идея. Сега гледах внимателно фрагмента за 63 епизод. Доколкото виждам, там до Харун вдясно е застанала Еда, а от лявата му страна са Ниса, Ъшъл, Синем и Бурак.
Когато Еда и Ямур живееха в къщата на Феяз, Синем не беше толкова малка, че да не помни Еда.
А когато, след завръщането на Харун и Ямур от Лондон, Еда отиде да ги търси при Ъшъл, тогава Ямур ровеше за книжката си и Синем говори само с нея, не видя Еда. Освен това Синем знае, че Ямур мисли майка си за умряла.
Може пък наистина да има логика в такъв вариант. Докато Харун и Еда търсят подходящия момент да разкрият на Ямур истината и разчитат на постепенната емоционална връзка, Синем да ги изпревари. А дали това ще улесни или усложни нещата, кой знае.
Зарадвахте ме вчера с одобрението на новото ми клипче, а нямах възможност да ви благодаря. Правя го сега - благодаря ви, от сърце. Дано да се връщате с удоволствие към него и друг път.
А сега да си споделя една мисъл, с която се събудих сутринта. Нямам спомен за сън, а само тази сцена ми е в главата. Ето така: на погребението на Феяз и Саадет се срещат Еда и Синем, дъщерята на Ъшъл. Синем разпознава Еда и намира момент да каже на Ямур, че това е майка й. Прави го ей така, както всяко дете, което иска да уязви друго дете, като му разкрива някаква тайна.
Не знам откъде ми дойде такава идея. Сега гледах внимателно фрагмента за 63 епизод. Доколкото виждам, там до Харун вдясно е застанала Еда, а от лявата му страна са Ниса, Ъшъл, Синем и Бурак.
Когато Еда и Ямур живееха в къщата на Феяз, Синем не беше толкова малка, че да не помни Еда.
А когато, след завръщането на Харун и Ямур от Лондон, Еда отиде да ги търси при Ъшъл, тогава Ямур ровеше за книжката си и Синем говори само с нея, не видя Еда. Освен това Синем знае, че Ямур мисли майка си за умряла.
Може пък наистина да има логика в такъв вариант. Докато Харун и Еда търсят подходящия момент да разкрият на Ямур истината и разчитат на постепенната емоционална връзка, Синем да ги изпревари. А дали това ще улесни или усложни нещата, кой знае.
Аз съм жена
Аз съм Жена. Това първо значи – Актриса.
Сто лица в мен живеят, роли хиляди имам.
Аз съм жена! Това значи – Неземна Царица.
На всички земни царе - най-скъпа любима.
Аз съм Жена! Това значи също - Робиня.
Познавам соления вкус на обидите зли.
Аз съм жена. Това значи - Сурова Пустиня,
способна в миг кратък да те изпепели.
Аз съм Жена. По неволя съм Силна и Ловка,
защото все водя с живота неравна борба,
но всъщност съм Нежна и Слаба, до болка.
Жена съм. А то значи – Уникална Съдба…
Аз съм Жена. Със Страст и Любов покорявам,
но Труд и Търпение са участта ми нелека.
Аз съм Жена и Голямото щастие ти дарявам,
което ти лесно пилееш по разни пътеки…
А съм Жена! И затова съм Много, много опасна.
Огън и Лед живеят в съдружие винаги в мен.
Аз съм жена. Това значи Красива, Прекрасна
от детството мое до последния ми земен ден.
Теодора Петрова
Аз съм Жена. Това първо значи – Актриса.
Сто лица в мен живеят, роли хиляди имам.
Аз съм жена! Това значи – Неземна Царица.
На всички земни царе - най-скъпа любима.
Аз съм Жена! Това значи също - Робиня.
Познавам соления вкус на обидите зли.
Аз съм жена. Това значи - Сурова Пустиня,
способна в миг кратък да те изпепели.
Аз съм Жена. По неволя съм Силна и Ловка,
защото все водя с живота неравна борба,
но всъщност съм Нежна и Слаба, до болка.
Жена съм. А то значи – Уникална Съдба…
Аз съм Жена. Със Страст и Любов покорявам,
но Труд и Търпение са участта ми нелека.
Аз съм Жена и Голямото щастие ти дарявам,
което ти лесно пилееш по разни пътеки…
А съм Жена! И затова съм Много, много опасна.
Огън и Лед живеят в съдружие винаги в мен.
Аз съм жена. Това значи Красива, Прекрасна
от детството мое до последния ми земен ден.
