Първият триместър вече отмина за Юнската дружина - тема 8

Аз като минала веднъж по този път да ви кажа - като родих, гледах бебето като извънземно, все едно не е мое....
Първите няколко дни я гледах постоянно, не можех да й се нагледам, как спи, как суче, колко е спокойна
Най-хубавите мигове...Но и татко й беше така, когато аз не бях в стаята го виждах как стои до леглото й и й се наслаждава.
Но да ви кажа, инстинкта си е инстинкт, някакси вътрешно усещаш какво и как трябва да го направиш. Просто природа!
Но определено искам да ви кажа, че нямате такава нужда от помощ, каквато си мислите. Ще видите, че когато сте сами с бебето сте много по-уверени, отколкото когато има кой да го вземе или да му даде шишето, ако е на изкуствено мляко.
Поне аз така го усетих. Сега съм казала на бабите, че не ги искам въобще. Да дойдат да ни видят на изписването, но после всеки по пътя си. Ще се справим сами и то по-добре.
Така, че знайте, че вътрешно ще усетите бебето си, ще знаете какво иска и кога да му го дадете. Имайте доверие в себе си  

Здравейте, Благодаря на Елдра и Ани за закуската и кафенцето.
За сърбежи като чуя направо настръхвам, в 9 месец като бях, имах такива сърбежи по цялото тяло денонощно, но без някакви нарушения на кожата белене , пъпки, бях полудяла какви ли не кремове не съм купувала оказа се че е хормон който през бременността на някой бременни се увеличавал и няма спасение. Мислех си да не ви се бели кожата от тези неща с който се мажете, аз не се мажа още с нищо, но трябва да почна.
ям си и майонеза и пастет, но не мога да се храня по много става ми тежко , а имам проблем с пишкането и течности не мога много да пия , през ноща съм ставала 4 5 пъти да пишкам, още сега.Сега ще отида да се премеря че утре съм на преглед, да не ми се карат че не съм качила пак.
Чудя се дали да пращам малкия на градина  с тези вируси, но ще трябва да си изгради някакъв имунитет, че като се роди бебка ще стане по лошо а и на него му е скучно в къщи с мен.
Чин и мен ме е страх снощи се бях сетила памперса на всяко хранене ли се сменяше, забравила съм и такива неща.Можеби са хубави тези училища за бременни аз не съм ходила.
Хубав ден

мама нанка  
Много обичам репликата "вече забравих", имам някои познати, на които бебета им нямат година, но вече всичко са забравили...

Честита Нова Година,
да сте живи и здрави вие и семействата ви, да ви съпътства късмет и любов през цялата година и през юни на всички сладки и здрави бебоци.

Благодарности на chin  за новата тема, прекрасна както винаги, на eldra и Ани за закуската и кафето  , ЧРД на mama_nanka.

Ние изкарахме празниците кротко сред роднини и приятели.Незнам дали усещам бебето, от време на време имам нещо като леки пулсации, но не съм сигурна, че е това. Важното е че го видях преди нова година и си беше добре, дори имаме намек за розов щъркел , ще видим чак на 26 на втората ФМ.Днес вече съм на работа и няма мърдане, трябва да се стягам след дългата почивка.

Споко, Чин. Аз още с първото си бебче веднага влязох в час.В болницата даже.Майчиният инстинкт е невероятно силен.Като се има предвид, че бях на 20 г.просто идва някък си отвътре.А и бебо не е никък крехък, много са жилави, имат изключително силно развит инстинкт за самосъхранение.

mama_nanka, Честит Рожден Ден!      !
И аз си мисля, че майчиния инстинкт ще се прояви след раждането...надявам се де... Аз сигурно ще разчитам на помощ в началото, но после искам сама да се оправям. Винаги съм искала сама да си отглеждам децата! Но все още не са ме налегнали такива притеснения, ще го мисля като дойде  .
Подкрепям напълно  .

 
Аз съм на работа от днес, а се чувствам уморена от празниците   Никак не ми се работи

Аз да ви кажа тези дни си мисля, че на няколко пъти усетиш бебто и то доста отчетливо. Дори се стряскам на моменти   Но не е пърхане на пеперуди или гъделичкане, а ясно и отчетливо преобръщане или просто мърдане, не знам   Много се надявам да не греша, много искам наистина да се обажда вече мъничето  
Аз днес трябва да ходя да се записвам на ФМ за другата седмица, нямам търпение , Само се   всичко да е наред, друго не искам....

А за страховете, Чин, аз също мисля, че е нормално. Въпреки че аз съм много надъхана и си мисля, че с малко помощ, почитане и усет всичко ще е наред, пък и смятам, че самото бебенце си показва какво иска и от какво има нужда.
Предполагам обаче, че по-нататък с наближаването на момента все повече ще изпадаме в панически страхове какво ще правим като се появи  

Браво на mama_nanka много добре е успяла да изкаже емоциите и чувствата изпълващи първите дни след появата на бебоците, напълно я подкрепям  

