ПЪРВИ клас - епизод 18

Ей,че сте късметлии и Сашата ви е наблизо.Горкият Мони,загази.И с тия късмети.

 

Ама че ваканция ще имат - 1 ден на 31.01
По-миналата година на предучилищната и на 1 клас се полагаше всеки месец по един ден ваканция.
Миналата година бяха започнали така, но имаха грипна ваканция и после нещо не им ги даваха тези по един ден на месец.
Сега дори и не се споменава. За септември, октомври и ноември имаха някакви 3 дни, ама за декември - ц...

И аз да си призная погледнах ваканциите. Мен лично ме изморява училището, но Габи въобще не

За много години,момичета.Дай боже здраве и повече късмет за всички.

Ахахаха, наистина ли искаш да му причиниш това?!  
За голямата лИбоФ имам предвид. Иначе играч на уно и шах веднага осигурявам  

  Като гледам аватара на Ваче, се сетих за нашите подаръци от дядо Коледа - китара PaperJeimz - интерес от една вечер. Светлинен джедайски меч - една седмица се мъкнеше дори и в гората, сега и той нещо се заседя.Но пък с парите от сурвакането се чудим какво да си купим - рутер за Интерет ,че да има и на неговия комп , фотоапарат или да си прави влог за кола. Много му е трудно да избере. 

Хаха...влог за кола...

Амбър, догодина идвам сурвакарче у вас.. или ще пратя щерката, че тя е по-миловидна, може да изкара за цяла кола, а не за влог 

Аватара... изчезна ми синият лош джедай, та се наложи да си търся джедайка 

Сашата събра 60 лв сурвакарски и аз като гадна майка винаги управлявам тия пари  Сега я навих да й додадем и да си купи ТВ за стаята, ама такова с кинескоп мъничко за 90-100 лв.

Тотално сме се измързелявили през ваканцията-майка и син.Голямо писане,голямо брисане и надприказване му дръпнахме днес .Дано от утре влезе в ритъм,че пак ще започна да пуфтя и да викам ,след като повече от 3 часа кЕсим на масата...

Благодаря ви за вниманието   .Ще разкажа с няколко думи какви са ми притесненията и проблемите с Дани. Не са кои знае колко страшни и сериозни, но като всяка майка аз преживявам и най малкото нещо. Първо искам да кажа, че аз съм от ужасно амбициозните родители и понеже виждам, че съпруга ми изобщо не е такъв, аз засилвам двойно тези амбиции от страх детето да не стане като него непукиз. Грешка! Признавам си! Втора грешка - майка ми беше детска учителка /сега вече е пенсионерка/, когато Дани тръгна на градина и то точно се падаше да води първа група и естествено аз го записах при нея. И мила баба в първите една-две години приобщи детето много добре към останалите деца, показа добрите черти на Дани /той е много свито и притеснително дете/ и смело мога да твърдя, че той стана едно от най обичаните и търсени деца за игра в групата. Обаче станаха някакви между личностни конфликти с директорката и колежки на майка ми, тя се притесни това да не рефлектира на нея точно преди пенсия, уплаши се и взе да обръща все по малко внимание на Дани. Да не кажат хората, че гледа внук си. Това аз тогава не го знаех, бях бременна, после родих, имах проблеми с бебето и за известно време не обръщах особено внимание на Дани, разчитах, че мама добре ще го подготви за училище. Да, ама не!!! Резултата от моите грешки - едно напълно неподготвено дете за училище, дете, което не успява само да се социализира в една напълно непозната среда, защото я няма баба Диди да го подбутне и да покаже колко весело и добро дете е всъщност той. Всеки ден след училище рев, този му казал, че е дебел /леко пухкав е, но не и дебел/, онзи го спънал, трети му казал, че е сополанко и не знам си още колко и колко..... Говорих с учителките, казаха че ще предадат на родителите. Нещата в това отношение постихнаха, вече не се оплаква толкова често, но аз самата виждам, че детето ми не е напълно прието от класа. Учителките бяха изключително тактични като ми казаха, че другите деца били прекалено буйни, а той възпитан и затова не можел напълно да се впише в  тяхната среда  Да бе, аз не виждам ли, че детето ми и в парка и навсякъде страни от децата и си стои свит до мен или до брат си Явор......
Другото е, че просто не го влече училището. Компютъра, животните, всичко свързано с природата, но не и буквара. Онзи ден на състезанието по Роден край изкара 43 т., което според мен е добре. Но понеже е свързано с любимата му тема, ако беше "Аз и буквите" и 5 т. сигурно нямаше да изкара. Математиката тръгна някак си. Аз понеже съм инженер и много си обичам математиката и много държа на нея, ужасно се ядосвах в началото, когато не можеше по никакъв начин да сметне колко е 4-3 и с мнооооого труд успях да направя нещо. Даже сега смея да твърдя, че е доста добре по математика. Ама по другото и изобщо като цяло в училище се влачим.
Та от това естество са ми проблемите с Дани...... Казах, че ще разкажа с няколко думи, но цял ферман написах. Извинявам се. А за училището - учи в 21 СОУ в кв. Лозенец. Не съм особено доволна, като изключим класната им /те са целодневно и имат две учителки/. Г-жа Крачунова според мен е прекрасен педагог. Дано направи нещо от сина ми..... Иначе той е добро дете, винаги е готов да помогне /обожава да рови в хладилника и да прави сандвичи и разни други щуротийки , повечето за бела, естествено, но е важно доброто намерение да помогне все пак/, има силно развито чувство за справедливост и много други положителни черти........
А ако се чудите защо пиша в тези часове на нощта, то е защото съм със счупен крак, в гипс съм, майка ми и баща ми са при мен да гледат децата и тази вечер майка ми така ни уплаши всичките като каза, че кърви  и е получила голям кръвоизлив /а тя е със смъкната матка/ и ние всички така се притеснихме. Сестра й я заведе по спешност в "Майчин дом". Слава Богу, добре е, всичко е наред, върнаха се вкъщи, а "кръвоизлива" е бил силно преувеличен, но явно много се е изплашила като е видяла кръв. И на мен ми се разби съня и сега седя пред компютъра.........
За в бъдеще ще пиша по често и не по такива фермани