Теодора Петрова
Закъснях за апетитната закуска тук, но като гледам, обилна е, май има и за мен. Благодаря.
Зарадвахте ме вчера с одобрението на новото ми клипче, а нямах възможност да ви благодаря. Правя го сега - благодаря ви, от сърце. Дано да се връщате с удоволствие към него и друг път.
А сега да си споделя една мисъл, с която се събудих сутринта. Нямам спомен за сън, а само тази сцена ми е в главата. Ето така: на погребението на Феяз и Саадет се срещат Еда и Синем, дъщерята на Ъшъл. Синем разпознава Еда и намира момент да каже на Ямур, че това е майка й. Прави го ей така, както всяко дете, което иска да уязви друго дете, като му разкрива някаква тайна.
Не знам откъде ми дойде такава идея. Сега гледах внимателно фрагмента за 63 епизод. Доколкото виждам, там до Харун вдясно е застанала Еда, а от лявата му страна са Ниса, Ъшъл, Синем и Бурак.
Когато Еда и Ямур живееха в къщата на Феяз, Синем не беше толкова малка, че да не помни Еда.
А когато, след завръщането на Харун и Ямур от Лондон, Еда отиде да ги търси при Ъшъл, тогава Ямур ровеше за книжката си и Синем говори само с нея, не видя Еда. Освен това Синем знае, че Ямур мисли майка си за умряла.
Може пък наистина да има логика в такъв вариант. Докато Харун и Еда търсят подходящия момент да разкрият на Ямур истината и разчитат на постепенната емоционална връзка, Синем да ги изпревари. А дали това ще улесни или усложни нещата, кой знае.
Зарадвахте ме вчера с одобрението на новото ми клипче, а нямах възможност да ви благодаря. Правя го сега - благодаря ви, от сърце. Дано да се връщате с удоволствие към него и друг път.
А сега да си споделя една мисъл, с която се събудих сутринта. Нямам спомен за сън, а само тази сцена ми е в главата. Ето така: на погребението на Феяз и Саадет се срещат Еда и Синем, дъщерята на Ъшъл. Синем разпознава Еда и намира момент да каже на Ямур, че това е майка й. Прави го ей така, както всяко дете, което иска да уязви друго дете, като му разкрива някаква тайна.
Не знам откъде ми дойде такава идея. Сега гледах внимателно фрагмента за 63 епизод. Доколкото виждам, там до Харун вдясно е застанала Еда, а от лявата му страна са Ниса, Ъшъл, Синем и Бурак.
Когато Еда и Ямур живееха в къщата на Феяз, Синем не беше толкова малка, че да не помни Еда.
А когато, след завръщането на Харун и Ямур от Лондон, Еда отиде да ги търси при Ъшъл, тогава Ямур ровеше за книжката си и Синем говори само с нея, не видя Еда. Освен това Синем знае, че Ямур мисли майка си за умряла.
Може пък наистина да има логика в такъв вариант. Докато Харун и Еда търсят подходящия момент да разкрият на Ямур истината и разчитат на постепенната емоционална връзка, Синем да ги изпревари. А дали това ще улесни или усложни нещата, кой знае.
Взимам повод от стиховете на БГаньо ''Признание'' 
и се връщам на кадрите от последния епизод - Еда горе на кулата, Харун - долу на 4ервеното килим4е!Признание в любов!
Като гледах тази сцена от филма ми се стори много позната! Но не се сетих веднага!
Сега като про4етох стиховете, направих връзката!
Тази сцена наподобява прочутата балконска сцена на влюбените от Верона - Ромео и Жулиета! Но тогава не е имало телефони и затова са се провиквали!
А в слу4ая висо4ината е голяма и затова признанието на Харун стана по телефона!
И обяснението в поети4на форма също е взаимствано от там!Ако не е оттам зна4и идеята е дошла от нашия форум!
и се връщам на кадрите от последния епизод - Еда горе на кулата, Харун - долу на 4ервеното килим4е!Признание в любов!
Като гледах тази сцена от филма ми се стори много позната! Но не се сетих веднага!
Сега като про4етох стиховете, направих връзката!
Тази сцена наподобява прочутата балконска сцена на влюбените от Верона - Ромео и Жулиета! Но тогава не е имало телефони и затова са се провиквали!
А в слу4ая висо4ината е голяма и затова признанието на Харун стана по телефона!
И обяснението в поети4на форма също е взаимствано от там!Ако не е оттам зна4и идеята е дошла от нашия форум!