Chin,аз също нищо не знаех за това как се гледа бебе,преди да родя Румен. Някои приятелки вече имаха деца, но аз не съм била с тях нонстоп, а не съм имала много по-малки сестри или пък племенници, на които да помагам. Затова мислех, че ще имам нужда от помощ и държах свекървата да дойде след раждането. Да, но се наложи да постоим в болницата десет дни след раждането, Румен имаше силна жълтеница, не ми го даваха, болницата е с ограничен достъп и аз се прибрах доста депресирана и притеснена. Свекърва ми е прекрасна жена,  но за съжаление е чужда майка и затова ми се обиди за  една глупост, то станаха тарапани, взе да си стяга багажа и да си тръгва демонстративно и т.н. Мъжът ми се чудеше накъде да хване (много съм му ядосана, че тогава не ме подкрепи изцяло). Ето как успях за първи и последен път да се скарам с нея и оттогава имам много кофти спомен.
Та когато накрая наистина си тръгна, установих, че без нея се справям безкрайно по-добре. Да гледаме бебетата си е заложено в нас, то е инстинкт и стига да не се паникьосаме, няма как да не се получи. Все си мисля, че ако ще ни оказва някой помощ, то нека да е помощ за домакинството, а не да ни държат бебето и да се мотаят около него. Много майки са ми споделяли, че  именно от бебето са имали нужда в първите дни след раждането, от това да го гушкат, да го хранят и това ги е карало да се  възстановят по-бързо и да преживеят следродилната депресия (която си е факт - хормоните съвсем се смахват след раждането). При гушкане и кърмене се отделят ендорфини, което помага да се преодолее този проблем.
Едно малко бебе главно спи и яде. Къпането е един път на ден и в повечето случаи е работа на бащите. После идва и плачът, но при всички положения ние сме решението на проблемите на бебчето ни. Важното е бебето да знае, че ние сме до него и откликваме на нуждите му. Това е, от което има нужда.
П.П. Елдра е абсолютно права   

 

mama_nanka, 4естит рожден ден, жива и здрава и мнооогооо щастлива  )))!!!
Аз днес пропускам работния ден, че има гърлобол и ще си почивам вкъщи. Тъкмо ще си почина, че покрай тези празници се поуморих доста, да ви кажа и аз не качвам килограми, даже нонстоп говоря  на мъжо, че ми е спаднал корема и той ми се кара, че си го гледам всеки ден. Тази година забелязвам, че нещо се поизнервих доста, даже с мъжо успяхме да спретнам един скандал /ние сме си малко импулсивни , хормоните ме разтресоха явно хихих! Вие качвате ли килограми или само аз си седя на едни и същи.....?!

Добро утро!
Аз вече в отпуска, което не ми попречи да стана в 7:30 и да водя дете на училище и после куп други задачи  

Чин, колкото и банално да звучи бебето само ще ти покаже какво да го правиш   Ще се справиш, разбира се! Аз се справих сама. Майка ми идваше първия месец. И ми беше много от полза, защото ми готвеше и поизчистваше. За другото аз си се оправях. Майка я къпеше Сашата, но не защото аз не можех, а защото й беше кеф да го прави. След като тя спря да идва аз сама си къпех детето   Моят мъж вечно беше нанякъде по работа, та смея да кажа, че аз и гледах напълно сама детето до тръгването ми на работа и се справих. Колкото и да ми беше чудно в началото се оказа, че има майчин инстинкт наистина   Всъщност няма нищо страшно. Бебетата да ужасно устойчиви същества  

mama_nanka го е описала чудесно! Ще допълня, че наистина за мен поне в началото беше период на опознаване. И до сега ми е чудно как може да видиш детето и да го заобичаш тутакси. При мен това не се случи   Имаше период на опознаване, беше много странно, защото съм я носила 9 месеца и после я виждам очи в очи. Никога не съм си представяла как ще изглежда и за мен това същество беше напълно непознато, макар и мое. Изучавах я известно време. Знаех, че тя трябва да яде и да спи и всичко това беше някак рутинно. Мога да кажа, че я заобичах около 2 месец, но тази обич е такава, че те боли всичко от нея. Толкова е силна и те залива изведнъж. Всичко това го пиша за майчетата, които няма да я усетят тази любов още в родилното отделение  


За движенията на бебето. Аз също го усещам вече. Но е много, много по-различно от първото бебе като усещане. Може би се дължи на различното положение на плацентите при двете бременности  

Ех, че ме успокоихте всички...       Прави сте, сигурно и страховете и паниката са нормални. Като му дойде времето ще му мисля, до тогава имам достатъчно време да се настроя положително.
Ваче, я сподели какво е усещането сега на бебето, че нали и ти си с предна плацента?

Чин, като леко тупване или разместване е усещането. На прегледа в 16 г.с. питах лекарката може ли да усещам бебето. Тя каза разбира се, още повече, че не ми е първа бременност. Сашата я усещах като пърхане. Вероятно като е на задна стена плацентата движението се усеща първо от органите, черва, това-онова. А като е предна го няма това нещо. Аз се притесних малко с таз плацента, ама лекарката по принцип каза, че това е нормално положение и нямаше и да ми каже ако аз не бях попитала как е плацентата, дали е на добро място. За нея всичко е ОК. Но и друго искам да ти кажа, че на самия преглед аз не усещах бебето, а то се движеше доста енергично, особено с краката. Тогава нямах усещане да се движи.

Съгласна съм със всичко казано от момичетата , само с едно не съм да ви кажа нямам нищо против някой да ме замести в някое от храненията или в нещо друго, става въпрос за майка ми и мъжа ми така и той свиква с повече отговорности, никой няма да ви потупа по рамото че поемате всичко сама, а и първите месеци това хранене на 3 часа е изключително изтощително при мен първите месеци бяха 11 толкова го кърмих Дани и той си ядеше и нощем, така че не бързайте да отпращате помощ понякога не сме най съгласни с методите на свекърви и майки, но в малки дози са поносими. Да не си мислите че съм някоя дето гледа да си тропоса детето на някой, напротив, но в предвид че сега ще са две   дечица не отказвам помощ. от друга страна децата гледани от баби и дядовци си личат поп поведението, ние с мъжа ми нямаме помощ освен майка ми и сами си гледаме детето така че разчитаме един на друг.