Средният ми син Явор има рожден ден, става на пет. Не мога да слагам картинки, но чувствайте се почерпени от мен   

Дани_77 , да ти е жив и здрав Явор 
Ти описваш всичко като твоя грешка, ама ми се струва, че не е съвсем така. И моята е малко притеснителна, тиха, със силно чувство за справедливост. Голяма роля играе класната. Първо с нея трябва да се говори за да помогне на Дани. А потърси и педагогическия съветник в училището (когато можеш да излизаш заради крака - дано бързо и добре зараства). Той като психолог може да помогне на място в училището, а може да даде съвет за помощ на детето у дома, за да може то да се приобщи.

Здравейте и за много години!
За съжаление ние започнахме 2011 с болести. Кристиян лепна някакъв вирус с упорита хрема и гадна кашлица, после зарази сестра си и резултатът е, че и двамата са болни.
Той вече се възстановява, но тази седмица ще си е вкъщи, защото се стигна до бронхит и не смея да го пращам на училище недоизлекуван. Малката също е с бронхит, но при нея се получиха усложнения и сега пие първия антибиотик в живота си. И аз като Етиа устисках няколко дена, но тя видимо ставаше по-зле и капитулирах. При баткото не се стигна чак до там.
Сега обмислям как да им повиша имунитета, защото опеделено откакто Кристиян е почнал училище хваща разни вирусчета, с които лесно се преборва обикновено, но пък губи от материала. Вероятно ще вкарам още някои здравословни гадории в менюто им (въпреки, че вече се изчерпвам откъм идеи). Чак ги съжалявам милите, но това е положението - не си падам по синтетичните витамини и имуностимуланти. Болна храна - болни органзми.
Иначе цялата ваканция премина в молби да учи. Ужасно го мързи и тази седмица подозирам, че ще е истинско предизвикателство за търпението ми. Засега, като изключим правописа, ученето му се удава сравнително лесно, но времето ще покаже.
Честито на всички празнуващи и бързо оздравяване на болните наборчета!

Ваче, за голямата лИбоФ ... с нетърпение го очаквам тоз момент, сеир да гледам, не за друго. Той Мони е много мил и любезен с момичетата, кавалер един вид. Но не съм видяла пламъче в очите му, докато говори за някое момиче. И само се подиграва на малкия, който пък е вечно влюбен 
А за шаха и Уното, определено си търсим играчи 
Но за 30 -31 ви пък снощи решихме да пътуваме за Добрич, да празнуваме там рд на Мони. Понеже не ходихме за Коледа и Нова Година, няма да ходим и за Великден и майка ми се нацупи и насърди.. та да я омилостивим, решихме да празнуваме там рд. Мисля да му взема бележка на Мони за  27, 28 януари(досега не е боледувал и не е отсъствал, та 2 дни може да липсва), аз отпуска ще си взема и беж към морето.

Дани_77, не се притеснявай толкова за Дани. Децата са си различни и се адаптират по различен начин. Сега като разказваш за него, си спомних за себе си преди години. Майка ми работеше в училище (управител на стола за хранене) и аз карах 2 години предучилищна при нейни приятелки учителки, които се държаха с мен супер готино и приятелски.
Но когато започнах училище нещата се промениха. Не бях в училището на мама. Непознати учителки, непознати деца... и още първата седмица даже получих шамар от една  другарка.
Гадничко е да видиш реалния свят, след като си свикнал на привилегировано отношение, но това е живота. Лека полека децата ни трябва да се адаптират, добре е да сме до тях, да разговаряме много, да им обясняваме неясните неща, но трябва те сами да се справят с повечето предизвикателства. Така ще се научат на самостоятелсност, качество, което  ще им е нужно цял живот.

Отивам да чета каквото съм изпуснала