didolinkata и при вас ли няма добри лекари. И в нашия град няма, аз затова ходя в съседен, добре че е само на 60 км. Имам чувството, че добрите лекари като се нагушат с пари и почват да преглеждат през просото. Много е неприятна ситуацията, докато си намериш подходящия.
Стискам палци всичко да е наред, дано са объркали нещо.
tzvetihc аз по-предната седмица лежах в патология, така че свикнах там. Най-тежко ми е като започнат всички да ми звънят и да ме питат как съм. Просто не се удържам тогава и се разплаквам. Като лежах ги предупредих да не ми звънят, само мъжа ми идваше на свиждане, друг не можех да понеса.
Аз на бебока още не говоря много много, някакси не мога да свикна - все едно сама да си говоря. Иначе с мъжа ми говорим за него вече и то доста по-често. В началото докато имах повечко проблеми (кървене и отлепване) мъжа ми не смееше да спомене думата бременна. Плашеше се от нея, защото всичко беше в някакъв страх, а и от предния аборт ни е още прясно. Сега вече говорим за това, дори се майтапи със състоянието ми понякога. Почваме да усещаме третото присъствие в нашето семейство.
пп. А и като знам с какъв страх се записах в темата. Просто не смеех да кажа, че съм бременна, за да не предизвикам нещо лошо.
Стискам палци всичко да е наред, дано са объркали нещо.
tzvetihc аз по-предната седмица лежах в патология, така че свикнах там. Най-тежко ми е като започнат всички да ми звънят и да ме питат как съм. Просто не се удържам тогава и се разплаквам. Като лежах ги предупредих да не ми звънят, само мъжа ми идваше на свиждане, друг не можех да понеса.
Аз на бебока още не говоря много много, някакси не мога да свикна - все едно сама да си говоря. Иначе с мъжа ми говорим за него вече и то доста по-често. В началото докато имах повечко проблеми (кървене и отлепване) мъжа ми не смееше да спомене думата бременна. Плашеше се от нея, защото всичко беше в някакъв страх, а и от предния аборт ни е още прясно. Сега вече говорим за това, дори се майтапи със състоянието ми понякога. Почваме да усещаме третото присъствие в нашето семейство.
пп. А и като знам с какъв страх се записах в темата. Просто не смеех да кажа, че съм бременна, за да не предизвикам нещо лошо.
В Бургас лекарите са под всякаква критика,просто няма специалност,в която да се каже ,че имаме добър специалист... пълен кошмар!Да не говорим,че самата гинеколожка не ми каза,че попадам в рисковата група,изпрати ме по живо,по здраво....Други лекари ми казаха,че задължително трябва да направя още една консултация.Даже като ми се обадиха от Пловдив тази вечер и като им казах какво са ми казали в Бс,настояха по възможност да пътувам в неделя,за да ме видят и те.... Иначе днес на прегледа ми казаха,че е момиченце...само да е здравичко! 
Обаче смятам,ч е трявба да пробва и сега като занимания останаха театъра и шаха. Например съм твърдо против особено в 1 клас да учи чужд език, но след година-две ще дойде и този момент. Децата трявба да са ангажирани с много неща в днешно време, иначе се мотаят по улиците. 
Моята лекарка нищо не казва за шийки. Знам, че с ехото се мери. Може да си гледа жената и сигурно го прави де... Няма страшно! Ще мине и ще замине и после като го свалят ще имаш едно чудесно бебе 
. Дано скоро да се похвалиш 
Тия имат късмет, че малкия е болен иначе щяха здраво да го отнесат. Падна два пръста сняг и нет няма! 
Дано си добре! 
